РЕШЕНИЕ
№ 1875
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110153835 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на Изпълнителния директор на .. и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в
„Централно управление“ при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 21 601,80 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.09.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът ИВ. Б. ХР. твърди, че по силата на трудов договор № РД-13-55 от 11.10.2013 г.
е бил в трудово правоотношение с ответника .., в рамките на което е изпълнявал длъжността
„юрисконсулт“ в отдел „Правен“, дирекция „Административно-правна“ в „Централно
управление“, а впоследствие по силата на допълнително споразумение № РД-1320 от
13.03.2017 г. и длъжността „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в
„Централно управление“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 300
лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит от 9,10 % или 300,30 лв.
Поддържа, че със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, считано от 23.08.2021 г., трудовото му правоотношение е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за управление,
което счита за незаконосъобразно. В тази връзка навежда довод за допуснато нарушение на
чл. 21, ал. 1, т. 11 от Устава на .., според който директорите на дирекции с месторабота в
„Централно управление“ се назначават и освобождават с решение на съвета на директорите,
каквото в случая не е налице. Сочи, че не е налице промяна в управлението по смисъла на
чл. 328, ал. 2 КТ, обуславяща промяна на ръководния екип, тъй като към момента на
издаване на оспорената заповед ответното дружество се представлява поотделно както от
предишния изпълнителен директор – С. Д., така и от новоназначения такъв – Д. Ч.. Оспорва
1
сключването на договор за управление с поставена нова бизнес задача с конкретно посочени
икономически резултати, които новият изпълнителен директор да следва да постигне
посредством формиране на нов ръководен екип. Въпреки наименованието на заеманата от
него длъжност, а именно: „Директор дирекция“ оспорва същата да е имала ръководен
характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като задълженията му са свързани с
осъществяването на огранизационни функции и административно-правно обслужване на
дружеството, без стопанските му резултати да зависят от тях. Допълва, че оспорената
заповед не е мотивирана, тъй като липсва посочване на заеманата длъжност, месторабота,
решението на съвета на директорите и договора за управление, сключен между
председателя на съвета на директорите на .. и изпълнителния директор – Д. Ч. а единствено
е възпроизведена нормата на чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326 КТ. По изложените съображения
отправя искане извършеното със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на Изпълнителния
директор на .. прекратяване на трудовото му правоотношение да бъде признато за незаконно
и да се отменено, като бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“ при
ответника. Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 21
601,80 лв. за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .. е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва възникването на трудово правоотношение с ищеца по силата на трудов договор
№ РД-13-55 от 11.10.2013 г., изменено и допълнено с допълнителни споразумения № РД-
1320 от 13.03.2017 г. и № РД-13-59 от 19.12.2019 г., в рамките на което първоначално И.Х. е
изпълнявал длъжността „юрисконсулт“, а впоследствие и длъжността „Директор дирекция
Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“, като със заповед № РД-
13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството същото е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счита, че предпоставките за прилагане на
посоченото прекратително основание са били налице, като мотивирането на причините за
прибягване до него не е било необходимо. Заявява, че на 15.06.2021 г. е сключен нов
договор за управление с инж. Д. Ч. който се явява компетентно лице да издаде оспорената
заповед, а освен това 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, в който е извършено
уволнението, е бил спазен. Поддържа, че няма пречка да се ползват бизнес планът на
предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в
сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват за в бъдеще. Счита, че
ищецът е заемал ръководна длъжност, тъй като е разполагал със собствен екип, чиято
дейност планира и организира, както и да му разпределя задачи, чието изпълнение да следи,
а освен това според длъжностното разписание, в сила от 26.04.2021 г., длъжността
„Директор дирекция“ е ръководна. Допълва, че ищецът е бил пряко подчинен на
Изпълнителния директор на дружеството. Оспорва размера на претендираното обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ. В случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
прави възражение за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетения по чл. 224,
ал. 1 КТ в размер на 3 109,35 лв. и по чл. 220 КТ в размер на 10 800,90 лв., начислени му с
фиша за работна заплата за м. Август 2021 г., тъй като същите биха били платени на
отпаднало основание. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 10.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № РД-13-55 от
11.10.2013 г., в рамките на което ищецът ИВ. Б. ХР. е изпълнявал най-напред длъжността
„юрисконсулт“, а впоследствие и длъжността „Директор дирекция Административно-правно
2
обслужване“ в „Централно управление“ при ответника .., като със заповед № РД-13-17 от
13.08.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството, считано от 23.08.2021 г., същото е
било прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за
управление. В открито съдебно заседание на 24.02.2022 г. за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено още, че ответникът е заплатил в полза на ищеца съответно сумата от
3 109,35 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата от 10 800,90
лв., представляваща обезщетение по чл. 220 КТ. Нещо повече, така отделените за безспорни
факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по
делото – трудов договор № РД-13-55 от 11.10.2013 г., 2 броя допълнителни споразумения
съответно № РД-13-20 от 13.03.2017 г. и № 16-59 от 17.12.2019 г. към него, заповед № РД-
13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на .., както и фиш за работна заплата за м.
Август 2021 г.
Съгласно раздел III от длъжностната характеристика за длъжността „Директор
дирекция Административно-правна“, екземпляр от която е връчен на ищеца на 13.03.2017 г.,
част от неговите преки задължения са да: координира и осъществява общ контрол върху
дейността по стопанисването, управлението на собствеността на централното управление на
дружеството; разработва цялостна политика в областта на информационните технологии,
планира, организира и координира внедряването на нови информационни и
комуникационни технологии в дружеството и отговаря за цялостната дейност по
осигуряване на оперативна съвместимост на използваните информационни системи;
организира и отговаря за дейностите, свързани с планирането, въвеждането, поддръжката и
извеждането от експлоатация на информационно- комуникационните ресурси в централното
управление; организира дейностите по ефективно използване на наличните информационно-
комуникационни ресурси, включително чрез повишаване на компютърните умения на
служителите в централното управление; организира и контролира материално-техническото
снабдяване на централното управление /инвентар, организационна техника, резервни части,
консумативи и материали, обзавеждане/; организира и контролира поддържането и ремонта
на недвижими имоти и движими вещи, собственост на централното управление; предлага
предприемане на разпоредителни действия по отношение на движимите и недвижимите
вещи на централното управление; оперативно контролира поддържането и правилната
техническа експлоатация на транспортните средства в централното управление; ръководи и
организира работата на служителите от дирекцията, като разпределя задачите за изпълнение,
контролира изпълнението на задълженията им и спазване на законоустановените срокове за
даване на становища, както и трудовата дисциплина; координира дейността на служителите
от дирекцията с другите дирекции и отдели; периодично анализира изпълнението на
възложените задачи, като предлага на изпълнителния директор мерки за повишаване
ефективността на работата на дирекцията; дава методически указания, нареждания и
предписания; отчита дейността на дирекцията пред изпълнителния директор; изпълнява
/самостоятелно или в екип/ допълнително възложени задачи по нареждане на изпълнителния
директор и др. Изрично се предвижда, че длъжността е пряко подчинена на изпълнителния
директор на дружеството, който възлага и задачите за изпълнение, а решенията се вземат,
както следва: относно ръководството на дейността на „Административно-правна дирекция“
– в рамките на преките си задължения, съобразно дадените му правомощия, а относно
административното ръководство – самостоятелно след съгласуване с изпълнителния
директор. В ежедневната работа връзките и взаимоотношенията се развиват с ръководството
и служителите на „Централното управление“, с управителите и главните счетоводители, а
извън дружеството се осъществяват контакти с ръководители и специалисти от други
предприятия, институции и организации във връзка с изпълняваната работа.
В чл. 5 от Устава на .. е посочен предметът на дейност на дружеството, а в чл. 13 -
органите му на управление, а именно: едноличният собственик на капитала /държавата/ и
съветът на директорите. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 14 едно от правомощията на едноличния
3
собственик на капитала, чийто права се упражняват от министъра на земеделието, храните и
горите, е одобряването на бизнес програма. Според чл. 16 отношенията между едноличния
собственик на капитала и членовете на съвета на директорите се уреждат с договор за
възлагане на управлението и контрола, като в двумесечен срок от подписването му
членовете на съвета на директорите следва да изготвят и представят за одобрение пред
едноличния собственик на капитала 5-годишна бизнес програма на дружеството, която
следва да съдържа конкретни икономически показатели, чието изпълнение съветът на
директорите следва да осигури, като: рентабилност, производителност, обем на продажбите,
печалба или намаляване на загубите, нови пазари, използване на съоръженията, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения, инвестиции и др. В чл. 21 от
Устава са предвидени правомощията на съвета на директорите, част от които са: представя
пред едноличния собственик на капитала тримесечен и годишен отчет за работата си при
изпълнение на бизнес програмата на дружеството – т. 1 и т. 2; назначава и освобождава
управителите на клонове и директорите на дирекции с месторабота в „Централното
управление“ на дружеството – т. 11; обсъжда и решава всички въпроси, освен тези, които са
от изключителна компетентност на едноличния собственик на капитала – т. 17. В чл. 25 е
уреден статутът на изпълнителния член на съвета на директорите, като се предвижда, че
съветът на директорите възлага на един или повече от своите членове – изпълнителен
директор, да управлява и представлява дружеството. Съгласно ал. 1 от същия управлението
се възлага с договор, който се сключва в писмена форма между председателя на съвета на
директорите и изпълнителния директор, който представлява дружеството самостоятелно
пред всички трети лица. Правомощията на изпълнителния директор са уредени в чл. 25, ал.
3 от Устава, като част от тях са: да представлява дружеството самостоятелно, организира
изпълнението на решенията на съвета на директорите, сключва трудовите договори със
служители на дружеството, решава всички въпроси, които не са от изключителната
компетентност на едноличния собственик на капитала или на съвета на директорите според
закона или устава или които са му възложени с решение на едноличния собственик на
капитала и др.
От представения договор за възлагане на управление от 15.06.2021 г., сключен между
.., в качеството на „доверител“, и инж. Д. И. Ч. в качеството на „изпълнителен директор“, се
установява, че на последния е възложено управлението и ръководството на търговската
дейност на ответното дружество в съответствие с изискванията на закона и бизнес плана.
Съгласно чл. 2.2 и чл. 2.4 от договора изпълнителният директор има право да подбере
работници и служители за реализация на търговската дейност на дружеството по своя
преценка, както и да доразвива залегналите в бизнес плана за дейността цели, като
организира допълнителни сделки или производство и разпространение на нови продукти и
откриване на нови канали за пласмент на продукцията.
Видно от отбелязването по партидата на ответника в Търговския регистър, промяната
във връзка с назначаването на новия изпълнителен директор на дружеството – инж. Д. Ч. е
вписана на 04.08.2021 г., считано от когато той разполага с правомощието да представлява
дружеството самостоятелно.
От съдържанието на длъжностно разписания на „Централно управление“ на .., в сила
от 26.04.2021 г., се установява, че заеманата от ищеца И.Х. до уволнението му длъжност
„Директор дирекция Административно-правна“ е с код по НКПД № 1219 7001 и спада към
категория „ръководен персонал“, а самата дирекция представлява самостоятелно звено,
включващо отдел „Правен“, състоящ се от още няколко служители.
Видно от мотивите на заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор
на ответното дружество, като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с И.Х. е посочен чл. 328, ал. 2 КТ, вр. чл. 326 КТ, а като фактическо такова
е отразен текстът: „на основание сключен между Г. Р. С. – Председател на .. и Д. И. Ч. –
4
изпълнителен директор договор за възлагане на управлението от 30.07.2021 г. и в рамките 9-
месечния срок, посочен в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ“. От страна на работодателя е
разпоредено в полза на служителя да се изплати обезщетение за неизползван отпуск в
размер на 19 дни /приблизително 3 600 лв./ и обезщетение за 3-месечния срок на
предизвестието /приблизително 10 800,90 лв./, а като подписало я от името на работодателя
лице е посочен инж. Д. И. Ч. – изпълнителен директор.
От представената в заверен препис трудова книжка на ищеца И.Х. се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника .. в рамките на процесния
период той не е постъпвал на работа при друг работодател.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от
специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца И.Х. за последния пълен отработен месец /м. Юни 2021 г./ е в
размер на 3 600,30 лв., от които: 3 300 лв. – основна работна заплата и 300,30 лв. –
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 9,10 %, или
общо за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза
в размер на 21 601,80 лв., а след приспадане на платеното от работодателя обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ /10 800,90 лв./ то е в размер на 10 800,90 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото от 10.11.2021 г. доказателствена
тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде
осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата
незаконност.
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищеца ИВ. Б. ХР. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на нов договор за управление на
дружеството.
Съгласно посочената разпоредба, освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ и поради сключване на договор за управление на предприятието, като
уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
Следователно, фактическият състав на процесното прекратително основание включва
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: сключен договор за
управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на
управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които той трябва да постигне; правото на уволнение да е реализирано спрямо
работник или служител, който заема и изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е
извършено от новоназначения управител в срок от девет месеца от започване изпълнението
на договора за управление.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че от
страна на ответника не е доказано наличието на всички предпоставки за прилагане на
процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ. С договора за управление по
5
смисъла на посочената разпоредба собственикът на едно предприятие /или негов
представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на
определена стопанска цел. Право да приложи това специфично по цел основание за
прекратяване има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на
управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава
управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да
постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Следователно, следва
да е налице или договор с нов управител или нов договор – за нов период и задачи, сключен
със същия управител /в този смисъл е решение № 351/31.10.2013 г. по гр. дело № 2188/2013
г. по описа на ВКС, IV г. о. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидно сключен договор за възлагане на управлението на
ответното дружеството срещу възнаграждение, доколкото по силата на представения
договор от 15.06.2021 г. дейността по управлението на .. е възложена на лицето – инж. Д. Ч..
Неоснователно е възражението на ищеца, че не е налице промяна в управлението на
дружеството, която да обуславя смяна на ръководния екип, тъй като към датата на
сключване на този договор за управление правомощията на предходния управител – С. Д.
също са били запазени. Обстоятелството, че всяко едно от посочените лица едновременно
разполага с правомощието самостоятелно да представлява дружеството в отношенията му с
третите лица, не означава, че сключеният с новоназначения управител договор за възлагане
на управлението от 15.06.2021 г. не е произвел действие, тъй като видно от съдържанието му
същият има за предмет именно възлагането на дейностите по управление и ръководство на
цялостната търговска дейност на ответното дружество. Доколкото течението на 9-месечния
срок по чл. 328, ал. 2 КТ се обвързва със започването на фактическото изпълнение на
договора за възлагане на управлението, а не с вписването на новоизбрания управител в
Търговския регистър, което в случай е сторено на 04.08.2021 г., то следва да се приеме, че
началото на срока е 15.06.2021 г., а процесната уволнителна заповед № РД-13-17 е издадена
на 13.08.2021 г., като същата е произвела действие считано от 23.08.2021 г., т. е. изискването
на посочената разпоредба за спазване 9-месечния срок е било изпълнено. Съдът намира, че
заповедта изхожда и от разполагащо с представителна власт лице, тъй като е издадена от
новоназначения изпълнителен директор – Д. Ч. след започване на изпълнението на договора
за възлагане на управлението от 15.06.2021 г., на който се позовава ответникът с отговора на
искова молба. В случая, не следва да бъде споделен доводът на ищеца за допуснато
нарушение в устава на .., изразяващо се в липсата на взето от съвета на директорите
решение за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Действително в чл. 21, ал. 1, т. 11 от
същия се предвижда, че освобождаването на директорите на дирекции, какъвто е бил И.Х.
към момента на уволнението си, се извършва с решение на съвета на директорите, каквото
няма данни да е било взето по отношение на него. Съдът намира обаче, че сам по себе този
факт не води до незаконосъобразност на оспорената заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г.,
тъй като освен посочените в чл. 328, ал. 2 КТ предпоставки, законът не поставя други
изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска
власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на посочената
разпоредба.
Съдът приема, че ирелевантно за спора относно законността на уволнението е липсата
на позоваване в самата заповед относно длъжността на работника, местоработата му,
решението на съвета на директорите за освобождаването му, както и сключването на
договора за управление, тъй като законодателят не поставя изискване към съдържанието на
заповедта за посочване на тези реквизити. Нещо повече, съдебната практика допуска
мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, когато тя не
предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието следва несъмнен
извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или
6
служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които
трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали те са
се осъществили или не /в този смисъл е решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г.
по описа на ВКС, IV г. о. В случая, в мотивите на уволнителната заповед изрично е
посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца се основава на
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, т. е. налице е достатъчна конкретика относно фактите в
обективната действителност, с които служителят се е запознал. Прави впечатление, че в акта
се съдържа препращане и към разпоредбата на чл. 326 КТ, уреждаща възможността за
прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, но видно от
доводите на всяка от страните в процеса, за тях не съществува съмнение относно
приложеното от ответника основание за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, а именно: поради сключването на договор за управление. Действително в процесната
заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на проверка в
настоящото съдебно производство, се констатира и фактическо несъответствие относно
конкретния договор за управление, на който се е позовал ответникът, за да прибегне той до
прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Това е така, тъй като в мотивите е
отразено, че договорът за възлагане на управлението между .. и Д. Ч. е сключен на
30.07.2021 г., а в същото време с отговора на исковата молба ответникът представя и се
позовава на договор за възлагане на управлението от 15.06.2021 г. При наличието на
изрично оспорване от ищеца относно осъществяването на предпоставките по чл. 328, ал. 2
КТ, то в тежест на ответния работодател е да установи обстоятелствата, обосноваващи
приложението на посочената разпоредба. С оглед посоченото по-горе, в случай на
несъответствие относно част от фактите в обективната действителност, поради които
трудовото правоотношение се прекратява, съдът следва да извърши проверка дали те са се
осъществили или не. В случая, съдът приема, че се касае за допусната от ответния
работодател техническа грешка в частта относно датата на сключване на договора за
възлагане на управлението, обусловил прилагането на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ,
която обаче сама по себе си не води до опорочаване на извършеното със заповед № РД-13-17
от 13.08.2021 г. прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. По делото няма данни
между .. и Д. Ч. да е сключен друг договор за възлагане на управление, различен от този от
15.06.2021 г., който ответникът е представил по делото и на който се е позовавал той с
отговора на искова молба, още повече, че страните по този договор изцяло съвпадат с тези,
описани като страни и по договора за възлагане на управлението от 30.07.2021 г., посочен
мотивната част на заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г.
Следващият спорен по делото въпрос е свързан с довода на ищеца, касаещ спазването
на изискванията относно същественото съдържание на договора за възлагане на
управлението от 15.06.2021 г., и по-конкретно конкретно съдържа ли той нова бизнес задача
с конкретни икономически резултати и нови цели, които новоназначеният изпълнителен
директор е следвало да постигне, за да се обоснове приложението на прекратителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ.
Съдът намира, че за отговор на този въпрос следва да бъде съобразена трайната
съдебна практика, възприета с решение № 249/04.07.2013 г. по гр. дело № 1358/2012 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 215/03.07.2014 г. по гр. дело № 7007/2013 г. по описа на
ВКС, IV г. о., решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. по описа на ВКС, IV г.
о. и др., с които се приема, че при сключване на нов по време договор за управление,
независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за
управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като
съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес
задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва
да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
7
основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да
предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при
неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при
сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена
възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.
328, ал. 2 от КТ. В същия смисъл е и останалата трайно установена практика на ВКС,
намерила израз и в решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. по описа на
ВКС, III г. о., решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. по описа на ВКС, III г.
о., решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др. Тук
следва да се отбележи, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове
и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между
тях. В случая, представеният по делото договор за възлагане на управлението от 15.06.2021
г. не съдържа бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които новоизбраният
изпълнителен директор следва да постигне, и които да обуславят възможността за смяна на
ръководния му екип. Договорът не съдържа и конкретна бизнес програма, която да поставя
цели за производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен
брой работни места, финансови задължения и инвестиции и др. Такива не представляват
бланкетните формулировки в т. 2.3 и 2.4 от него, тъй като те представляват правомощия по
извършване на фактически и правни действия, свързани с управлението и разширяването на
търговската дейност на дружеството. По делото не е представен и цитираният в договора
бизнес план за дейността на дружеството, нито пък с него се препраща към друг акт на
работодателя, в който планът да се съдържа. Нещо повече, видно от чл. 14, ал. 1, т. 14 от
устава на .. в правомощията на едноличния собственик на капитала, т. е. на държавата, в
лицето на министъра на земеделието, храните и горите, е да одобри бизнес програмата на
дружеството, но въпреки това от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че
това е било сторено и ако да – какво е било нейното съдържание. Отделно от посоченото, по
делото не се твърди и не се доказва уговореното възнаграждение на изпълнителния
директор на дружеството – инж. Д. Ч. да е обвързано с покриването на определени
стопански резултати. Такъв извод не следва и от клаузата на чл. 4 от договора, в която се
посочва, че размерът на възнаграждението е определен съобразно клаузите на договор № 58-
57/09.06.2021 г., който обаче също не е представен по делото, поради което не може да се
направи извод дали размерът на възнаграждението е фиксиран или се обвързва с постигане
на определени цели.
Следователно, в съответствие с доводите на ищеца с исковата молба, съдът приема, че
предвид съдържанието на представения по делото договор за възлагане на управлението от
15.06.2021 г., който не съдържа бизнес задачи и бизнес програма ведно с конкретика
относно тяхното постигане, то не би могло да се направи извод, че изискванията на чл. 328,
ал. 2 КТ са били спазени.
Сами по себе си тези правни изводи, до които съдът достигна, представляват
самостоятелно основание да се приеме, че извършеното със заповед № РД-13-17 от
13.08.2021 г. на изпълнителния директор на .. прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени.
Независимо от това съдът дължи изследване и на въпроса заемал ли е ищецът И.Х.
длъжност, която да обоснове, че е бил част от ръководството на предприятието по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ.
Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“,
дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен
8
ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, т. е. неговото организиране и планиране, разпределение
на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение
и др. Става въпрос за служители, които ръководят звена, от работата на които зависят
стопанските резултати на предприятието с оглед предмета на дейност на същото.
Преценката за ръководния характер на длъжността следва да се извърши конкретно във
всеки отделен случай, като дали длъжността е ръководна се преценява въз основа на
включените в нея трудови функции и мястото в общата структура на длъжностите в
предприятието. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието
„ръководител“ или се определя като ръководна от Единния класификатор на длъжностите не
обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски/ функции и съответно, че е
имал качеството на служител от ръководството на предприятието. В случая, по делото е
безспорно установено, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника И.Х. е заемал длъжността „Директор дирекция Административно-правна“ в
„Централно управление“ на .., като видно от приложената по делото длъжностна
характеристика на същия е възложено да организира и осъществява общ контрол относно
управлението и ползването на движимите вещи и недвижимите имоти, собственост на
„Централното управление“, да организира дейностите по документооборота и ефективното
използване на наличните информационно-комуникационни ресурси в „Централното
управление“, да организира материално-техническото снабдяване на „Централното
управление“, да организира и контролира поддръжката и ремонта на движимите вещи и
недвижимите имоти, собственост на „Централното управление“, да контролира и следи за
поддържането и правилната техническа експлоатация на превозните средства, собственост
на „Централното управление“, да ръководи и организира работата на служителите в
дирекцията, като им поставя задачи и следи за тяхното изпълнение, да координира
дейността на служителите от дирекцията с другите дирекции и отдели в „Централното
управление“, да дава методически указания, нареждания и предписания на служителите от
дирекцията, без обаче да притежава оперативна самостоятелност при възлагане на задачите
за изпълнение, тъй като те се поставят от изпълнителния директор на дружеството, на който
служителят е пряко подчинен. В същото време, видно от приложеното по делото
длъжностно разписание, в сила от 26.04.2021 г., ръководената от ищеца дирекция се състои
само от отдел „Правен“, който включва юрисконсулт, отговорник спомагателна дейност,
отговорник спомагателна дейност – с контролни функции, технически сътрудник, архивар и
служител човешки ресурси. В случая, при съблюдаване на очертания в чл. 5, ал. 1 от устава
на .. предмет на дейност на дружеството – стопанисване, ремонт, поддържане, разширение,
инвестиране, проектиране, инженерингова дейност за използване на хидромелиоративния
фонд, доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване,
мелиоративно строителство, производство и търговия със селскостопанска продукция,
отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради, ресторантьорство и
хотелиерство, съдът намира, че става въпрос за широк предметен обхват на дейност на
ответното дружество със строго специфично съдържание. Съпоставяйки последното със
същността и спецификата на възложените на ищеца трудови функции, включени в неговата
длъжност – организация на документооборота, контрол във връзка с експлоатацията и
ремонта на материалната база на „Централното управление“, осигуряване на материално-
техническа обезпеченост на служителите в „Централното управление“, организация на
дейностите по повишаване на компютърната грамотност и квалификация на служителите от
„Централното управление“, прилагане на информационно-комуникационните ресурси в
„Централното управление“ и др., то следва да се направи извод, че макар същият да
разполага с контролни правомощия спрямо дейността на служителите в оглавяваната от
него дирекция, не се установява пряка зависимост между изпълняваните от него служебни
задължения и постигането на конкретни стопански резултати от предприятието или отделни
9
негови звена. В случая, основната функция на длъжността „Директор дирекция
Административно-правна“ е свързана предимно с осигуряване на административно-
стопанското обслужване на „Централното управление“ на ответното дружество, а
единствените ръководни функции са свързани с осъществяването на контрола спрямо
служителите от отдел „Правен“ при изпълнение на поставените им задачи, но без да е
налице оперативна самостоятелност по възлагане на същите, доколкото тази дейност е в
правомощията на изпълнителния директор, на който е ищецът е бил в оперативна
подчиненост. Следователно, макар да липсва опосреденост от други длъжности спрямо
изпълнителния директор в йерархичната структура на „Централното управление“, в голяма
степен длъжността на ищеца се състои от осъществяването на изпълнителски и
организационни функции. В допълнение следва да се отбележи, че видно от справката по
партидата на дружеството в Търговския регистър, освен с „Централно управление“
ответното дружество разполага и с широка клонова структура, посредством която
осъществява дейността си, което е в подкрепа на извода, че ищецът И.Х., чийто трудови
функции са концентрирани предимно в рамките на централното звено на предприятието,
действително не е сред категорията от служители, от работата на които зависят стопанските
резултати на същото. Ето защо, съдът приема, че в съответствие с доводите на ищеца,
заеманата от него длъжност „Директор дирекция Административно-правна“ в „Централното
управление“ на .. не представлява част от ръководството на ответното предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното
със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на .. уволнение на
ищеца И.Х. бъде признато за незаконно и се отмени.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод с оглед изложеното по-горе, съдът достигна. Установяви се още, че трудовото
правоотношение между страните е имало безсрочен характер, доколкото видно от
допълнително споразумение № РД-13-59 от 17.12.2019 г. към трудов договор № РД-13-55 от
11.10.2013 г. ищецът е бил назначен на процесната длъжност безсрочно.
Ето защо, този иск също е основателен, поради което И.Х. следва да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност „Директор дирекция „Административно-правно
обслужване“ в „Централното управление“ на ...
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на прекратяването
на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението
за процесния период, както и размера на вземането.
При незаконно уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,
защото не е получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за
оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в
трудовата книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този
смисъл са и мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че
фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
10
направи извод за оставането без работа. В случая, от приетото в заверен препис извлечение
от трудовата книжка на ищеца И.Х. се установява, че в период от шест месеца след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника той не е започнал работа при
друг работодател, различен от ответника, поради което съдът приема, че от негова страна е
доказано оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение през релевантния
период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ размерът на обезщетението
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец.
В случая, от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че получаваното от ищеца трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението /м. Юни 2021 г./ се равнява на сумата от 3 600,30 лв.,
или общо за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
възлиза в размер на 21 601,80 лв., колкото е и заявеният от ищеца такъв, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява доказан.
При това положение, следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника възражение за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетения по чл.
224, ал. 1 КТ в размер на 3 109,35 лв. и по чл. 220 КТ в размер на 10 800,90 лв. В тази връзка
най-напред следва да се отбележи, че с оглед съдебната практика, възприета с решение №
178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 241/01.12.2016
г. по гр. д. № 1602/2016 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 37/07.04.2016 г. по гр. д. №
3853/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., възражението за прихващане на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ и изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220 КТ е допустимо, тъй като
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството се вреда – оставането на работника
или служителя без работа. Не така стоят нещата обаче по отношение на обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като при отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на
работника на заеманата длъжност преди уволнението, не се възстановява и правото му на
платен годишен отпуск, за който при уволнението му е изплатено обезщетение. В тази
насока е съдебната практика, възприета с решение № 115/28.03.2011 г. по гр. дело №
1119/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., с което се приема, че дължимостта на обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ не зависи от законността на уволнението, тъй като при евентуално
възстановяване на служителя на работа и явяването му в срок да заеме същата ще се
възстанови трудовото правоотношение между страните, но работникът няма да може да
търси ползване на платен годишен отпуск за дните, за които му е изплатено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ. Ето защо, съдът приема, че заявеното от ответника възражение за
прихващане с изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 3 109,35 лв. е
неоснователно. В случая, фактът на плащане на процесното обезщетение по чл. 220 КТ в
размер на 10 800,90 лв. е отделен за безспорен с доклада по делото, допълнен с протоколно
определение от 24.02.2022 г., а освен това следва и от начисляването му от ответника с
фиша му за м. Август 2021 г. Следователно, предвид отмяната на уволнението е отпаднало и
основанието за изплащането на това обезщетение, поради което се дължи връщането му.
Размерът на подлежащото на прихващане вземане за обезщетение по чл. 220 КТ в размер на
10 800,90 лв. следва да се приспадне от възприетия по-горе от съда размер на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ от 21 601,80 лв., или остава разликата от 10 800,90 лв., до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 21 601,80 лв., или за размера от 10 800,90 лв., като погасен чрез прихващане.
Посочената по-горе сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.09.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 1 000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, чието
11
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 23.11.2021 г. /л. 90 от делото/, имащ характер на разписка. Разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв. са претендирани без да е
посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася, поради което съдът
прие, че същото следва да се раздели на три, при което претендираното такова по всеки иск
възлиза в размер от по 400 лв. Релевираното възражение за неговата прекомерност е
неоснователно, тъй като претендираният размер не надхвърля минималния такъв, определен
от съда по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 4, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 33,33 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност на процесуалния
представител на ответника, предприетото активно защитно поведение, както значимостта на
защитавания интерес. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от общо 496,02 лв. – дължима държавна
такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал.
6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за
ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва
да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на ИВ. Б. ХР., ЕГН **********, с адрес: ..., извършено със заповед № РД-13-17
от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на .., на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради
сключване на договор за управление.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ИВ. Б. ХР., ЕГН **********, с
адрес: ..., на заеманата до уволнението длъжност „Директор дирекция Административно-
правно обслужване“ в „Централно управление“ при ...
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ИВ. Б.
ХР., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
сумата от 10 800,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
23.08.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.09.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 10 800,90 лв. до пълния предявен размер от 21 601,80 лв., или за размера
от 10 800,90 лв.
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ИВ. Б. ХР.,
ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 000 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. Б. ХР., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ... ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 33,33 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 496,02 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
12
двуседмичен срок от днес (10.03.2022 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13