Решение по дело №9690/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266123
Дата: 15 октомври 2021 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100109690
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                              гр. София, 15.10.2021 г.

 

 

                          В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             Председател: Росен Димитров

 

при секретаря К. Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9690 по описа  за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. В.Н. е предявил иск против W. S.V.AG V.I.G., със седалище и адрес на управление: *******, гр. Виена, Република Австрия, чрез ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********за заплащане на обезщетение за неимуществени вредиболки и страдания вследствие от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП, настъпило на 19.08.2015 г. в размер на сумата от 250 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на деликта - 19.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба твърди,че вина за настъпването на произшествието носи  И.В.Л., управлявал лек автомобил Ауди А4“ с австрийски per. ********, за който е имало валидна застраховка за “Гражданска отговорност” по полица № *********със срок на валидност от 16.06.2015 г. до 14.09.2015 г., издадена от „W. Staedtische Versicherung AG V.I.G.” - Република Австрия.

Твърди,че непосредствено след катастрофата бил приет в болница с диагноза Комоцио церебри. Контузио ет екскориацио регио фронталис синистра капитис. Дисторзио коли. Контузии и охлузване в челна област на главата. След около година,през която имал често прилошаване, главоболие и загуба на съзнание, след поредната такава ищецат бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. София, като за пръв път му е поставена следната диагноза: Симптоматична /криптогенна/ епилепсия е ГТКП. Данни за съспектен бавновълнов фокус преднотемпорално вдясно.През следващите месеци и години ищецът е получавал множество припадъци по повод на което и бил преглеждан и лекуван в различни болнични заведения като навсякъде е бил диагностициран със заболяване епилепсия и категорично становище,че същата е била провокирана от увреждането получено при ПТП-то през 2015 год.

Твърди,че е прекарал близо 2 месеца в болнични заведения, като са му извършени редица изследвания и са му били назначавани множество лечения. Вследствие на претърпените, вследствие на процесното ПТП, телесни увреждания, той е получил множество усложнения, които поставят в опасност живота му завинаги.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск за обезщетяване на уврежданията при процесната катастрофа и претендира присъждане на разноски по делото.

ответникът  W. S.V.AG V.I.G., Република Австрия, чрез адв. К.И. е заявил възражения относно допустимостта на иска ,по който съдът се е произнесъл в доклада си,като ги е отхвърлил.

В отговора на исковата молба по същество ответното дружество оспорва иска като неоснователен,като навежда доводи,че няма вреда,която да е в причинно следствена връзка с процесното ПТП , респективно наличието на причинна връзка между поведението на водача и уврежданията, твърдени от ищеца,а също, че не е възможно настъпването на заявените травми при посочения в исковата молба механизъм с оглед установените при огледа на местопроизшествието активирани въздушни възглавници. В тази връзка оспорва и твърденията, че ищецът е изпадал в безсъзнание, респективно, че е получил мозъчна травма.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като Д.Д. е пътувал без поставен предпазен колан и не би настъпила никаква травма, ако е бил с правилно поставен такъв.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като присъди на ответното дружество направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, евентуално да определи обезщетение в минимален размер с оглед констатираната като последица от процесното ПТП лека телесна увреда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП К-680 от 20.08.2015 год.,протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата  с фотоалбум,постановление на СРП от 15.12.2015 год. по пр.пр. № 37462/2015 год. - ДП ЗМ № 11365/2015 г.  и наказателно постановление от 11.01.2016 год. се установява,че на 19.08.2015 г. около 23.30 ч. лек автомобил „Ауди“ с per. №*******управляван от И.В.Л. се движил по ул. „Самоковско шосе“ от с. Кокаляне към гр. Самоков. В същото време в обратната посока се е движил лек автомобил „Фолксваген“ с per. № *******управляван от Николай Доткин,в който автомобил на предна дясна седалка се возел ищеца Динков. При достигане в района на около 600 метра след ул. „42“ /разклон за с. Кокаляне/ поради движение със скорост над критичната за преодоляване на завоя от 66 км/ч, водача на лек автомобил „Ауди“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар между предната му лява част и предна лява част на лек автомобилФолксваген“.

Д.Д.Д. е откаран по спешност и хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. София със сътресение на мозъка,навяхване на шията,контузии на дясната яблъчна област,на гърдите и корема.

За лек автомобил Ауди“ с per. №*******е имало застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица по полица № *********със срок на валидност от 16.06.2015 г. до 14.09.2015 г., издадена от „W. Staedtische Versicherung AG V.I.G.” - Република Австрия ,по който въпрос страните не спорят.

От приетата АТЕ ,която не е оспорена от страните, се потвърждава описания по-горе механизъм на ПТП-то,както и причината за загуба на контрола върху упрпавлението на автомобила Ауди от страна на водача му,а именно извършването на завоя със скорост над критичната от 66 км.ч.             

В хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Х.М. ,което се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно. От експертизата се установяват следните увреждания настъпили непосредствено от катастрофата: Контузия и охлузване в челната област на главата. Мозъчно сътресение. Навяхване на врата. След проведено тридневно болнично лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, Клиника по неврохирургия, за периода 20.08. - 22.08.2015 г. С извършени лабораторни и образни изследвания и комплексно медикаментозно и инфузионно лечение пострадалият е изписан с подобрение, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика.

Според категоричното становище на експерта получената от ищеца  при катастрофата черепно-мозъчна травма има характер на мозъчна контузия по тип на дифузна аксонална увреда и е утежнена с развитие на посттравматична епилепсия и нарушения на вестибуларната функция.

Получената шийна гръбначна травма, диагностицирана първоначално катоНавяхване на врата”, по-късно, след проведено МРТ изследване, е уточнена като дискова протрузия на ниво С5-6 със срединна компресия на гръбначно-мозъчните обвивки в умерена степен . След личен преглед становището на вещото лице е,че към настоящия момент ищецът се намира в задоволително общо състояние, в ясно съзнание, но общо затворен, потиснат, аментивен. Мисловният процес е забавен, разкъсан,има  често главоболие и  проблеми с паметта Състоянието добре отговаря на т. нар. „Епилептична промяна на личността”. Движенията в шийния отдел на гръбначния стълб са ограничени и болезнени. Наличие на вертикален нистагъм при поглед нагоре, останалите черепно-мозъчни нерви са в норма. Мускулна сила и активни движения - запазени. Умерено живи надкостно-еухожилни рефлекси. Намек за патологични рефлекси на Хофман и Трьомнер за горните крайници. Нестабилен в позата на Ромберг. Походка забавена, леко нестабилна.На база представената до момента и обсъдена медицинска документация и извършения личен преглед може да се твърди, че пълно възстановяване е абсолютно невъзможно.

Заключението на повторната СМЕ /заключението на първоначалната е оспорено от ответника/, което също съдът възприема като професионално и обективно , установява че пострадалият  е получил черепно-мозъчна травма в резултат от ПТП. Приемната и работна диагноза непосредствено след травмата е била Комоцио церебри. Проведен по-късно МРТ от 16.05.17 г. установява пунктиформени огнища с висок интензитет двустранно фронтално, структурни промени в мозъчния паренхим фронтално. Въз основа на развилата се впоследствие клинична картина с огнищна неврологична симптоматика, епилепсия, психичен синдром, както и МРТ данни за паренхимно увреждане на главния мозък, следва да се приеме, че е била налице по-тежка степен на черепно-мозъчна травма, а именно - Контузио церебри. Уврежданията в челната зона на мозъка протичат с разнообразна неврологична симптоматика, включително епилептични пристъпи и особено характерния за челния дял - психичен синдром, психична симптоматика включваща предимно емоционални нарушения, поведенческа симптоматика, често снижение на интелекта, апатия, безразличие, сексуални и вегетативни нарушения. Следователно описаните до тук прояви и симптоми при ищеца могат да се обединят в рамките на една Травмена енцефалопатия, която се е развила при него след черепно-мозъчна травма - мозъчна контузия.

Налице е и дискорзио /навяхване/ на шията, което протича с болки, скованост и ограничение на движенията в шийно-раменната област и изтръпване на ръцете

Според  д-р О. ищецът е претърпял ЧМТ с усложнение - посттравматична епилепсия. Предвид данните за тежко депресивно състояние на пациента, поведенчески и емоционални нарушения довели до негативни мисли и упадък на социалния му статус - считам, че е налице и посттравматичен психоорганичен синдром, за който до сега не е бил лекуван. След личен преглед е установено,че пострадалият е в сравнително добро физическо състояние. По отношение на неврологичното заболяване пристъпите са сравнително редки -1-2 пъти годишно и са на фона на провеждана терапия с антиепилептични медикаменти. Налице е изразен тревожно - депресивен синдром, който налага консултация със специалист - психиатър и лечениетрудно може да се прогнозира развитието на здравословното му състояние.

От заключението на назначената и приета от съда КСМАТЕ, дадено обективно и професионално, се установява, че с оглед получените от пострадалия травми непосредствено след катастрофата същият е бил с поставен предпазен колан,тъй като при сумарната скорост от над 100 км.ч. при сблъсъка,характера на самия сблъсък като челен,дори при отворена въздушна възглавница,би следвало да се получат повече и по-тежки наранявания.

Горната фактическа обстановка се установява и от представените и приети по делото множество епикризи и друга подробна медицинска.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установено е, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил Ауди А4“ с австрийски per. ******** И.В.Л.. Водачът е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.1 /загубил е контрола върху управлението на автомобила/и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП/навлязъл е в насрещната лента за движение/. Причините за горното са субективни и се дължан на високата скорост/над критичната от 66 км.ч./,с която виновния водач е направил опит да преодолее завоя.

 Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания  на ищеца настъпили непосредствено след катастрофата- контузия и охлузване в челната област на главата, мозъчно сътресение и навяхване на врата.

Основния спор е дали ищецът страда от заболяването епилепсия и ако е така,дали то е пряка и непосредствена последица от неправомерното увреждане.

Според съда факта на наличието на това заболяване на ищеца е категорично установен от заключенията и на двете СМЕ- на база както на медицинските-лабораторни и образни изследвания на ищеца от 2016 год. до момента,така и на констатациите при личните прегледи и експертният им опит.

  От горните заключения на СМЕ може да се направи и извода,че появилото се в средата на 2016 год. и тогава за пръв път диагностицирано заболяване епилепсия е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.Според двамата експерти възможността една мозъчна контузия да прояви/отключи епилапсия след време от година-две е допустимо от теоретична гледна точка и се наблюдава в практиката.При липса на други провокиращи фактори и данни,и двамата са категорични,че заболяването е следствие на мозъчната контузия на ищеца при процесното ПТП.

При това положение са установени всички елементи на непозволеното увреждане и при наличието на застрахователно правоотношение следва да се приеме,че искът е основателен.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая става въпрос за тежки неврологични увреждания причинени на здрав мъж на 36 години, част от които увреждания са с невъзстановим характер и могат да доведат в бъдеще и до усложнения на здравословното му състояние и да го утежнят допълнително.Страданията за ищеца датират от 2016 год. и те не са само физически,а предвид становищата на медиците се отразяват негативно и чевствително на психиката му. При епилепсия становището е,че до голяма степен става въпрос до лепса на конкретна предвидимост за развитието в близко и средносрочен план,но при всички положения мъките и страданията ще продължат с години, през които ищецът няма да е пълноценен , както във физическо, така и в психическо отношение.

Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените болки и страдания е в размер на по 130 000 лв. ,в който искът за неимуществените вреди следва да бъде уважен , ведно със законната лихва, считано от 19.08.2015 г.  до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищеца болки , страданията , които ще продължат докато е жив и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на процесното увреждане. Над този размер до предявеният такъв от 250 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските: Съобразно този  изход на делото, ответникът следва заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер 338 лв. , на адвокат В.Н. да заплати на основание чл.38 от ЗА  за адвокатско възнаграждение сумата от 4430 лв., а по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 5200 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ размер от 3566 лв.-432 лв. за експертизи и останалото за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът       

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „В.Щ.Ф.” АД (“W. S.V.” AG V.I.G.) с фирмен № ******* със седалище и адрес на управление: *******, гр. Виена, Република Австрия, чрез Адв. д-во „К.И. *** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН: **********,***,       чрез адв. В.Н. - САК на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД  сумата от 130 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди от телесни увреждания следствие на ПТП- ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2015 год. до окончателното  й изплащане, както и разноски в размер на 338 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над уважения размер до предявения от 250 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „В.Щ.Ф.” АД (“W. S.V.” AG V.I.G.) с фирмен № *******  да заплати на адвокат В.Н. на основание чл.38 от ЗА  за адвокатско възнаграждение от 4430 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 5200 лв.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН: ********** да заплати на В.Щ.Ф.” АД (“W. S.V.” AG V.I.G.) с фирмен № ******* разноски в общ размер от 3566 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

  

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: