№ 233
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от взискателя по изпълнителното дело
„Балкански“ ООД, представлявано от управителя И.Б., срещу Постановление
на ЧСИ В.П., рег. № ***, от дата 24.02.2022 г., с което е приключено
производството по изпълнително дело № 20179140400712 по описа на ЧСИ
В.П..
Жалбоподателят претендира отмяна на постановлението като нищожно,
недопустимо и неправилно поради незаконосъобразност и противоречие с
материалния и процесуалния закон. Смята, че съдебният изпълнител
неправилно е изчислил дължимите му суми, образувани не само от главница,
но и от лихва, разноски и такси за изпълнението, вкл. такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Поддържа, че дължимата му сума възлиза на общо 2 9265,55лв.,
която надхвърля сумата, с която е било направено прихващане, поради което
счита, че дългът не е бил погасен и изпълнителното дело не е следвало да
бъде прекратено. Навежда доводи относно липсата на правомощие на
съдебния изпълнител да констатира извършено прихващане. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното постановление, претендира разноски
по делото.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от
длъжника по изпълнителното дело Н. С. М. чрез адв. А.Т.. М. смята, че
съдебният изпълнител има правомощие да зачете извършена между страните
1
извънсъдебна компенсация. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното
постановление, като правилно.
ЧСИ В.П. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че
жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Намира, че съдебният
изпълнител притежава правомощията да констатира валидно извършено
прихващане, каквото е било осъществено в случая. Посочва, че по-малкото по
размер вземане е това на взискателя по изп. дело, което след прихващането
води до неговото погасяване, последица на което е и приключване на делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по
изпълнителното дело намира следното:
Изпълнителното дело № 20179140400712, по описа на ЧСИ В.П., е
образувано по молба на взискателя „Балкански“ ООД, въз основа на
Изпълнителен лист № 4141, издаден на 09.08.2017 г. от РРС, като видно от
същия Н.М. е осъден да заплати на „Балкански“ ООД сумата от 25 000 лв.–
частично задължение по запис на заповед и 500 лв. – разноски, като
впоследствие към делото е било присъединено вземане по ИЛ №
260782/23.10.2020г.
С Решение № 260206 от 18.05.2021г. по т.д. № 122/2020г. по описа на
ОС-Пловдив „Балкански“ ООД е осъдено да заплати на „Нур Трейд 2017“
ЕООД сумата от 24 000лв. – неизплатена стойност на доставена стока, ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба– 14.02.2020г. до
окончателното изплащане.
Въз основа на това решение е издаден Изпълнителен лист от
09.08.2021г. на „Нур Трейд 2017“ ЕООД срещу „Балкански“ ООД за сумата
от 24 000лв. – неизплатена стойност на доставена стока, ведно с обезщетение
за забава от подаването на исковата молба– 14.02.2020г. до окончателното
изплащане.
С Договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2022г. „Нур Трейд 2017“
ЕООД цедира на Н.М. вземането си по ИЛ от 09.08.2021г. за сумата от 24
000лв., ведно с обезщетението за забава от 14.02.2020г.
С Молба вх. № 930/26.01.2022г. длъжника Н.М. уведомява ЧСИ, че
извършва прихващане на насрещните вземания и иска да бъде прекратено
изпълнителното дело. Искането му е било оставено без уважение от ЧСИ
В.П., тъй като не е било налице валидно изявление за прихващане, което да е
достигнало до своя адресат- взискателя по делото.
С Протокол по чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК от 18.02.2022г.,
изготвен от ЧСИ М.О., на адреса на управление на „Балкански“ ООД е
залепено уведомление за извършената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С Молба вх. № 2476/23.02.2022г. от адв. А.Т., представител на Н.М., се
2
иска от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради
извършено между взискателя и длъжника прихващане на вземанията.
С Постановление от 24.02.2022 г. на ЧСИ В.П., рег. № ***, се
приключва, поради настъпило погасяване на задължението, производството
по изпълнително дело № 20179140400712.
От изготвена по делото съдебно икономическа експертиза се
установява, че размера на непогасените вземания на взискателя „Балкански“
ООД към длъжника Н.М. по изп.дело № 20179140400712 към датата на
извършване на прихващането – 18.02.2022г. е 27 277,07 лв., включващо както
главница, така и лихви, разноски и такси по делото. Размерът на
обезщетението за забава върху цедираната сума от 24 000 лв. за периода от
14.02.2020г. до датата на цесията – 18.01.2022г. е 4 700,01лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основния въпрос по делото е дали съдебният изпълнител има право да
извършва или признава извършено извънсъдебно прихващане между
взискателя и длъжника като способ за погасяване на вземането. Действително
по въпроса са налице известни противоречия в практиката. Съдът приема
становището, застъпено от ВКС в Определение № 606 от 20.07.2015 г. на ВКС
по т. д. № 1725/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 280 от 6.04.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4444/2016 г., III г. о., ГК. Според тази практика при
заявление за прихващане по изп. дело съдебният изпълнител няма функцията
да издаде акт с конститутивно действие /т.е да извърши сам прихващане/, а
може само да констатира наличие на компенсационни изявления. Ако счете,
че е налице конекситет и тези изявления пораждат погасителен ефект, той
следва да прекрати производството по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следователно, за да се прецени дали съдебния изпълнител правилно е
прекратил изп.дело, следва да се проверят предпоставките за осъществяване
на прихващане по чл. 103 и 104 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая
предпоставките са били на лице. Подлежат на прихващане две насрещни,
ликвидни, изискуеми и еднородни вземания, като ефекта на прихващането
настъпва до размера на по-малкото от тях след направено изявление за
прихващане, достигнало до неговия адресат. За да бъдат насрещни
вземанията, е необходимо и двете страни да имат качествата кредитор и
длъжник един на друг. С Договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2022г.
„Нур Трейд 2017“ ЕООД е цедирало на Н.М. вземането си по ИЛ от
09.08.2021г. за сумата от 24 000лв., ведно с обезщетението за забава от
14.02.2020г. За цесията длъжника е бил уведомен по реда на чл. 50, ал. 4, вр.
чл. 47, ал. 5 ГПК, като на 18.02.2022г. уведомлението се смята за връчено. От
този момент нататък вземанията на Н.М. и „Балкански“ ООД са станали
насрещни. Вземанията като парични, каквито са процесните, са винаги
еднородни, тъй като парите са взаимнозаменяеми родовоопределени вещи.
Вземанията са още ликвидни и изискуеми, тъй като и двете са установени по
3
съдебен ред, като и за двете са били издадени изпълнителни листове.
Вземането на „Балкански“ ООД, е признато със Заповед за изпълнение №
3369/09.08.2017г. по ч.гр.д. № 5399/2017г. по описа на РС-Русе, въз основа на
която е издаден и Изпълнителен лист № 4141, от 09.08.2017 г. Вземането на
„Нур Трейд 2017“, което е било цедирано на Н.М., е признато с Решение №
260206 от 18.05.2021г. по т.д. № 122/2020г. по описа на ОС-Пловдив, въз
основа на което е издаден и Изпълнителен лист от 09.08.2021г. Ликвидни са
само вземанията, които са установени по основание и размер. За да бъде едно
вземане ликвидно, същото следва да е съдебно установено. Само между
такива вземания е допустимо да бъде констатирано от съдебния изпълнител
прихващане. Когато едно от вземанията не е установено по съдебен ред, за
него би могъл да възникне спор, тоест в тези случаи правилният процесуален
подход би бил съдебният изпълнител да откаже да признае прихващането,
като спора между страните относно ликвидността на вземането трябва да се
отнесе до съда по реда на чл. 439 ГПК. Изявление за прихващане е направено
от длъжника по изп. дело с Молба вх. № 930/26.01.2022г. и отново с Молба
вх. № 2476/28.02.2022г. Действително молбите са били насочени към
съдебния изпълнител, а не към взискателя по изп. дело, но те към момента на
приключване на делото вече несъмнено са били достигнали до знанието му.
Погасяването на вземанията е до размера на по-малкото от тях според
чл. 104, ал. 2 ЗЗД. От назначената от съда експертиза се изясни, че размера на
непогасените вземания на взискателя „Балкански“ ООД към длъжника Н.М.
по изп.дело № 20179140400712 към датата 18.02.2022г. е 27 277,07лв.,
включващо както главница, така и лихви, разноски и такси по делото.
Задълженията на „Балкански“ ООД към Н.М. към 18.01.2022г. са 24 000 лв. –
главница и обезщетение за забава за периода от 14.02.2020г. до 18.01.2022г.
от 4 700,01лв. или общо 28 700,01 лв. Тоест по-малкото по размер вземане е
това на взискателя по изпълнителното дело „Балкански“ ООД, следователно
то се погасява изцяло след осъществяване на прихващането. Неоснователен е
довода на жалбоподателя, че към вземането му следва да се добави такса от
1947,60лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ. По тази точка се начислява такса само върху
събраните в хода на изпълнението суми, ако има такива. В случая при
прихващане нямаме събрани суми и съответно такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се
дължи. Още повече такава такса не е била начислена и от самия ЧСИ, нито
търсена от него. Напротив, в постановлението си за приключване съдебният
изпълнител е отчел всички дължими му се такси, като в тях не е включил
такса от 1947,60лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което е преценил, че вземането
на взискателя е в общ размер от 27 306,80лв.
Предвид горното съдът споделя извода на ЧСИ, че вземането е погасено
поради прихващане и изпълнителното дело следва да бъде приключено.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се следват, а
ответната страна не е поискала присъждане на такива в подаденото писмено
възражение. Воден от горните съображения съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от взискателя по
изпълнителното дело „Балкански“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. П., р-н. Централен, ул. "С" № *, № 2, срещу
Постановление на ЧСИ В.П., рег. № ***, от дата 24.02.2022 г., с което е
приключено производството по изпълнително дело № 20179140400712 по
описа на ЧСИ В.П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ В.П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5