№ 3106
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110133970 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Н. И. Р., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правни
основания чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, относно признаването за установяване на вземанията, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.01.2024 г. по ч.гр.д. № 3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно: 6
617,32 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. София, ., аб. № 147374 за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата от 705,75 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.01.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК /22.01.2024 г./ до
окончателното плащане на вземането; 78,74 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 22.01.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 14,15 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 15.01.2024 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответникът като потребител на топлинна енергия на топлоснабдения имот,
находящ се в гр. София, ж.к. . е потребявал топлинна енергия в периода в
1
описаните в заповедта и исковата молба периоди, която не е заплатил, както и
суми за дялово разпределение и моли ответникът да бъде осъден да заплати
горепосочените суми.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника Н. И. Р., ЕГН: **********, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Навежда твърдения, че ищецът е
начислявал неправилно посочените суми за топлинна енергия, като същите са
в значително по-голям размер от дължимото. Твърди, че топломерът в
абонатната станция не е преминал задължителния метрологичен контрол.
Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Третото лице - помагач „ДИРЕКТ“ ЕООД не взема конкретно становище
по основателността на исковете.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове
имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са писмени документи за
наличието на договорно правоотношение по отчитане на ТЕ на л. 36 и сл. от
делото, а именно договор от 08.11.2001 г., сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „ДИРЕКТ” ЕООД и протокол от ОС на процесната ЕС от
25.05.2002 г. за избор на топлинен счетоводител.
Видно от представения Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по редна на чл. 117 от ЗТСУ, от който е видно, че ., . са купили
процесния апартамент, за който е издадено и Удостоверение от „Географска
информационна система – София“ ЕООД, че упоменатия стар адрес в
договора за покупко-продажба – . е със следния настоящ адрес – ... Видно от
представените с исковата молба удостоверения за наследници: 1) изх. №
15945/02.08.2018 г. на СО, район Младост, . е починал на 18.11.1993 г. 2) изх.
№ 1197/07.10.2011 г. на СО, район Младост, . е починала на 24.09.2011 г.; 3)
изх. № 449/02.08.2018 г. на СО, район Младост, . е починала на 24.08.1987 г; 4)
изх. № 448/02.08.2018 г. на СО, район Младост, . е починал на 18.02.1998 г. С
оглед настъпилото наследствено правоприемство, съдът намира, че между
2
страните е било налице валидно договорно правоотношение при Общи
условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия
през процесния период. В тази насока следва да се има предвид и че
ответникът лично е подал заявление - декларация на 30.01.2020 г. да му бъде
открита партида за процесното жилище с адрес: гр. София, ж.к. . и аб. №
147374
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на Топлорайон „Изток“ съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил
дялово разпределение, съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване.
През процесния период в имота на ответника е имало 5 броя отоплителни тела
и 2 броя водомери за топла вода. На 5 броя от отоплителните тела ( в хол,
кухня, две стаи, лира/ са поставени ИРРО подменени с такива с радиоотчет на
18.03.2022 г.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответникът не е платил сумите за процесния период,
начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки,
които са в общ размер на 7 275,86 лв.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ ответникът е
собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал
3
топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството потребена
енергия и нейната цена; 2/ основанието, на което претендира сумите и техния
размер, ползването на топлоенерегия от ответника през процесния период в
количество, съответстващо на начислените суми – за БГВ, ползването на
топлоенергия и размера на задължението на сградна инсталация и за общите
части на сградата и размера на задължението за такса мощност, периода и
размера на обезщетението за забава. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „ДИРЕКТ“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира неоспорените от страните съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно назначената съдебно-счетоводна експертиза,
дължимите от ответника суми са в размер на 6 617.30 лв., представляваща
неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата
4
от 70.59 лв., представляваща неизплатена сума за дялово разпределение и
658.56 лв., представляваща лихва за целия отчетен период. Съдът намира, че
иска следва да бъде уважен частично за претендираните суми.
На следващо място, от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че първата релевирана претенция се явява
установена в своето основание. Съдът кредитира неоспореното заключение на
вещо лице по ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са в размер
на 6 617.30 лв. за процесния период 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., поради което
съдът намира, че иска следва да бъде уважен за този размер, а до пълния
предявен размер от 6 617.32 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „ДИРЕКТ“ ЕООД, като в тази насока
е и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице - помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда. По конкретното дело, съгласно
неоспорената съдебно-техническа експертиза се установи, че в рамките на
предявения с исковата молба период в етажната собственост е извършвано
дялово разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно
от „ДИРЕКТ“ ЕООД, както и какъв е размера на дължимите суми. По делото
бяха представени и отчетните документи от страна на това дружество.
5
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 70.59
лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2023
г., поради което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за този размер, а
до пълния предявен размер от 78,74 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва върху установените размери на
главните вземания, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза е 658,56
лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 15.01.2024 г.
С оглед пълнота ще се разгледа и наведеното от ответника възражение за
липса на последващ метрологичен контрол върху средствата за измерване в
абонатната станция. Съдът не възприема възражението на ответника в насока,
че измервателните уреди не са изправни. От представените индивидуални
отчети и сертификат във връзка с оценка на съответствие, представени от
третото лице помагач – „ДИРЕКТ“ ЕООД е видно, че водомерът е подменен на
30.04.2023 г., което недвусмислено води до извод, че същите са били изрядни.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 209, 99 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответника има право на разноски в размер на 2,58 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съобразно предоставена разписка /л. 58 от
делото/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Н. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ 23Б сумите 6 617, 30 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., за недвижим имот в гр. София, ж.к. ., аб. № 147374 като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 6 617,32 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ 23Б сумата от 70, 59 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ до
пълния предявен размер от 78,74 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ 23Б сумата от 658, 56 лева, представляваща мораторна лихва за
забава, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 15.01.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК /25.01.2024
г./ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ до пълния
предявен размер от 705,75 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: .. със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ 23Б направените по делото разноски в
размер на 1 209, 99 лв., с включени разноски по заповедно производство по
ч.гр.д. № 3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: .. да заплати на
Н. И. Р., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 2,58
лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7