Р Е Ш Е Н И Е №260592
25.02.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18065 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова молба на „НП Консулт„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Братя Пулиеви № 1,
подадена против „БГ Ленд Ко“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
район Приморски, ул Никола Вапцаров № 3 ет. 4 ап. 8, с искове с правно
основание в чл. 86 и 92 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното в нея, между страните имало
два договора за възлагане на изпълнение на строително - монтажни работи, по
които ищеца като подизпълнител се задължил да извърши определени по вид ,
обем и цена строително - монтажни работи на обект, изпълняван от ответното
дружество – оранжерии в поземлен имот № 008005, местност „******„ , с. *******************.
Първият от тези договори бил сключен на дата 08.03.2017 година.
Договорено било ищецът – подизпълнител да построи оранжериите , а ответникът да плати цена от общо
160397.65 лева. Плащането им следвало да се извърши по график, одобрен от двете
страни, като плащанията следвало да бъдат авансови – преди извършването на
всекиетап от работата, а последното такова било предвидено да стане на
30.07.2017г, вече след приключване на работата. При забава в изпълнението,
всяка от страните дължала неустойка в размер от 0.1% за всеки ден от забавата , но не повече от общо 10 % от забавеното
изпълнение; част от плащанията били извършени със забава, формирала по този
начин общо неустоечно задължение в
размер на 6753.53 лева.
С писмо от 08.11.2018 г ответника уведомил
ищеца , че прекратява действието на договора едностранно, считано от 07.12.2018г.
Към
тази дата , друга част от плащанията по договора не била извършена изобщо, при което за забавата в плащането им, за периода
от датата на изискуемостта на всяко плащане по същия график до датата на
развалянето на договора по почин на изпълнителя, се претендира и законната
лихва в размер на 10235.37 лева, изчислени върху сумата на неплатените СМР:
78995. 05 лева.
С насрещна покана ищецът поискал плащане на
лихви и неустойки.
Работите , предмет на първия във времеви план договор, останали
неизвършени.Това наложило между същите страни и със същия предмет, да бъде сключен
нов договор от дата 05.03.2019год., по който
цената на строеж на същите оранжерии била вечедоговорена да е общо 77006.70
лева ( без ДДС ), платими разсрочено , при настъпване на определение условия,
напр., изпълнение на доказани с количествено –стойностна сметка изпълнени поне
90 % от СМР от предходното плащане. При забава на възложителя в изпълнението, било договорено същия да
плати неустойка в размер от 1% за всеки ден от забавата , но не повече от общо 10 % от забавеното
изпълнение. Цената била платена изцяло, но със
закъснение, което формирало неустойка по договора в размер от 1012.20
лева.
С
оглед казаното , ищецът иска да се осъди ответното дружества да му заплати суми
:
6753.53 лв. неустойка за забава по
договора от дата 08.03.2017 година;
10235.37
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху останалата за
плащане сума по договора от дата 08.03.2017 година, и
1012.20 лева – неустойка по договора от
дата 05.03.2019г,
ведно
със законната лихва върху тази суми от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по спора.
Ответното дружество е оспорило исковете;
твърди да е изпълнило задълженията си по договорите точно. Отрича задъжлителния
характер на графика за плащане към договора от дата 08.03.2017г, при което нямало и забава в
извършените от него плащания. Твърди, че било
договорена плащанията да се извършат след представяне на количествено –
стойностни сметки и протоколи за обема на действително извършената работа ,
каквито ищеца не представил. Имало и забава на ищеца да построи договореното.
Неустойката била прекомерна. Иска за присъждане на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 309 а от ТЗ се оспорва като неоснователен чрез възражение
за неизпълнен от насрещната страна договор. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят разноските.
Вещото лице по проведената експертиза дава
заключение, че извършените плащания по договора от дата 08.03.2017г и по този от 05.03.2019г са надлежно
осчетоводени в счетоводствата на двете страни ; претендираната неустойка по
първия договор възлиза на сума от 6753.53 лева, Размера на мораторната лихва за
забава върху неплатените суми възлиза на 10235.37 лева. Дължимата по втория
договор неустойка възлиза на 1012.20 лева.
Имплицитно допустими осъдителни искове с
правно основание чл. 309а от Търговския закон във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Съдът, като се запозна със становищата на
страните и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното:
І. Претендираната по договора от дата 09.03.2017г. неустойка:
Съдът не отрича сключването, валидността и
частичното изпълнение на двете страни по договора от тази дата. Копие от този
договор, заверено от страната , има по
делото и то не е оспорено касателно
доказателствената си годност . В подкрепа на горния извод е заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза в частта му за извършените по договора
плащания. Затова съдът приема, че изпълнението на ответника по договора е
частично, до размер от 81402.60 лева лева, част от които е платена със забава.Останали
са неплатени съответно 78955.05 лева от договора.
Не може да се приеме, че договора е с
прекратено от ответника действие. В договорите няма предвидени основания за
прекратяване на действието им , различни от точното изпълнение. Затова отсъства
право на ответното дружество да прекрати едностранно действието на договора от
дата 08.03.2017 г и да задържи поради прекратяването дължими за извършена вече
работа суми. Така или иначе, обстоятелството, дали договора е с прекратено от
ответника действие, е ирелевантно за изхода на спора по чл.92 от ЗЗД и чл.309а
от ТЗ, тъй като и трите норми не предвиждат прекратяването като част от
фактическия си състав; и двата вида обезщетения се претендират за период на забавата, в който договора
действа.
Правото на ищеца на неустойка се предпоставя
от неточното изпълнение на насрещната страна и от неговото точно такова.
Предвид датите на плащанията, които е установило вещото лице, ответното
дружество е било в забава ( неизпълнение ) да плати на датите на падеж, така
както са уговорени в графика между страните,чийто обвързващ характер не може да
се отрече. Графика е неразделна част от договора ( чл.7 от същия ) , тоест, е задължителен за договарящите по смисъла на
чл. 20а от ЗЗД. Ориентировъчния му характер всъщност означава , че същия следва да бъде
съобразен не с поведение на страните, а с такова на трето лице – доставчик на
материалите за изработката. Същевременно,
казано е в чл. 8 ал. 2 от договора , че графика може да бъде изменян
само при забава на третото лице да достави материал , и само чрез нарочен
анекс. Нито едно от две условия не е изпълнено, няма данни за забава в на
доставката на материали , няма данни за допълнителни споразумения към договора,
и затова и съдът не отрича задължителния характер на графика между страните. В
тази връзка следва да се има предвид , че плащанията са уговорени да се
авансови, тоест, обвързани с изпълнението на насрещното задължение на ищеца да
строи ; допускането , че ответника може да се отклони по собствено усмотрение
от него, на практика отрича целия договор между страните.
Точното изпълнение на ищеца в тази част се доказва от показанията на
свид. П. и
протоколите за действително извършените поделжащи на разплащане строително
монтажни работи на л. 139 -141, 143 и 152 от делото.
Искът за присъждане на тази неустойка е
основателен , като се има предвид и заключението на вещото лице за нейния
размер.
ІІ. Претендираното по договора от дата
09.03.2017г. обезщетение за забавата в плащането на неплатената част :
В хипотеза на чл. 86 от Закона за задължението
и договорите и чл .309а от Търговския
закон, ищецът – търговец следва да
докаже съществуването на вземането си против ответника и плащането на това
вземане със забава; той трябва да докаже и изпълнението на своите задължения по
договора. Сключването на договора е
доказано вън от съмнение, но в частта, в която обезщетението се претендира ,
липсва изпълнение от страна на ищеца. Това личи от показанията на свидетеля, които в тази си част кореспондират на съдържанието на писмото на л. 22 от делото.
Хипотезата на чл. 309а от ТЗ не е осъществена, а направеното възражение за
неизпълнен от ищеца договор е основателно независимо от авансовия характер на
престацията на ответника. Тъй като тези плащания не са дължими, то не може да
бъде присъдено и обезщетение за забавата им, като се отчете акцесорния характер
на това обезщетение.
ІІІ. По договора от дата 05.03.2019г. се
претендира неустойка за забавени плащания. Няма спор по съществуването на този
договор, и пълното , макар и забавено във времето плащане от страна ответника.
Предвид заключението на вещото лице за датите на плащанията и изчислената от
него стойност на неустойката , съдът
приема този иск за основателен в пълния му размер.
Размера на неустойките не подлежи на
намалението поради прекомерност заради забраната на чл. 309 от Търговския
закон.
В разюме, исковете за неустойка следва да се
уважат, а този за обезщетение за забава – да се отхвърли.
Разноските се
възлагат в тежест на страните , пропоционално
на уважената , респ, отхвърлената част от исковете; в последната се
включва и частта , с която е намален размера на иска по чл. 309а от ТЗ , доколкото
ответника има право на разноски и при прекратяване на производството.
Ищецът е направил разноски в общ размер от
2120 лева, дължат се пропорционално 826
лева.
По делото отсъстват данни за направени от
ответника разноски .
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „БГ Ленд Ко“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр.Варна, район Приморски, ул Никола Вапцаров № 3 ет. 4
ап. 8, да заплати на „НП Консулт„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Братя Пулиеви № 1, следните суми:
6753.53 – неустойка по чл. 25 от договора от дата 08.03.2017г и 1012.20
лева – неустойка по чл. 25 от договор
от дата 05.03.2019г, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на
подаването на исковата молба – 06.11.2019г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 309а от ТЗ във вр. чл.
86 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати сума от 10235.37 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху останалата за плащане сума по договора от дата
08.03.2017 година.
Осъжда
„БГ Ленд Ко“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, район
Приморски, ул Никола Вапцаров № 3 ет. 4 ап. 8, да заплати на „НП Консулт„ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Братя Пулиеви
№ 1, разноски по делото в размер от 826
лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ