МОТИВИ
към Решение № 708/26.06.2020г. по
АНД № 864/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия С.Р.К.,
ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с виеше образование, старши експерт към „ИАРА“, с постоянен и
настоящ адрес:***, за това, че на 06.02.2017г.,
в гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Део", модел „Лачети"
с рег*, движейки се по бул."*" в посока към
кръстовището с бул. "Христо Ботев", на регулирано кръстовище между
бул. "*" и ул." *" нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата - „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението."; и чл.116 от Закона за движение по пътищата - „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците", и по непредпазливост причинил на * с ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тазовите кости, което е довело
до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около 2
месеца до 3 месеца, фрактура на дясната тазобедрена ямка,
довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок око
12 месеца и фрактура на десен малък пищял, довело до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок около 1,5 месеца до 2 месеца
–престъпление по чл.343, ал.1, б. ”б" вр. чл.
342, ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.116 и чл. 20, ал.2, от ЗДвП.
Защитникът на обвиняемия- адв.
С.К. поддържа, че на К. следва да бъде наложено наказание „глоба” в минимален
размер, като не следва да се налага наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. Изтъква изразеното съжаление за стореното, добрите характеристични данни
на обвиняемия и чистото му съдебно минало.
В
съдебно заседание обвиняемият изразява съжаление за стореното и моли за
налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.Р.К., ЕГН **********, е роден
на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с виеше
образование, старши експерт към „ИАРА“, с постоянен и настоящ адрес:***.
На 06.02.2017г., около 19.40 часа, обв.С.Р.К. потеглил с управляваният от него л.а.„Део Лачети“ с рег.№ *, от ул.“*“
в гр.Бургас, в посока към ж.к.Меден Рудник. В същият автомобил, като пътник на
предна дясна седалка пътувала и св.*. Около 20.00 часа, управляваният от обв.К. л.а.„Део Лачети“ с рег*, се движел по
бул.“*“ в посока към бул.Христо Ботев“, и се намирал преди
кръстовището на бул.“*“ и ул.“*“ /до Централна автобусна спирка/. Същото е
регулирано с три секционни светофара за движещите се превозни средства и двусекционни за пресичащите, пешеходци, които по това време
работели. Ул.“* е затворена за движение на пътни превозни средства. В
посоченият пътен участък, бул.“*“ е с две пътни платна за движение, разделени с
тротоарен остров, който представлява тясна ивица, разширяваща се в посока ул.“*“
и достигаща максимум на 40 м. преди кръстовището. Пътното платно откъм
Северната страна на пътя се състои от три ленти, предназначени за движение на
превозни средства на обществения транспорт, обозначени с надпис BUS. Пътното
платно откъм южната страна на пътя се състои от: две ленти за движение в посока
от кръстовището с бул.“*“ към кръстовището с ул.“*“, разделени с прекъсната
линия, която на 30м. преди кръстовището с ул.“*“ преминава в непрекъсната и на
5м. преди кръстовището и велосипедната пътека има обозначена стоп линия „М6“; и
две ленти за движение в посока от кръстовището с ул.“*“ към кръстовището с
бул.“*“, разделени с прекъсната линия, които по посока кръстовището с бул.“*“
се променят. На тротоарният остров в дясно, по посоката на движение на л.а.„Део Лачети“ с рег.№ *, са
поставени: пътен знак „В 12 - Забранено е влизането на пешеходци“ - в началото
на тротоарния остров; пътен знак „Д17 - Пешеходна пътека“ - в края на
тротоарния остров; и пътен знак „В26 - Забранено е движение със скорост
по-голяма от 40км/ч“ - върху десния тротоар, на 81,50м. преди пешеходната
пътека. Пътният участък бил добре осветен и посочените пътни знаци били в
полезрението на водача К.,***. Асфалтовата настилка била гладка, но влажна. Обв.К. управлявал л.а.„Део Лачети“ с рег.№ * в дясната лента по посоката си на
движение, със скорост около 40 км/ч. и като видял, че светофара за пътни
превозни средства е на зелена светлина, продължил движението си напред.
По същото време, пред същото кръстовище се
намирала и св.*, която възнамерявала да пресече като пешеходец бул.“*“, в
посока от ул.“*“ към Бургаски свободен университет. На кръстовището, на бул. “*“
има пешеходна пътека тип „М8.1“ с ширина 5м. и непосредствено до нея
велосипедна пътека „М9“ с ширина 3,60. Съгласно Наредба № 2/17.01.2001г. на
МРРБ за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка /Дв. Бр.13 от
10.02.2001г./ и допълненията към нея, велосипедните пътеки не са част от
пешеходните пътеки и са предназначени само за движение на велосипедисти.
Въпреки, че светофара за пешеходци светел в червена светлина, св.*предприела
пресичане на бул.“*“ по велосипедната пътека, от дясната й част косо на ляво.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило при
пресичане на пешеходката *на регулирано кръстовище при червен сигнал на
светофара за пешеходци и движение на л.а.„Део Лачети“ с рег* в дясната лента на
бул.“*“ към кръстовището с бул.“Христо Ботев“, при зелена светлина на светофара
за пътни превозни средства. Скоростта на движение на л.а.„Део
Лачети“ с рег* преди
произшествието и в момента на удара била около 40км/ч, при която опасната му
зона за спиране е била около 27,85м. и се изминавала за около 3,62сек. Когато
пешеходката *предприела пресичането, л.а.„Део Лачети“ с рег* се намирал на
около 81,53м. преди мястото на удара. Водачът обаче е реагирал на опасността на
около 11,40м, преди мястото на удара. При същите условия водачът К. е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, ако
скоростта му не е била по-голяма от 20км/ч. Разстоянието около 11,40м. на което
се намирал л.а.„Део Лачети“
с рег* от мястото на удара, когато водача К. реагирал
на опасността е изминато със скорост 40км/ч за около 1,02сек. Когато водачът К.
реагирал на пешеходката *като опасност за движението му, тя се е намирала на
около 1,46м. от мястото на удара.
При пътнотранспортното произшествие, пешеходката *е
получила фрактура на долно рамо на дясна срамна кост, фрактура на дясна
тазобедрена ямка и основата на горно рамо на пубисната кост, фрактура на свещената кост в дясно, в
съседство хематом в мускулатурата, фрактура на десен малък пищял. Фрактурата на
тазовите кости довежда до трайно затруднение движението на долните крайници за
срок от около 2 до 3 месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на * (л.
12-15 от ДП), * (л. 8-9 от ДП), *(л. 10-11 и 106-107 от ДП), *(л. 162-163 от
ДП) и *(л. 164 от ДП), извършените по делото тройна автотехническа (л. 108-109 от ДП), допълнителна тройна автотехническа (л. 193-196 от ДП), видеотехниеска
и съдебномедицинска експертизи (л. 25-27 и л. 32-33 от ДП), и приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 16-19 от ДП), констативен
протокол, справки и писма и др.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред
в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи
факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключенията на изготвените на досъдебното производство
експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице по изготвената първоначално автотехническа
експертиза единствено по отношение на отговора на 5-та задача, тъй като той
противоречи на останалия доказателствен материал, а
освен това при отговора не са взети предвид момента на възникване на
опасността, момента, когато тази опасност е могла да бъде възприета, както и
опасната зона на спиране.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК,
вр. чл.116 и чл. 20, ал.2, от ЗДвП,
за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението са
обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние, което съгласно препращане е очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за управление на лек автомобил марка „Део",
модел „Лачети" с рег*,
то формата на изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за
движение при управление на моторно превозно средство, които правила в случая са
установени в ЗДвП. Обвиняемият К. е нарушил правилата на чл. 116 и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Обвиняемият е могъл да възприеме опасността- пресичането на
пешеходката преди навлизането в опасната зона на спиране на автомобила при
съответната скорост и след като не го е направил навреме, сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпилото ПТП.
Съгласно чл.116 от Закона за
движение по пътищата пък водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците. В случая от К. не е проявено
необходимото внимание, тъй като същият е приближавал натоварена пешеходна
пътека, независимо, че за него сигналът за преминаване е бил разрешителен.
За да е налице престъпление по
транспорта е необходимо нарушаването на правилата за движение да е в причинна
връзка с настъпването на определен резултат (общественоопасни
последици). В случая е налице визирания в чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ резултат- средна телесна повреда. В
резултат на удара, видно от заключението на СМЕ, пешеходката *е претърпяла фрактура
на долно рамо на дясна срамна кост, фрактура на дясна тазобедрена ямка и основата на горно рамо на пубисната
кост, фрактура на свещената кост в дясно, в съседство хематом в мускулатурата,
фрактура на десен малък пищял. Фрактурата на тазовите кости довежда до трайно
затруднение движението на долните крайници за срок от около 2 до 3 месеца. Тези
телесни увреждания по своите медико-биологични характерестики
съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Действително, за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и
неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, който е пресякъл на
забранителен за него светлинен сигнал. Неговото поведение обаче не е единствена
причина за настъпване на ПТП и не изключва от причинно-следствения процес
нарушаването на правилата за движение от страна на обвиняемия К.. Както се
установи от заключението на експертизите, последният е могъл да възприеме много
по-рано пресичащата пешеходка. Поради това, нарушаването на правилата по ЗДвП
от страна на К. с намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат, т.е. налице са всички признаци от обективна страна за ангажиране на
неговата отговорност за настъпилите общественоопасни
последици.
Обвиняемият К. е субект на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, тъй като то може да бъде извършено от
всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна К. в
действал при форма на вината непредпазливост и по-конкретно- при небрежност.
При транспортните престъпления вината е отношение на дееца към настъпилия
резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на правилата за
движение. В случая К. не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но с
оглед конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го предвиди. В случаите,
когато един пешеходец пресича неправомерно, това съставлява опасност, с която
водачите са длъжни да се съобразят и да преодолеят чрез изпълнение на вменените
им в закона задължения. Ако те са направили всичко възможно, но въпреки това е
настъпил престъпния резултат, то те не носят отговорност в случаите на
правомерно движение, тъй като обективно не е имало как да предотвратят
настъпването на последиците. Когато обаче, един водач сам се постави в
обективна невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици в резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение,
се касае за непредпазливост, тъй като той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди
(Решение № 466 от 09.06.1982 г.
по н. д. № 159/82 г., III н.о.). Обвияняемият К. не е възприел пресичащата пешеходка, макар
да е нямало никакви пречки за това, поради което същият се е поставил в
невъзможност да избегне настъпването на резултата.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация”.
В същото време по отношение на К. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години (същото
е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
По делото следва да
бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество
телесни увреждания. Налице са множество смекчаващи такива- изразеното съжаление
от обвиняeмия, както и пълното съдействие от негова страна в
хода на цялото производство за изясняване на обективната истина. Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на К..
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл.
78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за каквито и да
е престъпления, като липсват данни за други противоправни
прояви, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност. Съдът отчита и че за настъпване на вредоносния резултат
съществено е допринесъл и пострадалият, който е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение по пътищата във връзка с правилното пресичане на платното
за движение. Изложеното мотивира съставът да наложи наказанието „глоба” в
минимален размер от 1000 лв.
Същевременно, с оглед
посочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
неправомерното поведение на пострадалата, съдът намира, че за постигане на
целите на закона не следва да бъде налагано наказанието „лишаване от право да
се управлява МПС”. Такова наказание е предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК, но съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК (а не ал. 6, тъй като тя касае
непълнолетните извършители), съдът може да го наложи, когато същото е
предвидено в особената част на НК. Съгласно т. 9 на ППВС № 7/1985 г. съдът може да не лиши административно
наказания от упражняването на определена професия или дейност и когато за
извършеното престъпление в наказателния кодекс е предвидено задължително
налагане на това наказание.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00
лева за служебно издаване на един брои изпълнителен лист, както и 1782,13 лева
в полза на ОД МВР гр. Бургас за извършените в хода на досъдебното производство
разноски.
Мотивиран от горното
и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.