Р Е Ш Е Н И Е
№
276
гр.
Велико Търново, 21.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 438/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 171
от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария.
Същото е образувано
по жалбата на С.Х.С. ***, чрез ***.А.., против Заповед № ВП-3629 от 27.05.2022 г.
на директора на служба „Военна полиция", с която на основание чл. 146, т.
2, чл. 161, т. 2, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и 2 от
Правилника за неговото приложение (ППЗОВСРБ) е прекратен договорът му за военна
служба и С.С. е освободен от длъжност, от военна служба, и е зачислен в запаса,
считано от 11.06.2022 г.
С жалбата до съда, в
хода на делото и представите писмени бележки от жалбоподателя лично и чрез
процесуалния му представител, процесната заповед се оспорва като незаконосъобразна.
На първо място, се претендира процесуалната й незаконосъобразност, поради
немотивираност и издаване в нарушение на предвидения ред за това, доколкото
военнослужещият бил принуден да подаден рапорт в разрез с правилата на чл. 66,
ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, като му било указано да посочи в съгласувателната
част лица, които не са нормативно определени да дават становища/мнения по
въпроса за продължаване на договора му за военна служба, а също и защото не е
запознат тогава с мотивите за отрицателните им становища по неговия рапорт.
Счита и, че тези становища изхождат от необективни и неблагонадеждни лица,
както и се позовават на негови отменени по съдебен ред предходни дисциплинарни наказания.
На второ място, жалбоподателят оспорва заповедта и като материално
незаконосъобразна, защото счита, че изначално при наличието на отправено от
него предложение за продължаване на срока на кадровата му служа ответникът не
може по същество да откаже да приеме това предложение и да прекрати договора
при изтичането на срока, тъй като същият следва да се счита за автоматично
продължен. Счита, че съгласно чл. 75, ал. 1
вр. с чл. 66 от ППЗОВСРБ, към които препраща ЗОВСРБ, не се допуска
прекратяване на договора по субективната преценка на органа по назначаването. В
случая неспазването на процедурата по ППЗОВСРБ е едностранно и субективно
прекратяване на договора му в нарушение на закона. Иска от съда да бъде прието,
че процедурата по чл. 66 от ППЗОВСРБ е в полза и на военнослужещия, като при
своевременно подаден рапорт е задължително сключването на допълнително
споразумение по чл. 65, ал. 3, т. 7 от ППЗОВСРБ. На трето място, оспорва
заповедта като незаконосъобразна и с довода, че същата противоречи на целта на
закона – за обезпечи кадрово службата, доколкото е прекратен договора с него,
въпреки че е безукорен офицер, който е изпълнявал без забележки службата си,
всички наложени предходни наказания са отменени по съдебен ред. На последно
място, в писмените си бележки, излага съображение, че процесната заповед го
третирала неравно въз основа на признака „обществено положение“. По изложените подробно
развити по делото и писмените бележки мотиви се претендира отмяна на акта и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът -
директорът на служба „Военна полиция", чрез процесуалния си представител,
с писмен отговор и в хода на делото оспорва жалбата като неоснователна и иска
от съда да бъде прието, че с изтичането срока на договора за военна служба
същият може да бъде прекратен от ответника по свободно негово усмотрение,
независимо от подаване на рапорт по смисъла на чл. 66 от
ППЗОВСРБ, тъй като органът по назначаването разполага с правото и да
не сключи допълнително споразумение, с
което да го продължи срока на службата, без да е в условията на обвързана
компетентност непременно да приеме предложението. Счита, че в останалата част
на жалбата по същество в жалбата се излагат доводи по целесъобразност, които не
подлежат на съдебен контрол. Претендира разноски за юк възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е
спорно, че по силата на договор за военна служба № 4-34 от 11.06.2012 г. С.Х.С.
*** е постъпил на военна служба в Българската армия (БА), военно формирование
Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен на длъжност инспектор във Втори
териториален сектор – Велико Търново към Отдел „Разкриване на престъпления“ в
РС „Военна полиция“ – гр. Плевен, като срокът на този договор изтича на
11.06.2022 г. Договорът не представен по делото, но съдържането му досежно
срока не е спорно между страните, доколкото от една страна сам жалбоподателя е
посочил 11.06.2022 г. като дата на изтичането му, от друга страна същият факт е
посочен и от ответника няколкократно – вж. например в приложената кадрова
справка, в този смисъл съдът намира за безспорно обстоятелството, че
първоначалния договор № 4-34 от 11.06.2012 г. е с 10 годишен срок, който изтича
именно на 11.06.2022 г.
Съгласно кадрова
справка на военнослужещия, към 28.02.2022 г. С.Х.С. заема длъжността инспектор
Първа степен във Втори териториален сектор – Велико Тръново в Отдел „Разкриване
на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр. Плевен, на която е назначен последно
със Заповед № ВП – 230/13.01.2022 г., считано от 11.01.2022 г., след като по
съдебен ред е било отменено последното наложено му дисциплинарно наказание „уволнение“
през 2019 г. Според кадровата справка С. е офицер от състава на БА още то 17.08.2000
г. с прекъсвания, като за периода има 1 награда „Обявяване на благодарност“ и
две наказания – предупреждение за уволнение и уволнение, за които обаче също е
безспорно между страните, че са отменени по съдебен ред. Не е участвал в
международни мисии. Според резултатите от му последното атестиране – за 2018
г., е препоръчително да се повиши в следващо военно звание и е необходимо да
участва в курсове за квалификация по военно дело с оглед необходимостта от допълнително
обучение за кадровото му развитие (л. 69 от делото).
Така, с оглед
предстоящото изтичане на срока на военната му служба през юни 2022 г., на
основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ С.Х.С. е подал рапорт вх. № ПЛ-880/28.02.2022
г., до директора на служба "Военна полиция", чрез Директора на РС
„Военна полиция“ – Плевен за удължаване на срока на договора му за военна
служба, като е предложил срокът по този договор, който изтича на 11.06.2022 г.,
да се удължи с още 12 години, 11 месеца и 25 дни, считано до 05.06.2035 г.
(когато ще навърши пределна възраст за притежаваното военно звание). Жалбоподателят
е депозирал рапорта си в този смисъл първоначално на бланка, съдържаща на гърба
си празни редове за становище от страна на Директора на РС „Военна полиция“ –
Плевен (л. 10 от делото), но по указание на прекия си началник е депозирал нов
екземпляр от същия рапорт (със същото съдържание и входящ номер), в който
единствената разлика е досежно лицата, които да дадат становища по рапорта –
предвидено в бланка е такива за дадат началника на Втори териториален сектор –
Велико Търново, където работи лицето и началника на Отдел „Разкриване на
престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр. Плевен, към която се числи
териториалния сектор, и двамата като преки ръководители на С. (л. 75-76 от делото).
По същество
отрицателни становища (буквално несъгласие с предложението на ***С. за продължаване
на срока на военна му служба) по рапорта му са дали на 28.02.2022 г. първо
началникът на Втори териториален сектор – Велико Търново, а после - и началникът
на Отдел „Разкриване на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр. Плевен. В
първото отрицателно становище като причини за това е посочено подаваните от С.
рапорти и сигнали до различни инстанции, а във второто – защото, че лицето не
спазва принципите на етично поведение при изпълнение на служебните му
задължения (л. 76 от делото).
От страна на ***.
Цв.е депозирано също отрицателно становище рег. № ПЛ-937/02.03.2022 г. по
рапорта с несъгласие за продължаване на службата на***. С.което е подробно
мотивирано в 6 точки със съображения (л. 73 от делото). Така ***. ЦВ.е посочил,
че възстановяването на ***С. на военна служба след отмяна от съда на
дисциплинарното му уволнение се е отразило демотивиращо на службата в Търново и
е влошило резултатите от работата й; С. е некомуникативен и в негативни отношения
с командирите и служителите във военното формирование; липсва екипност, С. допуска
се нарушения на етичните норми, като създава изкуствени конфликти, изразява на
чувство за дълг, чест и лоялност съобразно лични интереси, а не в интерес на службата
и липсва толерантност, а е налице дребнавост, намираща израз и в подаването на
различни рапорти, сигнали и прочие без резултат, но изискващи ангажирането на
значителен човешки и материален ресурс.
Върху рапорта накрая,
е поставено становище с дата 29.03.2022 г. от страна на ответника - директора
на служба „Военна полиция“ бр. ***.С.– "Не съм съгласен с продължаване на
договора за ВС! Приемам становищата на началника на териториалния сектор – В. Търново
и на Директора на РС „Военна полиция“ – Плевен. Съответно на 31.03.2022 г. е
изготвено и Уведомление рег. № ВП – 2195/31.03.2022 г., с което директорът на
служба „Военна полиция“ е уведомил жалбоподателя, че не приема отправеното му
предложение за продължаване на срока на договора за военната му служба и рапорта
на ***.С.. в този смисъл ще остане без последствия, като на основание чл. 162,
т. 1а от ЗОВСРБ ще бъде освободен от военна служба считано от 11.06.2022 г.
С писмо рег. № ВП –
2196/31.03.2022 г. това уведомление е изпратено до Директора на РС „Военна
полиция“ – Плевен за връчване на ***С..
Междувременно, на
15.03.2022 г. в структурното звено на службата е проведено психологическо
изследване от страна на ***.п., в изпълнение на заповед на директора на служба „Военна
полиция“. За резултатите от това изследване е изготвена докладна записка от
24.03.2022 г. (на л. 64 от делото), в която майор Попова сочи, че в териториалната
група в Търново атмосферата е изпълнена с напрежение и безпокойство, като това
се дължи на поведението на жалбоподателя, който е център на конфликта и
източник на напрежение. Във връзка с тези изводи излага подробни констатации и
психологически заключения (л. 67и 68 от делото).
Няма доказателства
по делото за това кога уведомлението е връчено на ***.С.., но има данни да е
станало на 06.04.2022 г. (в този смисъл е становището на л. 58 от делото, но и
рапорта на л. 12 гръб от делото на жалбоподателя).
При всички случаи
обаче, самият факт на връчването следва да е безспорен, доколкото на 13.04.2022
г. жалбоподателят е подал пореден рапорт – до министъра на отбраната с рег. №
13-00-770/13.04.2022 г. (в който именно признава връчването на 06.04.2022 на уведомлението),
с който е изразил несъгласие с уведомлението, поискал е лична сеща с министъра,
както и преразглеждане на решението на освобождаването му от военна служба.
Във връзка с този
рапорт до министъра, постоянният секретар по отбраната е изразил писмено
становище рег. № 13-00-770/28.04.2022 г. и е предложил директорът на служба „Военна
полиция“ бр. ***.С.да представи и нарочен доклад със съответните мотиви относно
вече направения отказ да продължи срока на договора за военна служба на С. (л.
58 от делото).
В изпълнение на
горното, директорът на служба „Военна полиция“ бр. ***.С.е изготвил нарочен Доклад
рег. № ВП – 3193/10.05.2022 г., съдържащ подробни мотиви за неговия отказ да
удължи срока на военната служба на ***.С.., като се е позовал както на
отрицателните мотивирани становища на началника на Втори териториален сектор –
Велико Търново и началника на Отдел „Разкриване на престъпления“ в РС „Военна
полиция“ – гр. Плевен като преки ръководители на лицето, така и на посочения
по-горе доклад с резултатите от проведеното изследване на психосоциялния климат
във Втори териториален сектор – Велико Тръново на Отдел „Разкриване на
престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр. Плевен (л. 56 от делото).
Така, на 27.05.2022
г. директорът на служба „Военна полиция“ е издал процесната заповед № ВП-3629,
с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 162, т. 1а и чл. 170,
ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ – с изтичане на уговорения срок, и чл. 75, т. 1 и 2 от
ППЗОВСРБ е прекратен договора на жалбоподателя за военна служба и С.С. е
освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от
11.06.2022 година.
Тази заповед е
връчена на С. на 02.06.2022 г., видно от приложения по делото екземпляр от самия
С. на л. 9.
Недоволен от нея, С.С.
я е оспорил по съдебен ред с жалба, подадена пред АСВТ на 13.06.2022 г., въз
основа на която е образувано това дело.
Като доказателства
по него са приети, освен всички цитирани по-горе документи и адм. д. №
527/2019г. на АСВТ, което касае иск за обезщетение на С. за вредите, причинени
му от отменено като незаконосъобразно дисциплинарно нарушение. В посоченото
дело се съдържат като доказателства показания на свидетелите т.т.и д.д – съответно
началника на Втори териториален сектор – Велико Тръново и началника на Отдел
„Разкриване на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр. Плевен, които по същество
подкрепят и отрицателните им становища към рапорта по настоящето дело на С. за
удължаване на срока на договора му за военна служба.
За удостоверяване
компетентност на органа да издава актове от категорията на процесния е
представена заповед № ОХ-669/05.08.2018 г. на министъра на отбраната, с т. 3.1
от която на основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1,
чл. 146, т. 2
и т. 3,
чл. 148, ал.
1, чл. 161, т. 2 и т. 3,
чл. 240, ал.
1 и чл. 288 от ЗОВСРБ, е оправомощен директорът на служба „Военна
полиция“ да приема на военна служба, да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от
длъжност, да повишава и понижава във военно звание, да освобождава от военна
служба и да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от
службата до военно звание "подполковник" (***II ранг) включително.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Според чл. 115
във вр. чл. 119 от ЗОВСРБ (отм., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г.),
кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия,
Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на
отбраната при условия и по ред, определени в този закон
и в сключения договор. С договора за кадрова военна служба се определят срокът
на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон,
и отговорностите при неизпълнението на договора. След влизането в сила на сега
действащия ЗОВСРБ (обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)
са въведени промени в режима на военната служба, като в чл. 133 от закона е
предвидено, че същата е със статут на държавна служба и се изпълнява по
служебно правоотношение при условия и по ред, определени с този закон,
с правилника за прилагането му и с уставите на въоръжените сили. Договорният
характер на правоотношението отново е възстановен с чл. 134а от
ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16 от 2010 г.). Съгласно посочената норма,
правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на
договор за военна служба. С договора за военна служба задължително се определят
наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава,
съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и
повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие,
правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. Именно тази
правна уредба е приложима към процесното правоотношение, възникнало по договор
за военна служба 2012 г.
Според чл. 161, т. 2
от ЗОВСРБ, договорът за военна служба на офицери, извън посочените в
т. 1 (висшия команден състав), се прекратява със заповед на министъра на
отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Видно от съдържанието на
заповед № ОХ-669/05.08.2020 г., министърът на отбраната изрично е делегирал на
директора на служба „Военна полиция“ както правомощието да сключва договори за
военна служба и допълнителни споразумения към тях, така и възможността да
освобождава от военна служба и да прекратява договорите за военна служба на
военнослужещите от службата до военно звание „подполковник" (***II ранг)
включително. В случая военнослужещият е от подчинената на овластения орган
служба и е с военно звание „капитан". Тоест налице е фактическият състав,
обосноваващ законосъобразното прилагане на делегираните правомощия.
Съгласно чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ, която правна норма е посочена като основание за
издаване на оспорената заповед, договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Разпоредбата е ясна, не се
нуждае от тълкуване, но освен това е и логична последица от предвиденото с
договора действие на възникналото между страните правоотношение, а именно до
изтичането на уговорения срок. Военната служба е договорна служба, назначаването/постъпването
на съответната военна длъжност е в изпълнение на съществуващо договорно
правоотношение между страните за изпълнение на военна служба, съгласно
особените изисквания на ЗОВСРБ – чл. 134а от
същия закон.
Прекратяването на
договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) е уредено в чл. 75 от
ППЗОВСРБ и се извършва при спазване на следната процедура: 1) по
реда на чл. 66 от ППЗВСРБ се взема решение за прекратяване на договора; 2)
министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава
заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от
военна служба; 3) екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички
командни инстанции по низходящ команден ред; 4) към момента на изтичане срока
на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.
Съгласно чл. 66, ал. 1
от ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на
договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата
страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на
навършване на пределна възраст за съответното военно звание. Според ал. 1, т.
2, когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде
рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на
съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до
оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.
След изменението на чл. 66, ал.
2, т. 1 от ППЗОВСРБ (доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017
г.), в случаите по ал. 1, т. 2 командирът (началникът) на военното формирование
или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта
в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на
допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден
ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба. Рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има
право да удължи срока на договора за военна служба. Правилото на ал. 3
предвижда възможност всяка от страните по договора да оттегли направеното
предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора.
Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно
съгласие. Според ал. 4, ако нито една от двете страни не отправи предложение по
ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането
на уговорения срок.
В случая
жалбоподателят е подал рапорт в сроковете и по реда на чл. 66 от
ППЗОВСРБ. В тази насока същият поддържа възражение, че договорът му
не е законосъобразно прекратен, предвид липсата на мотиви по рапорта от страна
на лицата посочени в закона - командирът (началникът) на военното формирование
или ръководителят на съответната служба. Както се посочи подробно по-горе
мотивирани отрицателни становище по предложението на С. са представили на
практика абсолютното всички негови началници. На първо място, по рапорта мотивирани
отрицателни становища (буквално несъгласие с предложението на ***С. за продължаване
на срока на военната му служба) са дали на 28.02.2022 г. началникът на Втори териториален
сектор – Велико Търново и началникът на Отдел „Разкриване на престъпления“ в РС
„Военна полиция“ – гр. Плевен (л. 76 от делото). Не е вярно, че становищата са
немотивирани - в първото отрицателно становище като причини за това са посочени
подаваните от С. рапорти и сигнали до различни инстанции, а във второто - че
лицето не спазва принципите на етично поведение при изпълнение на служебните му
задължения. Самите мотиви съдът не може да преценява, тъй като не са предмет на
настоящето дело. На второ място, на 02.03.2022 г., отрицателно становище по
рапорта на С. е дал и ***. Цв.– становище рег. № ПЛ-937/02.03.2022 г., като
мотивите за това становище са подборно изложени в 6 пункта на л. 73 - 74 от
делото. Никой от тези мотивирани становища не е необходимо да се съобщават на С.,
защото не той е техен адресат. Реално, всеки горестоящ, който има преки или
косвени наблюдения и ръководни функции спрямо жалбоподателя е дал отрицателно
становище по рапорта за удължаване на срока на службата му. Законът изисква
поне едно от всички тези лица да е дало мотивирано становище по рапорта на жалбоподателя,
и то до органът по неговото назначаване, докато в случая такива са дали 3 лица
– ръководител на жалбоподателя и техните становища са отчетени от директора на
служба „Военна полиция“ бр. генерал И.С., видно от собственоръчната му
резолюция върху рапорта на С..
Що се отнася до
позицията, че след въведените законодателни промени е задължително излагането
на мотиви относно причините за прекратяване на договора от страна на решаващия
орган, принципно следва да се отбележи, че такова се изисква единствено за
становищата на командира (началника) на военното формирование или ръководителя
на съответната структура, когато последните нямат правомощието да прекратят
договора или да сключат допълнително споразумение. В тази хипотеза становищата
на тези длъжностни лица имат характер на предложение до компетентния орган за
продължаване срока на договора или прекратяването му, поради което
законодателят резонно е предвидил и необходимостта от излагането на мотиви.
Настоящия случай не е такъв. Директорът на служба „Военна полиция“ е
компетентното длъжностно лице, което има правомощието да вземем крайното
решение дали да удължи срока на договора за военна служба, или да го прекрати.
Без съмнение, след като това длъжностно лице по силата на заповедта на
министъра на отбраната е оправомощено да взема крайното решение, не може да
стои въпросът следва ли същият да дава становище до органа, който му е
делегирал правомощията си. Прочие, освен че смисълът на правната норма е
различен, такова изискване не се съдържа и в акта за оправомощаване. Тези
разсъждения обаче са принципни, тъй като в случая, се каза вече, са налице
нарочни мотиви, при това формулирани на два пъти и от страна на решаващия орган
за откаже удължаването на срока. Мотиви за отрицателно становище на решаващия
орган има първо още на 29.03.2022 г., когато директорът на служба „Военна
полиция“ бр. ***.С.е посочил с резолюция върху рапорта на С. (на л. 75 от
делото): „Не съм съгласен с продължаване на договора за ВС! Приемам становищата
на началника на териториалния сектор – В. Търново и на Директора на РС „Военна
полиция“ – Плевен.), като на този етап същият се е задоволил само да
препотвърди изложените от останалите лица мотиви без да ги повтаря. За втори
път директорът на служба „Военна полиция“ бр. ***.С.е дал мотивирано отрицателно
становище по рапорта на жалбоподателя, обективирано в Доклада му рег. № ВП –
3193/10.05.2022 г., съдържащо още по-подробни подробни съображения за неговия
отказ да удължи срока на военната служба на ***.С... В този доклад същият за пореден
път се е позовал както на отрицателните
мотивирани становища на началника на Втори териториален сектор – Велико Търново
и началника на Отдел „Разкриване на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – гр.
Плевен като преки ръководители на лицето, така и на посочения по-горе доклад с
резултатите от проведеното изследване на психосоциалния климат във Втори териториален
сектор – Велико Търново на Отдел „Разкриване на престъпления“ в РС „Военна
полиция“ – гр. Плевен (л. 56 от делото). Както се каза вече, обаче тези мотиви
на съда са само за пълнота, с оглед нарочните възражения на ***.С.. по делото,
защото решението в хипотезата на чл. 66 от
ППЗОВСРБ се прави в условията на оперативна самостоятелност и
третира въпроси по целесъобразност.
Оспорващият
неправилно тълкува и разпоредбата на чл. 66, т. 2
от ППЗОВСРБ. Противно на убеждението му в текста на нормата не е
извършена законодателна промяна, която да сочи като единствена възможност за
съответното оправомощено длъжностно лице да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.
Изброяването на тези правомощия е за нуждите на процедурата по отправен рапорт
от военнослужещия за продължаване срока на договора, доколкото същият следва да
бъде разгледан от компетентния да вземе решени орган. Текстът на нормата по
никакъв начин не ограничава или изключва правомощието на оправомощеното от
министъра на отбраната длъжностно лице да отклони предложението и да вземе
решение за прекратяване на договора, поради изтичане на уговорения срок. В този
аспект, несъстоятелна се явява и тезата, че подаването на предложение от едната
странна по договора може да доведе до едностранно изменение на правоотношение,
без оглед волята на другата страна. Случаите, в които се допуска едностранно
изменение на правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, без
наличието на която такъв вид потестативно право не може да съществува. Прочие
подобен подход не е присъщ нито на трудовите, нито на служебните
правоотношения. От друга страна, този извод се потвърждава и от ограничението
за оттегляне на вече отправено предложение - до един месец преди изтичане срока
на договора, т. е. след този срок единствено във волята на адресата на
предложението е да го приеме или не, респ. да се стигне до изменение в
правоотношението или то да бъде прекратено, поради изтичане срока на договора.
В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС по въпроса (вж. напр. Решение
№ 10175 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 103/2017 г.; Решение № 1047 от
26.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 14563/2015 г., Решение № 5953 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2020 г.,
Решение № 2699 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2020 г. и др.)
Самото прекратяване
на договора за военна служба е последица от договорените между страните условия
и настъпването на правно релевантния факт -изтичане на установения срок – чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ. Срокът, за който е била назначен военнослужещия е
съществен елемент от съдържанието на правоотношението му, което поставя
прекратяването на правните му последици в зависимост от едно бъдещо, но сигурно
събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на
административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в
заповедта основание. Този извод се потвърждава и от правилото на чл. 170, ал.
1 от ЗОВСРБ, който изрично сочи, че в хипотезата на чл. 162, т. 1а
договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването
за заповедта за освобождаване от военна служба. Именно изтичането на срока на
договора е фактическото основание за издаване на заповедта по чл. 73, ал. 2
от ППЗОВСРБ, поради което не е поставено и нормативно изискване пред
компетентното длъжностно лице да излага някакви допълнителни мотиви в тази
насока. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че процесната
заповед не е мотивирана. Фактическият мотив за издаване на заповедта е
посоченото в чл. 162, ал. 1, т. 1 а от ЗОВСРБ основание - изтичане на срока
на договора, който юридически факт има за последица прекратяването му. По
настоящето дело, че срокът на договор за военна служба на жалбоподателя изтича
на 11.06.2022 г. не спорно по делото. Срещу оспорената заповед, издадена именно
поради това изтичане, защитата може да се изрази само в представяне на
доказателства за продължаване на срока на неговото действие, а именно чрез сключено
допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието
по чл. 162, ал.
1, т. 1а от ЗОВСРБ, а не чрез отправяне на предложение в този
смисъл, особено след като същото мотивирано не е прието. Такова допълнително споразумение
за удължаване на срока нито се твърди, нито се доказва да има.
Тук е мястото да се
отбележи, че страните по договорното правоотношение са равнопоставени, поради
което с отправяне на рапорт по реда на чл. 66 от
ППЗОВСРБ военнослужещият не добива кичестото на лице, заявило
издаването на административен акт по общия административнопроцесуален ред.
Именно по тази причина законодателно не е предвидено и изискване другата страна
по договора, при несъгласие, да издава изричен мотивиран отказа под формата на
административен акт (въпреки че в случая са налице дори и мотиви в този смисъл).
Не е поставено и изискване, в случай на положително становище от преките
ръководители, решаващият орган да мотивира несъгласието си (макар че хипотезата
далеч не е такава, напротив – всички възможни висшестоящи са дали отрицателни
становища). Тези становищата, било то положителни или отрицателни – не са
обвързващи за длъжностното лице, което има правомощията да удължи срока на
договора или да го прекрати. В тази връзка следва да се доизясни тук целта на
изискването по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на
ръководителя на структурата да бъде мотивирано - това изискване е въведено с
изменение на разпоредбата в сила от 12.09.2017 г., но е в полза на
компетентното длъжностно лице. Мотивираното становище му дава информация,
необходима за вземане на решение и има значението на акт, който подготвя
подписването на договора. Този въпрос не е предмет на съдебен контрол за
законосъобразност, тъй като се проверява дали съществува посоченото правно и
фактическо основание за издаване на оспорения акт - изтичане срока на договора
за военна служба. Съдът няма задължение да проверява мотивите, поради които
органът не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от
страните не дължи съгласие, а вместо това има правото да приеме отправено
предложение. Ето защо при изразено несъгласие не се формира административен акт
„отказ“, който да е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност.
По отношение на
възражението, че противоречи на целта на закона, тъй като не са взети предвид
образцовото кадрово досие на военнослужещия и постигнатите от него успехи при
носене на службата, следва да се отбележи, че тези въпроси са релевантни в
хипотезите на освобождаване поради съкращаване в щата при подбор, респ. при
налагането на дисциплинарни наказания. Извън предмета на настоящия съдебен
контрол попадат и твърденията за дискриминационно третиране спрямо оспорващия.
Защитата срещу такова неблагоприятно засягане се осъществява по специален ред в
самостоятелно производство. Самите съображения на ответника да не продължи
срока не подлежат на съдебен контрол.
При горната
фактическа и правна обстановка, се констатира, че оспорената заповед е издадена
от компетентния по смисъла на чл. 161, т. 2
от ЗОВСРБ орган, поради което е валиден акт. Същата е в предвидената
от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2
от ППЗОВСРБ реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и
фактическото основание за прекратяване на договора за военна служба – изтичане
на уговорения срок, съгласно чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ. Спазени са процесуалните правила. Не са налице и
сочените нарушения на материалния закон. Издаденият административен акт е
съответен на целта на закона и няма за последица превратно упражняване на
власт. Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените
правомощия на административния орган. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената
юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предложение последно от АПК и чл. 143,
ал. 3 от АПК, Четвърти състав на АСВТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.С. *** против Заповед №
ВП-3629 от 27.05.2022 г. на директора на служба „Военна полиция".
ОСЪЖДА С.Х.С., с ЕГН **********,*** да заплати на
Служба „Военна полиция“, гр. София разноски в размер на 100 (сто) лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: