Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 114 10.12.2020г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На тридесети
юни 2020
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 790 по описа
за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 38 от
03.01.2020г., постановено по гр. дело № 5484/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас е отхвърлен предявения от П.Г.М. *** против М.Н.З. *** иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 200 лева като част от общо
дължимите 15 557 лева, представляваща обезщетение за причинени от
ответника в качеството му на адвокат вреди на ищеца при изпълнение на Договор
за правна защита и съдействие на 08.02.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019г. до
окончателното плащане на сумата. Цитираното решение е постановено при участието
на трето лице – помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на страната на
ответника.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от П.Г.М., с която се
претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде
постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да
бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и в противоречие с практиката на съдилищата. Посочва се, че за да
отхвърли предявените искове, съдът неправилно е приел, че новата давност за
погасяване на процесното задължение започва да тече не от последното валидно извършено
изпълнително действие, което е от 25.07.2012г. когато е наложена възбрана по
изпълнително дело и който извод е в съответствие с приетото в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ВКС, а от
прекратяване на изпълнителното дело, като се е аргументирал само с едно решение
на ВКС на РБ, което е изключение от съдебната практика, постановена след
приемането на цитираното тълкувателно решение. В жалбата се посочват редица
решения на ВКС на РБ и се посочва, че всяко от тях застъпва точно обратната на
приетата от БРС теза – прилага се правилото на тълкувателното решение за
изпълнителни дела и настъпилите по тях факти, които предхождат тълкувателното
решение по въпроса и приемат, че в този случай, въпреки, че е действало ППВС новата
давност е текла не от прекратяване на изпълнителното дело, а от последното
валидно изпълнително действие. В жалбата се посочва, че началният момент на
погасителната давност на вземането по изпълнителното дело е започнал да тече от
последното валидно извършено изпълнително действие – 25.07.2012г., като на
25.07.2017г. вземането е погасено по давност и за целия период – до оттегляне
на правата на ответника по изпълнителното дело, той не е депозирал и една молба
по делото.
Не се отправят искания за представяне
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание
въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – М.Н.З. депозира по делото писмен
отговор, с който заявява, че оспорва въззивната жалба и счита, че следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Посоча се, че атакуваното първоинстанционно
решение е редовно, допустимо, обосновано и правилно, постановено в съответствие
с материалните и процесуални норми, при съобразяване със събраните в хода на
производството доказателства, както и съобразно със съдебната практика.
Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В депозирания отговор се сочи,
че се поддържа становището, че давността не се прилага служебно. Посочва се, че
е налице влязло в законна сила Решение от 17.06.2019г., постановено по въззивно
гр. дело № 850/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е констатирано,
че по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Таня Маджарова е настъпила перемпция на 30.07.2014г., но въпросът за давността не е
обсъждан във въпросното дело и съдът не е взел отношение по него – тоест – по
отношение на твърдяната изтекла давност не е налице сила на присъдено нещо
между ищеца в настоящото производство и взискател в изпълнителното производство
– П.М. и длъжникът в изпълнителното производство – В. Б. Т., респективно –
неговите наследници. Посочва се и обстоятелството, че правилно съдът в своите
мотиви е приел, че липсват данни наследниците на длъжника да са се позовали
изрично на твърдяна изтекла давност и по този въпрос не е налице влязло в сила
съдебно решение и по никакъв начин не е налице установена и доказана каквато и
да е претърпяна от П.Г.М. вреда, което от своя страна е липса на основен
елемент от фактическия състав на чл. 51 от ЗА, въз основа на който може да се
претендира обезщетение за причинени от адвоката вреди. В отговора се изразява
несъгласие с изразеното във въззивната жалба становище, че се разглежда
погасяването по давност на процесното задължение – напротив – претенцията на
ищеца се основава на твърдяна вече настъпила давност на вземане на ищеца – П.М.
от длъжника му. В отговора на въззивната жалба се посочва, че правилно съдът е
приел, че към датата на оттегляне на пълномощията, дадени от П.М., а именно –
05.11.2018г. давността на въпросното вземане не е изтекла и той е следвало да
образува ново изпълнително дело, като по този начин предотврати евентуалното
изтичане на 5-годишния давностен срок.
Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени
направените по делото разноски от въззиваемата
страна.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – М.Н.З. чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Ответната страна по
въззивната жалба – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София –
конституирано в качеството му на трето лице помагач в първоинстанционното
производство депозира писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е
неоснователна, изложените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение са необосновани и не кореспондират с установеното
по делото, приложимия процесуален закон и релевантното му тълкуване. В отговора
се посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на адвокат Марио Златарев, тъй като не
е осъществен фактическия състав на чл. 51 от ЗА, а именно – не е установено
кумулативно наличие на неправомерни действия при упражняване на възложената му
дейност, вреда и причинна връзка. Посочва се, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че не е настъпила вреда за ищеца вследствие на действия на адвокат
Златарев, тъй като към момента на оттегляне на дадените му от страна на ищеца
пълномощия, вземането все още не е било погасено по давност, а за ищеца е била
налице възможност да образува ново изпълнително дело въз основа на издадения в
негова полза изпълнителен лист против наследниците на починалия длъжник.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са два обективно
съединени иска от П.Г.М. *** против М.Н.З., с които се претендира да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца П.М. сума в размер на 200 лева, предявен
като частична претенция от общо дължимата сума в размер на 15 557 лева,
представляваща причинени от ответника на ищеца имуществени вреди на основание
чл. 51 от Закона за адвокатурата по повод оказана му по Договор от
08.02.2010г. за правна защита и
съдействие по изпълнително дело № 67/2010г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 09.07.2019г. до окончателното плащане на
вземането.
В исковата молба се посочва,
че в резултат на възложената поръчка и даденото пълномощно на 09.02.2010г.
ответната страна е образувал изпълнително дело № 67/2010г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, като е посочил за извършване на конкретни изпълнителни действия,
както и е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. В исковата
молба се посочва, че ответникът е входирал и втора
молба/искане от 12.05.2017г., след което по делото няма входирани
каквито и да е други молби, като с посочените две молби се изчерпват действията
на ответната страна по изпълнителните действия. В исковата молба се посочва, че
в резултат на виновното бездействие от страна на ответника, продължило повече
от седем години, по изпълнителното дело е настъпила перемпция,
която е констатирана с влязло в сила Решение № ІІІ-506 от 17.06.2019г.,
постановено по въззивно гр. дело № 850/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Посочва се, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на адвокат З., в
резултат на което да са протекли преки и непосредствени имуществени вреди в правната
сфера на ищеца по делото, тъй като ответната страна е проявил професионална
недобросъвестност и некомпетентност, пропускай да извърши необходимите правни и
фактически действия по водене и приключване на изпълнителното дело.
В отговора на исковата молба
в първоинстанционното производство се посочва, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В отговора се посочва, че
абсолютната давност на вземането е настъпила след като пълномощията му в
качеството му на адвокат са били оттеглени от ищцовата
страна с писмена молба, отправена до ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително дело №
67/2020г. от 05.11.2018г.
В хода на производството –
ответната страна по делото – М.Н.З. отправя искане да бъде конституирано в
качеството му на трето лице помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със
седалище гр. София и при условията на евентуалност предявява обратен иск против
застрахователното дружество, с който претендира то да бъде осъдено да заплати
сумата от 200 лева, представляваща част от твърдяната нанесена вреда на ищеца –
общо в размер на 15 557 лева (частично предявен иск), ведно със законната
лихва от подаване на молбата до окончателното плащане на вземането въз основа
на Договор за задължителна застраховка – „Професионална отговорност на
адвоката“, сключена на основание чл. 50 от ЗА и КЗ и на основание разпоредбите
на Кодекса за застраховане и задължението на застрахователя в тази връзка.
За да отхвърли претенциите,
първоинстанционният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие е
извършено на 25.07.2012г. с налагането на възбрана върху имоти на длъжника,
като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 26.07.2014г. Съдът
е приел, че погасителната давност на самото вземане, за което е издаден
изпълнителен лист е настъпила на 26.07.2019г. в случай, че не са налице някои
от предпоставките за спирането или прекъсването й, но не се установява по
делото наследниците на длъжника да са се позовали изрично на нея, поради което
и до момента на постановяване на първоинстанционното решение е прието, че
ищецът може да търси плащане на своето вземане и не е претърпял сочените от
него вреди в размер на 15 557 лева, какъвто е размерът на вземането му за
главница спрямо Б. Т.. Съдът е приел, че дори и да се приеме, че поведението на
адвокат Златарев е бездействал повече от 2 години, то това негово бездействие
обаче не е довело до погасяване на вземането на М. към Т. като цяло, тъй като
прекратяването на изпълнителното дело не води до погасяване на вземането поради
давност.
На основание чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посочената в жалбата.
С оглед извършената служебна
проверка, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което и въззивната инстанция следва са се произнесе по
повод на направените възражения относно неправилността на първоинстанционното
решение.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът в настоящото
производство – П.Г.М. е упълномощил адвокат М.Н.З. да го представлява по
изпълнително дело против Б. Т.. Между страните по делото е сключен и Договор за
правна защита и съдействие от 08.02.2010г., по силата на който П.М. е
упълномощил адвокат Златарев да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо
се в образуване на изпълнително дело против Б. Н. Т. за сумата от 15 552
лева, за която е издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 441/2010г. по
описа на БРС, като го представлява във всеки аспект до окончателното събиране
на сумата пред ЧСИ.
По делото е представено пълно
копие на изпълнително дело № 67/2010г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Таня Маджарова, от което е видно, че същото е образувано с Молба от
09.02.2010г., депозирана от П.Г.М. чрез неговия процесуален представител
адвокат Марио Николов Златарев и представен към молбата Изпълнителен лист,
издаден на 27.01.2010г. по частно гр. дело № 441/2010г. по описа на Районен съд
– Бургас, по силата на който е осъден Б. Н. Т. да заплати на П.Г.М. сума в
размер от 15 557 лева, представляваща неизпълнена част от задължение за
заплащане на парична сума, съгласно сключен между страните Договор от
22.02.2008г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2010г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1 011, 20 лева, представляваща направените от заявителя
разноски по делото. Депозираната молба е подписана от адвокат Златарев и с
молбата са му възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
В съответствие със своите
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е започнал да извършва
проверки по отношение на имуществото на длъжника и е наложил запор на няколко
сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Българо-американска
кредитна банка“ АД.
Видно от доказателствата по
изпълнителното дело, на дата – 04.03.2010г. е вписана възбрана по отношение на
недвижим имот, представляваща ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 67800.54.105, находящ се в гр. Созопол, обл. Бургаска, м. Морски плаж – Смокините с площ от 3 789
кв.м.
Видно от доказателствата по
изпълнителното дело, на дата – 31.07.2012г. е вписана възбрана по отношение на
недвижим имот, представляваща ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 67800.504.114.3.2, находящ се в гр. Созопол, обл. Бургаска, ул. В. Л. № *, ап.*представляващ жилище,
апартамент, както и по отношение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.504.114.3.4, находящ се в гр. Созопол, обл.
Бургаска, ул. B. Л. № *, ет. * ап. *, представляващ жилище, апартамент.
По делото е представена
Справка за лице от 03.12.2014г., от която става ясно, че длъжника – Б. Н. Т. е
починал и на 27.04.2017г. е отправено искане до Община Созопол от страна на
съдебния изпълнител за представяне по делото на Удостоверение за наследници на
починалия длъжник – Б. Т. Н..
Видно от изпълнителното
производство на дата – 12.05.2017г. е депозирана молба от страна на адвокат Златарев
в качеството му на пълномощник на П.Г.М., с която се претендира да бъдат
конституирани наследниците на починалия длъжник Б. Н. Т.. Видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници от 04.05.2017г., изд. от
Община Созопол, длъжникът по делото – Б. Н. Т. е починал на 28.07.2013г. и е
оставил за свои законни наследници – В. Б. Т. – негов син и Ж. П. П. и К. П. П.–
синове на неговата съпруга – М. К.Т., която от своя страна е починала една година
след Б. Т., а именно – на дата – 02.07.2014г.
По изпълнителното дело е
представена Молба от П.Г.М. от 05.11.2018г. чрез неговия процесуален
представител – адвокат Георги Стоянов, с която се отправя искане да се пристъпи
към изпълнение спрямо недвижим имот с идентификатор 67800.504.114.3.2, като се
отправя искане да бъде извършена оценка, опис и публична продан на имота. С
депозираната молба П.М. изрично заявява, че оттегля всички свои пълномощия по
делото, дадени на други адвокати и пълномощници по делото.
С Решение № ІІІ-506 от
17.06.2019г., постановено по въззивно гр. дело № 850/2019г. по описа на Окръжен
съд – Бургас е отменен отказа на ЧСИ Таня Маджарова да прекрати изпълнителното
дело, обективиран в постановление за отказ с изх. № 10596/16.04.2018г. С
цитираното решение изрично е указано на ЧСИ Таня Маджарова да съобрази
последващите си действия с изложеното в мотивите към решението. В своите
мотиви, съдът е приел, че считано от 01.08.2014г. изпълнителното производство е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо от
обстоятелството, че смъртта на длъжника е спряла изпълнението на основание чл.
432, ал. 1, т. 3 от ГПК.
На основание чл. 51, ал. 1 от ГПК за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния
кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди. С оглед
на трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 227
от 19.08.2013г., постановено по гр. дело № 1166/2012г. по описа на ВКС на РБ,
ІV г.о. е прието, че с Договора за адвокатска услуга, адвокатът поема
задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да
посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да
бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно
претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да
бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде
осуетено.) При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от
тази на добрия стопанин и дори от тази на добрия търговец, тъй като чл. 2, ал.
2 от ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със
законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или
реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено
поради неполагането на дължимата грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени
от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата
между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно
и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и на
пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично
вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на
възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва.
Разбира се, по различни причини цената на едно парично вземане може да не
съвпада с дължимата сума + съответните лихви: ненастъпил падеж, разсрочено
издължаване, необезпеченост или недостатъчна обезпеченост, липса на
секвестируемо имущество у длъжника, несъстоятелност и др., поради което
неговата цена се определя с оглед налагащото се сконтиране или редуциране на
вземането след оценка на съответните рискове. Вредата от погасяването на
вземането по давност обаче винаги е същата като при неговото отричане
(непризнаване). За да е адекватно, обезщетението се определя според това, което
обикновено се случва. Не е обичайно да се очаква, че длъжникът ще пропусне да
възрази за давност (затова адвокатът, който е пропуснал да направи възражение
за давност дължи обезщетение на доверителя си). Евентуално последващо
изпълнение на нравственото задължение от длъжника, би било основание да се
претендира намаляване на присъденото обезщетение, съответно - връщане на част
от полученото обезщетение поради новонастъпило
обстоятелство. ВКС на РБ в своето решение приема, че адвокатът не дължи
благоприятно за страната решение и съответно не отговаря, във всички случаи на
постигнат неблагоприятен резултат. Неговата отговорност за вреди може да бъде
ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на
адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое
процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална
възможност.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че изпълнително производство № 67/2010г.
по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано на 09.02.2010г., като с
образуването на делото съдебният изпълнител е бил упълномощен от процесуалния
представител на взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да проучва имущественото
състояние на длъжника, както и да определя начина на изпълнението. След
образуване на изпълнителното производство, съдебния изпълнител е започнал да
проучва имущественото състояние на длъжника и на 25.07.2012г. е отправил искане
за вписване на възбрана върху два недвижими имота, представляващи : ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.504.114.3.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Созопол, представляващ жилище, както и по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.504.114.3.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.
Созопол, представляващ жилище и на 31.07.2012г. исканата възбрана по отношение
на двата имота е вписана в Служба по вписванията към Районен съд – Бургас.
По делото се установява по
безспорен начин и обстоятелството, че на 28.07.2013г. е настъпила смъртта на
длъжника по делото – Б. Н. Т. и едва на 12.05.2017г. взискателят чрез своя
процесуален представител – адвокат Златарев е отправил искане за конституиране
на наследниците на починалия длъжник в изпълнителното производство.
Безспорно е, че на основание
чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК
изпълнителното производство се спира до конституиране на наследниците на
починалия длъжник. В тази хипотеза наред с определение за спиране на
изпълнителното производство, съдебният изпълнител на основание чл. 230, ал. 2
от ГПК (предвид обстоятелството, че разпоредбата намира приложение в
изпълнителното производство) следва да даде срок на взискателя да посочи
наследниците на длъжника. В настоящия случай е безспорно, че в изпълнителното
производство не е постановено изрично определение за спирането му, нито е даден
такъв срок на взискател. Самото спиране обаче настъпва по право със смъртта на
длъжника, като производството по делото по аргумент на разпоредбата на чл. 429,
ал. 2, изр. 2 от ГПК може да продължи едва след приемане на наследството от
наследниците на длъжника. В този смисъл, съдът приема, че в периода от смъртта
на длъжника по делото - Б. Н. Т. до конституиране на неговите наследници на
12.05.2017г. изпълнителното производство е спряно, налице е забрана за
извършване на изпълнителни действия, поради което и за този период от време –
от 28.07.2013г. до 12.05.2017г. и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е
могъл да тече.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че с Постановление на Пленума на ВС на РБ № 3 от 18.11.1980г.,
постановено по гр. дело № 3/80г. по описа на ПВС се приема, че по силата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД течението
на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или
искане за почване на помирително производство. Времето, изтекло от началния ден
на вземането до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването
започва да тече нов давностен срок, без да е възможно
сумирането на сроковете, изтекли преди и след прекъсването. Няма никакво
съмнение, че искът или възражението могат да бъдат предявени не само пред съд
или пред държавен арбитраж, а и пред особена юрисдикция, ако законът отнася
спора към нейната компетентност. Съдът е приел, че няма основание да се приеме,
че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, държавен
арбитраж, помирителна комисия, особена юрисдикция, а не се спира, докато трае
изпълнителният процес относно същото вземане, признато за основателно с решение
на съд или друг надлежен орган. Гражданският процес е единен и има за цел да даде
законно съдействие на носителя на дадено право. Пред съд или пред друг надлежен
орган това съдействие се дава в исковия процес, който завършва със създаване на
сила на присъдено нещо по спора между страните. Пред съдебния изпълнител се
осъществява другата фаза на гражданския процес - фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право).
Изпълнителният процес е също съдебен процес. Той е част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващият го исков процес. В изпълнителния процес
носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не
по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес. В
известен смисъл искането в изпълнителния процес е по-значимо, защото е
непосредствено насочено към принудителното реализиране на вземането, докато в
исковия процес се цели установяването и признаването му. Поради това не е
необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за
прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
Изрично в своето решение ВС на РБ приема, че от разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, според
която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност
на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да
тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност
на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция приема, че от момента на образуване на изпълнителното
производство на 09.02.2010г. давността за вземането е била прекъсната и е
спряла да тече предвид висящността на изпълнителното
производство и в съответствие с приетото с цитираното ППВС № 3 от 18.11.1980г.,
постановено по гр. дело № 3/80г. по описа на ПВС. Давността по отношение на
вземането не е текла до отмяната на това постановление с Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на
ОСГТК на ВКС на РБ, по силата на което се дава съвсем различно разрешение и се
приема, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и именно в тази връзка е отменено цитираното
ППВС. Настоящата инстанция намира, че с оглед на горното извършената с т. 10 от
ТР №
2/26.06.2015г. постановено по тълк. д. №
2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ отмяна на ППВС №
3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. В този смисъл и Решение № 170 от
17.09.2018г., постановено по гр. дело № 2382/2017г. по описа на ВКС на РБ, ІV
г.о.
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че по отношение на вземането на ищеца П.Г.М., дължимо
от страна на Б. Н. Т. давност не е могла да тече от момента на образуване на
изпълнителното производство – 09.02.2010г. до датата на отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980г., постановено по гр. дело №
3/80г. по описа на ПВС до неговата отмяна с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на
РБ, тоест – за периода от 09.02.2010г. до 26.06.2015г. След отмяната на
цитираното ППВС давността за вземането е продължила да тече, но самото
изпълнително производство е продължило да бъде спряно, защото както бе
отбелязано по-горе – същото е спряно на основание на самия закон, поради
настъпването на смъртта на длъжника – Б. Н. Т. от 28.07.2013г. до датата на
конституиране на неговите наследници на 12.05.2017г. След конституиране на
наследниците на починалия длъжник съдебният изпълнител е наложил запор на
вземания на единия от наследниците на длъжника – В. Б. Т. на 18.05.2017г.
По делото безспорно се
установява, че на дата – 05.11.2018г. по делото от страна П.Г.М. е постъпила
молба за посочване на съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения и
изрично са оттеглени всички пълномощия по делото, дадени на други адвокати и
пълномощници по делото. Към молбата е представено и ново пълномощно, от което е
видно, че взискателят в производство – П.Г.М. е упълномощил друг процесуален
представител – адвокат Георги Стоянов да
го представлява във висящото изпълнително производство.
При това положение,
настоящата инстанция намира, че към датата, на която настоящият ищец е оттеглил
своите пълномощия спрямо адвокат Марио Златарев – 05.11.2018г. изпълнителното
производство по отношение на единия от длъжниците не е прекратено, а
погасителната давност за самото вземане не е била изтекла по отношение на нито
един от конституираните наследници на починалия длъжник. При това положение,
съдът намира, че не може да се ангажира отговорността на ответника по делото – М.Н.З.,
тъй като действията му не са довели до погасяване на възможността на ищеца да
събере своето вземане и по този начин да реализира правата си спрямо
наследниците на починалия длъжник.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че макар и да не съвпадат направените фактически и правни
изводи от настоящата инстанция с тези, които е направил първоинстанционния съд
в атакуваното решение, то по същество се достига до извода, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради което и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция,
но по делото няма данни такива да са сторени от ответната страна по въззивната
жалба, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 69, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че пред
настоящата претенция е предявена като частична за сума в размер от 200 лева
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В този
смисъл и Определение № 426 от 06.12.2019г., постановено по гр. дело №
2716/2019г. по описа на ВКС на РБ, ІV г.о.
Мотивиран от изложеното,
Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от
03.01.2020г., постановено по гр. дело № 5484/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.