№ 897
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500856 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №263252/18.03.2022г. от „Кагип“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес на управление: с. Тополи срещу решение №260130/28.02.2022г. по
гр.дело №16408 по описа на ВРС за 2020г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу „Алфа Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Варна, ул. „Плиска„
№ 7, ет.4, ап. 11 с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да плати на ищеца следните суми: 620.01 лева главница по фактура №*****г.,
202.53 лева обезщетение за забава за периода от 01.09.2018г. до 21.12.2020г.; 2599.31 лева
главница по фактура № **********/01.08.2018г., 879.43 лева обезщетение за забава за
периода от 04.08.2018г. до 21.12.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
21.12.2020г. до окончателното погасяване.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно поради
противоречие на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е разгледал приети като доказателства
по делото електронни документи, обективиращи договор между страните. Сочи се, че с
водената между страните кореспонденция и извършеното от ответника плащане по една от
процесните фактури е потвърдено съществуването на договорна връзка
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна „Алфа
Сървис“ ЕООД.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
Кагип ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи срещу Алфа
Сървис ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Плиска„
№ 7, ет.4, ап. 11, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 620.01 лева главница по
фактура №*****г., както и 202.53 лева обезщетение за забава за периода от 01.09.2018г. до
21.12.2020г.; 2 599.31 лева главница по фактура № **********/01.08.2018г., както и 879.43
лева обезщетение за забава за периода от 04.08.2018г. до 21.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците от 21.12.2020г. до окончателното погасяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
02.11.2017 г. между страните бил сключен договор, по силата на който ищецът, в качеството
на наемател на хотел Русалка, гр. Варна, к-кс „ Св. Константин и Елена“ предоставил на
туроператора право от свое име и за своя сметка да предлага и продава на трети лица
туристически услуги в базата на хотелиера по цени и условия съгласно приложенията към
договора. Съгласно чл.4 от договора туроператорът следвало да заплаща на хотелиера
ползваните туристически услуги по договорени цени и на база издадената от хотелиера
фактура. Стойността на фактурата се заплащала в срок до 48 часа след настаняването на
туристите. Така при действието на договора, ищецът издал процесните фактури, стойността
на които не била заплатена към настоящия момент. Твърди се, че фактурите са осчетоводени
от ответника, който е ползвал данъчен кредит по същите. Въпреки изправността на ищеца,
до настоящия момент ответникът не бил изпълнил задължението за плащане на дължимата
цена на предоставените услуги. Сочи се, че върху просрочените главници ответникът дължи
и обезщетение за забава на плащанията за периода от датата на падежа до окончателното
погасяване на вземането.
В отговора на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените срещу
него искове по същество. Оспорва дължимостта на сумите. Оспорва страните да са били
обвързани от валиден договор при посочените параметри, сключен на 02.11.2017г., както и
автентичността на положения от името на Олег Кацарски подпис в договора. Счита
договора за нищожен поради липса на съгласие. Оспорва ответникът да е осъществявал в
качеството си на туроператор настанявания в легловата база на хотел „Русалка", к.к. „Св.
Св. Константин и Елена", следствие на което да са останали незаплатени посочените в
исковата молба фактури. Оспорва съдържанието на фактурите, както и да са осчетоводявани
и по тях не е ползван данъчен кредит. Оспорва и претенциите за обезщетение за забава,
доколкото във фактурите не е посочен падеж. Моли за постановяване на решение, с което
насочените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която
съдът е приел за недоказано съществуването на договорна обвързаност между страните,
както и изпълнението на договорното задължение през процесния период.
Въз основа на своевременно направеното оспорване от ответната страна е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК за проверка автентичността на представения
към исковата молба договор. От заключението по приетата съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписът, положен за възложител, не е изпълнен от Олег
Кацарски, управител на дружеството през периода на сключване на договора.
При така установената неавтентичност на положения за възложител подпис и
същевременно липсата на доказателства за надлежно упълномощаване за сключване на
процесния договор подлежат на преценка твърденията за потвърждаване на действията по
сключване на договора съобразно приложимата спрямо сключения между търговци договор
разпоредба на чл.301 от ТЗ. Константната съдебна практика приложението на чл.301 ТЗ
предполага изследване на конкретни факти, от които може да се обоснове безспорен извод,
че търговецът е узнал за сключването на сделката без представителна власт и не се е
противопоставил веднага след узнаването. Такива факти са демонстрирано мълчаливо
последващо одобрение на сделката или действията, извършени без представителна власт,
манифестиране на намерение за ползване от целения със сделката правен резултат,
упражняването на права и изпълнението на задължения по сключената сделка.
В конкретния случай като доказателство за сключен договор се сочи
представената по делото електронна кореспонденция, от която обаче не може да се изведе
обоснован извод за съществуване на договор с конкретно съдържание. Действително се
установява наличието на електронно писмо, с което от електронен адрес на хотел „Русалка“
се отправя искане за предоставяне на договора за сезон 2018г., но от съдържанието не се
установяват основните елементи на договора, липсва основание да се приеме, че се касае за
представения по делото договор. Видно е от разменената кореспонденция, че между
страните са осъществени туристически услуги, имайки предвид и наличието на фактура от
същия период, различна от процесните, по която е извършено плащане, но липсва
3
основание за извод относно съществуването на конкретния договор.
Освен сключването и действителността на представения договор, от ответната
страна на следващо място се оспорва и осъществено изпълнение на фактурираните услуги, а
именно доставка на конкретните туристически услуги. От проведената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури № **********/01.08.2018г. и
№ *****г. не са осчетоводени от ответното дружество, нито са включени в дневника за
покупки и в СД по ЗДДС, като данъчни фактури с право на данъчен кредит. Констатациите
на вещото лице се потвърждават и от постъпило по делото писмо от ТД на НАП – Варна,
видно от което дружеството „Алфа сървис“ ЕООД не е включило в дневниците за покупка
за период 08/2018г. - 23.12.2021г. фактури с № **********/01.08.2018г. и № *****г. с
издател „Кагип“ ЕООД, съответно данъчен кредит по тях не е ползван. Видно от
изложеното липсва основание да се приеме, че между страните е възникнало конкретно
правоотношение, съдържащо реквизити на съществените елементи на конкретната сделка,
по което ответникът да е поел твърдяните задължения.
При липсата на данни за осчетоводяване на фактурите при ответното дружество и
за ползване на данъчен кредит, се налага извод за недоказаност на изпълнението.
Действително липсата на счетоводно отразяване не представлява самостоятелно основание
да се приеме неизпълнение, но при наличието на изрично оспорване от ответната страна не
са ангажирани и други доказателства за изпълнение по договора. Представената електронна
кореспонденция не дава възможност да се установи съответствие с фактурираните
туристически услуги, липсва индивидуализация по брой нощувки и дати, както и
безспорност относно формирането на цената за предоставените услуги. При липсата на
успешно проведено доказване наличието на облигационно правоотношение, както и на
осъществено изпълнение, съдът намира предявените искове за неоснователни. С оглед
извода за недължимост на главниците не се дължат и претендираните суми по акцесорните
искове за обезщетение за забава.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
С оглед липсата на формулирано искане от въззиваемата страна и представени
доказателства за платени разноски не се дължи присъждане на разноски съобразно изхода от
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260130/28.02.2022г. по гр.дело №16408 по описа
4
на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5