№ 20
гр. П.о, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.О, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20233520200024 по описа за 2023 година
Административно-наказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба на Р. И. Х. от гр.П.о,против НП № *** г. издадено от Началника на РУ П.о в ОДМВР
Т., с което и на осн. чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5,пр.1 и пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за това, че на 17.12.2022
г., около 10.30 ч., в гр. П.о, на кръстовището на ул.“*** /паркинг бл.32/, движещ се от
МБАЛ П.о в посока кръстовището с ул.“***“, управлява л.а.“***“ с рег.№ *** – негова
собственост, като извършва следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен
знак „***! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, като предприема маневра
завиване надясно и блъска с неговата предна част предна лява част на л.а.“*** компресор“
с рег.№ ****, като допуска ПТП с материални щети (Рено: деформации в предна част; М.-
предна броня в лява част, преден капак в лява част и маска, преден ляв калник, ляв фар и
пътепоказател), без пострадали лица - нарушение по чл.6,т.1от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като жалбоподателят твърди, че няма
вина за настъпилото ПТП, доколкото виновен за същото е само водачът на другото МПС,
който го е управлявал с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол. В с.з.
жалбоподателят призован на единствения известен адрес, не се явява и не се представлява,
като съдът разглежда делото в хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., ТО П.о, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
1
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят Р. И. Х. живеел в гр.П.о, бил правоспособен по смисъла на
чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.11/ за категории „С“, „СЕ“, „ТКТ“, „В“, „Д“, „ДЕ“
„АМ“ и „ВЕ“, с правоспособност придобита преди повече от 40 години като до извършване
на настоящите нарушения бил санкциониран неколкократно за други нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 17.12.2022 г. жалбоподателят управлявал в гр.П.о собствения си л.а. “***“ с рег. №
***, като около 10.30 ч. се движел от МБАЛ П.о в посока кръстовището с ул.“***“
/ж.к.Русаля, паркинг бл.32/. Същото било регулирано с пътни знаци, като за водача Х. важал
забранителен пътен знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!, който
той не спазил. Предприел маневра завиване надясно и навлязъл в регулираното кръстовище,
в което в този момент по ул.“***“ /по път с предимство/, в посока изхода на гр.П.о към с.М.
се движел л.а.“М.“ с рег.№ ****, управляван от Р.Р.Д.. Последният не могъл да избегне
удара с л.а. на жалбоподателя, при което настъпило ПТП с материални щети по двете МПС.
На място пристигнал полицейски патрул в състав – актосъставителя М. М. и св.А. Д., които
установили самоличността на двамата водачи и ги изпробвали за употреба на алкохол, като
пробата на жалбоподателя показала 0.00 промила, а тази на Димитров 0.48 промила в
издишания въздух. След това, с оглед разположението на пътя на двете МПС и след
изясняване на обстоятелствата чрез показания на свидетели-очевидци, актосъставителя М.
приел, че именно Р. Х. е виновен за настъпилото ПТП. При тези обстоятелства, бил съставен
серия *** /приложен л.6/, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за
нарушението по чл.6,т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на нарушителя, който
се запознал с него и го подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени
такива и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното НП № ****
г. на Началника на РУ П.о, връчено лично на 16.01.2023 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушаните в с.з. свидетели – полицай Д. (при съставяне на акта) и на свидетеля-очевидец,
вписан като такъв в акта – А. А., както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при реализиране на административно
наказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Съдът приема, че при съставяне
на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от
ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 ЗАНН, т.е.
налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че ПТП е настъпило в района на „кръстовище“ /по смисъла на
легалната дефиниция по §6,т.8 от ДР на ЗДвП/, образувано от пресичането на обслужваща
2
улица от МБАЛ П.о с ул.“***“ - улици, които според §6,т.1 на ЗДвП са приравнени на
пътищата. Съдът приема, че единствената причина за настъпване на ПТП е неспазване от
страна на жалбоподателя на знак „Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
последващо навлизане в кръстовището и сблъсък с движещ се по пътя с предимство л.а.
„М.“ с рег.№ ****, управляван от Румен Димитров. Изцяло неоснователни са твърденията в
жалбата, че виновен за настъпилото ПТП е Румен Димитров, който е управлявал л.а. след
употреба на алкохол /обстоятелство, което не е спорно по делото, но доколкото
установената концентрация с техническото средство е 0.48 на хиляда, същата не попада в
административнонаказателния състав по чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП и няма отношение към
ПТП/. Посредством показанията в с.з. на свидетеля-очевидец А. А. е безспорно изяснена
хронологията на събитията и причината за настъпилото ПТП. Св.А. се е намирал само на
няколко метра от процесното кръстовище, когато е възприел, че „ автомобилът не спази
знак „стоп“, навлезе в насрещното движение и се блъсна във водача на л.а.“М.“.
Сблъсъкът стана точно в зоната на кръстовището…Категоричен съм, че според мен не
спря на знак „стоп“ и стана ПТП-то…“ /л.29 на гърба/. Видно е, че за изясняване на
обстоятелствата са събрани и множество други свидетелски показания на очевидци, който
по идентичен начин описват настъпилото ПТП, респ. неправомерното поведение на водача
Р. Х.. Ето защо съдът приема, че правилно неговата АНО е ангажирана за виновно
извършеното, под формата на пряк умисъл нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, доколкото
нарушителят е бил правоспособен водач и е възприел забраната на пътния знак, но не се е
съобразил с него, и е причинил ПТП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и
обосновано. Правилно наказващият орган е приел, че нарушаването на чл.6,т.1 от ЗДвП
обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на
чл.179,ал.2,вр. с ал.1, т.5,пр.1,2 от ЗДвП. Предвиденото в санкционната разпоредба
наказание е 200 лв. за водач, който „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението“. Съдът счита, че наложеното за извършеното нарушение
наказание – глоба в размер на 200 лв. е единствено възможното, доколкото самият
законодател не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на
наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкцията за
установеното нарушение, поради което това наказание е правилно определено, респ. не
съществува процесуална възможност за обсъждане на въпросите за неговото изменение,
респ. намаляване. В заключение следва да се отбележи, че с оглед характера и мястото на
извършване на нарушението и настъпилите материални вреди по двата автомобила, не
може да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради
което НП следва да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, вр. с ал.5 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0321-000924/30.12.2022 г. издадено от Началника на РУ
П.о към ОДМВР Т., с което и на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП, на Р.
И. Х. от гр.П.о,ул.“****, ЕГН-**********, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.о: _______________________
4