Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на двадесет и пети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАВА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12411 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 446888/09.07.2018г. по гр.д. № 57526 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав „Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на ЗАД”А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
на чл. 213 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 4056,65лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-22.08.2017г. до изплащането й, представляващи невъзстановена сума
по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 4056,65лв. до предявения
размер от 4227,52лв. и за лихва върху тази горница от подаване на исковата
молба, като ответникът е осъден да заплати
ищеца разноски по делото в размер на 810,69лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски от 13,34лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5126264/01.08.2018г. от ответника по исковете - Д.з.”АД,
ЕИК ******** в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните по
делото доказателства не установяват виновно противоправно поведение на
застрахования при него водач в причинната връзка с което да са настъпили
процесните вреди. Протокол за ПТП не бил от естество да установи същото , длъжностни
лица от КАТ не били възприели механизъм на настъпването му. Събраните гласни доказателства го
опровергавали. Водачът на застрахования при ищеца автомобил можел да избегне
удар, но високата му скорост и недостатъчен контрол върху МПС не му позволило
да стори същото. Показанията на св. П. били противоречиви, наказателното
постановление не било от естество да обоснове извод за виновно противоправно
поведение на застрахования при него водач. Евентуално преобладаващ принос за
ПТП имал водач на застрахован при ищеца автомобил, за което възражение били
направили своевременно с отговора на исковата молба. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец ЗАД”А.Б.”, ЕИК ******** е оспорил жалбата. Изложило е
съображения, че решението е правилно. Посочил е , че в тежест на ответника било
да докаже, че процесните вреди са претърпени по начин различен от посочения в
исковата молба, но това не било направено, поради което и причинната връзка
между поведението на застрахован при ответника водач и вредите по фара била установена по делото.
Водач на застрахован при ответника автомобил бил спрял за престой без да се
убеди, че не създава опасност , отворила внезапно предна лява врата в резултат
на което реализирала удар с преминаващия покрай нея автомобил, застрахован при
ищеца. Това се установявало от всички събрани доказателства по делото. Вещото лице
било категорично в извода си , че водач на „Рено” не е имал възможност да
избегне удара, а същевременно водач на „Опел” е видял приближаващия се „Рено”,
но въпреки това отворила предната лява врата на своя автомобил. И предизвикала
ПТП, за което била ангажирана и административно-наказателната й отговорност. Претендирал
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2018924/22.08.2017г. на ЗАД”А.Б.”, ЕИК ******** срещу Д.з.”АД,
ЕИК ********, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4227,52лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
от 4212,52лв. за вреди по застрахован при ищеца автомобил „„ Рено Меган
Сценик”, рег. № ******по застраховка „Автокаско” полица №
15-0300/270/5000457/2015г., причинени от виновно противоправно поведение на водач
на автомобил Опел Корса”, рег. № *******, проведено на 13.04.2016г.,
застрахован при ответника Д.з.”АД по
застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/15/116000199790, както и 15лв.
ликвидационни разноски. Навело е твърдения, че към 13.04.2016г. бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Каско” за автомобил „Рено Меган Сценик”, а ответникът бил обвързан
от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водач на „Опел
корса” , който нарушил правилата за движение по пътищата и спрял за престой на
пътно платно, като отворил предна лява врата без да се убеди, че не създава
опасност за останали участници в движение и така настъпил удар с преминаващия
покрай него автомобил „Рено Меган Сценик”, за отстраняване на вреди по който ищецът
платил 4212,52лв., направил и
ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника за му възстанови сумите.
Претендирал е разноски.
Ответникът „Д.з.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок е оспорил исковете.
Заявило е, че водач на „Опел Корса” не бил провел виновно противоправно поведение,
от което са настъпили вредите, такова бил провел водач на „Рено Меган Сценик” ,
който се движел с несъобразена скорост и без да осигури нужна странична
дистанция при преминаването си покрай „Опел”, евентуално преобладаващ принос за вреди имал водач на „Рено“, размер на
исковете бил прекомерен. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско” № № 15-0300/270/5000457/2015г., общи условия
, преписка по щета № 0300/16/777/502049, съгласно които на 21.12.2015г. А.Б.”АД е сключило с „В.П.”АД договор за
застраховка „Каско-пълно покритие” за период от 22.12.2015г. до
21.12.2016г. за територия на Република Б.
за МПС „Рено Меган Сценик”, рег. № ******при застрахователна сума от 9750лв.,
на 13.04.2016г. по искане на застрахования е образувана щета № 0300/16/777/502049
за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на 13.04.2016г. в гр. Шумен при
задминаване на спряло МПС, на което се отворила врата, , за обезщетяване на
вредите (по предна част, калници, врата, капак, колона, дръжка на врата,
лайсна, абсорбер, блок светлини, корпус на огледало, шенкел, носач окачване,
подкалници, основа, гуми, джанта, маншон, водач, , броня, амортисьор, лагер)
ищец е изплатил обезщетение от 4212,52лв. на 01.06.2016г. , начислил е 15лв.
ликвидационни разноски, на 22.02.2017г. е съставил покана до ответника за
възстановяването им, ответникът е получил писмо от ищеца на 24.02.2017г.
Прието е извлечение от сайта на
Гаранционен фонд, съгласно което на 05.01.2016г.
е сключен от ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
период от една година, считано от 15.01.2016г. полица № BG/15/116000199790 за автомобил с
рег. № ******
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1610810/13.04.2016г., съставен от
органи на КАТ, посетили местопроизшествие и носещ подписи за двама водачи на
МПС, участвали в същото и органи на КАТ, съгласно което на 13.04.2016г. около 07,50ч. в гр. Шумен на ул. „Дедеагач” е
настъпило ПТП, при което К.А.като водач на „Опел Корса” рег. № ******спряла за
престой , не се уверила, че няма да създаде опасност за други участници в движението и отворила предна лява врата,
което статало причина за ПТП с „Рено Меган Сценик” , рег. № ******, управляван
от С.П., преминаващ покрай нея , при което Рено е с увреждания по предна броня
вдясно, преден десен калник, предна и задна дясна врата, колона, окачване отпред
вдясно и предна дясна гума, на водач на „Опел Корса„ е съставен АУАН № Г-454182.
На схемата за ПТП в протокола спрелият автомобил „Опел“ е показан плътно
вдясно, място на удар е показано в дясна лента , а „Рено“ е показано в средата
на пътното платно с голямо отстояние от левия
край на пътно платно.
По делото е прието писмо изх. №
869-000-3779/14.03.2018г., с което
ОДМВР-гр. Шумен , Сектор „Пътна полиция”
е посочило, че по АУАН № Г-454182/13.04.2016г. е издадено наказателно
постановление № 16-0869-000947/11.05.2016г., което е влязло в сила на
05.02.2015г.
Разпитан по делото св. С.П.
е заявил, че през март-април 2016г. претърпял ПТП, било зимен сезон, имало
мъгла, пътувал около 7,45ч. сутринта с около 40-50 км/ч. по оживена улица в гр.
Шумен с училища наоколо, на улицата имало
спрени автомобили и при преминаването покрай тях чул силен удар, пътуващата до
него негова съпруга си ударила главата в сенника, чул звук счупени стъкла, не
осъзнал какво се случва, спрял след
няколко метра и тогава видял, че от спряла кола едно момиче било отворило врата
и така настъпил удар. Вредите по управляван от него автомобил били след
пътепоказателя на колата, предна гума, носачи, задна дясна врата била разбита
от удара. Дошла полиция и съставили акт на другия водач, около 1 час продължил
огледа, а момичето отишло в болница за рентгеноскопия, управляван от него
автомобил бил извозен с пътна помощ. Посочил е, че имало достатъчно разстояние
странично, за да премине покрай спрелия автомобил, не помнел дали е имало насрещно
движение в този момент. Улицата била двупосочна той бил навлязъл в платно за
насрещно движение, за да мине покрай спрелите автомобили. След като момичето се
върнало от болницата полицаите задавали въпроси и на него, но свидетелят не
знаел какви.
Разпитана по делото св. К.А.е заявила, че на 13.04.2016г.
управлявала „Опел Корса”, рег. № *******и участвала в ПТП в гр. Шумен, кв.
Тракия на главна улица, на което било позволено паркирането. Заявила е, че
около 8 ч. сутринта паркирала автомобила на тази улица поради технически
проблем с вратата, отворила предна лява врата на 5см. - 6 см., и друго МПС
преминаващо покрай нея изключително близко сгънал тази врата, а тя изхвърчала
от нея на земята и имала рани от пръснатия прозорец, защото държала вратата, за
да премине този друг автомобил. Посочила е, че видяла приближаващия се
автомобил и искала да го изчака да премине, но той ударил вратата. След удара
другият автомобил спрял на около 50м., водачът му говорел по телефона няколко минути, след това
слязъл и дошъл говорейки по телефона, този път на тел. 112 , дошла линейка
и била откарана в болница, останала там
около 3 часа, след което се върнала на местопроизшествието, за да говори с полицаите
, но те вече й били съставили акт, че е
извършила нарушение и единственото от което се интересували било свидетелят да
го подпише. По управлявания от нея автомобил вреди били пръснато стъкло на врата и сгъната врата По
другата кола видяла, че предна дясна страна е срязана от врата на Опел , имало
вреди по калник, всичко от дясна страна спрямо гумата, пукната гума и по нейно
мнение не можел да се движи на собствен ход. Линейката я била откарала в
болница преди да дойде полиция. При предявяване на протокола за ПТП е заявила,
че е положила подпис за участник № 1.
Заявила е, че улицата била с две ленти за движение с право на изпреварване и с
право на паркиране, сблъсък бил в дясна лента за движение, била спряла
автомобила с пуснати габарити, в насрещна лента нямало движение в този
момент. Другият автомобил минал на не
повече от 10см. от нейния автомобил и негова предна дясна страна ударила нейна
предна лява врата. Посочило е, че ограничението за скоростта било 40км/ч., а
другият автомобил се движел поне с 60-70 км/ч., вратата й била отворена около
10см. Посочила е, че другият автомобил би могъл да мине безаварийно покрай нея,
ако беше спазил дистанция. Не присъствала при съставянето на протокола за ПТП,
защото била в болницата, само се подписала на него, наложено й било наказание
глоба за това ПТП.
С приетото заключение по
съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че пазарната
стойност на работи и части за отстраняване на процесните вреди към дата на ПТП
е 4041,65лв. при съобразяване, че първа регистрация на „Рено“ е от
12.07.2007г., ликвидационни разноски били
15лв. Посочило е, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП по
протокол за ПТП и по свидетелски показания, събрани по делото. Посочило е, че съгласно
изписаните кодове за описание на пътна обстановка в протокола за ПТП в момента
на настъпването му е имало мъгла, пътно платно е било с ширина от 6,01м. до
7,00м., улицата била с двупосочно движение. Заявило е, че няма достатъчно
изходни данни за точно определяне на скоростта на движение на Рено”, но от
характер и степен на увреждания и от показанията на свидетелите позволяват извод, че скоростта му е била 50-60
км/ч. Посочил е, че при движение с по-голяма странична дистанция от „Рено” удар нямало да има и доколкото
нямало насрещно движение, нямало пречка за спазването на такава дистанция.
Водач на „Опел” можел да не отваря вратата и така за не настъпи ПТП. Водач на
Рено” не бил реагирал на отварянето на вратата на „Опел“ , поради което нямал техническа възможност да избегне удара,
не бил разбрал че удря кола, реакцията му била след удара.
С оглед
на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете съобразно
наведените твърдения и искания, поради което и правната квалификация на
исковете, дадена от СРС не се отразява на правилността на решението.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2016г. и
договор за застраховка „ГО” е от 2016г., съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) – аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявените искове са с правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ вр. с чл.
86 от ЗЗД
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е
право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес – чл. 411от КЗ.
Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не
би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от
всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие
на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован
по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл.
от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” на деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване.
Плащането на застрахователно
обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към
момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по
делото, че застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил „
Рено Меган Сценик” , рег. № ******на
13.04.2016г. е бил увреден при ПТП по предна част, калници, врата, капак,
колона, дръжка на врата, лайсна, абсорбер, блок светлини, корпус на огледало,
шенкел, носач окачване, подкалниц;и, основа, гуми, джанта, маншон, водач, ,
броня, амортисьор, лагер , за отстраняването на вредите ищецът е платил сумата от 4212,52лв.,
направил е ликвидационни разноски от 15лв., пазарна стойност на вредите е в
размер на 4041,65лв. към дата на ПТП, на 24.02.2017г. ищецът е поканил ответника за му ги заплати. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства, от
заключение по техническа експертиза, което съдът кредитира като неопровергана
от другите доказателства, неоспорена от страните, от събраните свидетелски
показания, които в тази част съдът кредитира като еднозначни и неопровергани от
другите доказателства.
По делото н се спори и се установява
от пирететото извлечение от Гаранционния фонд, че в това ПТП е участвал
автомобил Опел Корса”, рег. № *******,
застрахован към този момент по застраховка „Гражданска отговорност” при Д.З.”
АД.
Спорните въпроси по делото са
дали тези вреди са причинени от виновно противоправно поведение на водач на „Опел
Корса”, както и дали водач на „Рено“ е допринесъл за настъпването им.
По делото не се спори, че ПТП е
настъпило като водач на спрелия „Опел Корса” е отворил предна лява врата и е
настъпил удар със задминаващия го автомобил „Рено Меган Сценик” на двулентов
път на прав участък на улица, на която е било позволено паркирането и
изпреварването. Тези обстоятелства се установяват от събрани по делото
доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания, които в тази част са
еднозначни и съдът ги кредитира.
Съдът приема за установено по
делото, че при това ПТП водачът на „Опел Корса” е нарушил правилата за
движение, като е отворил предна лява врата на МПС без да се увери, че не
създава опасност за останалите участници в движението. По делото не се спори,
че водач на Опел Корса е спрял на главна улица и е отворил предна лява врата на
автомобила. Това се установява и от приетия протокол за ПТП, събрани гласни
доказателства, които в тази част са еднозначни и съдът ги кредитира като
неопровергани от другите доказателства по делото. Съдът приема, че по делото е установено, че водач
на Опел е възприел приближаващия се отзад автомобил „Рено”. Св. А. е посочила,
че е възприела приближаващия се автомобил „Рено”, но въпреки това е отворила предна
лява врата на автомобила. При така установеното и доколкото удар между двете
МПС е установено че е настъпил, то съдът приема, че водач на „Опел” е нарушил
правилата на чл. 97 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата (ППЗДв.П), съгласно който отваряне на врати при спряно МПС е позволено, само ако това няма да създаде
опасност за останали участници в движението. Това поведение на водача на „Опел“
се установява от приетия по делото протокол за ПТП, събрани свидетелски
показания и заключение по техническата експертиза, писмо от ОДМВР-Шумен.
Протокол за ПТП носи подпис за водача на Опел Корса“, той закрепна това
поведение на този водач, административно-наказателната отговорност на този
водач за това поведение е ангажирана с влязло в сила наказателно постановление
и тези доказателства са достатъчни да установят по несъмнен начин нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на „Опел Корса“. По делото е
установено от събрани писмени и гласни доказателства, заключение по техническата
експертиза, че това поведение на водача е довело до настъпването на вредите,
поради което съдът приема, че отговорността на ответника като застраховател по
застраховка „ГО” за обезщетяване на вредите от това поведение на водача на
„Опел” може да се ангажира.
По възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник
е въвел като предмет на делото и отговорността
на водача на застрахования при ищеца
автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
В тежест на ответника при така направени възражения е да установят наличие на
съпричиняване от страна на водач на застрахован при ищеца автомобил, тоест да
ангажира доказателства, че този водач е извършил действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на водач на застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си. Не всяко поведение на този водач, дори и такова което
не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като
съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение ,
което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице
винаги, когато с поведението си водачът
на застрахования при ищеца автомобил е създал предпоставки за възникване на
вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това
изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963г. Този институт се прилага и по отношение на
недееспособни лица, ако те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Това е така, защото приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на
причинната връзка между резултата и поведението, но не и вината.
Съдът приема, че обсъдени в съвкупност
събраните по делото доказателства установяват, че водач на застрахован при
ищеца автомобил „Рено Меган” е нарушил правилата за движение по пътищата и така
е допринесъл за настъпването на вредите. Това е така, защото тези доказателства
установяват, че водач на този автомобил се е движел с несъобразена скорост и с
пътна обстановка и с несъобразена с тази обстановка странична дистанция. Мястото
на настъпването на ПТП е посочено по делото от св. А.,
обозначила го като дясна лента на пътно платно. Протоколът за ПТП, съдържащ
подписи на участници в ПТП и на органи на КАТ, показва място на ПТП в дясна половина на пътно платно и
местоположение на „Рено в средата на пътно платно с голямо отстояние от левия край на пътно платно. При така събраните
доказателства и като съобрази широчина на „Опел” и на пътно платно, то съдът
приема, че при преминаването покрай „Опел” водач на „Рено” не е спазил
странична дистанция, която да осигури безпрепятствено преминаването му и така е
нарушил разпоредбата на чл. 25 и на чл. 42 от Закона за движение по пътищата. Вещото
лице е посочило, че широчината на платното е 6-7м по описание по приетия
протокол за ПТП. Събраните гласни доказателства установяват, че ПТП е настъпило на улица в оживен район на
гр. Шумен с много училища в близост при позволено паркиране на МПС на улицата.
Тази пътна обстановка е предполагала отварянето на врати за слизане и качване
от паркираните автомобили, тоест водач на „Рено Меган” е следвало да премине
покрай спрелите автомобили с по-голяма странична дистанция. Спазването на това
изискване по делото не е установено.
Напротив, място на удар обосновава обратен извод. Отделно, обстоятелството, че
водач на „Рено” не е възприел преди удара отварянето на предна лява врата на
„Опел“ обосновава извод, че тази врата не е била отворена широко и показанията
на св. А., заявила че я е отворила на 5-6-10см. в широка част следва да се
кредитират. В тази част нейните показания не са опровергани от други събрани по
делото доказателства. Това обстоятелство
е в подкрепа на извода на съда, че страничната дистанция между двата автомобили
е била малка. Невъзприемането на отворената врата е установено от показанията
на св. П., които в тази част съдът кредитира като неопровергани от другите
доказателства по делото. Свидетелят П. е заявил, че е осъзнал какво е станало
едва след като ПТП е настъпило и той е спрял автомобила си, тоест не е видял
отварянето на вратата преди удара. При така установено, при съобразяване на
ширина на платно и на автомобили, съдът
приема, че дистанцията между двата
автомобила не е била съобразена с пътната обстановка , с възможността от
многото паркирали на улицата автомобили да се отварят врати. По делото не е
установено в насрещната лента за движение в този момент да е имало други автомобили,
поради което и съдът приема, че преминавайки в непосредствена близост до
паркиралия „Опел Корса” водач на Рено” е нарушил правила за движение и е
допринесъл за настъпването на вредите. Изявлението на вещото лице по авто-техническата
експертиза при изслушването му пред районния съд, че
водач на „Рено” не е могъл да избегне удара е било с оглед на извода на вещото
лице , че този водач изобщо не е възприел отварянето на вратата. Вещото лице не
е направил извод, че ако беше възприел отварянето на вратата водач на „Рено” не би могъл да избегне удар. В подкрепа на
този извод на съда е изложението в писменото заключение на вещото лице, сочещо категоричен
извод, че водач на „Рено“ е имал възможност да избегне удара като се движи
на по-голяма странична дистанция от паркиралия автомобил „Опел Корса”. Доколкото
неспазването на дистанция е от решаващо значение за настъпването на ПТП, то
съдът приема, че това поведение на водач на „Рено“ е допринесло за настъпването
на вредите.
Съдът приема за установено, че
водач на „Рено“ се е движел с несъобразена скорост с пътната обстановка. Разпитаните по делото свидетели са били
категорични в показанията си, че ударът е бил силен и съдът кредитира
показанията им в тази част като еднозначни и безпротиворечиви. Св. П. е заявил,
че удар е бил силен, че съпругата му си е ударила главата в сенника. Св. А. е
заявила, че от силата на удара била паднала извън колата на земята, повлечена
от вратата, която държала. При така
установено и като съобрази множество и тежки увреждания на автомобилите, че един
автомобил е бил спрял, тоест не е допринесъл със своята скорост на
силата на удара, отделно като съобрази и показанията на св. А. за скоростта на
„Рено”, специфичния район, в което е настъпило ПТП - много училища,
непосредствено преди започване на учебни занятия, паркирали автомобили на
улицата , то съдът приема, че по делото е установено, че водач на „Рено” се е
движел със скорост над 50км/ч., която не е била съобразена с пътна обстановка. В подкрепа на извода на съда е и прието
неоспорено по делото заключение по авто-техническата експертиза което в тази
част съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото. Съдът
не кредитира показанията на св. П. в тази част като опровергани от другите
събрани по делото доказателства – схема на ПТП по протокол, показания на св. А.,
заключение по съдебна експертиза, установяващи място на удар, широчина на
платно, степен на отваряне на врата. Доколкото силата на удара е от значение за
степента на уврежданията, то съдът приема, че с това поведение водач на „Рено”
е допринесъл за настъпването на вредите.
С оглед гореизложеното съдът
приема за установено по делото , че водач на застрахован при ищеца автомобил е
допринесъл за настъпването на процесните вреди и възражението на ответника за
съпричиняване е основателно.
Съдът приема, че приноса на водач
на „Рено” за настъпването на вредите е 70%, а тази на водач на „Опел” е 30%. За този извод съдът съобрази
обстоятелството, че водач на „Рено” е извършил
повече нарушения на правилата за движение по пътищата от водач на „Опел
корса”. Съдът съобрази е тежестта на тези нарушения, тоест степента на отклонението от правилата и значението им
за настъпването на вредите. Водач на „Рено се
е движел с превишена скорост и не е спазил странична дистанция с
паркирани автомобили на улица в оживен район с училища непосредствено преди
започване на учебни занятия , а водач на „Опел Корса“ е отворил предна врата на
паркиран автомобил не повече от 10см.
При така възприето и като
съобрази заключението по авто-техническата експертиза за пазарна стойност на
вредите, съдът приема, че отговорността
на ответника пред ищеца може да се ангажира за главници до размера от общо 1217лв., от които 1212,50лв. застрахователно обезщетение и 4,50лв.
ликвидационни разноски.
Доколкото по делото доказателства
за погасяване на това задължение не са ангажирани от ответника, то съдът приема
, че иск за главниците е основателен до размера от общо 1217лв. Иск за сумата от
2839,65лв. (4056,65-1217) е неоснователен .
Съдът приема, че независимо, че
предявените искове са частично основателни решението на СРС следва да се отмени
изцяло. Това е така, защото районният съд е постановил решение по искове с
правно основание чл. 213 от КЗ(в сила от
01.01.2006г., отм.), а предявените искове са с правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г.). Неправилната правна квалификация не е основание за
недопустимост на решението, ако съдът се е произнесъл по иска, така, както е
заявен от ищеца. Тя обаче, води до неправилност на решението и то като
неправилно следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови друго решение по искове с правилна правна
квалификация - съответстваща на приложимата материално правна норма съобразно
правилата за действие на нормите във времето.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните
като на ищеца се присъдят такива за уважената част от исковете, а на ответника
– за отхвърлената част от исковете. Отмяната на решението на СРС изцяло в
обжалваната част, включително и в частта за разноските, не се отразява на
отговорността за разноски. Решаващо за същото е уважената и отхвърлената част
от исковете.
При така възприето на ищеца се
следват разноски за производство пред СРС в размер на общо 243,26лв., а за
адвокат в производство пред СГС сумата от 123,35лв.
На ответника по исковете се
следват разноски за производство пред СРС от 217,66лв., а за производство пред
СГС в размер на 126,79лв. Тези разноски са определени при база за
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв., определено съобразно правилата на чл.
78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 446888/09.07.2018г. по гр.д. № 57526 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в частта,
с която „Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на ЗАД”А.Б.”, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4056,65лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-22.08.2017г.
до изплащането й, представляващи невъзстановена сума по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, като ответникът е осъден да заплати ищеца разноски по делото в размер на 810,69лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Д.з.”АД, ЕИК ******** с адрес: *** да
заплати на ЗАД”А.Б.”, ЕИК ******** с адрес: гр. София, бул. „*********сумите
в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 411 и чл. 497 от Кодекса за застраховане и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1217лв. (хиляда двеста и седемнадесет лева) , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
от 1212,50лв. за вреди по
застрахован при ищеца автомобил „„ Рено Меган Сценик”, рег. № ******по
застраховка „Автокаско” полица № 15-0300/270/5000457/2015г., причинени от
виновно противоправно поведение на водач на автомобил Опел Корса”, рег. № *******,
проведено на 13.04.2016г. в гр. Шумен, застрахован при ответника Д.з.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица № BG/15/116000199790/05.01.2016г.,
както и 4,50лв. ликвидационни разноски; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 366,61лв., (триста шестдесет и шест
лева и 0,61лв), представляващи съдебни разноски по делото пред СРС и СГС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх.№ 2018924/22.08.2017г. на ЗАД”А.Б.”, ЕИК ******** срещу Д.з.”АД, ЕИК ********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 411
и чл. 497 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 2839,65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
за вреди по застрахован при ищеца автомобил „„ Рено Меган Сценик”, рег. № ******по
застраховка „Автокаско” полица № 15-0300/270/5000457/2015г., причинени от
виновно противоправно поведение на водач на автомобил Опел Корса”, рег. № *******,
проведено на 13.04.2016г., застрахован при ответника Д.з.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица № BG/15/116000199790,
както и ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД”А.Б.”, ЕИК ******** с адрес: гр. София, бул. „*********да заплати на Д.з.”АД, ЕИК ******** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 344,45лв (триста четиридесет и
четири лева и 0,45лв), представляващи съдебни разноски по делото пред
СРС и СГС.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.