№ 1074
гр. София, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601081 по описа за 2021 година
образувано по жалби на адвокат Ц.Д., защитник на подсъдимия В. К. Т. и адвокат И.Д.,
защитник на подсъдимия Е. Г. Д. и Т. Г. О. против протоколно определение от 21.09.2021 г.
по нохд № 195/21 г. на Окръжен съд Благоевград, установи следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитниците на
подсъдимите В. К. Т., Е. Г. Д. и Т. Г. О. за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Окръжна прокуратура - Благоевград. Отделно от това съдът е оставил
без уважение и искането на защитата на подсъдимия В.Т. да бъде изменена мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал всеки един от тримата подсъдими и
на основание чл.249, ал.3 НПК с отделни жалби са го обжалвали пред настоящата инстанция
в частта му, с която съдът е определил, че не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на посочените подсъдими и в частта му, с която съдът е оставил без
уважение искането на защитата на подсъдимия В.Т. за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава, а именно „Домашен
арест”.
1
В жалбите са релевирани доводи и съображения за неправилност на изводите на съда,
свързани с въпросите по чл. 248 НПК, като се прави искане определението да бъде
отменено в обжалваните му части и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснатите според защитата съществени процесуални нарушения, а мярка за неотклонение
на В.Т. да бъде изменена от „Задържане под стража” в по-лека такава, а именно „Домашен
арест”.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбите, провери изцяло обосноваността и
законосъобразността на въпросното протоколно определение в обжалваните му части и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Жалбите са подадени в срок, от активнолегитимирани страни и са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
Възраженията и в двете жалби са почти еднотипни и се припокриват, касателно едни и същи
процесуални нарушения, които според жалбоподателите са допуснати от първата инстанция
и няма пречка да бъдат разгледани заедно.
В разпоредителното заседание защитата на подсъдимите Т., Д. и О. са изразили претенции
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на на
чл.248, ал. 1, т. 3 НПК.
Защитата на подсъдимия Т. в хронологичен ред е посочила допуснатите от страна на
прокурора процесуални нарушения на досъдебното производство, свързани с
непроизнасянето по направено искане за извършване на допълнителни следствени действия,
невнасяне в съда на искане за изменение на мярката за неотклонение в досъдебната фаза на
производството и неучастие на защитата и подсъдимия на предявяване на материалите от
тази фаза, като последното било отказано поради липсата на произнасяне с постановление
на наблюдаващия прокурор по направените от защитата и подсъдимия искания. Защитата е
направила и искане за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“
в по-лека такава, като е посочила, че Т. търпи най-тежката мярка за неотклонение вече една
година и близо три месеца и че е с влошено здравословно състояние, касаещо проблеми със
зъбите и болки от дископатия, констатирана като заболяване по-рано.
Защитата на подсъдимите Д. и О. е изложила почти идентични възражения, касаещи
неуважаване от страна на прокурора на направени искания за събиране на нови
доказателства и извършване на допълнителни следствени действия. Досежно подсъдимия Д.
защитата е посочила и друго нарушение, обективирано в приключване на делото и
непредявяване материалите по същото поради неуважаване представена от Д. медицинска
документация, удостоверяваща невъзможността му да присъства на това следствено
действие поради заболяване и карантиниране.
2
Съдът е оставил без уважение така направените искания, като е счел, че наведените доводи и
възражения са несъстоятелни.
Настоящият състав намира изводите на съда за правилни.
Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че една част от възраженията
на двамата защитници касаят искания за събиране на нови доказателства с цел установяване
на нови обстоятелства или проверка на вече събрани такива в хода на досъдебното
производство. Правилно съдът е приел, че това възражение на защитата е неоснователно и
не следва да се обсъжда по същество, тъй като искания, свързани със събирането и
проверката на доказателствата са процесуално недопустими по силата на чл. 248, ал. 4 НПК.
В процесуалния етап, в който се намира делото, въпросите, поставени от защитата и
касаещи доказателствената обосновка на обвинението на подсъдимите, не могат да бъдат
решени поради изложеното съображение. Правилно съдът е съобразил, че правата на
подсъдимите не са нарушени, тъй като съдебната фаза е съществената в процеса и те могат
да направят искания за събиране на доказателства в хода на производството по делото.
Както първостепенният съд, така и настоящият състав, констатира обстоятелството, че
въпреки възраженията на защитниците срещу отказа или непроизнасянето на прокурора за
събиране на доказателства, в разпоредителното съдебно заседание същите не са направили
никакви искания за събиране на нови доказателства, каквато процесуална възможност им
дава разпоредбата на чл.248, ал.1, т. 7 НПК.
По отношение на възраженията на защитата във връзка с непредявяване на материалите по
делото, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Под внимание е била взета разпоредбата на чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК, определяща кръга на нарушенията, които следва да се считат за съществени
и отстраними, като правилно е било съобразено, че сред тях не попада посоченото от
защитата непредявяване на материалите по делото. Въпреки това съдът е обсъдил и
създалите се процесуални ситуации, ограничили възможностите за предявяване на
материалите по делото на подсъдимите Д. и Т.. Основателно е възражението на адвокат Д.,
че от протокола, приложен на л. 11, том 8 от ДП, е видно, че са били предявени на
подсъдимия и защитника му само явните материали по делото. В същото време обаче и
двамата са били призовани/виж л. 25 и л. 39, том 8/ и им е била осигурена възможност на
24.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 26.02.2021 г. за предявяване на останалите материали по
делото. Последното е било осуетено поради посочено от Д. заболяване от КОВИД 19 и
карантиниране, което обаче не е било безспорно установено с оглед представената от РЗИ –
Благоевград справка. От друга страна, въпреки че адвокат Д. не е присъствал на предявяване
на секретните материали по делото с подсъдимия Д., той реално се е запознал със същите по
делото в качеството си на защитник на подсъдимия О., видно от протокола за предявяване
от 25.02.2021 г., приложен на л. 73, том 8 от следственото дело.
По отношение възражението на адвокат Д. за неучастие на защитата и подсъдимия на
3
предявяване на материалите по делото от досъдебното производство, правилно съдът е
приел, че е било гарантирано както правото, така и възможността същите да се запознаят с
всички материали, включително и секретни такива по делото. Те са били призовани за
предявяване на материалите по делото /адвокат Д. с нейния доверител/ на 24.02.2021 г. /виж
л. 69, том 8 от следственото дело/ и на тази дата им е била осигурена възможност да се
запознаят с всички материали по делото. Правилно съдът е съобразил, че обстоятелството,
че тя не е реализирала тази възможност, мотивирайки становището си с отказа на прокурора
да се произнесе по направени доказателствени искания, не води до допуснато съществено
процесуално нарушение. Отделно съдът е съобразил и обстоятелството, че отказът на
защитата да се запознае с материалите по делото и същите да й бъдат предявени е бил
удостоверен с подписите на двамата свидетели.
Настоящият състав споделя така изложените съображения на първата инстанция относно
създалите се процесуални ситуации и също намира, че даже и да се игнорира разпоредбата
на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, не е било нарушено правото на подсъдимите Т. и Д., свързано с
непредявяване на материалите от досъдебното производство. Но даже и да се приеме, че все
пак е допуснато нарушение в тази насока, то същото е сред онези нарушения, които могат да
бъдат компенсирани в съдебната фаза на процеса, тъй като на страните е предоставена
ефективна възможност за достъп до материалите по делото. Това им право се явява охранено
и това е така, защото им е предоставена възможността да се запознават с делото и да правят
необходимите извлечения в контекста на правото им да участват в производството.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия О., изложено във въззивната му
жалба, че и по отношение на този подсъдим е било допуснато съществено процесуално
нарушение по време на досъдебното производство, като той и защитата му не са били
уведомявани за всички процесуални действия, въпреки изрично заявеното желание от О. за
това при повдигане и предявяване на обвиненията му. От протоколите за разпит на О. като
обвиняемо лице е видно, че същият е направил само искане за предявяване на материалите
по делото, а желание за участие във всички процесуални действия след предявяване на
обвинението при разпита му от него не е заявявано.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на защитата на подсъдимия Т.
досежно невнасяне в съда на искане за изменение на мярката за неотклонение в досъдебната
фаза на производството. От писмо вх. № 1958/02.03.2021 г., приложено на л. 2 от нохд №
195/21 г., е видно, че същото е било внесено за разглеждане от съда заедно с обвинителния
акт /виж точка 2 от приложените материали към писмото/. Обосновано и законосъобразно е
било прието, че с оглед образуваното съдебно производство, искането за изменение на
мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Д. следва да бъде разгледано по реда
на чл. 270 НПК, което е било сторено и то нееднократно до настоящия момент.
В тази връзка жалбата на подсъдимия Т. срещу определението в частта, с която е оставено
без уважение искането му за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под
4
стража“ в по-лека такава, доколкото не е била налице промяна в обстоятелствата, е
неоснователна. Последно с определение № 722 от 12.08.2021 г., потвърдено изцяло с
определение № 956 от 01.09.2021 г. на САС, състав на Окръжен съд – Благоевград е оставил
без уважение искането на подсъдимия Т. за изменение на мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в по- лека такава, като е взел предвид здравословното му
състояние, съобразил е опасността да извърши престъпление и е отчел продължителността
на задържането му. Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на
съда по този въпрос до момента нови обстоятелства, които да доведат до изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия Т., не са настъпили. Обстоятелствата, сочени от
него и защитата му, касаещи здравословното му състояние, са били взети предвид от
съдебния състав, и то не само при последното разглеждане на въпроса за мярката му за
неотклонение. Правилно съдът е приел, че нови доказателства, установяващи твърдяното от
подсъдимия във връзка със здравословните му проблеми, не се сочат и съдът не е
констатирал, че са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по
отношение на Т. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
Отделен е въпросът, че опасността подсъдимият да се укрие или да върши престъпление
продължава да съществува реално и няма данни, които да минимизират интензитета й до
степен, налагаща изменението й в по – лека.
Обстоятелствата по делото, свързани с развитието му в досъдебната и съдебната фаза, не
дават основание да се приеме, че е превишен и „разумния срок“, определен от правилата на
ЕКЗПЧОС и НПК, като изложените в тази връзка съображения от защитата са
несъстоятелни.
Всичко посочено по-горе налага извода, че в обжалваната му част определението е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадените срещу него жалби
оставени без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 802 от 21.09.2021 г., по нохд № 195/21 г., на
Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на защитата на
подсъдимите В.Т., Е.Д. и Т.О. за прекратяване на съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения и връщане на делото на Окръжна прокуратура –
Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА определението и в частта му, с която е оставено без уважение искането
5
на защитата на подсъдимия Т. за изменение на взетата по отношение на същия мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Благоевград за разглеждането му по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6