Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 804 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от Б.И. В.-К.иск
за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на
адреса гр. София, ж.к. *****като адрес на управление на „Т.“ ЕООД по партидата
на дружеството в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо
обстоятелство.
Ответното дружество, уведомено по реда на чл.
50, ал. 4 ГПК, не взема становище по предявения иск.
Според твърденията в исковата молба ищцата е
придобила собствеността върху апартамента на процесния адрес гр. София, ж.к. *****с
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 02.04.1999г.; с
договор от 09.08.2005г. е отдала апартамента под наем на Ц.Ч.(едноличен
собственик и управител на ответното дружество); през лятото на 2009г. Ц.Ч.е
напуснал апартамента и оттогава той или други служители на ответното дружество
не пребивават на адреса; на 16.11.2011г. ответното дружество е пререгистрирано
в търговския регистър към Агенцията по вписванията с вписан адрес на управление
***.
Първите две обстоятелства се установяват от
нотариалния акт от 02.04.1999г. и договора за наем от 09.08.2005г., представени
като писмени доказателства с исковата молба.
Обстоятелството, че от 2009г. до настоящия
момент на процесния адрес няма служители на ответното дружество, представлява
отрицателен факт, който съдът приема за установен по делото при липса на събрани
доказателства, които да го опровергават.
Вписването на адреса гр. София, ж.к. *****като
адрес на управление на „Т.“ ЕООД се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по партидата на
ответното дружество в търговския регистър.
Независимо, че твърденията в исковата молба
се установяват в производството по делото, предявеният иск се явява
неоснователен.
Адресът на управление на дружество с
ограничена отговорност представлява елемент от статута на дружеството, който е
част от задължителното съдържание на дружествения договор (учредителния акт при
еднолични дружества с ограничена отговорност) и съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ и чл.
137, ал. 1, т. 1 ТЗ се определя от учредителите на дружеството или от общото
събрание на съдружниците (респективно от едноличния собственик на капитала на
дружеството съгласно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ).
Вписването на адреса на управление на
дружество с ограничена отговорност в търговския регистър представлява вписване
на последиците от решението за учредяване на дружеството, респективно от
решение на общото събрание или едноличния собственик на капитала за промяна на
учредителния акт на дружеството в частта му, с която е определен адресът на
управление (аргумент от изричния текст на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 ТЗ и
чл. 140, ал. 1 и 2 ТЗ), поради което може да бъде квалифицирано като вписване
на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ именно и
само в хипотезите, при които вписаният адрес на управление не е съответен на
действителното съдържание на актовете на върховния орган на дружеството по чл.
115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ (респективно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл.
147, ал. 2 ТЗ) или е съответен на съдържанието на тези актове, но по исков ред
бъде установена нищожност на самите актове (изрично в този смисъл мотивите към
т. 3 от тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.
№1/2002г. на ВКС, ОСГК).
Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че вписаният адрес на
управление на ответното дружество е идентичен с адреса на управление, определен
с учредителния акт на дружеството, а вписването на този адрес в търговския
регистър към Агенцията по вписванията на 16.11.2011г. не е извършено въз основа
на последващо решение на едноличния собственик на
капитала за промяна на адреса на управление на дружеството (чиято валидност да
е допустим предмет на разглеждане в производството по предявения установителен
иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), а е извършено като последица от пререгистрацията
на дружеството по реда на §4 ЗТРРЮЛНЦ.
Обстоятелството, че дружеството е напуснало
вписания адрес на управление и не осъществява дейност от този адрес, освен че по
съображенията по-горе поначало не квалифицира вписването на адреса като
вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, представлява
и изрично предвидено в закона основание за уведомяване на дружеството чрез фингирано връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, който е предвиден
с цитираната разпоредба и препращащата разпоредба на чл. 50 ЗННД като последна възможност
за връчване на изявления до дружеството с процесуални или материалноправни
последици (респективно като гаранция за правата на третите лица, произтичащи от
тези последици), но би се оказал неприложим в случай, че вписването на адреса
на управление на дружеството бъде обявено за вписване на несъществуващо
обстоятелство и бъде заличено от търговския регистър по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ именно поради наличие на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения предявеният
установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В случай, че ищцата счита, че правото й на
собственост върху апартамента на процесния адрес е накърнено като последица от
вписването на този адрес като адрес на управление на ответното дружество, правото
й на съдебна защита може да бъде осъществено чрез иск с правно основание чл.
109 ЗС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И. В.-К.с ЕГН **********
иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че
вписването на адреса гр. София, ж.к. *****като адрес на управление на „Т.“ ЕООД
с ЕИК ******* по партидата на дружеството в търговския регистър представлява
вписване на несъществуващо обстоятелство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: