Решение по дело №311/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260000
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20201800500311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.08.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

2.ВАНЯ ИВАНОВА

               

при участието на секретаря Ц.ка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 311/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 13 от 21.01.2020 год. по гр. дело № 1080/2019 год. Б.ският районен съд е осъдил на основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД А.И.М. *** да заплати на Х. *** 888 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на четири броя агнета, чиято смърт е причинена вследствие деликт на 18.02.2019 год. и пропуснати ползи от добив на мляко, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 год. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 29,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 18.02.2019 год. – 18.06.2019 год., като е отхвърлил иска за заплащане на лихва за разликата над този размер до пълния предявен размер от 36,97 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 694,61 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3,85 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото е в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че живее постоянно в с. П.Л. и е регистриран като земеделски производител – занимава се с отглеждане на овце в собствения си имот, като отделно ползва наети пасища и ливади. Ответникът е пенсионер и също живее постоянно в селото, като се занимава с развъждане на кучета от т.нар. порода „българско овчарско куче“, които отглежда в имота си. Животните често излизали от имота на ответника и създавали проблеми на жителите в селото – нападали хора и животни. Случвало се и преди да нападат и убиват, вкл. животни на ищеца, за което последният е подавал и сигнали до РП-Б.. На 18.02.2019 год. в късния следобед ищецът чул, че настъпила суматоха сред овцете му и веднага излязъл, за да провери какво става. Видял, че две от кучетата на ответника са влезли сред стадото и гонят овцете, в резултат на което стадото се разпиляло в близките местности. Въпреки положените усилия на ищеца и неговия брат, двамата не могли да съберат стадото в кошарата до късно вечерта. На другата сутрин разбрали, че липсва част от новородените агнета и при опита да ги намерят, в околностите срещнали съседа им Х. В., който споделил, че е видял мъртво животно наблизо и ги завел до мястото. Впоследствие открили още три умъртвени агнета - разкъсани и частично изядени. За случая ищецът сигнализирал служители на РПУ - Правец, които снели обяснения от М.. Последният заявил, че няма доказателства именно неговите кучета да са причинили щетите.

Претендира сумата 888 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в равностойността на четири броя агнета и пропуснати ползи от добив на мляко от овцете, родили същите агнета.

Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства:

Според показанията на св. Ц. ищецът се занимава с отглеждане на овце, прасета, кучета, котки и кокошки в с. П.Л. в собствен имот. Знае за инцидента на 18.02.2019 год., когато се чули по телефона и ищецът бил силно разтревожен. Свидетелят веднага отишъл в стопанството на ищеца и видял, че много овце били избягали в околностите, а в двора били влезли овчарски кучета-мелези от породата „дратхаар“ и „курцхаар“ и гонели животните. Видял също така нахапано агне. Тези кучета свидетелят бил виждал и преди, тъй като обикаляли често без надзор селото. Знае, че кучетата са на ответника М., който ги отглежда и обучава. Впоследствие разбрал, че кучетата умъртвили 4 агнета на ищеца с тегло 10-15 кг., свидетел на което бил и съседа им Х.. Част от агнетата били намерени в селото, както и пред имота на ответника.

Съгласно показанията на св. Х. В., който живее в същото село, ответникът има развъдник за кучета. Знае за инцидента през м. февруари 2019 год., когато на път за кметството, където работел, намерил остатъци от разкъсано агне. Малко по-късно пред кметството дошъл ищецът, който карал още три от своите умъртвени агнета, за да подаде жалба до кмета, като казал, визирайки М.: „Омръзна ми да се разправям с този човек“. Бил убеден, че кучетата, причинили щетите, са на ответника. За случая били сигнализирани органите на реда и били снети обяснения от свидетелите. Според В. ответникът в своя „екоцентър“ отглеждал различни породи кучета – от каракачанка до ловни породи „дратхаар“ и „курцхаар“, като свидетелят заявява, че не познава добре различните породи. Заявява също така, че виждал редовно животните на ответника да ходят без надзор, включително в центъра на селото. Дори кметът многократно изпращал свидетеля при ответника с предупреждение да си прибере животните. Няколко месеца по-рано съсед на ответника се оплакал, че кучетата на последния нападнали жена му и тяхното куче, което нахапали и се наложила операция. Свидетелят лично виждал как кучета на ответника се хвърлят по оградата  и лаят агресивно при посещения на външни лица в имота на М..

Свидетелят Ц. Х. – брат на ищеца, живее в същото село и знае, че ответникът стопанисва Център за обучение на кучета. Свидетелят е съсед на А.М. /имотите им са през едно дере/. Свидетелят и ищецът се занимават с отглеждане на овце. През м. февруари 2019 год. кучета нападнали стадото, което се пръснало из околните местности. На следващия ден установили липсата на част от агнетата. Свидетелят обиколил местността  и намерил три умъртвени и разкъсани агнета. Част от едното агне била намерена пред портата на имота на ответника. Свидетелят познал кучетата на ответника, за които знае, че са агресивни и преди време умъртвили и животно на жена от същото село. Имало и други проблеми с кучетата на ответника в селото. Никой друг в селото не гледа такива кучета.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Георги Гергинов от 12.11.2019 год. пазарната стойност на четири броя агнета с тегло всяко около 20 кг., е общо 520 лв., а пропуснатите ползи от добив на мляко от овцете - майки за месеците май-август възлизат на 368 лв. /по 1,15 лв/кг./

Съгласно заключението на ветеринарната медицина на в.л. Й. Г. от 14.11.2019 год. описаните в исковата молба нападения от кучета са довели до значителни по форма и размери травми – ухапвания с разкъсвания на тъкани и отделяне на части от тялото на пострадалите животни, като подробно описаните в експертизата телесни увреждания са вероятната причина за смъртта на пострадалите агнета.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50, изр. 2 от ЗЗД, според който за вреди, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор същите се намират. Предпоставка за уважаване на иска в случая е ищецът да докаже, че е претърпял вреди, които са резултат от действието на животни, намиращи се под надзора или собственост на ответника. При вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта се освобождава от отговорност, ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия (вж. т. 10 от Пост. № 7/59 на Пленума на ВС). 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът и неговият брат /св. Х./ отглеждат в стопанството си в с. П.Л. овце в собствен имот, а ответникът се занимава с отглеждане и развъждане на кучета в свой имот в същото село. На 18.02.2019 год. в късния следобед ищецът забелязал, че настъпила суматоха сред овцете му и видял, че две от кучетата на ответника са влезли сред стадото и гонят овцете, които се разбягали из околността. На следващия ден били открили четири  умъртвени агнета – разкъсани и частично изядени. Съдът намира за доказано от показанията на свидетелите, че кучетата, които са причинили вредите, са собственост на ответника по делото. Свидетелите Ц. и Х. лично са видели как кучета нападат стадото и са разпознали в тях именно кучетата на М.. Законът не съдържа ограничения относно доказателствените средства, с които може да се доказва правото на собственост върху процесните животни, поради което доказването може да стане и само въз основа на свидетелски показания. Събраните по делото гласни доказателства са пълни, непротиворечиви и еднозначно сочат ответника като собственик на животните, причинили вредите. От заключението на ветеринарната експертиза се установи и пряката причинна връзка между нападението на кучетата и смъртта на четирите броя агнета от стадото на ищеца на 18.02.2019 год. Доказа се също така от събраните гласни доказателства, че бездействието на ответника не е изолиран случай, като кучетата му редовно обикаляли свободно селото и  предизвиквали притеснения у възрастни хора и деца, като се случвало и друг път да причиняват имуществени вреди, което провокирало и кмета на селото да изпраща свидетеля В. да уговаря ответника да прибере кучетата. Без значение в случая е дали свидетелите са посочили точно породата на кучетата, тъй като същите не са специалисти в тази област. Достатъчно е, че са ги разпознали по техните външни белези и всички са единодушни, че става въпрос за кучета, стопанисвани от ответника. Доказа се също така от приетата съдебно-оценителна експертиза, че причинените имуществени вреди възлизат общо на 888 лв., от които: 520 лв. - пазарната стойност на четири броя агнета с тегло всяко около 20 кг. и 368 лв. - пропуснати ползи от добив на мляко от овцете - майки за месеците май-август. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане, като за периода до датата на подаване на исковата молба размерът на мораторната лихва е 29,85 лв.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 250 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 21.01.2020 год. по гр. дело № 1080/2019 год. на Б.ския районен съд в ЧАСТТА, с която А.И.М. *** е осъден да заплати на Х. *** 888 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която 520 лв. - стойността на четири броя агнета, чиято смърт е причинена от деликт на 18.02.2019 год. и 368 лв. - пропуснати ползи от добив на мляко, по исковете с правно основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 29,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 18.02.2019 год. – 18.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 год.  – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 694,61 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 ОСЪЖДА А.И.М. *** да заплати на Х.И. *** сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                2.