РЕШЕНИЕ
№ 949 дата
29 юни
2021г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично
заседание на 21 юни 2021г., в следния
състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
Христо К.
разгледа адм.
дело № 904 по описа за 2021г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК, във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба
на А.Т.А. ***, предявен против Областна дирекция на МВР - Бургас, с която се
претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
300лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред съд по оспорването на издадено от Началник група към ОД
на МВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“
Наказателно постановление № 17-769-7232/19.04.2018г., което е било
отменено с Решение № 11/03.01.2019г. по НАХД № 3434/2018г. на Районен съд –
Бургас, влязло в сила на 22.01.2019г.
Заплатеното възнаграждение за адвокат пред съдебната инстанция ищецът претендира
като обезщетение за вреди с материален характер, дължимо поради отмяната като
незаконосъобразно на издаденото против него наказателно постановление. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума от 300лв., както и
разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея
основания.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР - Бургас, се представлява от юрисконсулт, който оспорва иска по
основание и размер.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за
основателност на исковата претенция.
Исковата молба е процесуално
допустима за разглеждане по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от
надлежна страна и против надлежен ответник по смисъла на чл.205
от АПК.
Разгледана по същество, е
основателна.
Установява се по делото, че
против ищеца А.Т.А. ***, е било издадено Наказателно постановление №
17-769-7232/19.04.2018г. от Началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор
„Пътна полиция за нарушение по Закона за движение по пътищата, за което на А. е
била наложено административно наказание „глоба“.
Наказателното постановление
е обжалвано пред Районен съд Бургас, който с Решение № 11/03.01.2019г.,
постановено по НАХД № 3434/2018г., го е отменил. По това дело ищецът е бил
представляван от пълномощник, на когото е заплатил възнаграждение в размер на
300лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Решението е
влязло в сила на 22.01.2019г.
С оглед на горните
фактически обстоятелства, пред настоящият съд ищецът претендира заплащането на
сумата от 300лв., представляващи заплатеното от него възнаграждение на адвокат
за процесуалното представителство пред една съдебна инстанция по обжалване на
наказателното постановление и явяваща се претърпяна имуществена вреда, в резултат
на отмяната на издаденото против него наказателно постановление.
Искът е основателен.
Съгласно нормата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Дейността на администрацията
по налагане на административни наказания по своето естество е правораздавателна
и е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административно наказателна компетентност. Отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират
по реда и на основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017г. на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото
там тълкуване, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. От незаконосъобразния акт - отмененото по
съответния ред наказателно постановление с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление в размер на 300лв. Налице е изискуемата причинна връзка по чл.4
от ЗОДОВ, защото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе
издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият, както е и
сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за
нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено
срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица
по смисъла на закона и съобразно даденото тълкуване от ВАС. В този смисъл, исковата претенция за
заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи
платено от ищеца възнаграждение за адвокат, ангажиран в производството по обжалване
на отмененото наказателно постановление, е доказана по основание.
По отношение на нейния
размер ответника направи възражение за прекомерност, което съдът счете за
неоснователно. Предвид обстоятелството, че към момента на разглеждане на спора
пред районния съд по отмяна на издаденото наказателно постановление
процесуалният закон не е съдържал уредба относно присъждане на разноски, то
възражението за тяхната прекомерност може да се слуша в настоящото исково
производство. Съгласно нормата на
чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Отнесено към настоящия случай, наложената с отмененото
наказателно постановление глоба е била в размер на 700лв., поради което,
адвокатското възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата
възлиза именно в размер на 300лв., поради което няма основания да се счита за
прекомерно, както и няма основание за присъждане под този нормативно установен
минимум. Доводите, с които ответната страна обосновава това искане, съдът счете
за неоснователни – пълномощникът е осъществил процесуалната защита в
проведените две съдебни заседания съобразно договореното с ищеца.
На основание изложените
мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300лв.,
ведно с лихвата за забава считано от
22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Неоснователно съдът
счете възражението на пълномощника на ответната страна относно началният момент
на присъждане на лихвата – датата на постановяване на решението по настоящия
иск, тъй като това становище не съответства на даденото в Тълкувателно решение
№ 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г. на ВАС, видно от което, в т.4 изрично
се сочи като начален момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението - влизане в сила на решението, с което се
отменя административния акт.
Съобразно този изход на
процеса, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото в размер
на 310лв. Неоснователно съдът счете възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело, тъй като договарянето му в
размер на 300лв. е в съответствие с минималния размер съобразно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не е налице сочената прекомерност.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският
административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР, гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, с Булстат *********, да ЗАПЛАТИ на А.Т.А.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 300лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплатено
адвокатско възнаграждение в съдебно производство по НАХД № 3434/2018г. на
Районен съд – Бургас, по оспорване и отмяна на Наказателно постановление №
17-769-7232/19.04.2018г. издадено от Началник група към ОД на МВР - Бургас,
сектор „Пътна полиция“ .
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР, гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, с Булстат *********, да ЗАПЛАТИ на А.Т.А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 310лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: