Решение по дело №320/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 233
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20195320200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 30.12.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 320 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № ***/10.04.2019 година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К.н.В.К.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е  неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя К.К.,  свидетелите по акта М.А., В.Б., свидетеля Й.Г., ангажираните от жалбоподателя свидетели В.К. и М.Х. и приложените и приети писмени такива – справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-1500/23.01.2019г., справка за средства за измерване, преминали периодичен преглед, справка от Община К., талон за изследване, възражение, съдът намира за установено следното:

На 22.03.2019 г., служителите н.Р.н.М.К.А., Б. и Г. изпълнявали служебни задължения във връзка със специализирана полицейска операция по противодействие на престъпления и нарушения с разнороден характер. Около 23.20ч. в гр. К. на изхода за гр. С., на строителен обект за изграждане на кръгово кръстовище забелязали спрян лек автомобил с отворен капак на багажното отделение, в което мъж товарел нарязани от строителните работници и складирани до пътя дървета. Докато полицейските служители пристигнат до автомобила, той потеглил и завил по земен път за обществено ползване в местността А. гора, който започвал от ул. „Г. К.“ срещу № ** от нея. Свидетелите А., Б. и Г. го последвали, като в района на чешма, находяща се на същия земен път го спрели за проверка. При същата установили, че водач е жалбоподателят, а пътник в автомобила била свидетелката К., негова съпруга. Пред полицейските служители водачът обяснил, че съпругата му е била на празненство, а той е отишъл да я вземе. С цел изясняване на фактите по натоварване на дървата от района на новостроящото се кръстовище и поради липса на техническо средство за проверка употреба на алкохол, на жалбоподателя било разпоредено да закара автомобила си до сградата н.Р.н.М.К. а съпругата му била откарана там с полицейския автомобил. Бил повикан екип на КАТ, като в 22.43ч. жалбоподателят бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0250, което отчело 0.77 на хиляда в издишания въздух. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като водачът приел показанието на техническото средство и не пожелал друг способ за изследване.

За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител К., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 221904/23.03.2019г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Възоснова на съставения АУАН, на 10.04.2019г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед № 8121К-1500/23.01.2019г., Началникът на група Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, като изложените обстоятелства по извършване на нарушението са идентични с тези в АУАН.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното административно наказание. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,  редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване на изложеното в тях.

При така установените факти, от правна страна се прие следното:

Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 1 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Същият оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото. От показанията на свидетелите К., А., Б. и Г., и от констатациите по акта се установява, управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.77 на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят е приел показанието, като не е пожелал друг вид изследване. Резултатът от измерването е 0.77 на хиляда алкохол, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че процедурата по установяване на нарушението по чл. 174 от ЗДвП е била опорочена, тъй като на жалбоподателя не е бил връчен талон за медицинско изследване. В разпоредбата на чл. 3а от  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, действаща към момента на извършване на нарушението, е предвидено, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или не приема показанията на техническото средство. В конкретния случай жалбоподателят се е съгласил с показанието на техническото средство, саморъчно отразено от него в талона, както и не е избрал някой от другите видове изследване, поради което невръчването на талона е ирелевантно. Неоснователно се възразява, че в АУАН не е посочен начина на извършване на проверката, доколкото изрично е отразено, че съставомерната концентрация алкохол е установено посредством техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0250. Действително не е посочен часа на проверката, но същият  фигурира в съставения талон за изследване, подписан от жалбоподателя, при което правата му не са засегнати по някакъв начин.

Безспорно установен от гласните доказателства, съдържими в показанията на свидетелите К., А. и Б., подкрепени и от отразяването в талона за изследване, е и часа на проверката с техническо средство- 23.43ч. на 22.03.2019г., минути след спирането на жалбоподателя от полицейските служители. В подкрепа твърденията на нарушителя, че проверката била извършена повече от два часа по-късно са единствено показанията на свидетелката К., негова съпруга, която като такава обаче не е лишена от заинтересованост от изхода на делото, за разлика от горепосочените свидетели, чиито показания като еднопосочни и обективни съдът кредитира.

Неоснователно е и възражението, че мястото на спиране на жалбоподателя от полицейските служители не е път, отворен за обществено ползване, предвид, че справката, постъпила от Община К., установява същия като точно такъв. Не е невярно отразено в АУАН и НП мястото на нарушението, предвид, че гласните доказателства установиха, че същото представлява земен път, находящ се срещу № ** на ул. „Г.К“, точно както е описан, като липсва изискване по ЗАНН точката на спиране да бъде означена и с географски координати, ако липсва номерация.

Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция на „маловажен случай“, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Законодателят е предвидил въвеждането на забраната по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП водачите на ППС да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с оглед обстоятелството, че концентрация на алкохол в кръвта на водача над посочената значително влияе на преценката му на пътната обстановка и обуславя забавяне на реакциите му, което състояние на водача застрашава не само неговото здраве и живот, но и здравето и живота на останалите участници в движението. В случая съдържанието алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.77 на хиляда, значително над въведената законова граница. На следващо място видно от приетата справка за нарушител/водач жалбоподателят е санкциониран неколкократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП, а и изминатото разстояние, което както се установи от непротиворечивите показания на свидетелите Б., А. и Г., опровергаващи тези на свидетелите К. и Х., е било повече от 250-300м., не е незначително. Не прави маловажно деянието и обстоятелството, че съпругата на нарушителя имала здравословен проблем след операция от дискова херния и затова било наложително да я прибере с автомобила си, тъй като същият не е възникнал внезапно. След като е бил наясно със здравословното състояние на съпругата си и необходимостта й от превоз вечерта, не е следвало да употребява алкохол или е следвало да потърси друг превоз.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са определени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/10.04.2019 година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К. с което на В.К.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.