Р
Е Ш Е
Н И Е №92
Гр.Добрич
14.04.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито
заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
С участието на
секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА
като разгледа В.гр.д..№49
по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе
предвид
следното:
Производството е по чл.* и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Е. П. П.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.В.,бул.“В.
В.“№*,представлявано от П. С. С.,Я. М. Д.и Г. К.,чрез процесуалния си
представител адв.В.К.,ДАК,адрес *** срещу Решение
№137 от 28.10.2019г.по гр.д.№323/2019г.на РС гр.КаВ.,с
което е признато за установено по отношение на жалбоподателя ,че ищецът Ф. „Л.
Б. Б.“,ЕИК ** ,с председател П. С.не дължи на жалбоподателя сумата от 2 322,55
лв.,начислена под форма на корекция от ответното дружество за обект,находящ се в с.Д. ,общ.Ш.за периода от 05.05.2017г.до 04.01.2018г.,по ф-ра
№**/15.04.2019г.,на основание чл.50 от ПИКЕЕ във вр.с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.38 от ОУ на ДПЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ.Присъдени са
следващите се съдебно деловодни разноски на ищцовата
страна.
В жалбата се излагат аргументи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение.
Правото на жалбоподателя да коригира сметките за потребена
електроенергия ,в случаите на неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ.Чл.98а ал.1 т.6
б.“а“ от ЗЕ предвижда изрична възможност за крайния снабдител да извърши корекция на сметка съобразно
правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ на потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена,неправилно измерена или неточно измерена ел.енергия ,поради
неправомерно присъединяване,промяна в схемата за свързване или неправомерно
въздействие върху уреди,съоръжения или устройства по чл.120 от ЗЕ.
Ищецът е потребител на електро енергия за
битови нужди по смисъла на пар.1 ,т.42 от ЗЕ,както и
че имотът ,в който е монтиран електромера
е присъединен към електропреносната
мрежа,поради което ищецът има задължение да заплаща електроенергията,използвана
от него.С измененията на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012 г./в нормата на чл.83 т.6 ЗЕ
тълкувана във вр.с чл.21 и чл.98 от ЗЕ е предвидена
възможност за извършване на корекции в сметките на потребителите в упоменатите
по-горе случаи,но при спазване на определени правила,приемането на които е в
компетенцията на ДКЕВР.Нормативната уредба не съдържа като предпоставка за
корекцията виновно поведение на потребителя на електроенергия.Съдът е направил
извод,че корекционната процедура е лишена от правно
основание,поради което липсва нормативно задължение на абоната да заплаща
коригираната електрическа енергия.
Допустимо е в приетите от страните общи
условия да се определят начини за определяне на качеството и количеството на
стоки,които не са пряко измерени,в т.ч. и неотчетена електрическа енергия
,както и че страните са свободни да договорят начина на определяне на
количеството,когато по различни причини като повреда или манипулиране на
измервателните уреди,измерването не е извършено въобще през определен период от
време или е извършено неточно.Доказването на релевантните факти може да се
проведе с всички доказателствени средства,допустими
по ГПК,а когато приетият от страните начин за определяне на количеството е
неприложим,то се определя от съда при условията на чл.162 от ГПК.Цитира се
актуална съдебна практика по казуса-Решение 124/18.06.2019г.по
гр.д.№2991/2018г.на ВКС трето ГО.
С тези и други подробно посочени в жалбата
аргументи се настоява за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК.
От ответника по жалбата е постъпил писмен
отговор,в който се оспорва основателността й.
В
отговора се излага следното:
Решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.Правилно е уважен иска за недължимост
по отношение на ответника на сумата от 2 322,55лв.Подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът е начислил за заплащане процесната сума,като коригирана електроенергия без
първоначално основание.Представените констативни протоколи от проверки на СТИ
са частни писмени доказателства по
смисъла на чл.180 от ГПК и не обвързват ищеца с материална доказателствена
сила.Те са съставени в нарушение на чл.61 ал.1 от ОУ на ДПЕЕМ ,тъй като са
съставени в отсъствие на абоната,като в резултат от проверката се съставя
едностранно преизчисляване на електроенергията
за минал период и като завършек на процедурата се изпраща автоматично
създадено писмо за дължими суми.
Ответникът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване,че извършената
проверка е законосъобразна,че материализираните факти и обстоятелства в
съставените документи отговарят на действителността,че е извършена намеса в
електроразпределителната мрежа на ответника по делото,че едностранно
коригираното количество енергия е доставено реално на потребителя.Цитира се
съдебна практика на ВКС по аналогични казуси.
В тази насока се излагат подробни доводи
относно незаконосъобразността на действията на жалбоподателя ,свързани с
едностранната корекция на електрическа енергия в процесния
обект.
С тези мотиви се настоява първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Жалбата е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт,постановен от съда в рамките на неговата компетентност,който не
страда от пороци ,водещи до неговата нищожност или недупостимост.
Относно правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Като се запозна с доказателствата по
делото,Окръжният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 14.01.2018г.на обект на ищеца по установителния
иск,предявен срещу жалбоподотеля е извършена проверка
на СТИ ,измерващо показанията за потребена
електрическа енергия от абонат с абонатен № ** и клиентски №** ,а именно Ф. „Л.
Б. Б.“ в с.Д.,обл.Д..Регистрирана е неизправност в
електромер с фабричен №**.Съставен е Констативен протокол №**г.,при което е
установена външна намеса в тарифната схема ,която за електромери „**„ трябва да
се състои от тарифи Т1,Т2 и Т3.Действително потребената
енергия се разпределя върху невизиуализираната тарифа
Т4-012893.8 К Wh .Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера.Същият съответства
на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.Издадена е ф-ра №** от
15.04.2019г. за коригираната стойност на
електроенергията за сумата от 2 322,55 лв.
В исковата молба се твърди,че се оспорват
констатациите и редовността на съставения протокол ,оспорва се присъствието на представител на ищцовата
Ф. при съставянето му .Липсват
доказателства за присъствието на свидетели или орган на полицията при
проверката на електромера и съставянето на протокола,както и методиката на
изчисляване на сумата ,предмет на иска.Оспорва се и съставени констативен
протокол от метрологична експертиза,тъй като е съставен една година след извършване
на проверката.От съставеното извлечение за плащания за периода от 11.04.2017г.до 07.06.2019г. е
видно,че ищецът регулярно е заплащал задълженията си по всички издадени му
фактури от страна на ответното дружество,изключая
дължимата сума,която се оспорва по делото.
По делото е представен съставения КП№**г.,в
който е отбелязано,че проверката е извършена от служители на „Е. П. М.“АД ,в
присъствието на представител на юридическото лице Ф. „Л. Б. Б.“-представляващия
П. С. С.,който е подписал протокола,но без участие на свидетели или орган на
полицията.На Председателя на Ф.та са изпратени уведомления от 15.04.2019г.,без
данни същите да са получени-върху представените обратни разписки към уведомленията липсват подписи на
получател.
На ответника по установителния
иск е указана доказателствената тежест да установи дължимостта на претендираната от него
цена на доставена електроенергия ,както и установената с протокол на БИМ външна намеса в тарифната схема на елекромера.
Изслушан е един свидетел,а именно св.Й. В.,специалист
„Енергиен контрол“при ответното дружество,един от съставителите на протокола от
04.01.2018г.,който установява,че П. С.е
присъствал на проверката на електромера.При проверката се установило,че има
тарифа,която не е визуализирана и която отчита електроенергия.Няма намеса в
схемата на електромера.
По делото е изслушана съдебно счетоводна
експертиза,която дава заключение,че задължението е осчетоводено при ответника в
процесния размер от 2 322,55 лв.,като получено
вследствие на преизчислена служебно ел.енергия за периода от 05.05.2017г.до
04.01.2018г.Изчисленията са аритметично точни.
Към датата на извършената проверка с Решение
№1500 от от
06.02.2017г.на ВАС е отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,считано от
14.02.2017г.Разпоредбата на чл.50 от
действащите ПИКЕЕ към датата на проверката е отменена със същото решение,но
вследствие на отмяната му от
петчленен състав на ВАС е останала да действа до отмяната й на 23.11.2018г.
В Решение №21 от 01.03.2017г.по
гр.д.№50417/2016г. на |Първо ГО на ВКС е прието,че след изменение на ЗЕ /ДВ бр.54 от 2012г./-чл.83
ал.1 т.6 от закона,чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а в закона е предвидена уредба,която
позволява извършване на проверка на изправността на измервателната система и
установяване на грешка над допустимата,при което ако не е известно кога е
възникнала грешката,отчетеното количество се
определя по процедура,предвидена в договора за покупко-продажба,доставка
на електроенергия.
Съгласно мотивите на решението в случая се
касае до договор за покупко-продажба на елекрическа
енергия ,при което на общо основание от потребителя се дължи цената на реално
получената електрическа енергия.Доставчикът следва да докаже реално доставеното
количество електрическа енергия и разликата между заплатеното и действително
полученото.
В отговора си ответникът се позовава на Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните М. на „Е. С.“.От справка в интернет страницата на „Е.
П.В.“ЕАД се установява,че с Решение №595 от 17.01.2017г.на ВАС окончателно е
отменено Решение ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР,с което са одобрени общи условия
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „Е. П.М.“АД,с настоящо наименование „Е. С.“АД,влезли в сила на 27.09.2014г.След
отмяната на общите условия на електроразпределителното предприятие от ВАС дружествата ще прилагат в отношенията си
клиентите си общите условия,действали преди 07.09.2014г.,а именно ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М.
на „Е. С.“,одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-060/07.11.2007г.,изменено с Решение
№ОУ 004/06.04.2009г.
Съгласно чл.34 ал.1 от посочените и
действащи общи условия електроразпределителното дружество има право да извършва
първоначални и последващи проверки на СТИ по реда на
Закона за измерванията и нормативните актове към него.Съгласно чл.34 ал.6 от
общите условия,в случай,че при проверка,осъществена по реда на предходните
алинеи се установи несъответствие с нормираните характеристики, „Е. С.“АД
съставя констативен протокол по реда на общите условия,а средствата за
търговско измерване се демонтират и на тяхно място се поставят изправни
такива.Всяка от страните може да инициира метрологична проверка,при което СТИ
се изпраща в запечатани пликове на акредитирана лаборатория.В чл.37 от ОУ е
предвидено правото на жалбоподателя да коригира едностранно сметките за потребена електроенергия за изминал период в описаните в
текста случаи,включително при нарушения в целостта и/или функционалността на
СТИ или в свързващите ги електрически инсталации,установени при проверка на
място и отразени в констативен протокол,съставен по реда на тези общи
условия-чл.37 ал.1т.1.
В чл.38 е установен начин за изчисляване на
неизмерена или неправилно или неточно измерена електрическа енергия,като
детайлно са предвидени хипотезите и методиката на изчисление на корекцията в
различните случаи.
Доколкото общите условия съставляват договор
,който е задължителен между страните и имат силата на закон за страните,които
са ги сключили ,съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД,настоящата съдебна инстанция
приема,че е налице договорно основание,както и неотменена законова разпоредба
,действаща към момента на проверката за извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя,при установено неточно измерване от страна на
средството за търговско измерване.Не се поставя въпроса за вина на
потребителя,като страна по договора,а е налице обективна
отговорност-разпределение на риска от възникнала повреда в СТИ.
Тъй като се претендира цената на реално потребена ,но незаплатена електрическа енергия,то в тежест
на ответника по предявения отрицателен установителен
иск е доказването на количеството реално получена електрическа енергия от
потребителя за процесния период.
По делото са оспорени представените
констативни протоколи от 14.01.2018г.за наличието на констатирани неизправности
в средството на търговско измерване,както и констативен протокол №*/04.04.2019г.на Български институт по метрология,поради което доказването
на верността на отразените в тях констатации би следвало да стане чрез
назначаване на техническа експертиза по делото,която да даде компетентно
заключение относно изправността на средството за търговско
измерване,респективно в какво се състои неизправността му,както и относно това
има ли външна намеса .Не е ясна и методологията,въз основа на която е извършена
корекцията на сметката на ищеца и въззиваема страна в
настоящото производство.Съдебно счетоводната експертиза няма компетентност да
провери правилността на тази методика,съобразно изискванията на чл.38 от ОУ
,цитирани по –горе.Тя е отразила,че направените изчисления за математически
точни,което не е достатъчно доказателство за правилността на извършените
изчисления за процесната корекция.
В този смисъл ответникът по иска не е
доказал размера на дължимата цена на коригираната от негова страна електрическа
енергия,като не е установил методиката на изчислението й и съответствието на
тази методика с определените в общите условия изисквания .
Макар и с други различни от изложените в първоинстанционното решение мотиви,съдът намира същото за
правилно като краен резултат,поради което го потвърждава.
Въззиваемата
страна претендира сторени съдебно деловодни разноски в настоящата
инстанция.Представен е договор за правна защита и съдействие с определена и
внесена сума в размер на 400лв.-адвокатско възнаграждение,които следва да се
присъдят на ответника по жалбата.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №137 от 28.10.2019г.по
гр.д.№323/2019г.на РС гр.КаВ..
ОСЪЖДА „Е. П.П.“АД,със
седалище и адрес на управление-гр.В.,бул.“В. В.“*,В. Т.
Г,ЕИК ** да заплати на „Ф. Л. Б. Б.“,представлявана от П. С. С.,ЕИК ** сумата
от 400 лв./четиристотин лева/-сторени във въззивната
инстанция съдебно деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.