Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. ХаджиД.а и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 300 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Областна дирекция по безопасност на
храните, гр. Шумен, срещу Решение № 53/24.09.2019г. на Районен съд – Нови
пазар, постановено по ВНАХД № 146/2018г. по описа на съда. С атакувания съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-20 от 08.05.2019 г., издадено от директор
на ОДБХ, гр. Шумен, с което на Ж.Р.Д.,***, за нарушение на чл. 318, ал.1, т. 2
от Закона за ветеринарно медицинската дейност /ЗВМД/ и на основание чл. 471а,
ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност е наложена имуществена
санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Аргументира
позицията, че неизпълнението е установено по категоричен начин и закономерно е
ангажирана отговорността на Ж.Д.. Поради това отправя искане за отмяна на
съдебния акт и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна,
Ж.Р.Д., депозира писмен отговор
на касационната жалба, а в съдебно заседание се представлява от адвокат Ив. Х..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Ж.Д. е ветеринарен
лекар, управител на обект за търговия на дребно с ВМП „Рума-87“ ЕООД, намиращ
се в гр. Нови пазар, ул. „Патриарх Евтимий“ № 14, съгласно издаден лиценз № 380/01.11.2017г.за
търговия с ВМП.
Д. е привлечен към
административнонаказателна отговорност с Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № 0000736/26.03.2019 г., съставен от д-р Д.В.в присъствието
на свидетелите Н.Н.и С.С.. Според посоченото в акта, нарушението се състои в
това, че на 21.02.2019г. в обект за търговия на дребно с ВМП - № 380/01.11.2017
г., находящ се в гр. Нови пазар, ул. „Патриарх Евтимий“ № 14 било установено,
че д-р Д., в качеството му на управител на обект за търговия на дребно с ВМП,
съхранява ВМП с изтекъл срок на годност, заедно с годни за употреба такива,
като не ги е бракувал и унищожил по реда на Закона за управление на отпадъците.
Същите не се съхраняват на обособеното и означено за целта място във
ветеринарната аптека. Посочено е, че констатациите са подробно отразени в
протокол от проведена инспекция – образец КВМП-14 и констативен протокол от
21.02.2019, съставени от д-р В. и д-р Н.. За нарушена е възприета нормата на чл.
318, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Актът е подписан от Д. на 26.03.2019г.
Въз основа на на така
съставения акт и на материалите по преписката АНО издал процесното
постановление, с което наложил на Ж.Д. имуществена санкция на основание чл.
471а, ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е било описано
коректно и ясно, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като това
опущение се констатира и при прочит на издадения санкционен акт, несъответстващ
на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непълнотата при
описание на простъпката и на нейните обективни белези според съда представлява
съществено процесуално опущение, налагащо извод за порочност на протеклото
производство, в резултат на което въззивният съд формирал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление. По тези съображения отменил
оспорения пред него правораздавателен акт.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни
изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Касационният съдебен
състав приема, на база на приобщените доказателства, че контролните органи
действително не са изпълнили задължението си да опишат изчерпателно простъпката
с присъщите `и обективни белези, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съставените документи липсва прецизиране при
описание на простъпките, като същите са единствено маркирани без наличие на
конкретика. Органите са посочили, че са констатирани ВМП с изтекъл срок на
годност, заедно с годни за употреба такива, без обаче да посочили вида,
наименованието и количеството, за установяването на което, както правилно е
отбелязал и районият съд, не способстват и показанията на разпитаните
свидетели, които в тази си част си противоречат. В тази връзка, касационната
инстанция споделя изложените от районния съд мотиви и се солидаризира с тях. В
допълнение към това следва да се отбележи, че на Ж.Д. се приписва нарушение на
чл. 318, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, задължаваща собственика на ВМП или упълномощено
от него лице да бракува и унищожава по реда на Закона за управление на
отпадъците ВМП с изтекъл срок на годност. Словесното описание на простъпката,
дадено в констативно-съобразителната част на НП е, че Д. в качеството му на
управител на обекта, съхранява ВМП с изтекъл срок на годност, заедно с годни за
употреба такива, като същите не се съхраняват на обособено и обозначено за целта
място в аптеката. Към това описание АНО е добавил и това, че деецът не ги е
бракувал и унищожил по реда на ЗУО. Тази формулировка създава неяснота за кое
поведение се ангажира отговорността на ответника в касационното производство на
основание на приложения общ административнонаказателен състав на чл. 471а, ал.
1 от ЗВМД – за твърдяното съхранение на ВМП не на обозначено за целта място,
при това заедно с годни за употреба или за това, че деецът не ги е бракувал и
унищожил по реда на ЗУО.
Отделно от изложеното, налице
е още една предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Със същото
незаконосъобразно АНО е наложил на физическото лице имуществена санкция на
основание чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД, а не предвиденото там наказание „глоба“. Законодателят
е предвидил в чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица и еднолични търговци да се
налага „имуществена санкция“, а на физически лица да се налага административно
наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни
нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение
на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а
вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН в глава ІV „Административнонаказателни санкции спрямо юридически
лица и еднолични търговци“ като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. В тази връзка касационната инстанция съобрази
и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. на ВАС, съгласно което разликата между
наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществена санкция“ за юридическите
лица се свежда до субекта на отговорността и тези различия не допускат
приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи двете наказания. В случая, с налагането на „имуществена
санкция“ на физическо лице, е допуснато съществено нарушение на материалния
закон, понеже ЗАНН е предвидил единствено за юридическите лица специалната
хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, което
е следвало да бъде съобразено от наказващия орган. Неправомерното налагане на
имуществена санкция на физическо лице несъмнено опорочава издаденото НП,
създавайки неяснота относно действителната воля на АНО, която предвид
репресивния характер на правораздавателния акт, не следва да бъде извличана по
тълкувателен път.
Горното мотивира
настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци
на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 53/24.09.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 146/2018г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. Влязло в сила на 04.12.2019 г.