№ 418
гр. П., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720104921 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Р. М. срещу
„**** и адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК,
с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2280.10 лева, представляваща неплатената част от главницата за
доставена топлинна енергия за периода 01.11.2009 г. – 30.04.2012 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 08.03.2010 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е
образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б.. Ищецът твърди, че процесните суми са
погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът ****, е подал отговор, с който е оспорил
исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия в резултат на които давността
е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с пет
годишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ц., който поддържа предявеният
иск и моли съдът да го уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
1
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
на 17.04.2014 г. по ч. гр. д. № 00*** г. на ПРС на основание заповед № 263 от 13.01.2014 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е осъден
да заплати на **** сумата от 2280.10 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, сумата от 617.37 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г.
до 03.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 13.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 57.95 лева – държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По молба от **** от 29.05.2014 г. и на основание процесния изпълнителен лист е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и
конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно
съобщение от 19.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение получавано от
ищеца при областна администрация гр. П.. От наложения запор на 24.07.2014 г. е събрана
сумата в размер на 177.69 лева, на 25.08.2014 г. сумата в размер на 144.25 лева, на
25.09.2014 г. сумата в размер на 144.25 лева, на 14.10.2014 г. сумата в размер на 221.50 лева,
на 25.11.2014 г. сумата в размер на 144.25 лева, а на 12.12.2014 г. е събрана сумата в размер
на 144.96 лева. Посочените суми са превеждани от ЧСИ своевременно на взискателя, като
от същите са отчислявани и дължими суми за такси по образуваното от ЧСИ изпълнително
дело.
С писмо от 09.06.2014 г., получено от ОД на МВР на 24.06.2014 г., ЧСИ е наложил
запор върху лек автомобил „***“, с рег. № ***, и на основание чл.431, ал.6 от ГПК е наредил
ППС да бъде спряно от движение, върху което е насрочено съдебно изпълнение.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист приложен по изп.д. № *** г. на
ЧСИ – С.Б., с постановление на ЧСИ от 03.12.2020 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното дело е било прекратено.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
2
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и
не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 17.04.2014 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Б. е образувано изпълнително дело №
*** г. Тази дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Настоящия съдебен състав, намира че в случая е приложима тригодишната давност
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като касае
за вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД (периодични плащания), които
съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, се погасяват с кратката тригодишна давност.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 17.04.2014 г. до образуване
на изпълнителното дело - 29.05.2014 г. е изминал период от един месец и 12 дни, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 17.04.2014 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Със запорно съобщение от 19.06.2014 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б. е наложен
запор на 26.06.2014 г. върху трудовото възнаграждение получавано от ищеца при Областна
администрация – П., по който последната събрана сума е на 12.12.2014 г. Този запор също е
прекъснал давността.
Освен наложения от ЧСИ запор върху получаваното от ищеца трудово
3
възнаграждение при Областна администрация – П., със запорно съобщение от 19.06.2014 г. е
наложен и запор върху ППС – лек автомобил „***“, с рег. № ***, който също е прекъснал
давността.
След последната събрана сума на 12.12.2014 г., по изпълнителното дело няма други
извършвани действия насочени към принудително събиране на дълга.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да
прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е извършено на 12.12.2014 г.,
когато чрез запор върху трудовото възнаграждение е събрана сума в размер на 144.96 лева.
След тази дата няма предприети други действия, годни да прекъснат давността. Както вече
бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013
год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите
към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то
съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г.,
когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на
ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е
прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова три годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Видно от приложеното копие на изп. д. № *** г., в продължение на две години,
считано от 12.12.2014 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
4
действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 12.12.2016 г., поради перемпция. В
съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
В горния смисъл след като спрялата давност по изпълнителното дело при действието
на обявеното за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
прекъсната на 26.06.2015 г. с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече
новата три годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2018 г, При
това положение и следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност.
Дори да приемем, че давността за обективираните в процесния изпълнителен лист
вземания е 5-годишна по чл.111, вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД, то същата към 27.06.2020 г. е
изтекла, тъй като преди тази дата – 27.06.2020 г. ответника не доказа да е предприел
действия, годни да прекъснат давността. При това положение и като се съобрази, че искът е
предявен на 09.09.2021 г., а предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишна давност,
считано от 26.06.2015 г. е изтекла към 27.06.2020 г., т.е. преди предявяване на иска, то
отново следва извод че процесните вземания са погасени по давност с изтичане на пет
годишния давностен срок.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищеца не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищеца претендира присъждане на заплатена от него държавна такса в размер на 91.20 лева и
сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, които суми с оглед изхода на делото
следва да му бъдат присъдени, като се възложат върху ответника.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на ****
и адрес на управление: гр.П., ***, че В. Р. М., с ЕГН **********, и адрес: гр. П., *** НЕ
ДЪЛЖИ на *** изпълнение сумата от 2280.10 лева, представляваща неплатената част от
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г.до 30.04.2012 г., за
5
която сума е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, въз
основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА *** и адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., с ЕГН
**********, и адрес: гр. П., *** сумата в размер на 491.20 (четиристотин деветдесет и един
лева и двадесет стотинки) лева, от които сумата от 91.20 лева за държавна такса и сумата от
400.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6