№ 125
гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Божана Манасиева
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20231200600199 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл.
249, ал. 3 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпил частен протест от Районна
прокуратура – гр.Благоевград, ТО – гр.Петрич срещу протоколно
определение №127/06.02.2023 г., постановено по НОХД№ 586/2022 г.
по описа на Районен съд – гр.Сандански. С атакувания съдебен акт, в
проведено разпоредително заседание, първата инстанция е прекратила
съдебното производство по делото и върнала същото на прокурора за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
подсъдимия.
В протеста се поддържа становище за неправилност и
необоснованост на определението. Развити са съображения в насока
относно спазването на изискванията на чл.249, ал.4, т.1 от НПК при
формулиране на обвинението по чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК. При това положение подсъдимият бил напълно наясно с това
срещу какво следва да се защитава. Ето защо както на етапа на ДП,
така и при съставяне на ОА не било допуснато съществено
1
процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на
страна в процеса. В тази връзка се иска от въззивната инстанция да
отмени определението на РС.
Окръжният съд намира частния протест за допустим. Същият е
депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално
легитимиран субект, в предвидения законов срок. Разгледан по
същество, приема същият за основателен.
Обвинителният акт съдържа подробна хронология на
инкриминираните случаи, в частност на тези, квалифицирани като
престъпление по чл.149, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В него са
въведени конкретни фактологични твърдения, като същевременно
липсва неяснота относно начина на формулиране на елементи от този
престъпен състав, касаещ целта на извършеното деяние. Доводите в
тази насока както на защитата , така и на РС, не намират опора в
правната теория и константната съдебна практика. Впрочем,
доколкото правилата за цитиране са стандартизирани и задължителни
за спазване, то след като страна в процеса се позовава буквално на
теоретично положение, отразено в съответен правен труд, то е
необходимо като минимум да се посочат фамилия на автора,
съотв.авторски колектив, инициали, наименование, място на издаване,
година. В случая отсъства каквато и да било възможност за
идентификация на използвания от защитата източник, тъй като не е
посочен нито един от изброените белези.
Мотивите на РС, относно прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора в частта им:
„Законодателят е посочил два различни алтернативни състава на
престъпления - първият, от които включва елемент целта да бъде
възбудено полово желание, а втория да бъде удовлетворено такова,
като е недопустимо както при привличането на ДП, така и в
обвинителния акт прокурорът да посочва алтернативно двете форми,
но е допустимо да бъдат посочени съвместно и двете форми относно
2
целта, но не е сторено.“(вж.прот.№124/06.02.23 г.по НОХД №586/22 г.
на РС – гр.Сандански, стр.8, изр.4, от долу нагоре), са вътрешно
противоречиви и неясни. Това затруднява проверката на атакувания
съдебен акт, тъй като не позволява да се разбере действителната воля
на съда.
Установената по делото и изложената в ОА фактическа
обстановка, видно от която е, че пострадал от престъплението е лице,
ненавършило 14 години (обстоятелство, по което страните не спорят),
налага очевидни отговори на въпросите, поставени от защитата
досежно това дали деецът е действал с цел да възбуди или
удовлетвори единствено свое полово желание, такова само на
пострадалата или едновременно свое и на пострадалата. Факт е , че у
обвинението липсва колебание относно авторството на
престъплението.
Във всеки случай не може да се приеме, че в хода на ДП при
повдигане на обвинението срещу К. В., както и при съставяне на ОА,
са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения от
категорията на абсолютните, довели до накърняване правото на
защита на страна в процеса, след като не е било посочено чие полово
желание е целял да възбуди или удовлетвори подсъдимия и дали
същият е действал с цел само да възбуди, да възбуди и удовлетвори
или само да удовлетвори такова желание. Така заявеното от защитата
и възприето от РС не попада в хипотезата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Предвид изложеното определението на РС се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.345, ал.5, във вр. с чл.249,
ал.3, пр.1 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение №127/06.02.2023 г.,
постановено по НОХД№ 586/2022 г. по описа на Районен съд –
гр.Сандански, с което е било прекратено съдебното производство по
делото, а делото - върнато на прокурора за отстраняване на допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правата на подсъдимия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4