Решение по дело №634/2018 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 99

 

01.03.2019г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян

 

при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 634 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ), във връзка с чл. 124 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на П.С.Л. ***, против Заповед № ЧР-51 от 14.06.2018г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл.12, ал.1, изр. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.06.2018г.

Оспорващият твърди, че атакувания административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Нарушена била разпоредбата на чл.35 от АПК, като не били съобразени обстоятелствата, че: на 17.11.2015г., на основание чл.68, ал.4, т.4 от КТ бил сключен трудов договор между него и кмета на Община Хасково; на 12.03.2016г. било подписано допълнително споразумение към него за преназначаване, в което било записано основание чл.70, ал.1 от КТ, означаващо включен от работодателя срок за изпитване, който бил изтекъл на 12.09.2016г.; бил проведен конкурс, обявен на основание чл.28, ал.2 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, на който жалбоподателят се представил успешно, в резултат на което на основание чл.67, ал.1, т.4 от КТ срочният му договор следвало да се счита за трансформиран в безсрочен; след спечеления от оспорващия конкурс за длъжността „Началник отдел ПНО“, кметът на Община Хасково издал Заповед №19/05.10.2017г., на основание чл.10д, вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, с която бил назначен на длъжността по служебно правоотношение, считано от 09.10.2017г.; след влизане в сила на щатното разписание от 05.02.2018г. на жалбоподателя била връчена заповед, с която му било определено месечно възнаграждение, като в същата било отразено, че заповедта е с едногодишен срок на изпитване, във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, валиден от 10.10.2017г. до 10.10.2018г.; В рамките на този срок била издадена и процента заповед за освобождаване от длъжност.

Твърди се, че така изложените обстоятелства дават основание да се направят няколко извода. На първо място, приложима в случая била разпоредбата на §36, ал.1 и ал.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл, тъй като първоначално оспорващият заемал длъжността „Началник отдел Правно-нормативно обслужване“ по трудово правоотношение, което било преобразувано в длъжност по служебно правоотношение от 09.10.2017г. Към тази дата бил изтекъл шестмесечният изпитателен срок по трудовото правоотношение, съгласно допълнително споразумение от 12.03.2016г. към сключения на 17.11.2015г. трудов договор, т.е. заемал длъжността по безсрочно трудово правоотношение с изтекъл изпитателен срок. Сочи се, че именно това обстоятелство обосновавало приложимостта на §36, ал.2, изр.2 от ДЗР към ЗИД на ЗДСл, съгласно което разпоредбата на чл.12 от ЗДСл не се прилагала. Определеният от органа по назначаване срок за изпитване, считано от 09.10.2017г. бил в противоречие с материалните разпоредби, поради което не пораждал права за органа в последствие да прекрати служебното му правоотношение на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. В обобщение се сочи се, че съгласно §36, ал.1 и ал.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл шестмесечният срок за изпитване бил изтекъл на 12.09.2016г., или до преобразуване на правоотношението му от трудово в служебно, и се включвал в срока по чл.12, ал.1 от ЗДСл, като бил изтекъл на 09.04.2018г. Предвид последното с счита, че неправилно в оспорената заповед срокът за изпитване бил определен в периода от 10.10.2017г. до 10.10.2018г., без да бил включен шестмесечния изпитателен срок, изтекъл по трудовото му правоотношение. От това следвало, че заповедта за освобождаване била в противоречие с действащите материални разпоредби, поради изтекъл срок на изпитване към дата на издаването ѝ. На следващо място в жалбата се навежда довод и за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради несъобразяване с важни за служебното му правоотношения обстоятелства. На последно място, твърдението за нарушение целта на закона се аргументира с това, че основанието на което заповедта била издадена представлявала превратно упражняване на власт и не кореспондирала на целта на чл.12. ал.1 от ЗДСл. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия изтъква, че има дублиране на две заповеди за назначаване на длъжност по служебно правоотношение, с един и същ номер от една и същата дата, а именно Заповед №19/05.10.2017г., за двама различни служители, единият от които е жалбоподателят. В тази връзка се приема за недоказано обстоятелството, че срокът за изпитване посочен в заповедта се отнасял именно за П.Л.. В представени писмени бележки се акцентира отново върху това, че съгласно §36, ал.2, изр.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл, за лицата заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, какъвто бил настоящият случай още преди 05.10.2017г. (издаване на Заповед №19/05.10.2017г.), разпоредбата на чл.12 от ЗДСл не се прилагала, т.е. не се предвиждал изпитателен срок от една година, съответно не било налице материалноправното основание за издаване на оспорената заповед. Едногодишният срок за изпитване се явявал определен в нарушение на §36, ал.2, изр.2 от ДЗР към ЗИД на ЗДСл. Изтъква се също, че в нарушение на закона административният орган първоначално сключил с жалбоподателя трудов договор вместо да го назначи по служебно правоотношение до провеждане на конкурс, каквато възможност давал чл.10, ла.5 от ЗДСл. Последното се твърди, във връзка с довода, че заеманата от Л. длъжност, съгласно действащите длъжностни разписания по времето на сключване на трудовия договор, била с ръководно ниво 7Б и определена за заемане по служебно правоотношение.

Ответникът – кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, писмено становище и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.11.2015 год., на основание чл.68, ал.1, т.4 от Кодека на труда КТ), между Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б., и жалбоподателя П.С.Л. е бил  сключен трудов договор № 174 за длъжността директор  в Дирекция „Правно-нормативно обслужване и вътрешен контрол“, с определено време: до провеждане на конкурс за длъжността. Съгласно Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от ВрИД кмет на Община Хасково, в сила от 01.10.2015г., длъжността е обявена за заемане по служебно правоотношение (л.42). В Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 09.03.2016г., длъжността „Началник отдел“ в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Дирекция „Администрация и правно-нормативно обслужване“ отново е обявена за заемане по служебно правоотношение (л.53). На 12.03.2016г., на основание чл.119 във вр. с чл.67, ал.1, т.4 и с чл.70, ал.1 от КТ, съгласно одобрено щатно разписание, в сила от 09.03.2016г., било сключено Допълнително споразумение №130/12.03.2016г. към Трудов договор №174/17.11.2015г. за преназначаване от длъжност „Директор“ в длъжност „Началник отдел ПНО“, с определено време до конкурс, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на Община Хасково.

На 05.10.2017г., на основание чл.10д, във вр. с чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител, кметът на Община Хасково издал Заповед №19, с която назначил П.С.Л. за държавен служител на длъжността „Началник отдел ПНО“ в Дирекция „Правно-нормативно обслужване“, считано от 09.10.2017г., със срок на изпитване една година. След издаване на тази заповед, на 10.10.2017г. кметът на Община Хасково издал друга, а именно Заповед №62, с която на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ е прекратил трудовото правоотношение на Л., считано от 10.10.2017г., поради постъпване на същия на държавна служба, след спечелен конкурс.

Със Заповед №ЧР-7 от 12.02.2018г., на основание чл.44, от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл.67, ал.1 и ал.4 от ЗДСл, чл.3 от Наредбата за заплатите на държавните служители в държавната администрация и одобрено щатно разписание влязло в сила от 05.02.2018г. на П.Л. бил определено ново месечно възнаграждение. В същата е отразено, че заповедта е с едногодишен срок на изпитване, във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, валиден от 10.10.2017г. до 10.10.2018г.;

С оспорената Заповед № ЧР-51 от 14.06.2018г., на основание чл.12, ал.1, изр. 1-во от ЗДСл, кметът на Община Хасково прекратил служебното правоотношение на оспорващия. В заповедта е обективиран отказ на П.Л. да я подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели.

По делото са представени: Извлечение от протокол, издадено от председателя на изпитната комисия, с окончателни резултати от проведен конкурс; писмо с рег.индекс 94П-1832-2/28.09.2017г., с което на Л. е било предоставено извлечението от протокола; длъжностната характеристика за длъжността „Началник отдел „ПНО“ на жалбоподателя П.С.Л. от 07.07.2016г; длъжностната характеристика за длъжността „Началник отдел „ПНО“ на жалбоподателя П.С.Л. от 19.06.2017г; копие-извадка от регистър на извеждани заповеди за назначаване и прекратяване на служебни правоотношения на държавни служители в общинска администрация – Хасково за 2017г., както и Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от ВрИД кмет на Община Хасково, в сила от 01.10.2015г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 09.03.2016г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 05.06.2017г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 10.10.2017г.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна

Административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 12, ал.12, ал.1 от ЗДСл . При издаването й е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал.1 ЗДСл.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Хасково, в кръга на неговите правомощия,  в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съобразена е и с целта на закона.

В заповедта като правно основание за издаването й е посочен текстът на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че органът по назначаване е назначил жалбоподателя на основание чл. 10д във вр. с чл.12, ал. 1 от ЗДСл, видно от представената заповед за назначаване. Не е спорно между страните обстоятелството, че държавният служител е назначен считано от 09.10.2017 г. и е освободен с обжалваната заповед, считано от 14.06.2018г.

Основния спорен между страните в производството по делото е въпросът дали е изтекъл едногодишния срок за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСЛ, през който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без да излага мотиви за това.

Според настоящия съд, актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗДСл всяко служебно правоотношение, възникнало за първи път, може в едногодишен срок да бъде прекратено без предизвестие от органа по назначаването. По същество това е изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаване, в рамките на който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи. Нормата е императивна и е приложима при първоначално назначаване за всички категории служители. Нормата създава право на органа по назначаване, което той упражнява по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по време на работата му в срока на изпитване. Целта и разумът на закона са да се защити държавната служба от лошо изпълнение като се създаде облекчен ред за прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие.

В настоящия случай жалбоподателят първоначално е сключил трудов договор с Кмета на Община Хасково №174/17.11.2015г. на осн. Чл.68, ал.4,т.4 от КТ до провеждане на конкурс за длъжността „Директор Дирекция правно-нормативно обслужване“. На 12.03.2016г. Л. е подписал допълнително споразумение към трудов договор за заемане на длъжността „Началник отдел „ПНО“ в Дирекция АПНО, на осн. Чл.119 от КТ, вр. с чл.68, ал.1, т.4 и чл.70 от КТ, съгласно одобрено щатно разписание в сила от 09.03.2016г. В допълнителното споразумение е предвиден срок за изпитване от 6 месеца. Длъжността на жалбоподателя по служебно правоотношение, прекратено с оспорената заповед, е  заета след проведен на 21.09.2017г. конкурс. Тази длъжност е „Началник отдел „ПНО“ в Дирекция АПНО и видно от одобрена длъжностна характеристика изцяло съвпада с тази заета от жалбоподателя по трудово правоотношение, пред проведения конкурс. Случаите, когато една длъжност се е изпълнявала по трудово правоотношение, а в последствие е нормативно определена за заемане по служебно правоотношение, са уредени в §36 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). Съгласно ал.2, предложение второ на цитираната разпоредба, за лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага. В този случай законодателят презюмира, че функциите и задачите, присъщи за длъжността, са изпълнявани добре, щом работодателят не е прекратил на друго основание безсрочното трудово правоотношение. Смисълът на срока за изпитване, регламентиран в чл. 12 ЗДСл, е да се предостави възможност на органа по назначаването да прецени качествата на служителя в условията на реално изпълнявани служебни задължения. Доказателствата описани по-горе, установиха пред съда, че в рамките на съществуващото трудово правоотношение жалбоподателят от 14.03.2016г. е изпълнявал същите задължения, следователно неговите качества вече са доказани и преценени. Правото на органа по назначаване едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение е дерогирано от съществуващото предходно трудово правоотношение. Целта и разумът на нормата на §36, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл е да се предотвратят злоупотреби с прилагането на чл. 12 по целесъобразност от органа по назначаване.

Очевидно е, че за да е приложим § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл се изисква да са налице следните кумулативни предпоставки: да е налице длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение; същата длъжност да бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител (да бъде трансформирана от такава, която може да се заема по трудово правоотношение); досежно кандидата да са налице условията на чл. 7 от ЗДСл и същият да подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл в 14 дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Само при изпълнение на тези условия и ред служителят, чиято длъжност се трансформира, има право да бъде назначен като държавен служител в едномесечен срок от влизането в сила на нормативния акт. На това право е съответно задължението на органа да го назначи, след което е длъжен да се съобрази с § 36, ал. 2 от ЗДСл по отношение срока за изпитване и приложението по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

В настоящия случай е изпълнена хипотезата на горепосочената правна норма, поради следното:

Пълна идентичност между длъжността изпълнявана от жалбоподателя по трудово и по служебно правоотношение, което е видно от наименованието на длъжността и утвърдените длъжностни характеристики.

Налице е второто изискване, а именно длъжността „Началник отдел „ПНО“ в Дирекция АПНО е предвидена за заемане от държавен служител с Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагането му, приети с ПМС №129 от 26.06.2012г., обн. ДВ бр.49 от 29.06.2012г. Факта, че тази длъжност в Община Хасково за периода от 2016г. до 2017г. е заемана по трудово правоотношение, въпреки утвърденото щатно разписание от 09.03.2016г. е в нарушение на ЗДСл. Независимо, че към този момент класификаторът на длъжностите в администрацията вече е обнародван и влязъл в сила и че тази длъжност следва да се заема по служебно правоотношение, то в конкретния случай оспорващият е продължил да заема тази длъжност по трудово правоотношение. Служебното правоотношение е ново, различно по своята правна характеристика от трудовото правоотношение, тъй като същото възниква по силата на административен акт с установена от ЗДСл форма и съдържание и се прекратява при условията, предвидени в този нормативен акт, а държавните служители са нова, самостоятелна категория служители, чиито права и задължения се уреждат от същия закон. Служебното правоотношение възниква единствено и само при точно определени условия посочени в закона в изпълнение на точно разписана процедура и никакви други актове или действия на органи не могат да игнорират това. В настоящия случай служебното правоотношение възниква въз основа на проведен конкурс, при спазване на изискванията на закона във връзка с чл. 7 и чл. 8 от ЗДСл чрез издаване на заповед № 19 от 05.10.2017г. Установи се по делото, че за периода до провеждане на конкурс, длъжността е изпълнявана от жалбоподателя Л. по силата на допълнително споразумение по трудов договор с изпитателен срок от 6м. От съществено значение по делото е факта, че ТПО е сключено със срок до провеждане на конкурс, което обстоятелство се е случило на 21.09.2017г., след която дата трудовото правоотношение с жалбоподателя все още не е било прекратено. Назначаването на Л. на длъжността е по силата на Заповед №19/05.10.2017г., на основание чл.10д, вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, считано от 09.10.207г., което дава основание на съда да приеме тезата на жалбоподателя, че за периода от 22.09.2017г. до 09.10.2017г. ТПО е станало безсрочно, като то е прекратено едва на 10.10.2017г. със Заповед №62/10.10.2017г. на Кмета на Община Хасково. По този начин е налице и другата предпоставка визирана в § 36, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, а именно наличието на безсрочно трудово правоотношение, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл.

Оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена само по изложените по-горе мотиви.

Съдът преценя за неоснователни оставалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, свързани с неточно посочване на № на оспорената заповед и идентичност с друга подобна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, издадена на друго лице. Наличието на два еднакви номера на заповеди в деловодната система на административния орган, не може да определи заповедта като издадена при съществено процесуално нарушение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Жалбоподателят е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по приложения договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018г. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Минималното възнаграждение за осъществявано процесуално представителство по ЗДСл е в размер на 500 лв., определено по реда на чл. 8, ал.3 във връзка с чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение е над обичайния размер и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът следва да уважи претенцията на ответника за прекомерност и го намали на 700лв. по справедливост, като в другата част разноските в размер на внесената ДТ от 10 лв. следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-51 от 14.06.2018г. на кмета на Община Хасково, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Кмета на Община Хасково да заплати на П.С.Л. ***, разноски по делото в размер на 710 лв., като искането за разноски в останалата част до пълния предявен размер от 1000лв.за заплатено адвокатско възнаграждение, отхвърля като прекомерно.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: