№ 5448
гр. С., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110140364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 72716/20.10.2021 г.,
подадена от Р. Т. И. срещу /фирма/, с която е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество вземания за предоставени ВиК
услуги, поради погасяването на задълженията по давност.
В исковата молба се твърди, че на името на ищеца била открита партида в
ответното дружество с кл. № ********** относно недвижим имот, находящ се в гр. С.,
кв. К., /адрес/ Ответникът ежемесечно изпращал фактури до ищцата, с които
претендирал заплащането на вземания, считано от 24.04.2012 г. Р. И. изпратила писмо
до дружеството на 08.06.2021 г., с което направила възражение за изтекла погасителна
давност спрямо задълженията, начислени в периода от 24.04.2012 г. до 23.05.2018 г.
Ответникът отказал да приложи института на погасителната давност, а предложил на
ищцата да сключи споразумение за заплащане на задълженията. Това изявление на
/фирма/ било обективирано в писмо с изх. № О/Ж-1770/31.12.2020 г. С издадена на
22.06.2021 г. фактура дружеството отново претендирало заплащането на задължения от
26.04.2012 г. Сочи се, че предвид изложеното за ищцата съществувал правен интерес
от предявяването на иск срещу /фирма/ за установяване недължимостта на начислените
1
в периода от 26.04.2012 г. до 22.06.2018 г. задължения в общ размер на 4194,21 лева,
поради погасяването им по давност. Ищцата моли исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна оспорва
предявения иск и отправя молба за неговото отхвърляне като неоснователен, както и за
присъждане на сторените от дружеството разноски. Твърди, че погасителната давност
не се прилагала служебно, с оглед разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, както и че в
разглеждания случай същата била прекъсвана по смисъла на чл. 116, б. „а“ чрез
извършвани частични плащания по партидата на ищцата.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че
ищецът Р. Т. И. не дължи на ответното дружество /фирма/ сума в размер на 4194,21
лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги в периода от 26.04.2012 г.
до 22.06.2018 г., поради погасяването на вземанията по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството,
че на името на Р. Т. И. е открита партида в /фирма/ с кл. № ********** относно
недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. К., /адрес/
2
Доколкото не са релевирани изрични оспорвания в тази връзка, съдът намира за
безспорни по делото обстоятелствата относно наличието на валидно възникнали
договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот през исковия период, качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги през
същия, количеството на реално потребените ВиК услуги, тяхната цена и размера на
претендираното вземане, както и настъпването изискуемостта на предявените
вземания.
С исковата молба като единствено основание за недължимост на процесните
задължения е заявено наличието на изтекла спрямо тях погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на предоставени в имот ВиК
услуги представляват именно периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Изложеното води до извод, че процесните вземания, представляващи цена и
лихва за предоставени ВиК услуги за периода от 26.04.2012 г. до 22.06.2018 г. в общ
размер от 4194,21 лева са били погасени по давност към датата на подаване на
исковата молба по делото (09.07.2021 г.), поради което ищцата не дължи заплащането
на същите. Неоснователни са възраженията на ответника за прекъсване на давността
спрямо задълженията с всяко извършено от ищцата плащане, тъй като частичното
доброволно плащане не прекъсва давността за остатъка от дължимите вземания.
Действително, както сочи ответникът, давността не се прилага служебно, т. е. липсва
задължение за кредитора да приложи действието на давността без изрично позоваване
в този смисъл от страна на длъжника. При наличие на такова, обаче, е необходимо
същото да бъде съобразено. Следователно процесният иск за установяване
недължимостта на сумата от 4194,21 лева, начислена от ответника за периода от
26.04.2012 г. до 22.06.2018 г., се явява изцяло основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора по делото, право на разноски има ищцовата страна,
като в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в
3
размер на 167,77 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
520,00 лева, съгласно представения договор за правни услуги. Възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съответно на минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията ѝ, действащата към датата на сключване на договора за правни услуги.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че
Р. Т. И. , ЕГН: **********, с адрес с. К., /адрес/, не дължи на /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 4194,21 лева,
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги в периода от 26.04.2012 г. до
22.06.2018 г., начислени по партида с клиентски № ********** относно недвижим
имот, находящ се в гр. С., кв. К., /адрес/ като погасена по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Т. И. , ЕГН: **********, с
адрес с. К., /адрес/, сумата от 687,77 лева, представляваща заплатени от ищеца в хода
на производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4