№ 46
гр. Стара Загора, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Христо Георгиев Мишов (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215500602310 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260065 от 11.05.2021 г., постановена по НОХД №
819/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият П.С.Ч. е
признат за виновен в това, че на 17.11.2020 г. в гр. Стара Загора, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, вържал високорисково наркотично вещество - метамфетамин с
нетно тегло 0,69 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент метамфетамин 56,6 % /тегловни процента/, на стойност 17,25 лева,
съгласно ПМС №23/1998 г., Приложение № 2 и на основание чл.354а, ал.3, т.1
от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, вр. чл.54 от НК е осъден на
“лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и “глоба” в
размер на 2000 лева.
Със същата присъда подсъдимият П.С.Ч. е признат за виновна в това,
че на 17.11.2020 г. в гр. Стара Загора противозаконно пречил на орган на
1
властта - мл. инспектор И.Н.И. - ст. полицей в полицейски участък “Лозенец”
при Второ РУ - Стара Загора и мл. инспектор Д.В.С. - полицай в полицейски
участък “Лозенец” при Второ РУ - Стара Загора, да изпълнят задълженията си
да извършат проверка на лице, а именно подсъдимия Ч., при полицейски
наряд, осъществяващ патрулно-постова дейност за опазване на обществения
ред и разкриване и предотвратяване на престъпления, като възпрепятствал
извършването на проверка чрез активно бягство, неподчинявайки се на
издадените от полицейските служители устни разпореждания и на основание
чл.270, ал.1 от НК, вр. чл. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, вр. чл.54 от НК е
осъден на “лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК така наложените на подсъдимия П.С.Ч.
наказания “лишаване от свобода” са групирани, като му е определено и
наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - “лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. “в” от ЗИНЗС да изтърпи при “строг” режим, като на основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан
под стража, считано от 17.11.2020 г.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-
тежко наказание “лишаване от свобода” е присъединено изцяло и наказанието
“глоба” в размер на 2000 лева.
С присъдата на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на
подсъдимия П.С.Ч. е определено едно общо наказание по НОХД № 819/2021
г. по описа на РС - Стара Загора и по НОХД № 2388/2020 г. по описа на ОС -
Стара Загора, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно - “лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. “в” от ЗИНЗС да изтърпи при “строг” режим.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.3 от НК към така определеното
на подсъдимия П.С.Ч. общо най-тежко наказание“лишаване от свобода” е
присъединено и наказанието “глоба” в размер на 2000 лева, наложено му по
НОХД № 819/2021 г. по описа на РС - Стара Загора.
На основание чл.25, ал.2 от НПК при изтърпяване от подсъдимия
П.С.Ч. на така определеното общоо най-тежко наказание “лишаване от
2
свобода” е постановено да се приспадне изтърпяната част по което и да е от
делата от съвкупността.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия П.С.Ч. е
определено едно общо наказание по НОХД № 1675/2020 г. и НОХД №
2002/2020 г., двете по описа на РС - Стара Загора, като му е наложено най-
тежкото от тях, а именно - “лишаване от свобода” за срок от осем месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият П.С.Ч. да
изтърпи при първоначален “строг” режим общото най-тежко наказание
“лишаване от свобода” за срок от осем месеца, определено и наложено му на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за деянията, предмет на
осъжданията му по НОХД № 1675/2020 г. и НОХД № 2002/2020 г., двете по
описа на РС - Стара Загора, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
С присъдата подсъдимият П.С.Ч. е осъден да заплати в полза на ОД на
МВР - Стара Загора сумата от 103,38 лв. - разноски, направени в хода на
досъдебното производство.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
В срока по чл. 319 от НПК против присъдата е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия П.Ч. чрез защитника му адв. К.В..
В жалбата се правят оплаквания за несправедливост на присъда.
Прави се искане присъдата да бъде изменена като се преквалифицира
деянието в маловажен случай и се приложи разпоредбата на чл.354а, ал.5 от
НК , за което да бъде осъден на „глоба“. По отношение на обвинението по
чл.270, ал.1 от НК се иска също изменение на присъдата, като на подсъдимия
се наложи наказанието по по-леката алтернатива в закона – „глоба“, след
което да му бъде определено едно общо наказание „глоба“ за двете деяния.
Алтернативно се иска приложението на чл.55 от НК, като се намали общото
наказание „лишаване от свобода“ и да не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
3
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и от
защитника му.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Стара
Загора е, че обжалваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивния протест, прие следното:
В хода на производството пред първоинстанционния съд
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за
обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
производството по делото се е развило по диференцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият П.С.Ч., ЕГН **********, е роден на 31.05.1995 г. в гр.
Стара Загора, постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. ***, българин, български
гражданин, неженен, безработен, с основно образование, осъждан, както
следва:
С решение от 23.04.2015г. по НОХД № 623/2015 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, влязло в сила на 09.05.2015 г. на основание чл.78а
от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено от него на
18.03.2015 г. престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв..
С присъда от 19.06.2015 г. по НОХД № 1345/2015 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, влязла в сила на 27.06.2015 г., за престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал.1, т.1 НК, извършено на 28.05.2015 г. му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева.
Със споразумение от 10.01.2019 г. по НОХД № 3195/2018 г. по
4
описа на Районен съд - Стара Загора, за престъпление по чл.345, ал.1 от НК,
извършено на 01.02.2018 г. му е наложено наказание глоба в размер на 600
лева.
С присъда от 11.08.2020 г. по НОХД № 1675/2020 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, влязла в сила на 27.08.2020 г., за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на
12.11.2018 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок
от 3 години.
С присъда от 12.10.2020 г. по НОХД № 2002/2020 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, влязла в сила на 28.10.2020 г., за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, извършено през периода от 01.01.2020 г. до 13.03.2020 г.
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
С определение по ЧНД № 2891/2020 г. в сила от 27.11.2020 г. е
извършена кумулация на наказанията, определени и наложени по НОХД №
2002/2020 г. и НОХД № 1675/2020 г., и двете по описа на Районен съд - Стара
Загора.
Със споразумение от 23.12.2020 г. по НОХД № 2388/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4,
алт.1 НК, извършено на 20.05.2020 г. му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години.
С определение от 23.12.2020 г., постановено по НОХД № 2388/2020
г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е извършено групиране на
наказанията, определени и наложени по НОХД № 2388/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, НОХД № 2002/2020 г. и НОХД № 1675/2020 г., и
двете по описа на Районен съд - Стара Загора, като е определено едно общо
наказание лишаване от свобода, а именно най-тежкото - лишаване от свобода
за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен
срок от 4 години и 6 месеца. Определението е влязло в сила на 07.01.2021 г.
През нощта на 16/17.11.2020 г. свидетелите младши инспектор Иван
5
Ненков Иванов - старши полицай и младши инспектор Д.В.С. – полицай, в
полицейски участък „Лозенец" при Второ РУ - Стара Загора, били наряд в
екип, като със зачисления им патрулен автомобил осъществявали патрулна и
постова дейност по опазване на обществения ред, и предотвратяване,
разкриване и противодействие на правонарушения.
Около 02.10 часа на 17.11.2020 г. свидетелите се придвижвали с
патрулния автомобил по ул. „Хаджи Димитър Асенов“ в посока север, когато
на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики“ забелязали двама
велосипедисти - подсъдимият Ч. и неустановено при разследването лице, да
се придвижват в посока запад. Полицейските служители им извикали през
отворения страничен прозорец на патрулния автомобил да спрат и да
представят за проверка документите си за самоличност. Вместо да се
съобразят с дадените им разпореждания, обаче лицата внезапно ускорили
движението си, като стигайки с велосипедите до ул. „Сава Силов“, завили по
същата в посока юг. Тъй като от южна страна на бул. „Цар Симеон Велики“
няма кръстовище с ул. „Сава Силов“, а асфалтовото покритие на същата
свършва до пешеходните тротоари от южната страна на булеварда, това
направило невъзможно навлизането на патрулния автомобил от бул.“ Цар
Симеон Велики“ на юг по ул. „Сава Силов“. Затова свидетелят Д.С. слязъл от
патрулния автомобил и последвал велосипедистите бягайки, а свидетелят
И.Н.И. продължил с патрулния автомобил. Свидетелят С. последвал
велосипедистите по ул. „Сава Силов“ - в отсечката от бул. „Цар Симеон
Велики“ до ул. „Ген. Гурко“, но не успял да ги настигне, като видял само, че
продължили по ул. „Ген. Гурко“ в посока изток, докато стигнали до ул.
„Захари Княжески“, където се разделили. Свидетелят С. изчакал на ул. „Ген.
Гурко“ и след малко при него дошъл с патрулния автомобил и свидетелят
И.Н.И., който преди това направил обход, спускайки се по ул. „Отец Паисий“.
Свидетелят С. съобщил на колегата си накъде са избягали велосипедистите и
двамата продължили да обхождат с патрулния автомобил улиците в района в
търсене на избягалите велосипедисти. Докато се движели по ул.„Христо
Ботев“ в посока изток, забелязали подсъдимия П.С.Ч., който се движел бързо
с велосипеда си в посока юг по ул. „Х. Д. Асенов“ и когото разпознали като
един от двамата велосипедисти, които не били изпълнили разпорежданията
им и осуетили извършването на проверка чрез бягство. С патрулния
6
автомобил последвали подсъдимия Ч. по ул. „Хаджи Димитър Асенов“ до №
5, където той изоставил велосипеда си и тръгнал да бяга. Стигайки бул.
„Славянски“, подсъдимият Ч. побягнал по същия в посока запад, а
свидетелите С. и Иванов оставили патрулния автомобил и го последвали.
Докато бягали, полицейските служители няколкократно отправили към
подсъдимия устни разпореждания - „Спри! Стой! Полиция!", но той не се
съобразил с това и продължил да бяга. В крайна сметка успели да го
настигнат от северната страна на блок № 17 и му поставили белезници. На
въпросите им защо бягал и не се подчинил на разпорежданията им,
подсъдимият Ч. им отговорил, че нямал лична карта и имал в себе си малко
наркотици. Същият бил отведен до патрулния автомобил, като от извършена
справка се установила самоличността му.
Подсъдимият Ч. бил съпроводен от полицейските служители до
Второ РУ - Стара Загора, където в условията на неотложност, за времето от
03,30 до 04,05 часа на 17.11.2020 г., му бил извършен личен обиск от
разследващ полицай. При извършения обиск в десния джоб на панталоните
му била намерена пластмасова кръгла зелена кутийка, в която имало четири
броя хартиени топчета с неправилна форма, които съдържали бяло
кристалообразно вещество. Четирите топчета, ведно с веществото в тях, били
иззети.
Протоколът за обиск и изземване бил одобрен по надлежния ред с
Определение № 260349/17.11.2020 г., постановено по ЧНД №3020/2020 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия Ч. и кореспондиращите им
доказателства посочени и обсъдени от първоинстанционния съд.
Въззивният съд при извършената служебна проверка намери, че не
са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при
провеждане на дефиринцираната процедура по гл.ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, както и при анализа на доказателствата по
делото.
Районният съд е стигнал до правилни и обосновани изводи за
7
доказаност и на двете обвинения по несъмнен начин и за виновността на
подсъдимия Ч. в извършването им. С описаната по-горе престъпна деятелност
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл. 270, ал.1 от НК.
Становището на защитника адв. В., че осъщественото от подсъдимия
Ч. деяние, изразяващо се в държане на високорисково наркотично вещество –
метамфетамин съставлява маловажен случай не се споделя от настоящия
въззивен съд. Няма съмнение, че теглото на наркотичното вещество –
метамфетамин, от 0,69 грама, на стойност 17,25 лв. отговаря на
характеристиките – малко количество, на ниска стойност, но при преценка
дали конкретният случай разкрива белезите на маловажност от значение е не
само предмета на престъплението, но и личността на извършителя. От
справката за съдимост на подсъдимия Ч., не само, че не може да се направи
извод за изолираност на настоящото деяние, свързано с държане на
високорисково наркотично вещество, но напротив – установява се, че същият
вече неколкократно е бил осъден и веднъж освобождаван от наказателна
отговорност за извършване на престъпление от същия вид. В тази връзка
неоснователно се явява искането на защитника и подсъдимия за
преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законодателят
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и глоба от 2000
до 10 000 лева. Първоинстанционният съд, след като е отчел всички
обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието по чл.54 от
НК е определил наказанието „лишаване от свобода“ под средния размер – 2
години и 3 месеца, което след като е намалил с 1/3 заради направеното от
подсъдимия самопризнание, му е наложил 1 година и 6 месеца. Правилно е
наложил и кумулативното наказание глоба, което, отчитайки тежкото имотно
и материално положение на подсъдимия, е определил в минималния размер
от 2000 лева. Така определените наказания са справедливи и не са налице
основания за намаляването им, а искането за приложение на чл.55, ал.1 от НК
е изцяло безпочвено.
По отношение на искането на защитника за второто престъпление по
чл.270, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Ч. да му бъде определено и
8
наложено наказание от по-леката алтернатива, предвидена в закона, а именно
„глоба“, съдът намира следното:
За престъплението по чл.270, ал.1 от НК законодателят предвижда
наказание „лишаване то свобода“ до 3 години или глоба от 500 до 2000 лева.
Съдът намира, че искането на защитата е неоснователно, с оглед на
установеното по делото, че при извършване на това деяние подсъдимият е
проявил престъпна упоритост и особена дързост при извършването му. В този
случай определяне на наказание по по-леката алтернатива „глоба“ сериозно
би компрометирало целите както на генералната, така и на специалната
превенция. Районният съд правилно е индивидуализирал наказанието
„лишаване от свобода“ – по по-тежката предвидена в закона алтернатива, като
отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства го е
индивидуализирал в размер на 1 година, което законосъобразно на основание
чл.373, ал.2, вр. чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и е наложил на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Съдът законосъобразно, на основание чл.23, ал.1 от НК за двете
престъпления му е определил и наложил едно общо наказание в размера на
по-тежкото от двете – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, като е приспаднал времето на задържането му,
считано от 17.11.2020 г. до влизане на присъдата в сила. Законосъобразно на
основание чл.23, ал.3 от НК към това общо наказание е присъединил изцяло
наказанието „глоба“ в размер на 2000 лева, като не са налице основания за
частично присъединяване на глобата.
Правилна е атакуваната присъда и в частта на веществените
доказателства и възложените в тежест на подсъдимия Ч. разноски.
С присъдата, при правилно приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК, е определено на подсъдимия Ч. едно общо най-тежко наказание по
разглежданото НОХД № 819/2021 г. на РС – Стара Загора и по НОХД №
2388/2020 г. на ОС – Стара Загора – „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим, към което е
присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 2000 лева, наложено по
9
НОХД № 819/2021 г., като е приспадната изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ и задържането, по което и да е от двете дела.
Правилно е и извършеното групиране на наказанията, наложени на Ч.
с отделни присъди по НОХ дела № 1675/2020 г. и № 2002/2020 г., двете по
описа на РС – Стара Загора, като му е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което на основание чл.68, ал.1 от
НК е постановено да изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери подадената
въззивна жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се
установиха основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334,
т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260065 от 11.05.2021 г. по НОХД №
819/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10