Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА И.при участието на секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от мл. съдия Теодора И.въззивно гражданско дело № 110 по описа на съда за 2021 година.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Н.К., срещу решение № 228400 от 03.09.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20224428 от 13.10.2020 г. и двете по гр.д. № 64595/2017 г. на СРС, 171 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Е. И.Г. и С.И.Г. искове за осъждането им, в условията на разделност, да заплатят на ищеца сумата 3398,91 лв. (по 1699,45 лв. всеки от тях), включваща: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ - сумата 2699,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 097911, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 663,62 лв. обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода 15.09.2014 г. - 29.08.2017 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ - сумата 29 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.06.2014 г. – 31.05.2015 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 7,20 лв. обезщетение за забава върху главницата по т. 2 за периода 31.07.2014 г. - 29.08.2017 г.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказано обстоятелството, че ответниците са били собственици на процесния апартамент, съответно са притежавали качеството на потребители на топлинна енергия. Твърди се, че в отговора на исковата молба същите не са оспорили факта, че като наследници на майка си М.Л.Г., са придобили собствеността върху имота, а данни за това се съдържат и във всички списъците на етажните собственици от вх. 1, бл. 42 в ж.к. „Дианабад“, гр. София. В същите наследодателката им фигурира като потребител на топлинна енергия, със съответен абонатен номер. Твърди се, че жилището не е било предмет на прехвърлителни сделки от наследодателката или от наследниците й, поради което и съгласно представеното удостоверение за наследници, негови собственици са ответниците. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, направени за разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С отговора на въззивната жалба, подаден от Е. И.Г. и С.И.Г., чрез назначения им особен представител адв. М.Ц., се изразява становище за правилност на обжалваното решение и се иска потвърждаването му. Твърди се, че в доклада си по чл. 146 ГПК районният съд не е отделил като безспорно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния апартамент, поради което ищцовото дружество е следвало да докаже този факт.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ за уважаване на исковете срещу Е. И.Г. и С.И.Г. за присъждане на сумата 2699,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2015 г. топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в едномесечен срок след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
В случая, наследодателката на ответниците – М.Л.Г. е била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, за процесния имот. На първо място, по делото не се спори, че същата е била собственик на апартамента, а се оспорва наличието на облигационни отношения, в процесния период, между дружеството и ответниците (видно от отговора на исковата молба). На второ място, дори да се приеме, че М.Л.Г. не е била собственик на жилището, то същата е била облигационен ползвател на апартамента и е имала сключен договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Този извод следва от представените и приети като писмени доказателства по делото копие на списъци на броя на живущите в процесната жилищна сграда (л.8 и л. 9 от делото на СРС), в които М.Л.Г. фигурира като живуща в ап. 68, както и като потребител на топлинна енергия с аб. № 97911, и които носят саморъчен подпис на същата, както и от копие на индивидуална справка за отопление и топла вода от 30.09.2015 г. (л. 95 от делото на СРС), в която като клиент е посочена М.Л.Г.,***, аб. № 97911. Тоест, дори да се приеме за недоказано, че М.Л.Г. е била собственик или вещен ползвател на процесния апартамент, то същата е имала качеството на потребител на топлинна енергия като облигационен ползвател на жилището със сключен договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. След смъртта на М.Л.Г. (починала на 09.08.2008 г.), правата и задълженията по сключения с „Т.С.“ ЕАД договор са преминали в правната сфера на нейните наследници – ответниците Е. И.Г. и С.И.Г., с равни наследствени дялове. От изложеното следва, че между „Т.С.“ ЕАД, от една страна, и Е. И.Г. и С.И.Г., от друга, е валидно облигационно отношение по доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот ап. 68, находящ се във вх. 1, бл. 42, ж.к. „Дианабад“, гр. София.
В исковия период са действали ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. По делото няма данни и твърдения, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, въззиваемите да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните. В чл. 63, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои от наследниците, а при липса на писмено споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствените им дялове. Доколкото липсват данни след смъртта на М.Л.Г. да е била открита индивидуална партида само на името на един от нейните наследници, то следва да се приеме, че облигационните отношения по договора за доставка на топлинна енергия са възникнали по отношение и на двамата наследници.
Възражението на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в общите условия към договора за доставка на топлинна енергия е неоснователно. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Според дефиницията на дадена в чл. 146, ал. 2 ЗЗП, клаузи, които не са уговорени индивидуално са онези, които са изготвени предварително, без потребителят да е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе (по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с идентично съдържание като чл. 3, т. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на потребителските договори), доколкото съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.
Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ). От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява нейната стойност – 2699,08 лв. реално потребена топлоенергия (от тази сума всеки от ответниците дължи по 1349,54 лв.). От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че бл. 42 в гр. София, ж.к. „Дианабад“ е бил топлоснабден за битово горещо водоснабдяване. За процесния период не е бил осигурен достъп до имота за отчет на уреда за дялово разпределение, поради което за жилището е била изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ. Начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено, от фирмата за дялово разпределение, реалното потребление на топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Т.С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. В процесния апартамент има два броя водомери за топла вода. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологична проверка в спорния период. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. Настоящият състав намира заключенията на двете експертизи за пълни, ясни и обосновани, поради което ги кредитира изцяло.
Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.
Горното налага извод за дължимост от ответниците по иска на сумата 2699,08 лв. реално потребена топлоенергия (по 1349,54 лв. всеки от тях), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „******, аб. № 097911, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. топлинна енергия.
Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
149 ЗЕ за уважаване на исковете срещу Е. И.Г. и С.И.Г. за присъждане на сумата 29
лв., представляваща цена на извършена в периода 01.06.2014 г. – 31.05.2015 г.
услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
В случая, видно от протокол от 20.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „******, за извършване на услугата дялово разпределение е избрано дружеството „Т.с.“ ЕООД, а видно от договор № 3396/23.09.2002 г. етажната собственост на същата сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. В чл. 36 ОУ от 2014 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.
Неоснователно е възражението на ответниците, че дружеството за дялово разпределение „Т.с.“ ЕООД не било вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От представения от ищцовото дружество договор по чл. 139в ЗЕ № 94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, последното дружество притежава регистрация по чл. 139а ЗЕ с № Р-01/06.04.2007г.
С оглед горното и предвид обстоятелството, че със заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че „Т.с.“ ЕООД е извършвало дяловото разпределение за имота в съответствие с методиката и нормативната уредба, и предвид обстоятелството, че със заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2014 г. - 31.05.2015 г. възлиза на 29 лв., искът е основателен за сумите от по 14,50 лв. за всеки от ответниците.
Не са налице предпоставките на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
уважаване на акцесорните искове за присъждане на сумата 663,62 лв. обезщетение
за забава за периода 15.09.2014 г. - 29.08.2017 г. върху главницата за
доставена топлинна енергия и на сумата 7,20 лв. обезщетение за забава за периода
31.07.2014 г. - 29.08.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.
Както вече бе посочено, в процесния период страните са
били обвързани от действието на ОУ от 2014 г., според които длъжникът изпада в
забава само ако не изпълни задължението за плащането й в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период на интернет страницата на ищеца (чл. 33, ал. 2 и ал. 4 ОУ от 2014 г.).
Ищецът, в чиято тежест е било да установи датата на публикуване на фактурите за
потребено количество топлинна енергия, не е ангажирал никакви доказателства за
това, поради което и съгласно цитираните разпоредби ответниците не са изпаднали
в забава за сумите, дължими за посочените периоди.
Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на процесните вземания на ищеца е частично основателно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора. Исковата молба е подадена на 14.09.2017 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 13.09.2014 г., възлизащи общо на 428,64 лв., както и за вземанията за услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2014 – 13.09.2014 г., възлизащи общо на 14,43 лв.
Поради частично съвпадение между изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъда отменено в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. 149 ЗЕ е отхвърлен за сумата 2270,44 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.09.2014 г. – 31.05.2015 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното й изплащане, както и в частта, с която искът
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ е отхвърлен за сумата 14,57 лв.,
представляваща цена на извършена в периода 01.09.2014 г. – 31.05.2015 г. услуга
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане. В останалите части решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съдът намира, че на въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата 957,60 лв., представляваща
част от направените от нея разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената
част от исковете, включваща заплатени държавни такси, депозити за експертизи и
за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер
– по100 лв. за всяка инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №
228400 от 03.09.2019 г., поправено с решение № 20224428 от 13.10.2020 г. и
двете по гр.д. № 64595/2017 г. на СРС, 171 състав, в частта, с която
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. И.Г. и С.И.Г., в условията на разделност, осъдителни искове са отхвърлени за следните
суми: 1/. искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ – отхвърлен
за сумата 2270,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за
периода 01.09.2014 г. – 31.05.2015 г. топлинна енергия, отразена в обща фактура
№ **********/31.07.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„******, аб. № 097911, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. искът с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ – отхвърлен за сумата 14,43 лв.,
представляваща цена на извършена в периода 01.09.2014 г. – 31.05.2015 г. услуга
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Е. И.Г., ЕГН ********** и С.И.Г., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК******, следните суми: 1/.
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ – да
заплатят общо сумата 2270,44 лв. (по 1135,22 лв. всеки от тях),
представляваща цена на доставена от дружеството в периода 01.09.2014 г. –
31.05.2015 г. топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 097911,
ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. 149 ЗЕ – да заплатят общо сумата 14,43 лв. (по 7,22 лв. всеки от тях),
представляваща цена на извършена в периода 01.09.2014 г. – 31.05.2015 г. услуга
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 228400 от 03.09.2019 г., поправено с решение № 20224428 от 13.10.2020 г., по
гр.д. № 64595/2017 г. на СРС, 171 състав в останалите части.
ОСЪЖДА Е. И.Г., ЕГН ********** и С.И.Г.,
ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК******, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата 957,60 лв. (по 478,80 лв. всеки от тях) разноски по
делото за двете инстанции, съобразно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД,
с ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.