Номер 1802.09.2020 г.Град Варна
Районен съд – Варна15 състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валя И. Цуцакова Нанкова
Секретар:Радостина И. И.а
Прокурор:Боряна Здравкова Маринова (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Валя И. Цуцакова Нанкова Частно наказателно дело
№ 20203110203491 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, уведомени, като представител се явява
прокурор Боряна Маринова.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Л. И. , уведомен, води се от органите на РД „Охрана – Варна“
от Ареста – Варна, явява се лично.
В залата се явява адв. С. Л. от АК – Варна, определен от Председателя на АК – Варна
за осъществяване на правна помощ на обв. И. Л. И. във фазата на досъдебното
производство.
ОБВ. И.: Съгласен съм адв. Л. да ми бъде назначен за служебен защитник по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид наличието на основанията по чл.94 ал.1 т.6 от НПК,
съгласно разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.21 т.3 от ЗПрП, счита, че на
осъденото лице следва да се назначи за процесуално представителство по делото адвокат от
списъка, предоставен от АК – Варна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за процесуално представителство на обв. И. Л. И. по делото адв. С. Л.
от АК – Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.64 от НПК
СЪДЪТ снема самоличността на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Л. И. /по данни на лицето и от материалите по делото/,
роден на 13.12.1982 г. в гр. Провадия, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
АДВ. Л.: Потвърждавам, че това е лицето Иван И., когото защитавам в хода на
досъдебното производство и това е неговата самоличност.
На основание чл.274 от НПК Председателят на състава разясни на страните правото
им на отвод. Искания в тази насока не бяха направени.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло искането. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Л.: Искането на РП – Варна е относимо, допустимо и следва да го разгледаме.
По същество ще изразя своите съображения по неговата целесъобразност. Няма да соча нови
доказателства.
Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. И. Л. И. , тъй като считам, че
са налице предпоставките на чл.64 от НПК. От събраните по делото доказателства, разпити
на свидетели, приобщените документи, приемо-предавателни протоколи, разписки и
обясненията на обвиняемия може да се направи обосновано предположение, че той е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съгласно разпоредбата на
НК, извършеното престъпление е по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, т.е. обвинението е за
тежко умишлено престъпление по смисъла на закона. Считам, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие, с оглед избягване на наказателно преследване или да
извърши ново престъпление. Видно от приложената по делото справка за съдимост, той е
многократно осъждан, включително и за такива престъпления, каквото е настоящият случай.
2
Обвинението, повдигнато на И., е за престъпление, извършено в условията на опасен
рецидив, т.е. считам, че са налице предпоставките на чл.63 ал.2 т.1 от НПК. Предходната
съдимост на обвиняемия показва неговата висока степен на обществена опасност, говори за
установени престъпни навици на лицето от една страна, а от друга, че наложените до
момента наказания на обвиняемия не са довели до възпиращ, поправителен и
превъзпитателен ефект у него. Считам, че е налице висока степен на обществена опасност,
както на дееца, така и на деянието, извършено от него. С оглед на изложеното, моля да
вземете по отношение на обв. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
АДВ. Л.: Аз няма да оспорвам фактологията, която е събрана по настоящото
производство, както и обстоятелството, че безспорно на този етап имаме определяне на
авторството на деянието, като това е един от основните елементи за определяне на мярката
за неотклонение. Това, за което искам да обърна внимание и за което искам да помоля, е да
прецените доколко е правилна мярката, която се иска от страна на РП – Варна, а именно
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че предвид
събраните по делото доказателства, една по-лека мярка би изпълнила целите, предвидени в
закона, би обезпечила неговото явяване пред съда и не би затруднила под никаква форма
бъдещите действия, които евентуално ще бъдат извършвани в досъдебното производство.
Допълнителен аргумент към тези мои разсъждения са от една страна проявеното от него
отношение към деянието, виждате, че още в първия си разпит в качеството на обвиняем той
чистосърдечно си признава извършеното, обяснява какви са мотивите за това. Безспорно
изразява съжаление, като според мен то не е чисто формално съжаление, то е въз основа на
ситуацията, в която това лице е попаднало. В никакъв случай не мога да оправдая
поведението му, то е укоримо както от гледна точка на морала, така и от закона, затова той
ще си носи своята отговорност и това е неговото изявление във фазата на досъдебното
производство, че ще приеме наложеното му наказание от съда. Но в случая това, което ме
мотивира да искам от съда мярка за неотклонение „Домашен арест“, е, както става ясно от
материалите по делото, той помага, осъществява пълна подкрепа по отношение на своята
майка. Доколкото става ясно, неговата майка е прикована към легло, като нямаме документи
и доказателства за това на този етап, но това е, с което разполагаме като данни по делото,
дори и под формата на обяснения от него. Моето лично притеснение е, че ако няма кой да се
грижи под някаква форма за обслужването на ежедневните нужди на майка му, то нещата
биха се влошили, дори и за нея. Безспорно тя е едно лице, което под никаква форма не може
да касае определянето на мярката за неотклонение в настоящото производство, но в крайна
сметка пред нас е оставена възможността да вземем мярка за неотклонение, която би била
най-адекватна в случая. Предвид гореизложеното, моля да не уважавате искането на РП –
Варна за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а да
наложите такава една идея по-лека, а именно „Домашен арест“.
СЪДЪТ, на основание чл.297 ал.1 от НПК, даде на обвиняемия
П О С Л Е Д Н А Д У М А:
3
ОБВ. И.: Искрено съжалявам. Моля да уважите това, което каза адвоката ми за
домашния арест. Наистина няма кой да се грижи за майка ми, полицията може да потвърди,
защото са направили справка и са ходили до вкъщи да я отключат, защото е на легло.
Просто ми трябват 2 – 3 дни да я настаня в хоспис или нещо такова. Няма кой да се грижи за
нея, тук нямаме никакви роднини. На всичките ми дела съм се явявал, никога не съм се
укривал, признавал съм си, признавам си и сега, ще се явя на делото. Моля Ви от сърце да
ми дадете време да се погрижа за нея.
СЪДЪТ се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕТО си.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от РП – Варна за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обв. И. Л. И. , ЕГН **********, по
ДП № 1024/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, както и предвид
събраните до настоящия момент доказателства и становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, направи следните правни изводи.
Искането на РП – Варна е допустимо, поради което е прието от съда за разглеждане.
В съдебно заседание представителят на РП – Варна изцяло поддържа искането за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И.
Л. И. , обвиняем по ДП № 1024/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, като
излага аргументи в подкрепа на становището, че доказателствата по делото обосновават
предположението, че И. е извършител на деянието, за което е привлечен в качеството на
обвиняем, което се явява тежко умишлено престъпление, за което законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода. Освен горното, обосновава и реалната опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, въз основа на справката за съдимост,
предходните осъждания на лицето, наказанията, които е изтърпял, фактът, че деянието, за
което е привлечен, е такова, извършено в условията на опасен рецидив, като счита, че се
касае за висока степен на обществената опасност както на самото деяние, така и на дееца,
който е с трайно установени престъпни навици и предходно наложените наказания не са
оказали нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
От своя страна защитникът на обвиняемия по делото не оспорва както фактологията,
така и авторството на деянието, но излага аргументи в подкрепа на своето становище, че
една по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“, а именно „Домашен арест“
би постигнала изискуемите от НПК цели, като акцентира основно върху отношението на
обвиняемия към деянието, в извършването на което същият е обвинен, признанието на
вината, изразеното съжаление и основно се акцентира върху необходимостта обвиняемият
да полага грижи за своя болен родител.
Обвиняемият от своя страна също моли да бъде взета по-лека мярка за неотклонение,
а именно „Домашен арест“, като изразява съжаление за извършеното и твърди, че
единствено той се грижи за своя болен родител, поради което една мярка задържане под
4
стража би ограничила възможността да се полагат грижи за този родител.
Преценявайки доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира
следното:
ДП № 1024/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна е започнало на
31.08.2020 г. за това, че в гр. Варна са отнети чужди движими вещи от владението на
Станислав Благоев Канов, без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат
присвоени, престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като досъдебното производство е започнало
с първо действие по разследването – разпит на свидетел.
С постановление от 01.09.2020 г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК е бил привлечен И. Л. И. за това, че на 31.08.2020
г. в условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи,
подробно изброени в диспозитива на постановлението за привличане в качеството на
обвиняем, от владението на Станислав Благоев Канов, собственост на „Доверие – брико“
АД, без негово съгласие, с намерение вещите да бъдат присвоени, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
В хода на проведения непосредствено след привличане в качеството на обвиняем,
разпит обв. И. е признал вината си, изразил съжаление за извършеното, като паралелно с
това е посочил, че живее със своята майка в гр. Варна, жк „Младост“ бл.136 ет.4 ап.406,
която е инвалид и единствен той се грижи за нея.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
Съгласно ал.2 т.1 на чл.63 от НПК, ако от доказателствата по делото не се установява
противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ реалната опасност по ал.1 е налице, винаги когато лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията опасен рецидив.
В конкретния случай безспорно И. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено тежко умишлено престъпление, за което законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода.
На второ място, видно от данните по делото, събрани въз основа на извършените до
момента действия по разследването, а именно разпити на свидетели, изготвени приемо-
предавателни протоколи, разписки, обяснения и други, съдът счита, че би могло разумно да
се подозира евентуалното участие на И. в извършването на престъплението, за което е
привлечен в това качество.
5
По отношение на последната кумулативно изискуема предпоставка – наличие на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, на първо място
съдът споделя становището на представителя на РП – Варна, че е налице презумпцията на
чл.63 ал.2 т.1 от НПК за наличие на реална опасност по ал.1 на същата правна норма,
доколкото спрямо И. е предявено обвинение за деяние, извършено при условията на опасен
рецидив.
Освен горното, видно от справката за съдимост, приложена към материалите по
досъдебното производство, до настоящия момент И. многократно е бил осъждан за
извършени престъпления, включително и за престъпления против собствеността, налагани
са му наказания лишаване от свобода, които същият е търпял ефективно, поради което съдът
споделя и становището, че се касае за висока степен на обществена опасност не само на
извършеното деяние, а и на дееца, при когото очевидно са налице трайно установени
престъпни навици и наложените и изтърпени в предходен момент наказания лишаване от
свобода, които е търпял ефективно и то не за кратки срокове, не са оказали нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, поради което и съдът счита, че в
действителност е налице реална опасност И. да извърши престъпление.
Съдът намира, че е налице и опасност обвиняемият да се укрие, с оглед избягване на
евентуална бъдеща наказателна репресия спрямо него, предвид предявеното обвинение и
предвид справката му за съдимост.
По отношение на твърденията, че единствено обв. И. полага грижи за болен родител,
който не е в състояние сам да се грижи за себе си, на първо място към настоящия момент не
са приложени никакви безспорни доказателства в подкрепа на това твърдение, липсват и
доказателства, че обв. И. е лице, което единствено полага грижи за този болен родител,
предвид факта, че до настоящия момент същият е търпял безспорно наказания лишаване от
свобода и то не за кратки срокове и не е бил в дома си и на трето място, дори той да е
единственото лице, което полага грижи за родителя, очевидно това не го е възпряло в
предходни моменти да извършва престъпления, за които е бил осъден с влязла в сила
присъда.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че към настоящия момент единствената
адекватната мярка за неотклонение, която следва да бъде взета спрямо И., е най-тежката
такава, предвидена НПК, а именно „Задържане под стража“, като следва да се отбележи, че
съдействието, което е оказал в хода на разследването и изразеното съжаление, не са
обстоятелства, които да мотивират съда, предвид всички гореизложени мотиви, да определи
по-лека мярка за неотклонение от най-тежката „Задържане под стража“, като тези
обстоятелства следва да се преценяват в един по-късен момент, евентуално ако делото
постъпи за разглеждане в съдебна фаза.
Предвид горното и на основание чл.64 ал.4 от НПК, съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на
обв. И. Л. И. , ЕГН **********, по досъдебно производство № 1024/2020 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 дневен срок от днес пред
състав на Окръжен съд – Варна.
В случай на жалба или протест насрочва въззивното производство за разглеждане
пред Окръжен съд – Варна в съдебно заседание на 09.09.2020 г. от 13:00 часа, за която дата и
час страните са редовно уведомени, като призоваването на обвиняемия следва да се прецени
в зависимост от реда, по който делото ще бъде разгледано.
ПРЕПИС от определението да се връчи на служител от РД „Охрана – Варна“ за
сведение и незабавно изпълнение.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:55 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7