Решение по дело №440/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 655
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120200440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

_____

 

27.05.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 17.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 440 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба на Г.П.Б., ЕГН ********** в качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „ГАЛИНА ГОЛД - ГАЛИНА БОЗВЕЛИЕВА“, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Княгиня Райна“ №15.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №43895/10.09.2018 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №287/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.197, ал.2 във връзка с ал.82, ал.3, т.12 във връзка с чл.82, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) и на основание чл.187 във връзка с чл.73, ал.2 от Закона за туризма, на едноличния търговец-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, респективно – 1 000 лева.

           

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП, като се отрича авторството на вменените деяния. Прави се позоваване и на чл.28 ЗАНН. Посочва се, че е недопустимо в обжалваното НП да се съдържат правни норми, различни от посочените в АУАН. Посочва се също така, че е налице разминаване в това, което е отразено в АУАН и това, което е записано в НП. Посочва се също така, че в чл.82, ал.3 ЗТ не се съдържа т.12 и че в НП не е конкретизирано коя точка на ал.1 на чл.82 ЗТ е нарушена, защото тази алинея съдържала в себе си 8 точки.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се упълномощен представител с молба за потвърждаване на обжалваното НП.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 15.01.2019 г., видно от датата, положена на представеното известие за доставяне (л.17 от делото). Жалбата е постъпила при наказващия орган на 22.01.2019 г. с вх.№Б-03-88/22.01.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с потребителска жалба, отнасяща се до екскурзия до гр.Истанбул в Република Турция през 19-22.04.2018 г., на 29.06.2018 г. Р.С. и Виктория Василева извършили проверка в офис на едноличния търговец-жалбоподател, находящ в гр.Бургас, улица „Княгиня Райна“ №15. Организатор на екскурзията бил едноличния търговец-жалбоподател. За проверката бил съставен Констативен протокол №К-2638378/29.06.2018 г., в който била включена препоръка в срок до 02.07.2018 г. в предоставяния на туристи договор да бъде включен валидна застрахователна полица.

В резултат на посоченото и на място в гр.Бургас, на 29.06.2018 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Р.С. (главен инспектор при наказващия орган) съставила против едноличния търговец-жалбоподател Акт №К-2638378/29.06.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Виктория Василева.

Конкретно отразените в акта нарушения били в цифров вид посочени като такива на чл.82, ал.1, т.7 във връзка с ал.89, ал.1 ЗТ (1) и на чл.73, ал.2 ЗТ (2).

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис на ЕТ бил връчен препис от АУАН с възражение.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило възражение от страна на ЕТ-жалбоподател.

На 10.09.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №287/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било връчено на ЕТ-жалбоподател на 15.01.2019 г.

На 22.01.2018 г. и както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№Б-03-88/22.01.2018 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.232, ал.1 и ал.2 ЗТ във връзка със Заповед №287/22.04.2015 г. (за издаване на НП), както и Заповед №1ЛС/03.01.2017 г. (за съставяне на АУАН), и двете на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

 

            По мнение на настоящия състав е налице вътрешно противоречие в НП между:

-         обстоятелствена част и диспозитив (санкционна част) на НП;

-         АУАН и НП.

В обстоятелствената част на НП едното вменено нарушение е изписано като такова по чл.89 във връзка с чл.82, т.1 ЗТ, докато в санкционната част (диспозитив) като такова по чл.82, ал.3, т.12 във връзка с чл.82, ал.1 ЗТ. На първо място, в чл.82, ал.3 ЗТ не съществуват въобще точка 12, както и въобще каквито и да е точки. На следващо място, с  Държавен вестник бр. 37/04.05.2018 г., в сила от 01.07.2018 г., санкционната разпоредба на чл.197 ЗТ (залегнала в диспозитива на процесното НП, издадено на 10.09.2018 г.) е изцяло отменена. С други думи, санкционната разпоредба, с която за едното вменено нарушение на ЗТ на ЕТ-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева към датата на издаване на процесното НП е била отменена от малко повече от 2 месеца преди това. Само на това основание процесното НП следва да бъде отменено в тази част.

На следващо място, според обстоятелствената часто на НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.89 във връзка с чл.82, т.7 ЗТ (обстоятелствена част), респективно – по чл.82, ал.3, т.12 във връзка с чл.82, ал.1 ЗТ (диспозитивна част), а според АУАН – чл.82, ал.1, т.7 във връзка с чл.89, ал.1 ЗТ. Очевидно е, че са налице множество разминавания и вътрешни противоречия, както и такива между АУАН и НП.

По отношение на второто вменено на ЕТ-жалбоподател нарушение на ЗТ квалификацията му се появява едва в диспозитивната и санкционна част. До тази поява то съществува само като текст в обстоятелствената част в следния вид: „На туристите ползващи пакет туристическо пътуване до Истанбул за периода 19-22.04.2018 г. не е издаден туристически ваучер.“, но не и като цифрово означение на нарушение на определена норма от ЗТ. Това е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, независимо че е налице споменаване вече в завършващата част на обжалвания акт. В обстоятелствената част наказващият орган е длъжен да субсумира под правна норма поведението на жалбоподателя, най-малкото за да е наясно в какво е обвинен. Отделно от това и съгласно чл.187 ЗТ на туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 2 000 лв. В настоящия случай е налице туристически ваучер (л.11 от делото), макар и групов с приложен списък на групата туристи. Този ваучер е валиден и е изпълнил своето предназначение, като дори да се приеме, че е налице някакво нарушение в това, че не е индивидуален за всеки един от петдесет и двамата туристи, то не са настъпили вредни последици.

 

Предвид посоченото дотук, настоящия състав намира процесното НП за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление №43895/10.09.2018 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол и Сливен със седалище в Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, оправомощен със заповед №287/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.197, ал.2 във връзка с чл.82, ал.3, т.12 във връзка с чл.82, ал.1 от Закона за туризма и на основание чл.187 във връзка с чл.73, ал.2 от Закона за туризма,

на Г.П.Б., ЕГН ********** в качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „ГАЛИНА ГОЛД - ГАЛИНА БОЗВЕЛИЕВА“, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Княгиня Райна“ №15

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, респективно – 1 000 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[3] Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд