Решение по дело №64757/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110164757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5928
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110164757 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Б. Н. С., ЕГН **********, срещу ответника ЧСИ
М. Б., с рег. № *** от КЧСИ искове с правно основание чл. 441 ГПК за
осъждане на ответника да заплати на Б. С. неправомерно удържани суми,
както следва: 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г. – 259,35 лв, от 01.01.2023 г. до
30.04.2023 г. в размер на 189,35 лева, от 01.05.2023 г. до 31.07.2023 г. – 195,02
лева, от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 312,02 лева, от 01.01.2024 г.
до 31.01.2024 г. в размер на 159,02 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ,
изразяващи по изп.д. № 2022***0405271 по описа на ЧСИ М. Б., с район на
действие- СГС.
Ищецът Б. Н. С. твърди, че срещу нея било образувано изпълнително
дело № 2022***0405271 по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие- СГС, по
възлагане от ************* въз основа на акт за установяване на задължения
по чл. 107,ал. 3 ДОПК за неплатени местни данъци и такси в размер на 468,62
лева. По изпълнителното дело на ищцата били удържани суми от пенсията,
както следва: 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г. – 259,35 лв., от 01.01.2023 г. до
30.04.2023 г. в размер на 189,35 лева, от 01.05.2023 г. до 31.07.2023 г. – 195,02
лева, от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 312,02 лева, от 01.01.2024 г.
до 31.01.2024 г. в размер на 159,02 лева. Поддържа, че вземането за местни
данъци и такси е погасено по давност, поради което сумите били
принудително събрани без правно основание. Изтъква, че тези суми не са били
преведени на взискателя по изпълнителното дело, поради което насочва иска
си спрямо ЧСИ. Моли за уважаване на исковете. Това правело
незаконосъобразно принудителното изпълнение за събирането им. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ М. Б. подава отговор на
1
исковата молба, с който оспорва искът като неоснователен. Поддържа, че
искът е ненадлежно предявен. Изтъква, че съдебният изпълнител събира
дължимите суми по възлагане от взискателя и му ги превежда периодично,
поради което няма как да се обогати със суми, които принадлежат на
взискателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира заплащане на
разноските.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Между страните е отделено за безспорно, че срещу ищеца е било
образувано изпълнително дело № 2022***0405271 по описа на ЧСИ М. Б., с
район на действие- СГС по искане на ************* въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК от 06.07.2021 г.
От приобщения препис от изпълнително дело № 5271/2022 по описа на
ЧСИ М. Б. се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от
************* от 13.09.2022 г. до ЧСИ М. Б. въз основа на влязъл в сила на
13.09.2021 г. акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 от ДОПК
№21-1326-1/06.07.2021 г. / л. 6 от изп. дело/ за задължения на Б. С. Н. ,
изчислени към 06.07.2021 г. , както и дължимата лихва до окончателното
изплащане на задълженията. Задълженията са начислени по подадени
декларации по чл. 14 ЗМДТ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ
размер на 619,05 лв., представляващи неплатена данъци, такси и глоби към
06.07.2021 г . Приложена е и справка за акта за установяване на задължения №
21-1326-1/06.07.2021 г., видно от която остатъчното задължение за плащане
към 08.07.2022 г. е в размер на 666,83 лева. Съгласно удостоверение за
наличие или липса на задължения от ***, Б. Н. С. дължи публични
задължения в размер на 4240,55 лева, като на осн. чл. 458, ал.1 ГПК,
държавата се явява присъединен взискател по право за посочените суми.
Конкретно от данните по приложеното изпълнителното дело се
установява, че съдебният изпълнител с разпореждане от 04.10.2022 г. е
образувал изпълнителното дело, изпратена е покана за доброволно
изпълнение, наложени са запори върху вземанията на длъжника. На
11.10.2022 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в *******, а
на 17.10.2022г. в ************. Считано от 01.11.2022 г. е наложен запор на
пенсията на длъжника в НОИ. Видно от писма от НОИ от 12.01.2023,
12.07.2023 г., 13.12.2023 г, 12.04.2024 г. е променян месечният размер на
издръжката в резултат от променения размер на минималната работна заплата.
Видно от приложено удостоверение за ***равени удръжки, издадено на
01.03.2024 г. от НОИ, за периода от м. януари 2022 г. до м. януари 2024 г.,
върху изплащаната месечна пенсия на Б. С. са наложени следните удръжки в
лева: в периода от 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г. - 259,35 лв., в периода от
01.01.2023 г. до 30.04.2023 г.- 189,35 лв., в периода от 01.05.2023 г. до
31.07.2023 – 195,02 лв., в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 312,02 лв.,
в периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. – 159,02 лева.
Във връзка с постъпили искания от ищцата по изпълнителното дело,
частният съдебен изпълнител е изисквал информация от взискателя
2
*************, като видно от постъпил отговор от *************
задълженията по акта от 06.07.2021 г. към 23.11.2022 г. са в размер на 685,17
лева, както следва: данък за недвижими имоти в размер на 206,71 лева, ведно с
начислени лихви в размер на 92,80 лева и такса битови отпадъци в размер на
261,91 лева, ведно с лихви в размер на 123,75 лева. Съгласно справка от
взискателя към 01.08.2024 г., остатъчният непогасен размер на задълженията
по акта е в размер на 36,87 лв. Видно от удостоверение от 31.07.2024 г.,
издадено от *** непогасеният размер на вземането на присъединения по право
взискател -държавата към посочената дата е в размер на 700,81 лева. Съгласно
последната справка от ************* за остатъчния размер на задълженията
по акта от 06.07.2021 г. се установява, че към 12.11.2024 г. Б. С. няма
задължения по посочения акт поради цялостно плащане. Ето защо с
разпореждане от 12.11.2024 г., частният съдебен изпълнител е приключил
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК. Изпратено е и
съобщение до Б. С., в която е посочено, че съдебният изпълнител е
констатирал надвнесена сума в размер на 42,39 лева и е поканил лицето да
предостави удостоверение за банкова сметка, по което да и бъде възстановена
надвнесената сума в размер на 42,39 лева.
При така установената фактическа страна от правна страна намира
следното:
Предявеният иск след многократни уточнения от страна на ищеца е с
правна квалификация по чл. 441,ал. 1 ГПК / виж протоколно определение от
04.03.2025 г./ Съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение.
В разглеждания случай не се установява процесуално
незаконосъобразно изпълнение от страна на ответника по изп. дело №
5271/22 г. по неговия опис. Изпълняемото вземане е удостоверено във влязъл в
сила акта за установяване на задължения и данъци от 06.07.2021 г., който
подлежи на принудително изпълнение и са спазени процесуалните
изисквания. При извършване на изпълнението ЧСИ е обвързан от
установеното с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК за задължения по ЗМДТ
изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото.
Доводите на ищеца за изначална недължимост на публичните вземания
съгласно удостоверение на *** и последваща недължимост, поради погасяване
по давност на вземанията на *************, съгласно акта за установяване на
задължения и данъци от 06.07.2021 г. не подлежат на разглеждане от съдебния
изпълнител. Изначалната недължимост подлежи на разглеждане в
производство пред съответния административен орган по чл. 107, ал. 4 ДОПК,
както и в производство пред административния съд по чл. 156 и сл. ДОПК.
Последващата недължимост поради изтекла погасителна давност следва да
бъде установена от гражданския съд в производство по чл. 124 ГПК,
респективно чл. 439 ГПК срещу кредитора/взискател. Едва при влязло в сила
положително за ищеца решение, съдебният изпълнител следва да прекрати
изпълнителното производство на осн . чл. 433, ал. 1 , т.7 ГПК, а до този
момент, действията му по реализиране на принудителното изпълнение на
3
материалното вземане, обективирано в изпълнителния титул ще бъдат
законосъобразни. В случая не се установява пред ЧСИ да са представени
каквито и да е актове от компетентни органи, които да установяват
недължимост на вземанията, предмет на изпълнителното дело. Нещо повече,
ЧСИ многократно по изпълнителното дело е изисквал справка за остатъчния
размер на задълженията и непосредствено след окончателното погасяване на
задълженията по изпълнителното дело, на 12.11.2024 г., същото е приключено
на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК.
Съдебният изпълнител е спазил процесуалните изисквания при водене
на изпълнителното дело, а именно: образувал е изп. д. № 5271/2022 г. и в
съответствие с чл. 458, ал. 1 ГПК, е присъединил държавата като взискател за
неплатени публични задължения, удостоверени от *** в удостоверение в
размер на 4240,55 лева. ***равил е проучване на имущественото състояние на
длъжника и е наложил запори. От наложения запор на пенсията по делото са
постъпвали месечни удръжки от НОИ от пенсията. Видно от справките за
остатъчен размер на дълга от *************, взискателят е приспадал
получените плащания от удръжки по запор върху пенсията на длъжника, а към
12.11.2024 г. дългът към ************* е бил изцяло погасен. Ето защо,
неоснователен се явява доводът, че процесните суми се държат от съдебния
изпълнител.
В случай на надвзета сума от длъжника / в случая 42,39 лева/, законът
регламентира процедурата, предвидена в чл. 455 ГПК. Съгласно чл. 455, ал. 3
ГПК когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на
постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до
поискване. Следователно действията на ЧСИ по задържане на сумата от 42,39
лв. по негова сметка са законосъобразни, предвид липсата на доказателства
ищецът да е предоставил номер на банкова сметка за превод на посочената
сума.
Предвид гореизложеното, по делото не се установява противоправно
поведение от страна на съдебния изпълнител. При липсата на една от
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, то
предявеният иск е неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат
останалите предпоставки на деликтната отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е
претендирал разноски в размер на 1800 лева с вкл. ДДС, платени съгласно
договор за правна защита и съдействие от 14.08.2024 г. и преводно нареждане
от 11.10.2024 г. ***равеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и предвид цената на иска, следва
да бъде намалено до сумата от 495 лева с вкл. ДДС. Ето защо в този размер
следва да бъдат възложени разноски в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Б. Н. С., ЕГН ********** срещу
ответника ЧСИ М. Б., с рег. № *** в КЧСИ искове с правно основание чл. 441,
ал. 1 ГПК да бъде осъден ЧСИ М. Б. с рег. № *** в КЧСИ да заплати на Б. Н.
С. неправомерно удържани суми, както следва: 259,35 лева ( двеста петдесет и
девет лева и 35 стотинки) от 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г., 189,35 лева (сто
осемдесет и пет лева и 35 стотинки) от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., 195,02
лева ( сто деветдесет и пет лева и 02 стотинки) от 01.05.2023 г. до 31.07.2023 г.
, 312,02 лева ( триста и дванадесет лева и 02 стотинки) от 01.08.2023 г. до
31.12.2023 г. , както и сумата в размер на 159,02 лева ( сто петдесет и девет
лева и 02 стотонки) от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. , представляващи
претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител по изп.д. № 2022***0405271 по описа на ЧСИ М. Б., с
район на действие- СГС.
ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ М. Б., рег. №
*** в КЧСИ сумата в размер на 495 лева (четиристотин деветдесет и пет
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5