Решение по дело №2013/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Магна Ойл“ ООД – Бургас, представлявано от управителя Георги Стефанов Андреев чрез пълномощника му адв.Р.В. ***, против Решение № 1096/17.07.2023г. по АНД № 1010/2023г. по описа на PC - Варна, ХХІІ състав, с което е потвърдено издаденото от директора на ТД Митница Варна НП № BG2022/2000-244/10.02.2023г. и наложената им на осн.чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.1 от ЗМ Имуществена санкция в размер на 8 290.67лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в необсъждане от страна на въззивния съд на всички възражения на касаторите за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и за незаконосъобразност на НП, както и че възприетата от съда фактическа обстановка противоречи на събраните по делото доказателства. Сочат се и конкретни примери за необсъдени от ВРС техни възражения, напр. че АУАН не е съставен въз основа на официален документ, а въз основа на придружително писмо от Агенция Митници; че АНО е бил длъжен, но не е прекратил образуваното АНП на осн.чл.54 ал.1 от ЗАНН въпреки уведомлението от Окръжна прокуратура – Варна за образувано досъдебно производство; че АНО не е предоставил на дружеството-касатор и двете главни писмени доказателства, цитирани в НП като основание за ангажиране на отговорността му; че представената фактура не е подписана от издателя й E.C.Export Center SA, че не съдържа никаква заверка от посочения издател или от швейцарската митническа администрация, която да удостоверява нейната автентичност и достоверност, т.е. да удостоверява приетото от АНО и от въззивния съд съставомерно изпълнително деяние. Твърди се още, че съдът е извършил и съществено процесуално нарушение с отказа да допусне събирането на релевантни доказателства (декларацията за временно складиране на процесния автомобил, посочен в транзитната декларация, както и приложените към нея декларация ,копие от търговски фактури, ЧМР товарителница и пр., като съответно – липсват и мотиви и обсъждане на тези им възражения в обжалваното решение. В тази връзка се твърди, че в цялото производство нито АНО, нито съдът са положили усилия да изяснят каква фактура е била представена от продавача пред швейцарските митнически власти; че след като цената, фигурираща в единствената представена от швейцарския търговец фактура – 1250 швейцарски франка, му е заплатена от тях по банков път, дружеството-касатор не е извършило вмененото им нарушение – факт, относно който само въз основа на писмото от швейцарските власти въззивният съд е приел, че плащането е извършено във брой. Твърди се също, че едно и също нарушение – по отношение на стока №3 от МД с МRN 20BG002005045331RO/10.12.2020г, е установено от двама различни служители на две различни структурни подразделения на ТД Митница Варна, като за това едно нарушение са съставени два АУАН, а в последствие са издадени и две НП. В тази връзка се сочи, че процесните АУАН и НП са издадени втори поред за едно и също нарушение, поради което НП следва да бъде отменено. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание адв.В. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея и в писмените си бележки съображения, настоява за уважаването й, както и за присъждане на разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител ст.ю.к.М. Х. оспорва жалбата с твърдения за неоснователност на възраженията на дружеството-касатор, настоява за оставянето й без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като се позовава на образуваното и неприключило досъдебно производство за разследване на престъпления, идентични като обективен състав с вмененото с НП административно нарушение. Счита, че при наличието на данни за същото ВРС е следвало да обмисли спиране на производството до произнасяне по въпроса дали в случая има извършено престъпление.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд са събрани гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто анализ ВРС приел, че „Магна Ойл“ ООД е осъществило митническа измама по см.чл.234 от ЗМ, тъй като на 10.12.2020г на МП Пристанище Варна е декларирало с митническа декларация от същата дата стока №3 „лек автомобил употребяван с повреда, марка „Мерцедес Бенц“ мод. GLA 220 D 4M, тип DIESEL, брой места: 5, първа регистрация 20180126, цвят сив, работен обем 2143 куб.см, мощност 130 KWDIN, шаси WDC1569051J479397, с начислени и заплатени: мито – 0.00лв. и ДДС – 552.24лв, вместо дължимите според представената от швейцарските власти фактура на ст-ст 15 000.00 швейцарски франка: мито – 2 763.41лв. и ДДС – 6 079.50лв, като по този начин дружеството избегнало заплащането на вносно мито и част от останалите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, в размер на: мито – 2 763.41лв. и ДДС – 5 527.26лв., или общо 8 290.67лв.

Като основно доказателство за този правен извод съдът е посочил фактура от 03.12.2020г (с приложени копия на оригинала и превод на същата), представена от продавача пред швейцарските митнически власти, и фактура (копие) със занижена стойност на стоката, представена от купувача пред българските митнически власти; митническата декларация, писмо от швейцарската митническа администрация, писмо от Окръжна прокуратура – Варна, доклад от проверката на „Магна Ойл“ ООД и други, които преценил като кореспондиращи с показанията на разпитаната като свидетели актосъставител, и приел, че въз основа на тях се установява фактическа обстановка, аналогична на описаната в НП.

От правна страна въззивният съд е приел, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуалния нарушения като самостоятелни отменителни основания. По приложението на материалния закон съдът е посочил, че за него е ясно, че деянието е извършено с цел материално облагодетелстване на дружеството-вносител; че отговорността му е обективна и е без значение наличието или липсата на виновно поведение на конкретно ФЛ; че липсва правна и житейска логика в твърдението на санкционираното ЮЛ, че продавачът в Швейцария е продал една стока на българското дружество, и е съставил две фактури с различна стойност за нея; още по-малко логика имало в твърдението, че продавачът е продал стоката за 1250 швейцарски франка, но е представил пред швейцарските митнически власти фактура на стойност 15 000 швейцарски франка – но приел всички тези възражения за ирелевантни с оглед съдържанието на представената при вноса пред българските митнически власти фактура. Предходният съдебен състав приел, че процесното деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ; че наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ; че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, още повече с оглед приложеното писмо от ОП – Варна за образувано ДП във възка с дейността на дружеството – за това, че при условията на продължавано престъпление е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, и това е сторено чрез потвърждаване на неистина в подадени декларации и чрез използване на неистински документи при представяне на информацията пред органите по приходите. С тези съображения съдът потвърдил НП и присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Основателно е релевираното от „Магна Ойл“ ООД касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. При постановяване на проверяваното съдебно решение е допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани в производството доказателства и на всички възражения на жалбоподателите във въззивната им жалба. Обобщени, те се изразяват в следното: 1. Нарушено право на защита на „Магна Ойл“ ООД в АНП поради непредставяне и отнемане на възможността да се запознаят с искането до швейцарските митнически власти, техния отговор и приложените към него доказателства.; 2. Недоказаност на вмененото с НП нарушение – липсват доказателства, че цената, фигурираща в представената пред швейцарските власти фактура (15 000 шв. франка), е действително платената от „Магна Ойл“ ООД цена за стока №3, докато за действителното плащане на цената според приложения договор за продажба и представената пред българските власти фактура (1250 шв. франка) в хода на последващия контрол е установено, че същото е извършено по банков път.; 3. С оглед наличието на образувано ДП за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 и чл.26 ал.1 от НК АНО е следвало да прекрати АНП с мотивирана резолюция, вместо да издава НП; 4. Не е установено по несъмнен начин коя точно фактура „Магна Ойл“ ООД е получило от продавача, т.е. не е доказано, че продавачът е предал на купувача фактура с по-висока от декларираната от тях стойност, за да се приеме, че те са я укрили и са декларирали по-ниската стойност. В тази връзка – фактурата, издадена от продавача, придружава автомобила при транспортирането му до България по време на режима „транзит“, и се представя при оформяне на декларацията за временно складиране; видно от копието на фактурата на ст-ст 1250 шв. франка по АНП, тя има заверка за вярност от митническите органи, т.е. оригиналът й е бил предоставен, но този въпрос не е бил изследван.; 5. Не е обсъден мотива на продавача да продаде стока №3 на по-ниска цена, след което да я обяви за изнесена на по-висока цена пред митническите власти.

Никое от тези възражения дори не е споменато в проверяваното съдебно решение. Липсва и отговор на основния въпрос – ако износителят е представил пред швейцарските власти фактура на ст-ст 15 000 франка, а вносителят е представил пред българските власти фактура на ст-ст 1250 франка за една и съща стока; ако износителят твърди, че не е издавал фактура на по-ниската стойност, а вносителят твърди, че не е получавал фактура на по-високата стойност; ако износителят твърди, че сумата от 15 000 франка му е платена във брой, а вносителят разполага с доказателства за плащане на сумата 1 250 франка по банков път, т.е. ако твърденията на износителя и на вносителя се различни по всички тези въпроси – въз основа на какви други доказателства въззивният съд приема за верни всички и само твърденията на износителя? И то при липсата на подпис и печат на фактурата на ст-ст 15 000 шв. франка, представена с отговора на швейцарските митнически власти (л.43 по НАД) за разлика от наличието на такива реквизити във фактурата на ст-ст 1 250 шв. франка (л.57 по АНП); липсата на доказателства за твърдяното от износителя плащане във брой; несъбиране като доказателство по делото на фактурата, послужила за оформяне на режима „транзит“, която е издадена от износителя и също е представена от него пред швейцарските власти, чието събиране като доказателство е разпоредено с т.1.4 от писмо рег. №32-212088/27.06.2022г от началник отдел „МД“ до директора на ТД Митница Варна (л.45 по АНД). Аргументът на предходния съдебен състав, че само „Магна Ойл“ ООД има интерес от представяне на фактурата с по-ниска стойност, понеже ще получи значителна материална облага от укриване на митнически сборове, е изключително едностранчив – с продажбата на стоката на реална цена от 1 250 франка и декларирането й като продадена за 15 000 франка продавачът легализира (изпира) 13 750 франка, например. Отговорите на всички тези въпроси водят до отговора на главния въпрос в производството – доказано ли е вмененото на „Магна Ойл“ ООД административно нарушение от фактическа страна, но те са пропуснати от предходния съдебен състав при формиране на правните му изводи. В резултат на липсата на обсъждане на всички тези възражения, и съответно – доказателства, налични по делото или такива, които е следвало да бъдат събрани от съда по същество на спора, изводите му за обективна съставомерност и доказаност на санкционираното с НП нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ са изцяло декларативни, а касационната инстанция е в обективна невъзможност да установи тяхната изводимост от наличните по случая доказателства, респективно – и тяхната законосъобразност, какъвто е предметът на касационното съдебно производство. Обсъждането на всички тези въпроси за първи път от касационната инстанция би довело до лишаване и на двете страни в процеса от инстанция по същество и в невъзможност да изложат своите аргументи и контрааргументи относно оценката на наличните доказателства и на тези, които евентуално следва да бъдат приобщени допълнително с цел разкриване на обективната истина по делото, както и на мотивираните правни изводи на съда по същество на спора – въззивния районен съд.

Предвид допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването му, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който след подробен анализ на наличните по делото доказателства, а при необходимост – и след събиране на други такива, посочени по-горе, и след обсъждане и отговор на всички релевантни възражения на „Магна Ойл“ ООД (във въззивната и в касационната жалба) да изложи мотивирани съображения въз основа на кои релевантни доказателства приема за доказано, че дружеството е осъществило, или респективно – не е осъществило състав на вмененото му административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.

При този изход на делото въпросът за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне по съществото на спора по аргумент от чл.226 ал.3 от АПК.

Мотивиран от изложеното касационният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1096/17.07.2023г по АНД № 1010/2023г по описа на Районен съд – Девня, ХХІІ състав, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: