Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр.София, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 149 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-278 ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20200116180134,
подадена от адв. Н. В.В., в качеството ѝ на адвокат с изрично пълномощно
за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу Отказ № 20191128154328/07.01.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20191128154328/28.11.2019
г. за вписване на идентификационни данни за действителни собственици на „И.Д.К.Б.“
ЕООД и данни за юридическите лица, посредством които се упражнява контролът.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на постановения отказ за издаване на охранителен акт. Жалбоподателят
оспорва съображенията на длъжностното лице по регистрацията да постанови обжалвания отказ, основаващи се
единствено на констатираното несъответствие между лицата, посочени като
действителни собственици на дружеството в заявлението за вписване, и тези,
посочени в приложената към последното декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, където, наред с присъстващите в
заявлението, като действителни собственици са посочени още пет физически лица.
Съдът, като взе
предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на
обжалване акт на длъжностното лице по регистрация и от лице, разполагащо с
правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Предмет на регистърното производство, образувано по
заявление с вх. № 20191128154328/28.11.2019 г., по което е постановен
обжалваният отказ е вписване на идентификационни данни за действителните собственици
на „И.Д.К.Б.“ ЕООД – имена, гражданство, единен граждански номер, както и данни
за юридическите лица, посредством които се упражнява контролът.
За да обоснове обжалвания отказ длъжностното лице
по регистрацията се е позовало на разминаването между данните за лицата,
посочени като действителни собственици на дружеството в заявлението за
вписване, и тези, посочени в приложената към последното декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, където, наред с присъстващите в заявлението, като действителни
собственици са посочени още пет физически лица. Предвид констатираното
несъответствие длъжностното лице по регистрацията е пристъпило към
постановяването на отказ за вписване на посочените със заявлението
обстоятелства.
При така
установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 ЗМИП
данните относно действителните собственици на учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания по смисъла на чл.
61, ал. 1 ЗМИП, подлежат на вписване по партидата им в търговския регистър,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП на вписване подлежат идентификационните данни
за действителните собственици, данните за юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, както и данните
на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република
България, когато не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на
Република България законен представител – физическо лице. Съгласно чл. 38, ал.
1 от Правилника за прилагане на ЗМИП при заявяване на подлежащите на вписване в
търговския регистър обстоятелства данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП към заявлението
за вписване следва да се представи декларация по образец с нотариална заверка
на подписа, попълнена от представляващия юридическото лице или друго правно
образувание, съдържаща данни за подлежащте на вписване обстоятелства.
В случая със Заявление с вх. № 20191128154328/28.11.2019
г. овластеният от законните представители на „И.Д.К.Б.“ ЕООД - адв. Н. В.В. е отправила
искане по електронната партида на дружеството да бъдат вписани
идентификационните данни на действителните му собственици, както и данни за юридическите
лица, посредством които се упражнява контролът, като в заявлението като
действителни собственици на дружеството са посочени Н.Д.К.и Р.У.Б.-А..
Към заявлението е представена и декларация по чл.
63, ал. 4 ЗМИП, попълнена от управителя на дружеството, в която, наред с посочените
в заявлението Н.Д.К.и Р.У.Б.-А., като действителни собственици на дружеството са
посочени още пет лица – Т.С.М., В.Р.М., Р.Г.М., Б.Х.М.и П.Х.. В случая съдът
възприема като правилни съображенията на длъжностното лице по регистрацията да
постанови обжалвания отказ, позовавайки се на констатираното несъответствие
между съдържащите се в заявлението данни за действителните собственици на дружеството,
и тези, посочени в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Възприетият в този
смисъл извод относно наличието на обусловеност на данните, заявени за вписване
в търговския регистър, от декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП се основава на
текста на последната цитирана разпоредба, съгласно която вписването в
съответния регистър на идентификационните данни за действителните собственици и
тези за юридическите лица или други правни образувания, чрез които се упражнява
контрол, се извършва съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят
с Правилника за прилагане на ЗМИП. От своя страна предметът на регистърното
производство е ограничен в рамките на искането, съдържащо се в заявлението за
вписване, с което е сезирано длъжностното лице по регистрацията. Предвид
изложеното се формира, че за да се постигне позитивен резултат по заявлението
за вписване е необходимо да е налице пълното съвпадане на данните, съдържащи се
в заявлението за вписване, с тези съдържащи се в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, каквото в случая не е налице. Констатираното от ДЛР отклонение в данните
относно действителните собственици на дружеството, посочени в заявлението, с
тези, посочени в представената към него декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, води
до невъзможност посочените в заявлението на лица – Н.Д.К.и Р.У.Б.-А. – да бъдат
вписани като действителни собственици, независимо, че същите отговарят на изискванията
за това в хипотезата на косвено притежание по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от
ЗМИП, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в
юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или
друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице
или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания,
които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
Мотивиран
от горните разсъждения натоварения с разрешаване на жалбата съд, намира, че
постановения отказ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
№ 20191128154328/07.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20191128154328/28.11.2019 г. за
вписване на идентификационни данни за действителни собственици на „И.Д.К.Б.“
ЕООД и данни за юридическите лица, посредством които се упражнява контрол.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: