№ 4090
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100101003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц. М. Ц. срещу ЗК„Л.И.“ АД, обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
22,04,2023 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „8-ми септември“ и ул. „*******“ пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22,04,2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 22,04,2023г. около 00:40 часа, лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № *******, управляван от Д. Д., се движел по ул. „8-ми декември“ с посока на
движение от ул. „Акад. Борис Стефанов“ към бул. „Климент Охридски“, като на
кръстовището с ул. „*******“ нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял
на пътен знак Б2, отнел предимството на таксиметров лек автомобил „Киа Черато“, с peг. №
СА ******* МС, управляван от Н. К., като в резултата на ПТП пострадал пътник в лек
автомобил Киа- Ц. М. Ц., намиращ се на предна дясна седалка. Във връзка с инцидента е
съставен протокол за ПТП, като на виновния водач на л.а. „Фолксваген Голф“ е издаден
АУАН и е наложено административно наказание. Ищецът е прегледан във
Военномедицинска академия, където му е поставена диагноза - травма на няколко структури
на коляното; палпаторна болка и ограничени движения в ляво коляно; повърхностна травма
на окосмената част на главата; главоболие. На 02,05,2023 г. след допълнителни изследвания
са констатирани увреждания - Дисторзио на лявата коленна става с малък по обем ставен
1
излив, дегенеративни промени и скъсване на задния рог на медиалния мениск и натъртване
в областта на латералния епикондил на лявата бедрена кост. Ищецът е бил насочен за
планово оперативно лечение, реализирано на 28,06,2023 г. във ВМА - МБАЛ София.
Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди подлежащи на обезщетение. Излагат се
съображения, че гражданската отговорност на водача лек автомобил „Фолксваген Голф“ peг.
№ ******* е застрахована при ответника, поради което за ищеца е възникнало право да
претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. На ищеца e отказано
изплащане на обезщетение от застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва произшествието да е предизвикано виновно от водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, peг. № *******. Твърди, че единствена причина за настъпване на
произшествието са действията на водача на лек автомобил „Киа Черато“ peг. № СА *******
МС, който се е движел с несъобразена скорост, поради което не е могъл да реагира на
инцидента. Оспорва ищецът да е бил пътник в лек автомобил „Киа Черато“ peг. № СА
******* МС. В тази връзка посочва, че при посещението на екип на полицията не са били
установени пострадали лица. Оспорва при ищеца да са настъпили посочените в исковата
молба телесни увреждания. Те са били установени на 02,05,2023г. – десет дни след
процесния инцидент. Оспорва травмите да са причинили на ищеца неудобства, както и
продължителността на възстановителния период. Оспорва причинната връзка между
настъпването на травмите и процесното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който е бил без поставен предпазен колан. Счита
размера на претендираното обезщетение за прекомерен и несъответстващ на принципа на
справедливост. Оспорва претенция за присъждане на законна лихва поради недоказване на
основанието на извънсъдебно заявената претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 22,04,2023год.,
около 00,40часа, между МПС лек автомобил, с марка „Фолксваген голф, с ДКН *******,
управляван от Д. Д. и лек автомобил Киа Черато, с ДКН *******, управляван от Н. К..
Съставен е протокол за ПТП с рег. № 1834663/22,04,2023год. За причина за ПТП е
посочено нарушение на правилата за движение от страна на водача Д., който не е
съобразил пътен знак В2.
За безспорно между страните е прието, че към датата на застрахователното събитие
22,04,2023год. е налице валидна застраховка Гражданска отговорност, покриваща
2
деликтната отговорност за водача на лек автомобил Фолксваген Голф.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизмът на ПТП, а именно:
Процесното произшествие е настъпило в гр. София в кръстовището образувано между
ул.„Стефан Младенов" и ул.„Осми декември”. Ул.„Стефан Младенов" се състои от две
платна, разделени с двойна непрекьсната линия и е предназначено за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. Ул. „Осми декември" се
състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти . ПТП
е настъпило в тъмната част от денонощието в 0,40 ч. с добра метеорологична видимост.
Кръстовището е регулирано със светофарна уредба, която към момента на произшествието е
светела с жълта мигаща светлина. Пред кръстовището за направлението на ул. „Осми
декември“ и от двете страни на кръстовището са поставени пътни знаци Б2 „Стоп". Пред
кръстовището за направлението на ул. „Стефан Младенов" и от двете страни на
кръстовището са поставени пътни знаци път с предимство. Лек автомобил „Киа” се е движел
по ул. „Стефан Младенов” в лявата пътна лента с посока от ул. „Проф.Ат. Иширков“ към ул.
„Йордан Йосифов“ със скорост на движение 47 км/ч. Приближавайки към кръстовището с
ул. „Осми декември" в същото време, л.а. „Фолксваген“ се е движил по ул. „Осми декември"
с посока от ляво на дясно за посоката на движение на л.а. Киа и скорост на движение 54
км/ч. Водачът на л.а. Фолксваген не е спрял пред кръстовището, пред знак „Стоп“ и е
навлязъл в кръстовището с първоначалната му скорост и посока, при което се е реализирало
ПТП. Лек автомобил „Киа“ с предната си част челно, е ударил лек автомобил „Фолксваген“
в задната му дясна странична част. След удара задната част на лек автомобил Фолксваген се
е завъртяла на ляво за посоката му , след което се е отклонил на ляво и плъзгайки се
странично е достигнал до спрял автомобил върху пътната лента за насрещното му движение
и се е ударил в него. След удара лек автомобил Киа е продължил движението си под ъгъл на
дясно и завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, плъзгайки се странично, е
достигнал до спрял л.а. върху пътната лента за насрещно движение, на л.а. Фолксваген и се е
ударил в него. Опасната зона за спиране на лек автомобил Киа, определена за скоростта на
движение от 47км.ч. е 30,3метра. Водачът на МПС Киа, е имал възможност да забележи лек
автомобил Фолксваген на разстояние от 18 метра преди мястото на удара, поради което с
оглед опасната зона за спиране от 30,3метра не имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
От техническа гледна точка, причината за настьпилото произшествие са субективните
действия на водача на лек автомобил Фолксваген със системите за управление на
автомобила, който е навлязъл в кръстовище срещу пътен знак „Стоп“ в момент, в който от
дясната му страна го е приближавал л.а. „Киа“, навлизайки в опасната му зона за спиране.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане:
3
-Травма на няколко структури на лява коленна става /дисторзио- навяхване разтягане
на връзковия апарат/. Прекъсване на задния рог на медиалния /вътрешен/менискус,
причинило на пострадалия трайно ограничение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30дни.
-Повърхностна травма на окосмената част на главата, причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Характерът на получените увреждания е травматичен-вътреавтомобилна травма при
пасажер заемащ предна дясна седалка в автомобил. Проведено е комплексно лечение в
болнични и домашно-амбулаторни условия. По спешност пострадалия е прегледан в спешен
травматологичен кабинет на ВМА-София. Направени са рентгенографии на лява коленна
става и рентгенографии на череп, проведена е консултация с неврохирург, назначена е
криотерапия и обезболяващ гел, насочен за МРТ на лява коленна става за доуточняване на
диагнозата-Травма на няколко структури на коляното. Извършено е изследване ЯМР на
02.05.23г., когато е установено скъсване на задния рог на медиалния мениск, както и
дегенеративни промени. На 28.06.23г. е хоспитализиран в клиника по артроскопска
травматология за планово оперативно лечение по артроскопски път. Извършена е парциална
резекция на задния рог, медиален менискус на лява коленна става. Установена е
хондропатия-1-ва степен на медиален отдел на коленната става. На 30.06.23г. е изписан с
препоръки да не натоварва оперирания крайник-30дни, предписани са НСПВС и
антикоагулантна профилактика 10 дни.
Установеното прекъсване на задния рог на медиалния мениск е довело до оперативно
лечение. Няма данни за възникнали усложнения. 3а в бъдеще при интензивно натоварване и
промени във времето ищецът може да се оплаква от дискомфорт в лява коленна става, който
е свързан с установени дегенеративни промени при МРТ, предшестващи инцидента.
При пострадалото лице няма данни за настъпили коланни травми. Поставеният
обезопасителен колан е ефективен при челен удар и скорост до 60-70 км. с диапазон на
придвижване на тялото при поставен обезопасителен колан 6-7 см., като се очаква по-ниска
степен на увреждания в зависимост от скорост и сила на удара. Установените дегенеративни
промени при ищеца са предшествали инцидента. Възстановителният период за подобни
травми е 2-3месеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.С. Я., ценени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
От показанията на водача Н. К. –водач на лек автомобил „Киа“ се потвърждава
механизма на ПТП.
От показанията на водача Д. Д. се установява преди удара по време на
пътнотранспортното произшествие да не е забелязъл пътните знаци за посоката му на
движение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ,
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
4
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Голф,
с ДКН *******, който е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.6, т.1 от ЗДВП и
чл.50, ал.1 от ЗДВП. Съгласно сочените норми участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка; Установи се водачът да не се е съобразил с пътен знак „Стоп“ при
преминаване през кръстовище, с което е нарушил чл.50, ал.(1) от ЗДВП, вменяваща
задължение при преминаване през кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. За неоснователно съдът приема възражението на ответника
процесните травматични увреждания да нямат връзка с произшествието. Събраните гласни
доказателства на водача на таксиметровия автомобил сочат, че ищецът е бил негов клиент
по време на ПТП. От друга страна СМЕ и гласни доказателства установяват, че преди
инцидента Ц. не е имал оплаквания в областта на коляното. Извършената МРТ е на
02,05,2023год. поради график за изследването на съответното лечебно заведение, като
пострадалият е насочен за доуточняване на диагнозата още на 24,04,2023год. непосредствено
след инцидента. Предвид горното съдът приема увреждането на лява коленна става да е в
причинна връзка с ПТП.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
5
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-
2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 15000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-травма на няколко структури на
лява коленна става /дисторзио- навяхване разтягане на връзковия апарат/. Прекъсване на
задния рог на медиалния/вътрешен/ менискус, причинило на пострадалия трайно
ограничение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30дни, повърхностна
травма на окосмената част на главата, причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Съдът съобрази проведеното лечение в амбулаторни и
болнични условия, обстоятелството, че скъсването на менискуса е наложило оперативно
лечение, последвано от ограничени движения за период от около 2 месеца, което неминуемо
предполага чужда помощ в ежедневието при извършване на обичайни битови дейности,
възрастта на пострадалото лице - 41г. към датата на ПТП/ активна трудоспособна възраст,
препятствана по причина на инцидента/. Следва да бъде отчетен възстановителният период
относно травмата, който към датата на СМЕ е приключил. От друга страна съдът не отчита
при определяне на обезщетението констатирани дегенеративни изменения в коленната
става, тъй като са предхождащи ПТП.
6
За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в
психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в
психоемоционален план. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52
от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за
съпричиняване. СМЕ сочи по отношение на ищеца да не е констатирана коланна травма, но
предвид липсата на яснота в какво положение е била предна дясна седалка заемана от
ищеца не е установено при условията на чл.154 от ГПК, че ползването на колана би
предотвратило травматичната увреда, а именно, че при ползване на предпазен колан тялото
на ищеца в областта на долни крайници не би достигнало до интериора на автомобила. Още
повече, че водачът на МПС Киа заявява, че принципно седалката е в позиция напред; Ето
защо не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ГПК.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-21,08,2023год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 21,11,2023год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 600,00лв. –държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 1909,50лв. от общо 3350,00лв., от които 200,00лв.-д.т., 380,00лв.-в.л.,
40,00лв.-свидетел и 2730,00лв.-адв. възнаграждение./Възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з., поради което и с оглед цената на
исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ определя адв.хонорар в минимален размер
на 2730,00лв., вместо 2800,00лв./
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за
7
доказани в размер на 260,40лв., от общо 620,00лв., от които 380,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел
и 200,00лв.-юрк. възнаграждение. /Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от ищеца е
неоснователно, тъй като юрк. възнаграждение се определя от СГС/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Л.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление: София, бул. „******* да заплати на Ц. М. Ц., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, ул.*******, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер
на 15000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод
възникнало на 22,04,2023год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума от 21,08,2023год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 15000лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв. и
за законна лихва от 22,04,2023год. до 20,08,2023год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Л.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление: София, бул. „******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 600,00лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Л.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление: София, бул. „******* да заплати на Ц. М. Ц., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, ул.******* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1909,50лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. М. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.******* да
заплати на Застрахователно дружество „Л.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на управление:
София, бул. „******* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 260,40лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8