Р Е Ш Е Н И Е
/допълнително/
гр.София, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 8 с-в в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10233 по
описа на състава за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №
30074/09.03.2020г. на Г.Д.М. и Д.А.М., чрез процесуалния си представител адв. Н. Б., с искане за допълване на постановеното по
делото Решение № 1656/02.03.2020г., с изричен диспозитив за отмяна на Нотариален
акт № 95, том ІІ, рег. № 8428, нот. дело № 275/2009г.
който е издаден на 17.07.2009г. от нотариус В.М. с рег. № 53 в НК и с район на
действие при СРС. Молбата е аргументирана с твърдението, че съдът не се бил
произнесъл по всички искания, а искане в горния смисъл било направено още в петитума на исковата молба. Независимо от изложеното се
поддържа твърдение, че с оглед изхода на спора, съдът бил длъжен да се
произнесе служебно по отмяната на споменатия нотариален акт, на основание чл.
537, ал.2 от ГПК. По изложените съображения, Г.Д.М. и Д.А.М. молят съда да
постанови допълнително решение в горния смисъл.
Насрещната страна в процеса Е.Х.С. и
Ф.С.С. оспорват основателността на искането. Чрез процесуалния
си представител, в молба с вх. № 55142/17.06.2020г. двамата поддържат
становището, че в исковата молба не било направено достатъчно конкретно
посочване /за необходимата индивидуализация/ на нотариалния акт, чиято отмяна
се иска. Необходимата индивидуализация била направена едва чрез молбата за
допълване на първоинстанционното съдебно решение. По
изложените съображения, Е.Х.С. и Ф.С. молят за отхвърляне
на искането, като неоснователно.
За да се произнесе по направеното
искане, съдът съобрази следвана фактическа обстановка:
С Решение №
1656/02.03.2020г., което е постановено от настоящия съдебен състав на СГС
- съдът се произнесе по повдигнатия правен спор между Г.Д.М. и Д.А.М. от една страна и от друга страна Е.Х.С. и Ф.С.С., относно правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 9 на етаж 3 в сградата на
бл. *******, намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“, заедно с прилежащото
му мазе № 6, и съответните идеални части от общите части на сградата на блок № ***,
построена в УПИ І, с площ от 8 500 кв.м., в квартал 133 “д“ от местността
„Красно село- Плавателен канал“ по плана на гр. София, който е индивидуализиран
на кадастралната карта, като самостоятелен обект в сграда, с кадастрален
идентификатор 68134.1005.186.1.9. Съдът разреши спора, признавайки за
установено спрямо Г.Д.М., че ответниците Е.Х.С. и Ф.С.С. не притежават
право на собственост върху имота, а при това със същото решение - отхвърли предявения от Е.Х.С. и Ф.С.С.
срещу Г.Д.М. и Д.А.М. ревандикационен иск за посочения имот.
В хода на делото, Е.Х.С. и Ф.С.С.
легитимираха правото си на собственост чрез Нотариален акт № 95, том ІІ, рег. №
8428, нот. дело № 275/2009г. който е издаден на
17.07.2009г. от нотариус В.М. с рег. № 53 в НК и с район на действие при СРС.
Споменатият нотариален акт е представен и приет като доказателство по делото
/на стр.40-41 от делото/.
Диспозитивът на постановеното първоинстанционно съдебно решение не съдържа изрично
произнасяне по чл. 537, ал.2 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Молбата за
допълване на решението е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна и в рамките на предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество- молбата е основателна.
Извършените до
момента процесуални действия и най- вече правните последици на споменатото по-
горе Решение №
1656/02.03.2020г., което е постановено от настоящия
съдебен състав на СГС налагат постановяване на допълнително решение, в смисъла посочен
от чл. 537, ал.2 от ГПК, а съображенията за това са следните:
На отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 ГПК по принцип подлежат онези констативни нотариални актове, чрез
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот.
Самото съдържание
на процесния нотариален акт го свързва именно
с посочената категория нотариални актове.
Отмяната на нотариален акт,
издаден в производство по чл. 537, ал.
2 ГПК, не може да се релевира
със самостоятелен иск, тя винаги
е последица от разрешаването на спор за собственост,
с решението по който се отричат
правата на титуляра на нотариалния
акт.
В
този случай, според константната практика на ВКС на РБ, съдът е длъжен
да отмени нотариалния акт, независимо от това
дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал изрично той да
бъде отменен респ. изменен. (виж в този смисъл напр. Решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр.д. №
1919/2019 г., на Г. К., І
Г. О. ВКС и мн. др.)
Нотариалният акт, с
който се признават права, следва да
се отмени, когато
се разреши породеният от издаването
му спор за
материално право между лицето, което
твърди, че е собственик на конкретен
недвижим имот респ. притежава вещно право върху
такъв имот и лицето, което се
легитимира с констативния нотариален акт, ако легитимираното чрез акта право
е отречено със сила на пресъдено нещо.
При изложените по- горе аргументи,
основани от една страна на съдебната практика, а от друга страна на приложеното
тълкуване на самата разпоредба на чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът намира, че е бил длъжен да
се произнесе с изричен диспозитив, относно отмяната
на Нотариален акт № 95, том ІІ, рег. № 8428, нот.
дело № 275/2009г. който е издаден на 17.07.2009г. от нотариус В.М. с рег. № 53
в НК и с район на действие при СРС.
Релевираният
с възражението довод, че съдът не бил длъжен да се произнесе изрично по реда на
чл. 537, ал.2 от ГПК, само поради това, че споменатия нотариален акт не бил
достатъчно индивидуализиран - няма как да бъде възприет, доколкото няма спор
относно идентичността на титула за собственост, чрез който Е.Х.С. и Ф.С.С. легитимираха правата си върху процесния имот в
хода на съдебното дирене т.е. преди тези права да бъдат отречени, с
постановеното съдебно решение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение
№ 1656/02.03.2020г.което е постановено по гр. д. № 10233
съгласно описа на І-8 състав при СГС за 2016г., като:
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 95, том ІІ, рег. № 8428, нот.
дело № 275/2009г. който е издаден на 17.07.2009г. от нотариус В.М. с рег. № 53
в НК и с район на действие при СРС, с който е призната Е.Х.С. с ЕГН ********** за собственик на апартамент № 9
на етаж 3 в сградата на бл. *******, намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“,
заедно с приналежащото му мазе № 6, и съответните
идеални части от общите части на сградата на блок № ***, построена в УПИ І, с
площ от 8 500 кв.м., в квартал 133 “д“ от местността „Красно село-
Плавателен канал“ по плана на гр. София, който е индивидуализиран на
кадастралната карта, като самостоятелен обект в сграда, с кад.
идентификатор 68134.1005.186.1.9..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: