№ 14
гр. Благоевград, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20211200900142 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.
К. Л., ЕГН **********, адрес: с. П., общ. С., ул. „Н.П.“ №2, чрез адв. Ч. Н.,
против „ЗЗ.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М.
Д.“ №1.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата
следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да
бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените към същата писмени
доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, такъв е депозиран от ответното
дружество.
В депозираната искова молба се навеждат аргументи за това, че на
19.05.2018 г. около 10:15 часа, на път 108 при пътен възел, посока от гр.
Петрич към гр. М., лек автомобил марка „О.А.“ с per. №Е ... КХ, управляван
от Т.Б. Л., неспазвайки пътен знак Б-1, отнема предимството на лек
автомобил марка „Мерцедес 609“, с per. №Е... КМ, управляван от С.Л.К. и
предизвиква ПТП. Ищцата е била пътник на задната седалка на лек автомобил
„О.А.“. с per. №Е ... КХ, като в следствие на сблъсъка получава силен удар в
главата си, гръдния кош в лявата област и корема и губи за кратко съзнание.
1
Същата твърди, че е ползвала обезопасителна система - колан, което е
предотвратило настъпването на допълнителни увреждания, като получените
наранявания на тялото напълно отговаряли на механизма на ПТП.
Произшествието е било посетено от служители на РУ - С. при ОД на МВР-
Благоевград, издаден е бил Констативен протокол за ПТП №339р-
7928/28.05.2018 г., образувано е било досъдебно производство /ДП/
№275/19.05.2018 год. по описа на РУ-С.. Навежда се в исковата молба, че след
настъпването на произшествието, на К. Л. е била оказана първа помощ от
спрели след инцидента водачи на превозни средства, след което със силни
болки в гръдния кош, коремната област и главата е била закарана от екип на
ФСМП в спешно отделение на МБАЛ - гр. С.. Твърди се, че след извършените
прегледи и рентгенография на К. Л. е поставена диагноза: травматичен шок и
политравма, тотален пневмоторакс. фрактури на IV, V, VIII ребра в ляво,
руптура на далака, фрактура на носните кости, множество разкъсно-контузни
рани в областта на главата. При извършена коснултация с невролог е било
установено мозъчно сътресение. При извършената оперативна интервенция е
било установено наличие на кръвни съсиреци и голямо количество кръв в
стомаха и руптура на далака с дължина 5 см. Тежкото състояние наложило
отстраняване на далака на пострадалата. Посочва се, че след приложена
оперативна намеса и лекарствена терапия на 26.05.2018 г., ищцата е била
изписана от болничното заведение с назначено активно наблюдение,
хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия
при спазване на терапевтична схема. Издадени са й били болнични листове,
удостоверяващи период на неработоспосбност от сто шестдесет и четири дни.
Релевират се съждения, че по своя медико-биологичен характер,
отстраняването на далака е било състояние временно опасно за живота, което
е причинило силни болки и довело до нарушение на нормалното
функциониране на организма за цял живот на пострадалата. Посочва се, че
самостоятелно травматичният шок с тотален пневмоторакс е състояние
временно опасно за живота, довело до интензивни болки и затруднение на
всички жизнени процеси на К. с оздравителен период от няколко месеца и
последици оставащи за години напред. Фрактурите на три ребра в ляво са
довели до силни болки и страдания и трайно затруднение на движението на
снагата и дишането за период от около три месеца. Сътресението на мозъка е
довело до нарушение на вестибуларните функции, системно главоболие и
2
гадене, световъртеж, личностни и емоционални промени за период от около
два месеца. По своя медико-биологичен характер, фрактурата на носните
кости е довела до силни болки и трайно затруднение на дихателния процес и
говора с оздравителен период от около месен и половина. Контузно
разкъсните рани по лицето са довели до състояние предизвикало силни болки
с оздравителен период от около месец. Сочи се, че особено силни са били
болките в първите седмици, като пострадалата трудно се обслужвала сама и
не е могла да извършва редица нормални ежедневни дейности. Болките в
главата и гръдния кош са били с голям интензитет и К. Л. нямала и миг
покой, не може да спи нормално и изпитва дискомфорт във всяка една
позиция на тялото. Твърди се, че предвид възрастта й, нанесените травми,
както и стресът и психическото въздействие от настъпилото произшествие, са
оказали негативно влияние върху нормалния й начин на живот за дълъг
период от време. Настъпилото пътно произшествие е оказало силно
въздействие върху психиката на К. Л., като към момента тя изпитвала все още
силен страх от пътуването с автомобил, непрекъснато мислено изживява
настъпилия инцидент, което се отразява в нормалното общуване с нейните
близки, приятели и всички други хора. На следващо място, от страна на
ищцата се сочи, че лек автомобил марка „О.А.“, с per. №Е... КХ, управляван
от Т.Б. Л., притежава валидна задължителна застраховка ,.Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на действие от 24.06.2017 г. до
23.06.2018 г. и номер на полицата BG/30/117001656956 в „З.“ АД, като
водачът му - Т.Б. Л. попадала в кръга от лица, чиято отговорност се покрива
от горепосочената застрахователна полица. Навежда се още в исковата
претенция, че ищцата е поискала по реда на Кодекса за застраховането,
ответникът да определи и изплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди с писмена застрахователна претенция с вх.
№1452/09.05.2019 г. по описа на ЗАД „Д.“ АД, като с писмо с изх.
№3056/08.08.2019 г., е била уведомена, че за застрахователното дружество е
налице невъзможност да ангажира засрахователната си отговорност. С оглед
на обстоятелствената част на исковата молба, от К. Л. се иска постановяване
на съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата
от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, заедно със законната лихва за забава от
3
09.05.2019 г. – датата на ПТП на 19.05.2018 г., механизма на това ПТП и
вината на водача на лекия автомобил, противоправността на неговата
деятелност. В условията на евентуалност и при доказване настъпването на
ПТП с описания в исковата молба механизъм и вината на водача на лекия
автомобил, застрахован в застрахователното дружество, се прави твърдение,
че процесното ПТП е настъпило в условията на независимо съизвършителство
и от водача на лекия автомобил, марка „Мерцедес 609“, с per. №Е... КМ -
С.Л.К.. Счита се, че същият е управлявал автомобила с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост и това е една от главните причини за
настъпилото произшествие. Ако той е управлявал МПС с разрешената за този
участък скорост и съобразена такава, с конкретната пътна обстановка,
Карангов при възприемане на опасността е могъл да задейства спирачната
система на автомобила и да предприеме аварийно спиране или да извърши
спасителна маневра и така да осуети настъпването на процесното
произшествие. Посочва се, че доколкото водачът на л. а. марка „Мерцедес
609“ с per. №Е... КМ, е застраховал Гражданската си отговорност в ЗК
„Л.“АД, то счита, че към отговорност за настъпилия пътен инцидент следва
да носи и ЗК „Л.“АД. Оспорва се и началната дата, от която се претендира
лихва за забава при основателност и доказаност на главната претенция.
Ответното дружество не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „О.А.“ с
per. №Е... КХ, по силата на Застрахователна полица №BG/30/117001656956, с
период на валидност 24.06.2017 г. до 23.06.2018 г., сключена със „З.“ АД към
датата на ПТП. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която се
взема отношение спрямо възраженията на ответника в депозирания писмен
отговор и се поддържа исковата претенция, заявена с по-рано подадената
искова молба. В тази връзка, от страна на застрахователното дружество е
представен допълнителен отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите, от
констативния протокол за ПТП с пострадали лица №339р-7928/28.05.2018г.,
образувано по ДП №275/19.05.2018 г. на РУ–С., съдебномедицинска
експертиза, неоспореното заключение на инж. В. Н. за извършената САТЕ, се
4
установява механизма на ПТП, при което е пострадала ищцата К. Л..
Установява се, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са: на
19.05.2018 година водачът С.К. в условия на дневно време, пряка видимост
при слаб дъжд и мокра настилка е управлявал т.а. “мерцедес” 609 Д, с per. №
Е ... КМ по второкласен път №108 в посоката от град Петрич към град М.. В
същото това време водачката Т. Л. е управлявала л.а. О.А. с per. № Е ... КХ по
АМ “Струма“, като на пътен възел ПП 1 при село Ново Делчево завива
надясно и отклонява л.а. ОПЕЛ в посока надясно, като автомобила излиза от
магистралата. В автомобила на предната дясна седалка са пътували съпругът,
а на задната дясна седалка дъщерята на водачката Л.. Водачката Л. е
продължила да управлява автомобила като се е намирала в района на
кръстовище с път № 108, като по данни водачката е спряла автомобила до
състояние на покой, за да пропусне автомобили движещи се по пътя в
посоката на град М.. Във времето около 10:05 часа т.а. МЕРЦЕДЕС се е
намирал преди кръстовище за включване на автомобили от магистралата по
второстепенния път, спрямо посоката му за движение във второстепенния
+2
път, в района преди кръстовището па километър 00°° водачът Карангов е
управлявал със скорост около 65,0 км/ч. В този момент водачът възприема
привеждането на л.а. ОПЕЛ към лентата му за движение и навлиза отдясно
наляво спрямо посоката му за движение, като предприема действия за
ефективно спиране на товарния автомобил. Едновременно със действията за
задействането на спирачната уредба, водачът К. отклонява в посока надясно
товарният автомобил. По субективни причини, в същото време Л. е
предприела ускоряване на л.а. Опел, което е било съчетано със завиването на
автомобила в посока надясно, в посоката към град Петрич. След задействане
на спирачната уредба и блокиране на спирачните механизма, т.а. Мерцедес е
започнал да намалява скоростта си на движение и при достигането на скорост
от около 47,0 км/ч с дясната половина на предната броня удря фронтално л.а.
ОПЕЛ достигнал максимална скорост около 22,3 кч/ч в задната част на
предната лява врата в обхвата на псрудната колона от купето.
Вследствие от много силният удар със значителна кинетична енергия
зад центъра на тежестта на л.а. опел веднага е била засегната много тежко и е
била деформирана и задната лява врата. Вследствие от удар в купето на л.а.
опел отклонен наляво косо спрямо надлъжната ос на основния път, веднага е
5
настъпила ротация на автомобила в хоризонтална равнина. При този ударен
контакт между двата автомобила се отварят предните предпазни въздушни
възглавници и въздушната възглавница в облегалката отляво на водачката. В
този момент настъпват и значителните деформации и по двата автомобила,
довело до изравняване на скоростите им и е било последвано до краткото им
съвместно движение в посоката към град М.. При това съвместно движение
на автомобилите поради спирането на т.а. Мерцедес е последвало
разделянето им и плъзгане с ротация на л.а. Опел към насрещната лента или
лентата за движение към град Петрич.
След мястото на удара и кратко плъзгане л.а. Опел се е установил след
кръстовището неподвижно с предната броня насочен в посоката към град М.
в позицията и на мястото където и както е бил намерен от разследващия
полицай.
След мястото на удара т.а. Мерцедес, спирайки и предварително
отклонен е завил в посока надясно, като при това завиване поради загубата на
сцепление в задният мост, товарният автомобил се е завъртял преди крайната
му позиция е бил установен неподвижно почти перпендикулярно на
надлъжната ос на пътя.
От приетата и неоспорена САТЕ се установява и механизма на
процесното ПТП, характер на наранявания, причина за настъпване, както и
настъпилите увреждания в резултат на ПТП.
Установява се от медицинската документация, че на 19.05.2018 г.
лекият автомобил, в който се е возила на задната седалка е бил ударен
странично, между двете врати от друг автомобил. К. К. Л. на 26 години от с.П.
е получила комбинирана черепномозъчна, гръдна и коремна травма -
черепномозъчна травма - мозъчно сътресение без данни за пълна загуба на
съзнание, две разкъсноконтузни рани в областта на челото, счупване на носни
кости без данни за разместване и затруднение на носното дишане; гръдна
травма - счупване на три ребра, от които двете съседни, пневмоторакс на
лявата гръдна половина, подкожен емфизем на лявата стена на гръдния кош;
коремна травма - спукване на далака и хирургичното му отстраняване –
спленсктомия, черепномозъчната травма - мозъчно сътресение без данни за
пълна загуба на съзнание, разкъсноконтузни рани в областта на челото,
счупване на носни кости без затруднено носно дишане й е причинило
6
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - гръдната травма
- пневмоторакс на лявата гръдна половина, подкожен емфизем на лявата стена
на гръдния кош й е причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Счупване на три ребра, от които двете съседни е затруднило
движенията на снагата за около 3-4 седмици й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Коремната травма й е
причинило загуба на слезка, която представлява нечифтен коремен орган.
В лечебното заведение е било проведено оперативно лечение по
отношение на възстановяване херметичността на гръдната кухина,
отстраняване на увредената слезка и възстановяване целостта на кожата в
областта на разкъсноконтузните рани на челото. В приложената медицинска
документация няма данни в хода на лечението да е възникнало някакво
усложнение в хода на провежданото лечение и възстановителния процес, като
е отбелязано, че е изписана от лечебното заведение на 26.05.2018 г. без
„...медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на
обективните данни за стабилно общо състояние.
Установява се от СМЕ, че всички установени травматични увреждания могат
да бъдат получени от пътник в лек автомобил от удари върху части вътре в
купето на автомобила. От локализацията на уврежданията може да се посочи,
че най-силната травма е от лявата страна на гръдния кош и фронтално в
областта на лицето. Предвид тежестта и разположението на нараняванията -
както от лявата страна, така и фронтално отпред, отговаря ищцата да е била
без поставен триупорен предпазен колан, но изрично се сочи в експертизата,
че такива увреждания е възможно да се получат от поставен колан
единствено в хоризонталната част през корема. Отговаря се на поставен
въпрос в експертизата, че не е възможно да се диференцира с точност, нито да
се предвиди какви, кои, колко и с каква локализация ще бъдат уврежданията
във вариантите със или без поставен предпазен колан.
По делото не е спорно обстоятелството за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л. а. „О.А.“ с per. №Е... КХ, по силата на Застрахователна полица
№BG/30/117001656956, с период на валидност 24.06.2017 г. до 23.06.2018 г.,
сключена със „З.“ АД към датата на ПТП.
Съдът кредитира заключенията. Те се явяват пълни, ясни и обосновани.
7
Компетентността на експертите не подлежи на съмнение. Констатациите на
вещите лица намират опора в останалия доказателствен материал. Няма
доказателствени средства, които да ги оборват.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и
събрани гласни доказателства, които също се кредитират от съда.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие отговорността на водача на автомобила за
причинените от него при ПТП /застрахователно събитие/ неимуществени
вреди на увреденото лице/или лица.
Установява се от представените доказателства, че с претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, от страна на
ищцата е предявена застрахователна претенция на основание чл. 429, ал. 1 от
Кодекса за застраховане, с депозирано искане за обезвреда на К. Л., като до
момента на предявяване на исковата молба, ЗАД не се е произнесъл с
окончателно становище.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 09.05.19 г.
предвиденият тримесечен срок е изтекъл на 09.08.2019г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими.
8
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и
ответното дружество, противоправно деяние на делинквента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена с оглед изводите на страните по делото
относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по
допуснатата САТЕ, респ. констатациите в протокола за ПТП, която
настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице по САТЕ изрично посочва в експертизата, че
причината за настъпване на ПТП е от субективен характер и е свързана с
предприетото завиване на л.а. ОПЕЛ в посока наляво, без водачката да се
съобрази с технически възможности на автомобила, климатичните условия и
конкретната пътна обстановка. Водачката не се е съобразила с техническите
данни и натоварване на л.а. ОПЕЛ, и не се е убедила, че автомобила ще
извърши маневрата за завой наляво, като безопасно премине през лентата за
град М., не се е съобразила с надлъжното отстояние на т.а. МЕРЦЕДЕС от
кръстовището. Вещото лице установява, че техническата възможност за
предотвратяване на ПТП е била чрез оставане неподвижно на място на л.а.
ОПЕЛ, изчакване или отказ на водачката Л. от предприета маневра за завой
наляво в посоката към град Петрич.
Категорично в настоящия процес от приетите писмени доказателства и
заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се доказа вината на
9
водача на застрахования в ответното дружество автомобил. Безспорна
доказано от заключението на САТЕ е че водача С.Л.К. се е движил с
разрешана за участъка скорост и от момента в който марка „О.А.”, с per. № Е
... КХ, неспазвайки пътен знак Б-1 е предприел маневра завой на ляво, удара е
бил непредотвратим за него.
От доказателствения материал по делото е видно, че удара е настъпил в
лявата част на лек автомобил Опел и посоката на инерционните сили вътре в
купето на автомобила е такава, че поставен обезопасителен колан няма как да
спре тялото на ищцата и да предотврати травмите нанесени на ищцата
основно в лявата част на гръдния й кош. Този извод кореспондира със
заключението на двете приети експертизи, видно от изслушването в съдебно
заседание на двете вещи лица е, че основния удар е в лявата част на лек
автомобил Опел, като са причинени и съществени деформации в купето на
автомобила и основния и първи удар на тялото на ищцата е именно в
деформираната част на автомобила.
По категоричен начин се доказаха претърпените от ищцата болки и
страдания, както и характера и съвкупността на тежките травми нанесени на
ишцата, обуславящи дълъг възстановителен период и интензивни болки в
първите седмици на домашно и болнично лечение. Вследствие на тежката
гръдна травма е отстранен и далака на ищцата, който е важен орган отговарящ
за защитните функции на организма и поддържането на имунитет. От
съществено значение са й фрактурата на носни кости и прорезните рани на
лицето на К. Л., които освен интензивни болки и затруднение на дишането са
довели до промяна външния вид за дълъг период. Събраха се данни и за дълъг
период в който ищцата трудно се е придвижвала самостоятелно и не излизала
от вкъщи. Доказа се, че към момента Л. често боледува и е по податлива на
вирусни заболявания, което е в пряка връзка с липсата на функциониращ
далак в организма й. В тази връзка тези показания напълно кореспнодират със
заключението на приетата СМЕ, както относно възстановителния период, така
и по отношение на оставащите болки в травмираните области.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземат предвид както характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените вреди от настъпилите
травматични увреждания, така и неминуемо преживения стрес. Категорично
10
се доказа и наличието на психическа травма у ищцата, изразяваща се в
промяна в начина й на общуване с околните, развитие на комплекс че не
пълноценен човек предвид отстраняването на важен орган.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че ищецът е в
началото на своя жизнен път, чието качество на живот е засегнато от
процесното произшествие. Като отчита всичките обстоятелства по делото –
конкретиката на инцидента, интензитета и продължителността на
страданията, обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване и проявление на неимуществените вреди съдът приема, че
справедлив размер на обезщетение следва да се определи в размер на – 45 000
лева.
При това положение, съдът следва да разгледа възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна
за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната
си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда
на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.),
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
11
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС №
17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010
г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. т. е. във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В настоящия процес, от страна на ответната страна не се доказа по
категоричен начин съпричиняване на пострадалата. Доказа се, че водачът на
автомобила се е движил с разрешената скорост и ударът е бил
непредотвратим за него. Безспорно се доказа липсата на съпричиняване,
доколкото инерционните сили в купето на автомобила са такива,че при този
удар, тялото на ищцата се е насочило наляво, травмите са от лявата й страна и
от правилно поставен обезопасителен колан не би възпрепятствал по никакъв
начин движението на тялото, а съответно и от заключението на автоексперта
12
Н. се доказа, че има и значителни деформации навътре в купето. Доказа се
също така, че не е възможно да се диференцира с точност, нито да се
предвиди какви, кои, колко и с каква локализация ще бъдат уврежданията във
вариантите със или без поставен предпазен колан.
Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде
намалявано. Искът е основателен и доказан за сумата от 45 000 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв., искът следва да се
отхвърли.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В случая
основателността на частичната основателност на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция за лихва върху
сумата, която следва да се присъди, считано от 09.05.2019 г. (датата, на
предявяване на писмената претенция) до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца
се дължат разноски от ответната страна съразмерно на уважената част на
иска. Следва, на основание чл.38 ЗАдв., да се осъди ответника да заплати на
процесуалния представител на ищцата – адв.Ч. Н., сума в размер на 3543,75
лв. за осъщественото процесуално представителство по делото.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът
също има право на сторените от него разноски съобразно отхвърлената част
от иска. Същите според доказателствата по делото възлизат в размер на
468,75 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за
13
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска, възлизаща по арг.
от чл.1 ТДТССГПК в размер на 1800 лв.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЗ.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на К. К. Л., ЕГН **********, адрес: с. П., общ.
С., ул. „Н.П.“ №2 сумата в размер на 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди при
процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва за забава от 09.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до пълния предявен от ищцата размер от 120 000 лв. (сто и
двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху отхвърления размер,
считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. „ЗЗ.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв. Ч. Н., в
качеството си на процесуален представител на К. К. Л., ЕГН **********,
адрес: с. П., общ. С., ул. „Н.П.“ №2, сумата в размер на 3543,75 лв. за
осъщественото процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. К. Л., ЕГН **********, адрес:
с. П., общ. С. да заплати на „ЗЗ.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1 сторените от него разноски съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 468,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ЗЗ.“ АД, ЕИК ..., седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати по сметка на
Окръжен съд – Благоевград, държавна такса за разглеждане на иска съобразно
уважената част, в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14