Р Е Ш Е Н И Е
№4989/18.11.2019г.
Гр.Варна,18.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично заседание проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6514 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.номер
30 682/25.04.2019 г., депозирана от ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *
представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д.– чрез пълномощника
– юрисконсулт П. Г. Б.против ответника Ф.С.Х.,
ЕГН **********,***.Предявените от ищцовата страна специални обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД /уточнени с допълнителна молба от дата 04.06.2019г.,л. 70 –ти/ и имат за
предмет установяване със СПН на съществуването на паричното вземане за което е
било водено заповедното производство – ч.гр.дело
№ 1492/2019 г. по описа на РС Варна ХVIII
– ти състав/. По цитираното заповедно производство е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя – сега ищец и против
длъжника а на основание чл. 47, ал. 5, вр. чл. 415 ГПК,
на заявителя заповедния съд е дал указания да предяви установителния
си иск, което е и сторено по настоящото производство.
Искането на ищцовата страна, съгласно уточнителната молба от 04.06.2019 г. искане със СПН да бъде
установено съществуването на паричното вземане в полза на ищцовата страна и
против ответника, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII –ти състав, по силата на която е било разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните парични вземания: сумата от 1287,25 лева /хиляда двеста
осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница, сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два
лева и 83 ст./ – договорна лихва за
периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г., сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.,
представляващи задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и длъжника,
вземането по което е прехвърлено от страна на „Б. П. П. Ф.” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г.
Исковата си молба ищцовата страна основава на
следните твърдени факти и обстоятелства: Твърди се, че на 23.05.2018 год., било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 ЗЗД между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД , ЕИК *и А.з.с.н.в. ЕАД, по силата
който вземането произтичащо от договор за кредит за покупка на стойки и услуги
№ СREX – 14289867 от 19.12.2016 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Ф.С.Х. било
прехвърлено в полза на „АСВ“ ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл.и лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се още, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД, от страна на „Б. П. П. Ф. „ ЕАД с
уведомително писмо изпратено известие за доставяне. Приложение 1, сочи ищцовата
страна, представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания ,
представено само с данните на длъжника Ф.Х., т.к. данните на останалите
длъжници били защитени съгл. ЗЗЛД /чл.2, ал.2, т.2,т.3, вр.
с чл. 23, ал.1,2, 3 вр. с чл. 26, ал.2 ЗЗД/. Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г. „ * „ЕАД в
качеството си на цесионер се задължило от името на цедента
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците,
като ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента – „Б. П. П. Ф. „ЕАД, С.А. Клон България, в
качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф.“ - ЕАД за уведомяване
на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ГПК. Именно в
изпълнение на изискванията на закона, твърди още ищцовата страна, на ответника
било изпратено по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД Уведомление за извършената цесия от
страна на „Б. П. ф.„ ЕАД съответно с номер УПЦ – П – * – CREX – 14289867–12.9.2018г. с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД на
посочения в договора за кредит адрес, като било видно от известието за
доставяне, че пратката не е получена от длъжника. На 15.4.19г. било изпратено
повторно уведомление с номер УПЦ – П – * – CREX –
14289867–15.4.2019 г. за станалата продажба, чрез куриерска фирма „Лео
Експрес“, с известие за доставяне на същия адрес на ответника.Отделно от
горното, към исковата молба, също е представено уведомление за извършена цесия,
което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба, като изложени правни
аргументи за приложимостта на чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД /чрез цитиране на част
от постановената от ВКС съдебна практика/.Сочи се още, че конкретното процесно вземане произтичало от подписания на 19.12.2016 г.
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14289867- сключен
между „Б. П. П. Ф. „ ЕАД като кредитор и Ф.С.Х., като кредитополучател, сключен
при спазване на разпоредите на Закона за потребителския кредит. Редът и
условията, при които кредиторът бил отпуснал кредита на кредитополучателя били
уредени от договора за кредит а размера на предоставения с този договор кредит
бил равен на сумата посочена в поле „размер на кредита“ като представлявала
сбора от следните компоненти: обща цена
на стойките 1 679,00 лв., и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ -282,07 лв. Страните по
договора били постигнали съгласието размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ да бъдел платен директно на застрахователния
агент „*“ ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „месечна погасителна
вноска“. Така, общият размер на кредита
от 1 961,07 лв. включвал в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „защита на плащанията“, която сума
кредитополучателят се бил задължил да заплати на кредитора на 24 броя равни
части – включени в размера на всяка една отделна месечна погасителна
вноска. С подписването на договора, сочи още ищцовата страна,
кредитополучателят се съгласявал предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения
начин, сочи ищцовата страна, представлявало изпълнението на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора
съставляващ плащане извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя и създаващо задължение за кредитополучателя да плати на
кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски
представлявали изплащане на главницата по кредита ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 2 657,28 лв. Така, договорната лихва по кредита
била уговорена в страните в размер на 696, лева. На основание сключения между
страните договор, кредитополучателя се бил задължил да върне сумата по кредита
в срок до 20.12.2018 г. на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 110,72 лв., при първа погасителна вноска 20.1.2018 г съгласно
погасителния план, посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежът на
всяка отделна вноска. Срокът на
договора, твърди ищцовата страна, бил изтекъл на 20.12.2018 г., с последната
погасителна вноска и бил обявен за предсрочно изискуем. Съгласно условията
към с договора за кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
вноски, сочи още ищцовата страна, кредитополучателят дължал и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.11.2017 г. /датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва възлизал на 149,61 лева която била
съвкупност от лихвите за забава, начислени за всяка отделна падежирала,
непогасена погасителна вноска и длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия заем
към дружеството. Сумата, която била погасена до момента била от 1107,20 лева, с
която били погасени както следва: договорна лихва 433,38 лв., главница 673,82
лева. Предвид изложеното по-горе и съгласно уточненията в уточнителната
молба ищцовата страна, мотивира правния си интерес от водене на установителния иск след иницииране на заповедното
производство по което в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. В подкрепа
на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК, отв.
Ф.Х., чрез особеният й представител –
адвокат от АК Варна - Р.В.Д., със съдебен адрес:***, изразява следното становище: На първо
място адв. Д. се спира на изложените фактически
твърдения в исковата молба, като завява, че оспорва исковете и по основание и по размер. Доколкото ищецът
черпел активната си материалноправна легитимация от
договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., при обсъждането му,
особеният представител на ответника желае ВРС да се произнесе по възраженията
на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. На
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето имало действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъдело съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното
приложение, уведомяването на длъжника следвало да се осъществи от цедента, като нямало пречка същият да упълномощял изрично цесионера за това действие. Доколкото законът не поставял
специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане следвало да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.В конкретния случай ищецът (цесионер),
подчертава особеният представител на ответника, бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично
писмено пълномощно № 3196/29.08.2017г. Ищецът, действащ в качеството му на
пълномощник на кредитора бил изпратил до ответника два броя уведомителни писма
за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка с тяхното връчване по
делото били представени известие за доставяне с дата на връщане 21.09.2018г. с
отбелязване, че пратката била непотърсена, както и товарителница №68321665 на
куриерска фирма“Лео експрес“. От тези документи, според особеният представител
на ответника, не можело да бъде направен извод за получаването на съобщението
от длъжника преди завеждане на делото. Уведомяването би могло да се счита
осъществено с получаването на препис от исковата молба на 11.07.2019 г., но
тази хипотеза счита особеният представител на ответника за неприложима,
предвид, че ответникът в исковото производство се представлявал от назначен от
съда особен представител и било възможно към датата на получаване на исковата
молба от особения представител, длъжникът вече да бил платил на стария
кредитор. По изложените съображения счита особеният представител на ответника,
че ищецът - цесионер
не се явявал кредитор на вземанията, предмет на процесния договор за
потребителски кредит CREX-14289867/19.12.2016.
На следващо място, в отговора на искова молба
особеният представител на ответника е направил възражение за нищожност на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX -14289867 от 19.12.2016г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като
кредитор и Ф.С.Х., ЕГН **********, като кредитополучател. Същия счита адв. Д.
за нищожен поради противоречие с чл.22
от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 11 т. 11 и т. 12 от същия закон, доколкото към
същия липсвало прилагане на погасителен план, съдържащ разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и допълнителните разходи, както в случая - размера
на месечната застрахователна премия. Размера на месечната вноска за
застрахователна премия следвало да намери разбивка в погасителен план,
доколкото същата била платима на равни месечни вноски за срока на договора, а
не еднократно удържана. Задължението, произтичащо от Закона за потребителския
кредит, за кредитора било да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска, което
не било сторено. Лихвеният процент бил фиксиран на 30.96 %, а Годишния процент
на разходите 35.76 %, но съгласно т.19 от Общите условия на Договора кредитора
можело да преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец. За тези случаи
в погасителния план следвало ясно да се посочи, че информацията, съдържаща се в
плана била валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК, подчертава адв. Д., че е
императивна, като същата постановявала, че щом не били спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11,ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит бил недействителен.
В случай, че ВРС сподели
горните правни възражения и приеме,че договорът за потребителски кредит е
недействителен, то извежда правния извод особеният представител на ответника -
на основание чл. 23 от Закона за
потребителския кредит, потребителят
следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В тази връзка –
ответникът, чрез особеният си представител не възразява срещу направеното от
ищеца доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като
поставя допълнителни въпроси.По
отношение претенцията по чл. 86 ЗЗД становището на особения представител на
ответника е следното: Посочено е в отговора на искова молба, че в случая
се претендира сумата от 149.61 лева -
обезщетение за забава върху търсената главница от 1287.25лв. за периода от
21.11.2017г. до 01.02.2019г. Така предявената претенцията, според
ответника, се явявала неоснователна. Задължението по договора за кредит
било станало изискуемо с настъпване падежа на последната погасителна вноска, на
20.12.2018г. След тази дата длъжникът изпадал в забава. Не се твърдяла /според
особеният представител на ответника/ предсрочна изискуемост на задължението,
която да обосновавала начален период на задълженото за мораторна
лихва в момент по-ранен от датата на падежа на задължението. Ето защо, в
случай, че експертизата установяла непогасена част от главницата, в полза на
ищеца щяла да се дължи мораторна лихва върху нея само
за периода 20.12.2018г. -01.02.2019г. /до датата на подаване на заявлението в
съда/, твърди ответникът чрез назначеният му особен представител.
В откритото съдебно
заседание на 18.10.2019 г. ищцовата страна не
изпраща представител,но в писмена молба от 16.10.2019 г. е изразила становището
си по същество становище по същество на спора, като желае уважаване на исковата
претенция ведно с присъждане на разноските.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
на 18.10.2019 год. адвокат Р.Д., надлежно назначена в качество на особен
представител на ответника застъпва становището за неоснователност и недоказаност на
иска, респ. отхвърляне на иска. Отделно от горното адв.Д.
е отправила искане да й се издаде РКО.Съдът е уважил искането на адв.Д. за предоставяне на срок за писмена защита и в
рамките на същия срок адв.Д. е депозирала писмена
защита от която се установява,че се желае цялостно отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан а в условията на евентуалност – особеният
представител на ответника излага правни доводи затова,че искът би могъл да се
уважи само при съобразяване на дължима евентуално чиста стойност на кредита.
В същото съдебно заседание адв.Д. е направила
и възражение за прекомерност на
разноските за юрисконсулт в размер на 350 лв.,като счита, че е прекомерно
възнаграждението доколкото на юрисконсултите се присъждат
възнаграждения по реда на Закона за
правната помощ и минимумът, предвиден в чл. 25, ал. 1 от Закона за правната
помощ е 100 лв. за защита по дела с определен материален интерес и в този
смисъл моли да бъде редуцирано възнаграждението до минимума.В същото
съдебно заседание съдът е установил, след надлежно изявление на адв.Д., че в действителност не е определил депозита за особено представителство на ответника правилно и
точно, поради което е изменено определението постановено на 12.6.2019 г. и
указано на ищеца да довнесе сума от 308,56 лв.за достигане на минималния размер
на дължимо се възнаграждение за осъществяване на защитата на ответника –т.е.
достигане на дължимото се минимално възнаграждение под формата на депозит от
общо 460,05 лв./ задължение което
ищцовата страна е изпълнила своевременно /.
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност
и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно
гражданско дело № 1492/ 2019 г.по
описа на Районен съд – Варна, ХVIII –ти състав безспорно се
установяват релевираните от ищцовата страна
фактически твърдения за наличието на правен интерес от водената установителна искова защита.Ищцовата
страна е депозирала във ВРС заявление с входящ номер 7849/1.2.2019 г.по чл. 410 ГПК с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника в заповедното производство и ответник в исковото производство – Ф.С.Х.
***.Със заявлението е внесена държавна такса от 33,99 лева, като размерът на
паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на
вземането в т. 9 буква „а“, „б“ а
обстоятелствата, от които произтича вземането в т.12. ( л.1-3 от
заповедното производство).Въз основа
на така депозираното Заявление, с Разпореждане №4944 / 4.2.2019 г.,постановено
по ч.гр.д. № 1492/2019 г. по описа на
ВРС, председателят на ХVIII – ти състав на ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против
длъжника за посочените изчерпателно в заявлението суми по размер и основание.Видно
от л. 8 –ми от същото частно гр.дело
( приобщено към настоящото ), заповедният съд е издал Заповед № 7264/4.2.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, по
силата на която е разпоредил: длъжникът Ф.С.Х., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на кредитора „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление ***, *сумата от 1287,25
лева /хиляда
двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница, сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г., сумата от 149,61 лева /сто четиридесет
и девет лева и 61 ст./ - обезщетение за забава за
периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., представляващи задължение по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от
19.12.2016 г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и длъжника, вземането
по което е прехвърлено от страна на „Б. П. П. Ф.” ЕАД по силата
на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,99 лв. /тридесет
и три лева и 99 ст./, представляваща платена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет лева/лв. за юрисконсултско
възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство.В същата заповед е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за
кредит за покупка на
стоки или услуги № СREХ-14289867
от 19.12.2016 г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „Б. П. П. Ф.” ЕАД по силата на Договор
за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.Спор няма по делото, че Заповедта
по чл. 410 ГПК не е връчена на длъжника лично а именно поради връчването на
същата при условията на чл. 47, ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на
заявителя,че има възможност в 1 месечен срок, считано от получаване на преписа
на Разпореждането да предяви специален положителен установителен
иск против длъжника за установяване със СПН на съществуването на паричните
вземания за които е издадена Заповедта по чл.410 ГПК.Установява се още от
материалите по частното дело,че заявителят е завел във ВРС установителния
иск против ответника в рамките на преклузивния срок,
като е представил по заповедното производство и препис от сезираща молба по
която е образувано настоящото исково производство. При гореизложените и установени по делото
факти, настоящият състав прави извода, че искът е предявен в преклузивния срок и процесуално допустим, поради което
съдът дължи произнасяне по спора по същество.
От всички ангажирани писмени доказателства: приобщеното
към исковото производство: ч.гр.д.
№ 1492/2019 г. по описа на ВРС, ХVIII –ти състав,заверените
за вярност с оригинала копия на :Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-14289867 от 19.12.2016 г.; медицински
въпросник за приемане на застраховане от 19.12.2016 г.; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 19.12.2016 г.; служебен бон от 19.12.2016 г.; уведомително писмо от 19.12.2016 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г.; писмено потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 23.05.2018 г.; извлечение от Приложение № 1/23.05.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Б. П.
П. Ф. С.А., клон България” и „А.з.с.н.в.” ЕАД н. 27.07.2017 г. – 3 стр.; пълномощно № 3196/2017; уведомително писмо
изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-14289867/12.09.2018 г.; известие за доставяне, ведно с пощенски плик; уведомително писмо изх. № УПЦ-С-БНП/CREX-14289867/15.04.2019 г.;
товарителница/ л.4 -33/-ангажирани с исковата молба, както и изготвената и
приобщена по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява следното :
На 19.12.2016 г. в гр.Варна между Б. П. П. Ф. ЕАД ЕИК *в
качество на кредитор и кредитополучателя Ф.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** е
бил сключен договор за потребителски кредит отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване на кредитна карта СREX -14289867 оторизиран код а560179t.Видно от приложеното на л. 4 –ти
заверено за вярност с оригинала копие на договора страните са сключили договора
при следните параметри и условия: обща цена на стоките 1699,00 лв.,
първоначална вноска 20 лв., размер на кредитира 1 961,07 лв., месечна
погасителна вноска / средно месечно отклонение на вноска до 1 /една / стотинка
/ 110,72 лв.; брой погасителни вноски /без вноски,платени в търговския обект /
24 брой/я /;обща стойност на плащанията / с първоначална вноска/ 2677,28
лв.;годишен процент на разходите :35,76% ; лихвен процент на разходите 30,96 %
; такса ангажимент 0,00 лв.
В договора са посочени и финансираните стоки и услуги а
именно :тип на стоката – * , марка * ,модел * , БРОЙ обща
цена 1 699,00 лева , тип на услугата - сигурност на плащанията ;
застрахователна декларация СREX -14289867 ; групова полица 5/2008 и премия 282,07 лева. На трето
място в договора е посочен в табличен вид погасителен план с вписани падежни
дати 1, 4,7,10,13,16,19,22 както следва : 20.1.2017 г.; 20.4.2017 г. ;
20.7.2017г. ; 20.10.2017 г. ; 20.1.2018 г. ;20.4.2018 г.; 20.07.2018 г. и
20.10.2018 г. при посочени срещу същите падежни дати размери на вноската 110,72
лева, оставащи главници за номерата от 1,4,7,10,13,16,19,22 : 1902,66 лв.;
1712,99 лв., 1508,25 лв., 1287,25 лв.,1287,25 лв.,1048,70 лв.791,19 лв.110,72
лв. и 110,72лв. По същия начин са посочени и по погасителен план в дясната
половина на таблицата задълженията под
номера 2,5,8,11,14,17,20,23 с падежни дати съответно 20.2.2017;
20.5.2017; 20.8.2018; 20.11.2017 г., 20.2.2018 г. ; 20.5.2018 ; 20.8.2018 и 20.11.2018
г. със същите размери на всяка вноска от 110,72 лв. и съответни размери на
оставащи главници : 1841,04 ; 1646,47лв., 1436,45 лв., 1209,75 лв- 965,04 лв., 700,89лв.,415,76 лв., 107,98 лв. На трето
място в дясно в погасителня план са посочени и задълженията
с номера 3,6,9,12,15,18,21,24 с падежни
дати както следва 20.3.2017 г.,20.6.2017 г., 20.9.2017г.,20.12.2017
г.,20.3.201820.6.2018 г ,20.6.2018г. и 20.12.2018 г.,при същите месечни вноски
от 110,72 лв.при съответните оставащи главници : 1777,83 лв.,1578,24 лв.,
1362,89 лв., 1130,25лв., 879,22 лв.,608,26 лв., 315,77 лв.и 0,00 лв.
Установено е по делото ,че условията на договора са
посочени на стр.3 -7 от договора,приложени на л. 5 – 7 , като видно от л. 7 –ми
кредитополучателят е изписал имената си , положил подпис и дата 19.12.2016 г.
Приобщено по делото на л. 8 –ми е и подписан от Ф.Х. медицински въпросник за
приемане за застраховане ,видно от копието на който кредитополучателката
е положила подпис и дата 19.12.2016 г. Приобщени по делото са и представените
към договора сертификати , общи условия и
стандартен европейски формуляр на л. 9 – 14. Представено е още с
исковата молба заверено за вярност с оригинала копие на касов бон, от който се констатира,че на
дата 19.12.2016 г. * ЕАД дава касов бон на стойност 1 699,00 лв. ,като клиентът Ф.Х. се е подписала на касовия бон и е
отразено платено „с платежно „./л.15/.
От останалите писмени доказателства представени от
ищцовата страна с исковата молба и приобщени по делото на л.16 -33 ти се
установява, че на 27.7.2017 г. в гр.София е бил сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между
*ЕАД в качество на купувач и Б. П. П. Ф.
ЕАД в качество на продавач, като по силата на този договор в полза на *ЕАД са
прехвърлени/продадени / вземанията на продавача срещу длъжниците
по потребителските кредити, които не се изпълняват.Самия предмет на покупката е
разписан в параграф 2 от цесионния договор, като
изрично е посочено, че продавачът е посочил и определил тези вземания в
Приложение 1 всяко едно имащо характера
на допълнително споразумение. Видно от § в договора за цесия
е посочено, че договорената покупна цена, платима от купувача срещу
прехвърлянето и цедирането на вземания определени
всеки месец в допълнително споразумение за срока на договора възлиза на /
цената е обезличена / от общата стойност на вземанията, всяко отделно месечно
портфолио и ще се изчислява и фиксира във всяко отделно приложение 1 . Относимата към спора част от Приложение 1 е приобщена по
делото на л. 25 27 а от останалите доказателства се изяснява,че до
кредитополучателя е било изпратено по надлежния ред уведомление за извършената
цесия / л.29/ което е върнато обратно на
21-9-2018 г. с отбелязване, че къщата е съборена.При така посочено по-горе
съдът намира, че действително, ищецът не е установил и доказал надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска.Обосновано обаче, в конкретния случай,
може да се приеме, че съобщаването на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор и Приложение №1 към него, пълномощно за извършване на действия по уведомяване по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомителното писмо, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.Получаването на уведомлението в
рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане
следва да бъде съобразено с трайната
съдебна практика обективирана в : Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. ТК ; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на ВКС, II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС,
I т.о.,ТК; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. ТК и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. ТК .Водим от възприетото от касационната
инстанция, при надлежно връчване на ответника, чрез особения му представител,
на уведомлението за цесията, като част приложенията към исковата молба,
настоящият състав приема, че длъжникът-ответник по иска е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията.
Отделно от горното следва да бъде
подчертано, че в конкретния случай,ответникът не
противопоставил възражения, че до предявяването на иска е погасил задължението
си на стария кредитор, поради което и липсата на предходно уведомяване се явява
ирелевантен факт.
От данните по
дело се установява, че преписът от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били връчени на ответника на 11.07.2019
г.(видно от съобщението по чл.131 ГПК - л.63). Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правилона
чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане съгласно цитираната по-горе съдебна практика следва да бъде възприето като
надлежно уведомяване на отв.Ф.Х. на 11.07.2019 г. по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД .
При изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесната цесия има действие за длъжника – ответник в исковото
производство и тъй като ответникът не е навел релевативни
възражения за извършено плащане на цедираното вземане,
то ищцовото дружество – цесионерът „А.З.С.Н.В.”
ЕАД се явява носител на тези вземания, поради което и от правна страна
се налага извода,че ищцовата страна е установила и доказала при условията на
пълно и главно доказване активната си и материално правна и процесуално правна
легитимация.
Доказано е по
несъмнен начин, че заповедта по чл.410 ГПК е била връчена при условията на чл.
47, ал.5 ГПК и че искът по чл.422 ГПК е предявен от ищцовото
дружество в преклузивния срок.Т.е. ищецът е установил
и доказал и основанието на иска си и правния интерес от предявяването .
Следва да
бъде даден отговор на основния въпрос, обусловен от вече направения извод за
надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД а именно – налице ли са ликвидни и изискуеми парични
вземания, които да дължи ответникът по иска към ищцовата страна ,така както
са посочени и по основание и по размер в издадената Заповед по чл.410 ГПК в
полза на дружеството – ищец , респ. и в петитума на специалния положителен установителен иск .
За да бъде
даден отговор на този въпрос съдът съобразява договорените клаузи между
страните по договора за потребителки кредит, както и заключението на вещото
лице по допуснатата Съдебно счетоводна
експертиза което заключение кредитира напълно и като компетентно дадено и
като обективно.
Изрично е
установено в договора размера на сумата предоставена от заемодателя на заметеля .В конкретния случая заемодател и заемополучател са
постигнали договореност заемополучателят да върне цялата
заета сума по договора , при договореностите визирани в самия писмен договор.С
оглед на това и като съобразява, че договорът за заем е двустранно подписан и обективира две насрещни, съвпадащи волеизявления за сключването
му съдът приема, че реалния договор за заем е валиден, действителен и съобразно
вписаното в него отразява и изправността на дружеството заемодател. Ето защо
следва да бъде отговорело на въпроса дали претендираните
от ищцовата страна вземания – главни и акцесорни са
основателни и доказани, така както се твърди от дружеството ищец, черпещо права
от частния си праводател – Б. П. П. Ф. ЕАД.
За доказване
на размерите и основанията на всяка от предявените самостоятелни, обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни
претенции ищцовата страна е направила надлежното искане по делото да бъде
проведена необходимата съдебно- счетоводна експертиза.
От
заключението по допусната и приобщена съдено
– счетоводна експертиза , изготвено от в.л. Ел.Т., приобщено на л.86 -90 по
делото и кредитирано напълно от съда и като обективно и компетентно дадено се
извеждат следните изводи: От обстоятелствената
част на ССчЕ става ясно , че съгласно предоставен по
делото Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX - 14289867 от 19,12,2016г.
кредитополучателят Ф.С. Хасанова ЕГН ********** е получила стока посочена в
раздел „Финансирана стока или услуга „ - телевизор *,
модел *
-1 бр. на цена 1699 лв..Сумата е заплатена от кредитора „Б. П. П. Ф."
ЕАД по банков път на дата 19.12.2016г.
в полза на „*" ЕАД чрез кредитна карта на стойност 1 679 лв. -по договора за кредит и 20
лв. в брой от клиента Ф.Х., за което по делото е предоставено копие от фактура
№ ********** и касов бон от ЕКАФП на л. 15 от делото.Стойността на усвоеният
кредит по процесният договор се равнява на 1 679 лв.
за главница на дата 19,12,2016г. за срок от 24 мес.Съгласно
сключена застраховка по Сертификат № CREX
- 14289867 от 19,12,2016г. е застрахована стоката на Ф. С.Х. „телевизор *,
модел *
- 1 бр. на цена 1699 лв." със застрахователна
премия в размер на 282,07 лв., която е включена като
главница по кредита за срок от 24 мес.Така,сочи
в.л.Ел.Т., се получава цялата стойност на главницата по кредита, която се
равнява на 1 961,07 лв. (1 679 лв. + 282,07
лв.) с годишен лихвен процент 30,96%.Съгласно
предоставена на вещото лице справка за
погасителният план, извършените вноски, погасените с тях задължения и остатъкът
от дълга до договора за цесия, размерът на остатъчното задължени ,според вещото
лице е както следва:
|
|
|
|
|
|
Плащания |
ОСТАТЪК по кредит |
|||||||
|
Дата |
Главн. |
Главн. |
Лихва |
|
|
Главн. |
Главн. |
Лихва |
|
Главн. |
Главн. |
Лихва |
|
|
падеж |
Кредит |
Застрах. |
кредит |
ОБЩО: |
дата |
Кредит |
Застрах. |
кредит |
ОБЩО: |
Кредит |
Застрах. |
кредит |
ОБЩО: |
|
20.01.2017 |
46.66 |
11.75 |
52.31 |
110.72 |
09.01.2017 |
46.66 |
11.75 |
52.31 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.02.2017 |
49.87 |
11.75 |
49.1 |
110.72 |
21.02.2017 |
49.87 |
11.75 |
49.1 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.03.2017 |
51.46 |
11.75 |
47.51 |
110.72 |
22.03.2017 |
51.46 |
11.75 |
47.51 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.04.2017 |
53.09 |
11.75 |
45.88 |
110.72 |
13.04.2017 |
53.09 |
11.75 |
45.88 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.05.2017 |
54.77 |
11.75 |
44.20 |
110.72 |
11.05.2017 |
54.77 |
11.75 |
44.20 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.06.2017 |
56.48 |
11.75 |
42.49 |
110.72 |
12.06.2017 |
56.48 |
11.75 |
42.49 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.07.2017 |
58.24 |
11.75 |
40.73 |
110.72 |
07.07.2017 |
58.24 |
11.75 |
40.73 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.08.2017 |
60.05 |
11.75 |
38.92 |
110.72 |
21.08.2017 |
60.05 |
11.75 |
38.92 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.09.2017 |
61.9 |
11.75 |
37.07 |
110.72 |
05.10.2017 |
61.9 |
11.75 |
37.07 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.10.2017 |
63.8 |
11.75 |
35.17 |
110.72 |
06.11.2017 |
63.8 |
11.75 |
35.17 |
110.72 |
|
|
|
|
|
20.11.2017 |
65.75 |
11.75 |
33.22 |
110.72 |
|
|
|
|
|
65.75 |
11.75 |
33.22 |
110.72 |
|
20.12.2017 |
67.75 |
11.75 |
31.22 |
110.72 |
|
|
|
|
|
67.75 |
11.75 |
31.22 |
110.72 |
|
20.01.2018 |
69.8 |
11.75 |
29.17 |
110.72 |
|
|
|
|
|
69.8 |
11.75 |
29.17 |
110.72 |
|
20.02.2018 |
71.91 |
11.75 |
27.06 |
110.72 |
|
|
|
|
|
71.91 |
11.75 |
27.06 |
110.72 |
|
20.03.2018 |
74.07 |
11.75 |
24.9 |
110.72 |
|
|
|
|
|
74.07 |
11.75 |
24.9 |
110.72 |
|
20.04.2018 |
76.28 |
11.75 |
22.69 |
110.72 |
|
|
|
|
|
76.28 |
11.75 |
22.69 |
110.72 |
|
20.05.2018 |
78.55 |
11.75 |
20.42 |
110.72 |
|
|
|
|
|
78.55 |
11.75 |
20.42 |
110.72 |
|
20.06.2018 |
80.88 |
11.75 |
18.09 |
110.72 |
|
|
|
|
|
80.88 |
11.75 |
18.09 |
110.72 |
|
20.07.2018 |
83.27 |
11.75 |
15.7 |
110.72 |
|
|
|
|
|
83.27 |
11.75 |
15.7 |
110.72 |
|
20.08.2018 |
85.73 |
11.75 |
13.24 |
110.72 |
|
|
|
|
|
85.73 |
11.75 |
13.24 |
110.72 |
|
20.09.2018 |
88.24 |
11.75 |
10.73 |
110.72 |
|
|
|
|
|
88.24 |
11.75 |
10.73 |
110.72 |
|
20.10.2018 |
90.82 |
11.75 |
8.15 |
110.72 |
|
|
|
|
|
90.82 |
11.75 |
8.15 |
110.72 |
|
20.11.2018 |
93.47 |
11.75 |
5.5 |
110.72 |
|
|
|
|
|
93.47 |
11.75 |
5.5 |
110.72 |
|
20.12.2018 |
96.16 |
11.82 |
2.74 |
110.72 |
|
|
|
|
|
96.16 |
11.82 |
2.74 |
110.72 |
|
ОБЩО: |
1679 |
282.07 |
696.21 |
1328.64 |
|
556.32 |
117.5 |
433.38 |
1107.2 |
1122.68 |
164.57 |
262.83 |
1550.08 |
Т.е.остатъкът от дълга към датата на
договора за цесия от дата 27,07,2017г., прехвърлен с Протокол № 1/23,05,2018г.
,определя вещото лице експерт счетоводител ,че е както следва:
За главница -1 287,25 лв. (1 961,07 лв. - 673,82 лв.) В това число: за стока - 1 122,68 лв.
(1 679 лв. - 556,32 лв.)за застраховка - 164,57 лв. (282,07 лв. - 117,50 лв.) За договорни лихви - 262,83 лв. (696,21 лв. - 433,38 лв.)На следващо
място вещото лице дава отговор и на въпроса : Какъв следва да е размерът на лихвата
за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по посочения
Договор за кредит ? ,като вещото лице констатира следното:Лихвата за забава върху главницата в
общ размер на 1 287,25 лв. за периода от 25,03,2018г. до 01,02,2019г. (дата на
завеждане на заповедното производство) се равнява на 112,27 лв.
Относно
обстоятелството: Какъв е общият размер на платената от ответника сума и кои
компоненти и в каква последователност на задължението по процесния договор
покрива, вещото лице Е.Т., констатира следното:Както подробно сочи в.л. в в таблицата по т. 1, с платените суми на посочените по-горе дати
са покрити в последователността по дати на падежи общо следните задължения:
За
главница общо -673,82лв.в това число:
За главница стока - 556,32 лв. За
главница застрахователна премия - 117,50 лв.
За
договорни лихви - 433,38 лв.
Относно
обстоятелството: Какъв е остатъка от задължението по процесния договор,
включващ разноски за застрахователна премия, лихви и главница, констатира
следното вещото лице : Остатъкът от
задължението по отделните компоненти е както следва:
За
главница - 1 287,25 лв. (1 961,07 лв. - 673,82 лв.) в това число: за стока - 1 122,68 лв.
(1 679 лв. - 556,32 лв.) за застраховка
- 164,57 лв. (282,07 лв. - 117,50 лв.)
За
договорни лихви - 262,83 лв.
(696,21 лв. -
433,38 лв.).
Така
депозираното заключение на вещото лице е пояснено от експерта счетоводител при
разпита в откритото съдебно заседание.Видно от л. 96 –ти вещото лице ясно
завява пред съда,че по така сключения договор
частта за застрахователна премия е включена в погасителния план , като
по този погасителен план е уточнено колко е месечната обща вноска – 110,72 лв.,
но това е общия размер, пояснява вещото лице – главница плюс лихва, плюс
застраховка , като е посочено колко е
оставащата главница, като от всяка следваща главница ако се извърши
приспадане не може да се каже колко е
стоката и колко застраховката.Самото вещо лице обяснява пред съда, че
експертизата е направена на база
Договора, защото в Договора за застраховка е посочено ,че на равни месечни
вноски които са общо 24 и по 11,75 лева
,но това не е записано в погасителния план – няма го разбито .Отделно от
горното вещото лице сочи пред съда, че ако
се приеме, че лихва се дължи върху целия размер на дълга който се равнява на 1550,08
лв.и включва 1287,25 лв. плюс лихвите 262,83 лв. и като втори вариант вещото лице дава законна лихва за същия
период от 21.11.2017 до 24.3.2018 т. ,
то законната лихва става равна на 144,95
лв.
При така
проведената ССчЕ се налага извода,че непогасени,но
дължими от заемополучателя вземания по договора за заем
възлизат на сумата от общо главница
1 287,25 лева и лихви 262,83 лв.Установявайки размера на непогасените от заемополучателя задължения по договора за потребителски
кредит, съдът дължи произнасяне по релевираните
възражения за недействителност на отделни договорни клаузи, така както са
заявени в отговора на искова молба.
Настоящият първоинстанционен
състав дължи произнасяне по въведените твърдения за нищожност на
договорни клаузи.
Не се оспорва сключването на договор за заем от
дата 19.12.2016 г. както и извършеното прехвърляне на вземания, вкл. по
договора, от цедента- заемодателя към заявителя и
ищец по иска „А.З.С.Н.В. „ЕАД. Както бе посочено и по-горе уведомяването на
длъжника за извършената цесия на задълженията по договора, а и уведомлението по
чл.99, ал.4 ЗЗД се установява с представените договор, потвърждение и
приложения към цесионния рамков договор, уведомително
писмо от кредитодателя, като се счита че длъжникът и
ответник по иска съобразно цитираната по-горе практика е надлежно уведомен за
цесията от датата на получаване на преписа на искова молба. От заключението на
приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза /л.86 -91 /, кредитирано напълно от съда, се установява, че
неизплатената главница по договора за потребителски кредит от 19.12.2016 г.
възлиза на 1 287,25 лева , но
представяла сбор от 1 122,68 лв.
за стока и 164,57 лева за застраховка и
договорна лихва общо 262,83 лева.Според
заключението, ответницата като заемодател е получила сумата от 1679 лв. за
закупуването на вещта – телевизор, чрез кредитна карта на стойноскт
1 679 лв. като самата кредитополучателката е
платила в брой 20 лева,респ.усвоения кредит се равнява на 1 679 лв. за
главница която е следвало да върне съгласно договора по договора.Установено и
доказано по делото е на база на писмените доказателства , и ССчЕ
,че е било изпълнено задължението на заемодателя
да предостави заемната сума . а съгласно
Погасителния план и договора заемополучателя е
следвало да върне сумата на 24 вноски / посочени в таблицата към ССч на л. 87/ първата
с падежна дата 20.1.2017 г. а последната
20.12.2018 г.От таблицата към ССчЕ може да се
установи, че кредитополучателят е направил плащания от общо 10 ет плащания ,първото на 9.1.2017 г. а последното на
6.11.2017 г. , които са отнесени за погасяване на главницата – общо 556,32лева,
за главница по застраховка общо 117,5 лв. и за лихва по кредита общо 433,38 лв.
При така установеното по делото ВРС счита, че
действително е доказано че ответникът е в забава и неизправна страна по
договора за кредит а ищцовата страна е доказала напълно активната си и
материално правна и процесуално правна легитимация .
Според настоящият състав искът не следва да се
уважава в пълен размер, т.к. възраженията релевирани
в отговора на искова молба става ясно дори от разпита на вещото лице се оказват
напълно основателни . От таблица 1 към ССчЕ се вижда,
че вещото лице е посочило по вид по пера, сумите, които се дължат във връзка с
подписания договор за паричен заем като изрично отразява извършените плащания и
не база погасителен план а на база самия договор установява че в размера на
главното задължение се включва както главница за закупена с отпуснатия на
ответницата кредит, така и застраховка. Видно от договора заемополучателят
е приел да върне сума от 1 699,00 лв. но при застахователна
премия от 282,07 лв. и при месечна вноска 110,72 лв. на 24 вноски с падежни
дати от 20.1.2017г. до 20.11.2018 г. В
самия договор е записано ,че общата стойност на плащанията с първоначалната
вноска възлизат на 2 677,28 лв., при ГПР
35,76 % и ОЛП 30,96 % .За разлика от договора в стандартния европейски
формуляр е записано че общия размер на кредита е 1 961,07 лв. , обща сума която следва
да се плати/ главница заедно с лихви и разходи които могат да възникнат/
възлиза на 2 677,28 лева, при Лихвен процент на кредита 30,96 %, и ГПР
35,76% .
Предмет на преценка от страна на първоинстанционния съд е валидността на уговорките в
договора, свързани с начислената на заемателя общо
главница и лихви.Първоинстанционният съд счита
възраженията и доводите на ответника за недействителност на клаузите от
договора, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,т.11 и т.12 Закона за потребителския кредит (ЗПК), за основателни.Макар
формално в договора за кредит / л.4 / да е посочена таблица носеща наименование
ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН, дори за вещото лице е представлявало особено затруднение, при
наличието на специалните знания с които разполага да определи как точно се
формират месечни анюитетни вноски от по 110,72 лв. и
какви суми се включват в главниците . Дължимостта на
ежемесечните вноски като главници не може да бъде определена точно и
Стандартния европейски формуляр, но на база договора и цитирания формуляр се
извежда извода,че е налице оскъпяване на кредита – получена е сума от
1 679 лева от кредитополучателя която
на 24 вноски е следвало да бъде върната на кредитодателя
при ГПР 35,76 % и ОЛП 30,96 лв. , като общата стойност на кредита който ще се
връща е посочена като 2 677,28 лева в стандартния европейски формуляр.
Ето защо, след като е доказано възражението на ответника сторено в отговора на
искова молба за неравноправност на отделни клаузи в договора касаещи
съществения елемент от договора – връщане на заемната сума , начина на
определянето й , то възраженията на особения представител на ответника съдът
намира за доказани . Практиката на съдилищата в страната е константна, че съгласно
чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в
договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи 
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди,
че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказване пада върху него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи. Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител е изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл.146, ал.1 ЗЗП,
но се прилага към останалата част на договора – чл.146, ал.3 ЗЗП. При процесния
договор за заем и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия,
тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски
договор съгласно Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о., търговецът
или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената
клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство – подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. /в този смисъл и Решение №98/25.07.2017г.
по т.дело №535/2016г. на Първо т.о./ .По отношение конкретизацията на
въведената от ответника, чрез особения му представител , неравноправност, с Решение
№ 237/20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г. ВКС, І т.о. по реда на чл.290 ГПК е
прието, че потребителят, който се
позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира
твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 ЗЗП, е
налице противоречието. Т.е. съдът следва да се произнесе по възражения за
нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор и
когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна
законова норма, на която противоречи договорната клауза.
С оглед на направените възражения за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, респ. тяхната
нищожност, ищецът следваше да установи, че договорът е сключен на основата на
добросъвестността при спазване на добрите търговски практики като със същия се
запазва равнопоставеността на страните по сделката;
да установи спазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 , вкл. и чл.19, ал.4 ЗПК .Ищецът , видно от
целия събран доказателствен материал - не е ангажирал
доказателства за установяване индивидуално уговаряне на клаузите на договора за кредит които са посочени в типовия
договор в табличен вид и без номера. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя
съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Информацията по ал.1 се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити .Подписан стандартен европейски
формуляр по делото е представен с исковата молба, като видно, че същият е изготвен като типов образец.Установява се
още от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем,че същия е
изготвен въз основа на типизиран модел , без да препраща към стандартен
европейски формуляр, който договор и формуляр не могат да служат за разясняване
конкретните разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в договора.
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи
от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се
ползва с оглед на осъществяваната върху тях преценка от гледна точка на евентуално
неравноправният им характер. От дефиницията на законодателя следва по аргумент
за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е
могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно
информиран избор, ги е приел. Клаузите, към които договорът склучен
при действие на ОУ независимо че са обективирани като
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално
уговорени. По отношение на съгласието с общите условия на договора и
декларирането на получаването им от потребителя /също така и за европейски
формуляр/, включени като изявления в индивидуалния договор, следва да се
съобразява и разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП /в сила от юли 2014г./, а за
измененията на общите условия – правилата по чл.147б ЗЗП. Одобряването на
общите условия от Комисията за защита на потребителите по реда на чл.148, ал.2
не изключва съдебния контрол за преценка на клаузите в тези общи условия
относно неравноправния им характер.Независимо от полагане на подпис върху
стандартния европейския формуляр от страна на кредитополучателя , в тежест на
ищеца е установяване предварителното предоставяне на формуляра и разясняване на
условията по договора, респ.конкретните оспорени от ответника като нищожни
клаузи. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор,устанвеното по делото на база приетото заключение по ССчЕ , съдът намира, че
не е налице установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка
неравноправността на посочените клаузи от договора. Ако и съдът да приеме,
че е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие
и предварително запознаване с европейския стандартен формуляр, то отново съдът
би следвало да подложи клаузата от договора на преценка служебно за
съответствието и с добрите нрави и закона по арг. от
чл.26, ал.1 ЗЗД. в този смисъл съдът съобразява, съгласно чл.19 от ЗПКр, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора.При сравнение на оскъпяването на договора,
така както е записано в самия договор,погасителния план и Европейския формуляр
се налага извода,че трудно може да се приеме,че за кредитополучателя е била
налице яснота относно реалната сума,която е следвало да върне, как се определят
главниците ,договорните лихви, ГПР и ОЛП. Настоящият договор за заем е сключен
при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г.,
в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, съответно
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл.33,
ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Според ал.2 на
чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В настоящия случай, в договора е предвидено при забава в плащането на текущо задължение, заемополучателят
да дължи съгласно Договора от 19.12.2016 г. фиксиран годишен лихвен процент е
посочен като 30,96 % . В случая, от заключението на счетоводната експертиза се
установява, че на потребителя е начислена не само главница, но и в главницата е
включена и застраховка , като допълнително са начислени и договорни лихви . Съдът приема, че в конкретния случай
следва да намери приложение нормата на чл чл.21,
ал.1 ЗПК , повеляваща, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема разпоредбите на договора от 19.12.2016 г.,касаещи определяне на
стойностите на главниците и лихвите,ОЛП, ГЛП
са нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение, а съгласно чл.23 от ЗПК, в този случай
потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 1 699 лв.Поради нищожността на отделни
клаузи от договора касаещи начислените общо главници, договорни лихви същите не
се дължат по начина по който се претендират , но ответникът дължи на ищцовата
страна в качеството й на частен правоприемник на дружеството отпуснало заема чистата стойност на кредита.Само в тази
част исковата претенция се явява и основателна и доказана а в останалата част,
исковете на ищеца са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Като се вземе
предвид плащането на главници посочени по пера в таблица 1 от ССчЕ : 556,32 лв. +
117,57 лв. се получава сума от 673,89 лв. а плюс платените лихви 433,38 лв.
сборът става равен на 1 107,27 лева.Или при приспадане на разликата от
1 699 лева минус 1 107,27 лева се получава остатъчна ,чиста стойност
от кредита от 591,73 лева . Т.е.
това е чистата стойност на кредита която съдът приема,че ответницата дължи на
ищеца, но без лихви за забавено изпълнение и без законна лихва .
Съгласно
т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне изцяло или частично на иска с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист не подлежат на обезсилване. Поради това, след като съдът
приема предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за частично основателен до
посочения размер от 591,73 лева–
непогасна главницата по издадена заповед за изпълнение
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски както за исковото, така и за заповедното производство съгл.
т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от л. 89 в Списъка по чл.80 ГПК ищцовото дружество желае присъждане на разноските както
следва : 33,99 лв. платена такса по заповедното производство, 24 лева разходи
за връчване на книжа чрез ЧСИ, 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът претендира плащане
на сумата от 117,50 лв. за доплатена такса, 200 лева за ССчЕ,350
лева юрисконсултско възнаграждение , като и депозита
за особен представител – депозит който след изменяване
на определението на съда възлиза на общо 460,05 лв.
По отношение на разноските сторени в заповедното
дело спор не може да има,че те са определени и присъдени от заповедния съд и
възлизат на 33,99 лв. за платена такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.По заповедното дело няма данни книжа да са връчвани чрез ЧСИ
поради което исковият съд определя общия брой на претендирани
в заповедното производство разноски като сбор от 33,99 лв.+ 50 лв. = 83,99 лв.При релевирано
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал. ГПК съдът констатира,че по
–високо от максималното от 300 лева възнаграждение исковия съд не може да
определи,с оглед последната редакция на чл. 78 , ал. 8 ГПК. Ето защо при
определяне на сумата от 300 лева възнаграждение за процесуално представителство
за ищцовото дружество, при заплатен депозит за особен
представител от 460,05 лева, при платена д.т. от 117,50 лв. и 200 лева депозит
за ССчЕ разноските които стават общо сторени от
ищцовата страна възлизат на 1077,55лв.При
предявен иск за общо 1 699,69 лв.
и уважена част за 591,73 лева в
процентно съотношение уважената част на иска е равна на 0,35%.Този процент съдът следва да присъди в полза на ищеца по
заповедното и по исково производство от реално сторените разходи и дължимо се
възнаграждение за процесуално представителство.
Изчислени от съда съдебно деловодните разноски ,
които присъжда ВРС в полза на ищцовата страна са: 29,40 лв.за заповедното производство и 377,14 лева
в исковото производство.Разноски по реда на чл. 78, ал.3 ГПК ВРС не присъжда,
т.к. няма заявено искане а разноските за особеното процесуално представително
са определени, внесени от ищеца и за тях следва да бъде разпоредено
с Решението издаване на РКО в полза на особения представител на ответника за
сумата от общо 460,05 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовата
страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * представлявано от
Изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д.и
ответника Ф.С.Х., ЕГН **********,*** СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, дължимо от ответника на ищцовата страна в
размер на 591,73 лева ( петстотин
деветдесет и един лева и седемдесет и три стотинки ) –непогасена ГЛАВНИЦА , представляващи задължение по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „Б.
П. П. Ф.” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „Б. П.
П. Ф.” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, з. което вземане е било водено
заповедното производство и издадена в
полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. №
1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII
–ти състав, на основание чл. 422 ,ал.1 вр. чл. 415
ал.1 ГПК .
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове от ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *
представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д.ПРОТИВ ответника Ф.С.Х., ЕГН **********,*** в ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ,в които се желае със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че в полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо от
ответника, за което е било водено заповедното производство и издадена в полза на ищцовото
дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, №
726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII –ти състав, за следните парични вземания: за разликата от установения размер на
дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от 1287,25
лева /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница; за сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два лева и 83 ст./ –
договорна лихва за периода от 20.11.2017
г. до 20.12.2018 г. ; за сумата от 149,61
лева /сто четиридесет и девет лева и 61 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., представляващи задължение по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от 19.12.2016
г., сключен между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и длъжника, вземането по което е
прехвърлено от страна на „Б. П. П. Ф.” ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф.С.Х., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, * представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С. и
М. Д. Д.СУМАТА
от общо 29,40 лв. (двадесет и девет лева и четиридесет стотинки) съдебно-деловодни разноски сторени от ищцовата страна в хода на заповедното производство,инициирало настоящото исково
производство а именно частно гр.дело № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII –ти състав, съобразно уважената част на
исковете и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.С.Х., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д.СУМАТА от общо 377,14 лева (триста седемдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки ) сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция,в исковото
производство, съобразно уважената част на
исковете,на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА
издаване на РКО в полза на особения представител на ответника за сумата от 460,05
лева –внесен от ищовата страна депозит при условията
на чл. 47,ал.6 ГПК .
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с Въззивна жалба в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :