Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2142 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 7979,01 лв. –
главница,чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1693,31 лв. – договорна лихва
и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 699,14 лв. –лихва за забава.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***срещу Н.Г.К.,
ЕГН ********** ***, в която се твърди, че на 10.06.2019 е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99
от ЗЗД от 27.07.2017 г., между ***С.А., клон България /универсален
правоприемник на „***“ ЕАД, ЕИК ***/ и “А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № P*** от
23.12.2016 г. между „***“ ЕАД и Н.К. е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди, че съгласно договора за цесия ищеца, в качеството си на цесионер се е
задължил от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците. Издадено е и съответно пълномощно за това. Твърди, че до ответника
по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено уведомление за извършената цесия и за
настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане. Прилага копие от
уведомление, за което твърди, че се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката
е непотърсена. Твърди, че е изпратено второ уведомление от 04.12.2019г., но
обратната разписка не се е върнала. Към исковата молба прилага копия от
уведомленията, което моли да бъде връчено на длъжника заедно с исковата молба.
Моли ако ответника не бъде открит да му бъде връчено уведомлението по реда на
ч.47 ГПК. Развива съображения, че длъжника може да оспорва уведомяването, само
ако едновременно с това твърди, че е платил на стария кредитор. Посочва съдебна
практика. Твърди, че в чл.5 от Договора за кредит е уредено настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита при просрочване на две или повече вноски,
считано от падежната дата на втората вноска. Развива правни съображения и
посочва съдебна практика във връзка с настъпването на предсрочната изискуемост
и необходимостта за съобщаването ѝ на длъжника.
Твърди, че процесното вземане произтича от подписания на
23.12.2016 г. договор за потребителски кредит с № P*** между „***“ ЕАД, като
Кредитор и Н.Г.К. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10000,00 лв. Страните са постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да
бъде платена директно на застрахователния агент „***“ ЕАД, като
застрахователната премия, която е в размер на 4424,00 лв. е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена
в размера на договорната лихва. Твърди, че с подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса
ангажимент, която е в размер на 250,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита. Твърди, че предоставянето на посочената по-горе
сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 17673,88 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3249,88 лв. Твърди, че на
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.08.2023 г., на 79 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 223,72 лв., при първа погасителна вноска
20.02.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който
е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че крайния срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2023 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът
е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително
писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.12.2019 г./получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/. Твърди, че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 699,14 лева. Твърди, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Твърди, че сумата,
която е погасена до момента, е в размер на 5145,56 лв., с която са погасени,
както следва: договорна лихва: 3124,57 лв., главница: 2020,99 лв. Моли съдът да
приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за
спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока
Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и
Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Моли да бъде признато за установено, че Н.Г.К., ЕГН **********,***,
като кредитополучател по договор за потребителски кредит № P***, сключен на
23.12.2016 г., дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** следните суми, присъдени с
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8024/ 2019 г. на PC- Плевен, X състав, а именно: 7979,01 лв.
/седем хиляди и деветстотин седемдесет и девет лева и 01 стотинки/ -
представляващи главница за периода от 20.01.2019 г. до 20.08.2023 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.12.2019
г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1693,31 лв. /хиляда и шестстотин деветдесет и
три лева и 31 стотинки/, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва,
изчислена за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.08.2023 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение
на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.12.2019г.- датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 699,14 лв. /шестстотин деветдесет и девет
лева и 14 стотинки/ представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване
на дълга. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, Н.Г.К., ЕГН **********,***,
като кредитополучател по договор за потребителски кредит № P***, сключен на 23
12 2016 г., да бъде осъден да плати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *** следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 7979,01 лв. /седем хиляди и деветстотин
седемдесет и девет лева и 01 стотинки/ - представляващи главница за периода от
20.01.2019 г. до 20.08.2023 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 9.12.2019 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост;
1693,31 лв. /хиляда и шестстотин деветдесет и три лева и 31 стотинки/,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от
20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2023 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 9.12.2019г,- датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 895,86 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и
86 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 21.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда; законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на настоящия иск до окончателно погасяване на дълга.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявената претенция. Счита, че
уведомлението за цесия не е връчено на длъжника, поради което не е изпълнено
изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Счита, че особеният представител не може да
замести уведомяването на длъжника за цедиране на същото вземане. Особеният
представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
материалноправни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника
от стария кредитор за сключен договор за цесия - чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че
от ответника не е получено уведомлението за извършена цесия и не може да се
счита за уведомен с исковата молба за извършването на цесията, защото същата не
е получена от него, а от особения представител. Предвид гореизложеното моли
претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Договор за потребителски кредит с № P***/23.12.2016г.,
че същия е сключен между „***“ ЕАД, като Кредитор и Н.Г.К. като
Кредитополучател. По силата на договора, Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя в размер на „Общ размер на кредита 10000,00 лв. Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „***“ ЕАД,
като застрахователната премия, която е в размер на 4424,00 лв. е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска“. Уговорено е заплащането на такса ангажимент,
която е в размер на 250,00 лв. Кредитополучателя се задължил да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 17673,88 лв. Договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 3249,88 лв. при годишен лихвен процент в
размер на 8,68 %, ГПР 9,4 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата
по кредита в срок до 20.08.2023 г., на 79 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 223,72 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2017
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайния срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 20.08.2023 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Съгласно
т.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В
договора е посочено, че с полагането на подписа си върху настоящия Договор,
лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е получило сумата,
описана в група „параметри и условия“, по посочената в чл.1 банкова сметка ***ие
със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Видно от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017г., Приложение №1/10.06.2019г. и Потвърждение на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „***СА клон България е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД
вземането от ответника Н.А.В., произтичащо от процесния договор за
потребителски паричен кредит P*** от 23.12.2016 г.
С пълномощни/л.21 и л.22 от делото/ „***СА
клон България е упълномощил А.з.с.н.в. ЕАД
да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С уведомителни писма/л.30 и л.31 от делото/, „***СА клон България чрез А.з.с.н.в. ЕАД
уведомява ответника Н.Г.К., че задължението му по сключения договор за
потребителски кредит P*** от 23.12.2016
г., е прехвърлено от „***СА клон
България н.А.з.с.н.в. ЕАД.
Съдът възприема заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.
От него се установява, че непогасената част от задълженията на ответника Н.Г.К.
по Договор за потребителски кредит P*** от
23.12.2016 г. е както следва: Главница - 7811,01 лв./до края на
договора/ и застраховки /3 по 56лв./ - 168 лв. /за месеците 03.2019, 04.2019 и 05.2019г.,
договорна лихва по погасителен план - 1 693,31 лв. за периода от 20.01.2019-20.08.2023
г., Лихва за забава - 699,14 лв. за периода от 21.01.2019-16.12.2019 г. Размерът
на лихвата за забава върху дължимата главница и лихва вследствие на забавено
плащане по договора от 21.01.2019г. до датата на входиране на заявлението е
699.14 лв. Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по
договора от 21.01.2019 г. до датата на ИМ 05.06.2020г. е 1115,82 лв. Усвояването
на сумата е станала по банков път - с платежно нареждане от 27.12.2016 г. по
сметката на Н.Г.К. в СИБанк, като преведената сума възлиза на 9 750 лв. Сумата
на превода е формирана от договорената сума по кредита 10000 лв. и удържана
такса ангажимент в размер на 250 лв. Непогасената главница по всяка една от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018-20.08.2023
г. е в размер на 7979,01 лв., от които 7811.01 лв. главница и 168.00 лв.
застраховка. /падежа на първата непогасена вноска е 20.12.2018 г., а не
20.01.2019 г. /. Непогасената главница по всяка една от неплатените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до падежиралата вноска към
датата на заявлението 16.12.2019 г. е в размер на 1388,82 лв. /палежа на
първата непогасена вноска е 20.12.2018 г., а не 20.01.2019 г./ Непогасената
договорна лихва, дължима за периода от 20.12.2018-20.08.2023 г. е в размер на
1693,31 лв. Непогасената договорна лихва, дължима от 20.12.2018 г. до
падежиралата вноска към датата на заявлението 16.12.2019 г. е в размер на 568,10 лв. Размерът на лихвата за забава върху
дължимата главница и лихва в следствие на забавено плащане по договора от
21,12,2018 г. до датата на входиране на заявлението е 699,14 лв. Размерът на
лихвата за забава, вледствие на забавено плащане по договора от 21.12. 2018 г.
до датата на ИМ 05.06.2020 г. е
1115,82 лв. По отношение застраховките по процесния договор - към края на всеки
месец се генерира файл с дължимите през текущият месец застрахователни премии,
разделени на различни специфики. Застраховките по кредити не се плащат всяка
една поотделно, а с обща сума към застрахователя Кардиф, който е представляван
от две дружества Кардиф Общо застраховане АД, и Кардиф Животозастраховане АД на
месечна база.
Съдът възприема заключението на
съдебно-компютърнотехническата експертиза като обективно, обосновано,
безпристрастно и компетентно. От него се установява, че договора за
потребителски кредит P*** от 23.12.2016 г. е изписан със шрифт Garamond с размер 12 пункта.
Съдът възприема заключението на съдебно-графическата
експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че подписа за „клиент“ в Договора за потребителски кредит P*** от
23.12.2016 г. е положен от Н.Г.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена
на иска 7979.01 лв. – главница:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва
– арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор
между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства
по безспорен начин се установява сключения между страните договор за потребителски
кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в срок и
съобразно условията на договора. По делото е представен заверен препис от Договора
за потребителски кредит P*** от 23.12.2016 г., ведно с погасителен план към
договора, подписан от ответника по делото. От представения договор се установи,
че ответника е положил подписа си в договора и не оспорва получаването на
заемната сума. Получаването на сумата се установи и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че със заемната сума от
10000 лв. след приспадане на таксата ангажимент е заверена посочената в
договора банкова сметка ***.
От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 27.07.2017г., Приложение №1/10.06.2019г. и Потвърждение на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД, „***СА клон България е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД вземането от
ответника Н.Г.К., произтичащо от процесния договор за потребителски паричен
кредит P*** от 23.12.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно
релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката
си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от
доказателствата по делото, Агенция за събиране на вземанията ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента ***ЕАД, съгласно
изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като е изпратено до адреса на ответника, но
не е получено от него. Страните по делото обаче, са уговорили в т.9 от
условията по договора, всички съобщения и изявления на кредитора, отправени до
кредитополучателя се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
предоставени от Кредитополучателя. Уговорено е, съобщенията да бъдат изпращани
на посочения в договора адрес. Видно е
от Известие за доставяне/л.16 от делото/, че уведомлението за цесията е
изпратено на посочения в договора за кредит адрес и на основание на посочено
уговорено от страните фингирано връчване е надлежно връчено на длъжника.
Отделно от това, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е
връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на
ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II
т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./
в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/.
С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, съдът счита, че цесията е породила действие спрямо ответника и
той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца
по делото. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника
може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил
надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото липсват
такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния
договор.
От своя страна и при условие на точно и своевременно
изпълнение от ищеца, ответникът Н.К. не
е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата, който размер се установява
от договора за потребителски кредит, както и от погасителния план към него и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложеното, искът се
явява основателен и доказан до размера, установен в заключението на СИЕ от
7811,01 лв., тъй като останалата включена сума и претендирана от ищеца като
главница по кредита от 168 лв., представлява дължима застрахователна премия,
каквато не се претендира в настоящото производство. Видно от клаузите на
договора, сумата за застрахователни премии е дължима и включена в общото
задължение по кредита, но не съставлява част от главницата по кредита, поради
което иска следва да бъде уважен до размер от 7811,01 и да бъде отхвърлен за
разликата от 7811,01 лева до предявения размер от 7979,01 лв. като
неоснователен и недоказан.
По
искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
1693,31 лв.-възнаградителна лихва:
Съгласно договор за потребителски
кредит P*** от 23.12.2016 г. ищеца е
предоставил на ответника паричен кредит в размер на 10000,00 лв., която сума е
била предоставена на ответника. Предоставянето на тази сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора-ищец да предостави заема и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски.
Въз основа същия договор, за ответника е възникнало задължението да погаси
заема на 79 месечни вноски - всяка по 223.72лв., които вноски включват главницата
и възнаградителна лихва. Ответника по делото не твърди, че е заплатил
претендираната лихва и не е ангажирал доказателства в този смисъл.
Претендираната договорна лихва по кредита е в размер на 1693,31 лв за периода
от 20.01.2019г. до 20.08.2023г., която падежна дата не е настъпила и кредита е
обявен за предсрочно изискуем на дата 09.12.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. т. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК НА ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за
разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна,
но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в
безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа
и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата
на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на
сумата по кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената сума
по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено
и в нормите на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) /изм. ДВ,
бр. 59/2016 г./ и чл. 46, ал. 3 от Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители /ДВ, бр. 59/2016 г./. С волеизявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по
договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава,
поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да
се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след
настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго. След получаване на волеизявлението за изменение на договора с обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането страните могат да предоговорят условията
по договора. Законодателно е предвидена възможност за договаряне между
кредитора и потребителя, преди пристъпване към принудително изпълнение в
нормата на чл. 46, ал. 4 ЗКНИП чрез предприемане на различни мерки, включително
промяна на сроковете и условията на договора за кредит. В Решение на Съда на
Европейския съюз от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 (т. 3 от диспозитива) и
Решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело С-415/11 (т. 73 от мотивите) по
тълкуването на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори е посочено, че клаузата за предсрочна изискуемост следва се преценява,
наред с другите посочени критерии, и с оглед на предоставените от националното
право възможности на потребителя да преустанови действието на предсрочната
изискуемост на кредита. По изложените съображения размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Предвид изложеното и
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза претенцията за
възнаградителна лихва е основателна за неплатените вноски до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост, която сума е в размер на 568,10 лв., за която сума иска следва да
бъде уважен, а за разликата от 568,10 лв. до предявения размер от 1693,31 лв.
следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена
на иска 699,14 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на иска за главница по договора за
заем. и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по
основание и в предявения размер от 699,14
лв. за периода от 21.01.2019г. до 16.12.2019г., съгласно заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 225,33 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса, юрисконуслтско възнаграждение, депозит за ВЛ и
за особен представител в размер на 1329,46
лв./229,46 лв +100 лв. +250 лв+150 лв.+150 лв.+450 лв./ съразмерно с уважената
част на исковата претенция в размер на 1163,69 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по
отношение на ответника Н.Г.К., ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на
кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.сумата 7811,01 лева, представляващи задължение за главница по договор
за потребителски кредит P*** от
23.12.2016 г. в едно със
законната лихва от 16.12.2019г. до изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 4557/17.12.2019 по ч.гр.д.8024/2019 по описа
на РС-Плевен, а за разликата о 7811,01
лв. до предявения размер от 7979,01 лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на
ответника Н.Г.К.,
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата 568,10 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2019г. до 20.08.2023г.
по договор за потребителски кредит P*** от
23.12.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4557/17.12.2019
по ч.гр.д.8024/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на ответника Н.Г.К., ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ
на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата 699,14
лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2019г. до 16.12.2019г. по договор за
потребителски кредит P*** от 23.12.2016
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4557/17.12.2019 по ч.гр.д.8024/2019
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Г.К., ЕГН ********** ***, да плати на кредитора
„А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от 225,33 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.8024/2019 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Г.К.,
ЕГН ********** ***, да плати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от 1163,69
лв. направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: