Определение по дело №24737/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5458
Дата: 3 февруари 2024 г. (в сила от 3 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110124737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5458
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110124737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на ЗАД „......” АД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно
от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова -
Моллова, чрез процесуалния представител юрисконсулт Надя Димитрова Кисьова,
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, бул. „Московска” № 33, с искане да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 383,18 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 07.07.2021 г., до окончателното заплащане; сумата от 116,77 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.07.2018 г. до
06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.10.2021 г. по ч.гр.д. № 39984/2021 на СРС, 142 с-в.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, да
бъде приложено ч.гр.д. № 39984/2021 на СРС, 142 с-в, както и да бъде допусната
съдебно-автотехническа експертиза за отговор на посочените в исковата молба
въпроси.
С Разпореждане № 68512/02.06.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
1
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 23.06.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. № 39984/2021 на СРС, 142 с-
в.
За изясняване на спора следва да бъде допусната и съдебно-автотехническа
експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба, с изключение на
въпроса относно размера на обичайните ликвидационни разноски, доколкото не се
спори относно този факт.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024г.
от 11.50ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
2
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД ищецът твърди,
че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане №
0306X0178785 от 15.01.2016г. по застраховка „Каско и Злополуки” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на ул. „Милин камък“, с посока на движение към бул. "Джеймс Баучър", до №
63, в гр. София, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования лек
автомобил марка “Мерцедес Е 280“ с рег. № СА 0554 ХК на стойност 383,18 лв. с
включени 10лв. ликвидационни разноски. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът Столична община като собственик на пътя, задължен да поддържа
състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер
на 10 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
07.07.2021 г., до окончателното плащане. Сочи, че въпреки отправена покана до
ответника, плащане не последвало. Поради което претендира и сумата от 116,77 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2021 г. по ч.гр.д. №
39984/2021 на СРС, 142 с-в. Претендира разноски.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както
и размера на настъпилите вредите. Не оспорва факта, че ищецът е заплатил посоченото
в исковата молба застрахователно обезщетение, както и наличието на валидно сключен
договор по застраховка „Каско“ между ищеца и увредения водач. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в
несъобразяване с условията на пътното платно. Оспорва претенцията за заплащане на
лихва за забава, доколкото оспорва да е получавал покана за заплащане на
обезщетението. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира
и разноски по производството.
- правна квалификация - предявените искове са с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават – че ищецът е изплатил сумата в размер на
383,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на 03.11.2016 г.
застрахователен риск, а именно – увреждане на “Мерцедес Е 280“ с рег. № СА 0554
ХК, в резултат на попадане в необезопасена дупка, че отговорни за поддръжката на
общинския път – ул. „Милин камък“, са служители при ответника, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и водача на
3
увредения лек автомобил.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – че ищецът е изплатил сумата в
размер на 383,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на
03.11.2016 г. застрахователен риск, а именно – увреждане на “Мерцедес Е 280“ с рег.
№ СА 0554 ХК, в резултат на попадане в необезопасена дупка, че отговорни за
поддръжката на общинския път – ул. „Милин камък“, са служители при ответника, че е
налице застрахователно правоотношение по застарховка „Каско“ между ищеца и
водача на увредения лек автомобил.
- разпределение на доказателствената тежест – За възникване на регресното вземане
по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер
на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително и твърдените
от него действия/бездействия, с които водачът на застрахованото при ищеца МПС е
допринесъл за настъпване на вредите, а при установяване на посочените обстоятелства,
че е заплатил процесната сума, за които обстоятелства не сочи доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и
получаването ѝ от ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е
погасил дълга си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не сочи доказателства
за твърдяното съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. С чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба
документи и пълномощно към писмения отговор.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 39984/2021 на СРС, 142 с-в.
На основание чл. 195 от ГПК ДОПУСКА и назначава изготвянето на съдебно-
автотехническа експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба, с
изключение на въпроса относно размера на обичайните ликвидационни разноски, при
депозит в размер на 400лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов.
4
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит,
като му се укаже, че следва да депозира заключението си в срок едноседмичен преди
датата на насроченото с.з.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
5
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6