№ 508
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430107244 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявени от Д. И. П., ЕГН ********** с
адрес в *** срещу ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от С. Н. Т..
Ищцата твърди, че на 22.07.2022г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит с ответника от разстояние № 859692, по силата на който
ответникът отпуснал заем в размер на 2000 лева, с годишна лихва в размер на
36,0 % и ГПР 42,58%.
Твърди, че в чл.17 от договора било уговорено договорът да бъде
обезпечен с гарант отговарящ на условията посочени в ОУ доход или банкова
гаранция в полза на институцията отпуснала кредита. Твърди, че в чл.27 от
договора страните се уговорили в случай, че ищцата не представи
обезпечение по чл.17, тя дължи неустойка в размер на 0,9 % на ден от
стойността на отпуснатия заем Твърди, че неустойката следвало да се заплаща
от заемателя разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Ищцата твърди,
че била начислена неустойка в размер на 1740лева, тъй като не представила в
срок обезпечение. Твърди, че в срок погасила задълженията по договора,
включително и договорената неустойка. Ищцата твърди, че договорът е
нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена
1
предвидената в закона форма. Твърди, че договорът е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно ГПР.
Ищцата твърди, че в нарушение на закона, в договора за кредит ГПР е
посочен единствено като процент, но без да е описано основните данни, които
са послужили за неговото изчисляване.
Ищцата твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР, а именно които компонентни са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и ал.4 ЗПК. Твърди, че
съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС, на
непосочването на ГПР в договора за кредит се приравнява ситуацията в която
в договора се съдържа само математическата формула за изчисляването на
този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В
тази ситуация потребителят не е запознат с условията на бъдещото
изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и
следователно не разполага с всички данни, които може да имат отражение
върху обхвата на задълженията му по договора.
Твърди, че в договора погрешно е посочен ГПР, а действителният такъв е
многократно над допустимия размер в чл.19 ал.4 ЗПК.
С оглед поетото задължение от потребителя да осигури обезпечение на
кредита, ищцата твърди, че е налице изначална невъзможност да осигури в
такъв кратък срок поръчител, отговарящ на всички изисквания., което води до
нищожност на договора на основание чл.26 ал.2 предл.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че преди сключване на договор, кредиторът има
задължение да оцени кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на договора. В тази връзка твърди, че в
Директива 2008/48/ЕО изрично е отразено, че държавите членки следва да
упражняват надзор за да се избегне предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността и следва да се приложат
необходимите средства за санкциониране на кредитори в случаите, когато се
предоставят кредити по безотговорен начин.
Ищцата твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като същата не е
пряко свързана с претърпени вреди, поради което накърнява добрите нрави.
Твърди също, че е налице заобикаляне на закона, по-точно на клаузата в
закона, която предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
2
само на законна лихва върху неплатената в срок сума. Твърди, че от
непредставяне на обезпечение за кредитора не възникват вреди, което води до
кумулиране на неустойката с лихва.
Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, непредставянето на
обезпечение, това дава основание да се изиска незабавно изпълнение на
цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Твърди, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП. Твърди, че в пруко нарушение на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1
т.10, ответникът не е включил тази неустойка в ГПР. Същата се плаща
периодично, поради което следва да бъде включена в ГПР. Твърди, че съгласно
чл.19 ал.4 ЗПК, размерът на ГПР не може да бъде повече от пет пъти
законната лихва, а в случая тази норма е нарушена. Посочва, че грешното
посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и целият договор следва да бъде обявен за
недействителен.
Отделно от това навежда доводи, че договорът за кредит е нищожен
поради прекомерен размер на възнаградителната лихва , която се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че в размера на
възнаградителната лихва следва да се включи и неустойката, като така тя
надвишава трикратния размер на законната лихва.
При условия на евентуалност в случай, че съдът приеме договора за
действителен, моли съда да провъзгласи за нищожни клаузите на чл.27 от
договор, сключен между страните.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковите претенции. Твърди, че неустойката в договора за кредит има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че няма данни за
потребителя да са настъпили вреди, противоречащи на закона и установената
съдебна практика. Твърди, че неустойката има стимулираща роля за длъжника
да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
техния размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 22.07.2022год. между **** като кредитор и
3
ищеца като потребител е бил сключен договор за потребителски кредит
№859692 и на ищеца е бил предоставен кредит от 2000лв. Не се спори, че
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 36 %, а
годишният процент на разходите е в размер на 42. 58 %. По делото липсва
договор и погасителн план, а единствено ВЛе е намерило счетоводни
отбелязвания при ответника.Установено е, че е начислявана неустойка и че
размерът на платената е 85,81л. и че при включването на същата в ГПРР,
същият ще е над определния максисум за страната.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.По този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
След като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за кредит на основание чл.22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на
чл.11 т.10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се
уважи.
4
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 457,60 лв. за д.т. и ВЛ.
Относно размер на претендираното възнаграждение, направеното
възражение за редукция, фактическта и правна сложност на делото,
установената съдебна практика и решенията на СЕС, следва да се определи в
размер на 480лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски
кредит №859692/22.07.2022г., сключен между **** и Д. И. П.,
ЕГН**********, поради противоречие с нормите на ЗПК, ЗЗП.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от С. Н. Т., да заплати на Д. И. П., ЕГН**********, сумата от
937,60лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5