МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 396/20.02.2015г.,
постановено по АНД № 707/2015г. по описа на ПРС, XI н. с.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. от НПК.
РП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу М.С.Х. – роден на ***г. в гр. С., живущ ***, българин,
български гражданин, средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на 31.01.2015г. в гр. П. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. Х.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер.
Защитникът на обв. Х. – адв. М.А. моли съда да наложи
на подзащитния и глоба в минимално предвидения от закона размер.
Обв. Х. не се явява.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обв. М.С.Х. е роден на ***г. в гр. С., живущ ***,
българин, български гражданин, средно образование, женен, работещ, неосъждан,
ЕГН **********.
На
30.01.2015г. около 19.00ч. свидетелите С.Б. и Л.Ч. - униформени служители на
Четвърто РУП Пловдив застъпили нощна смяна. Около 01.45ч., вече на 31.01.2015г.,
последните двама, заедно с колегите им - свидетелите М.Д., В.С. и М.Щ. започнали
специализирана полицейска операция по проверка на игрални зали и казина в
района, обслужван от Четвърто РУП в гр. Пловдив. В един момент полицейските
служители преминали в близост до питейно заведение „Б.” на ул. „О.” № ** в гр.
П. и констатирали силна музика, както и група от голи до кръста лица, видимо
употребили алкохол и говорещи на висок глас. Тогава служителите на реда
тръгнали към тези лица, но при вида на униформените полицаи, същите незабавно
влезли в заведение „Б.”. Пред заведението останал единствено обв. Х., който се
представил за управител на „Б.” и категорично отказал достъп на полицаите до
вътрешността на заведението. Тогава св. Б. поканил обв. Х. в патрулния
автомобил, за да бъде транспортиран в сградата на Четвърто РУП Пловдив, където
да даде обяснения за извършваното. Обв. Х. веднага се съгласил и без да оказва
съпротива се качил в патрулния автомобил заедно със свидетелите С.Б. и Л.Ч.,
след което се отправили към Четвърто РУП Пловдив. С друг служебен автомобил на
МВР зад тях се придвижвали и свидетелите М.Д., В.С. и М.Щ., също в посока Четвърто
РУП Пловдив. Докато се придвижвали с патрулния автомобил обв. Х. заявил пред
униформените служители, че имал нужда да уринира, като им казал „Всички ****
сте ****”, „Да **** полицията” и „Ще ***** в колата!”. След като пристигнали на
служебния паркинг на Четвърто РУП в гр. Пловдив и обв. Х. бил изведен от лекия
автомобил, същият незабавно извадил половия си член и започнал да уринира в
различни посоки. Първоначално уринирал върху полицейския автомобил, а след това
уринирал и върху свидетелите С.Б. и Л.Ч., както и приближилите се към тях свидетели М.Д.,
В.С. и М.Щ.. Свидетел на случващото се станал и постовият полицай на Четвърто
РУП Пловдив - св. А.Д.. След като приключил с уринирането си обв. Х. заявил, на
висок глас, че бил много доволен от това, че „**** полицията”. Действията на
обв. Х. били непосредствено възприети от свидетелите М.Д., В.С., М.Щ., А.Д.,
както и от С.Б. и Л.Ч.. Последните останали изключително възмутени от деянието
на обв. Х., тъй като то не било провокирано по какъвто и да е начин от
полицейските служители. Освен това тия непристойни действия изразявали не само
неуважение към полицията като институция, но и към обществото като цяло.
Описаната по - горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обв. Х., както и
от показанията на свидетелите – С.И.Б., В.З.С., М.Р.Д., М.П.Щ., Л.Л.Ч., А.С.Д.,
които съдът кредитира, като обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от
приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, а именно: докладна записка от 31.01.2015г. /л.3/, справка
за съдимост /л.16/, характеристична справка /л.17/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че обв. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 31.01.2015г.
в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото.
Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението “хулиганство” е да става въпрос за непристойни действия.
Това са такива, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, скарване, сбиване и други прояви, скандализиращи обществото. С
непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се
изразява явно неуважение към обществото, т. е. трябва да е налице не само
обективно несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и
демонстриране от страна на дееца на едно незачитане на обществото и принципите,
върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна,
провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като
посегателство срещу обществения ред. Наказателноправната норма на чл.325 от НК
има за цел да осигури условия за спокойно съществуване на гражданите в обществени
отношения, съобразени с правилата, установени в обществото. С действията си
обв. Х. е осъществил едно обществено укоримо поведение, което не само, че
обективно не съответства на установения обществен ред, но представлява и
демонстриране от негова страна на едно незачитане на обществото и на
принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Предвид горното
следва да се приеме, че в случая са налице признаците, характеризиращи деянието
като “хулиганство”.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Обв. Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
За извършеното от обв. Х. престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обвиняемият
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това
от деянието няма причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК,
съдът счита, че обв. Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера
на глобата, която следва да бъде наложена на обвиняемия, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – признанието на вината, съжалението за стореното,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, като намира, че на същия следва да бъде
наложена глоба в минимално определения от закона размер от 1 000 лв. Така
определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен с имотното
състояние на обвиняемия.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ