Решение по дело №2352/2020 на Административен съд - Бургас

                         Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 93

 

гр. Бургас, 25 януари 2021г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                 АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Й. Б. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2352/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А , представлявано от С.В.против Решение № 260179/18.09.2020г. постановено по НАХД № 3082/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

С решението  е потвърдено Наказателно постановление № 02-0002623/ 08.07.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, с което, за нарушение и на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, е наложена имуществена санкция  в размер на 300 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Еветнуално иска касационната инстанция за приложи нормата на чл.28 от ЗАНН или на чл.415в от КТ.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като не е съобразил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Твърди, че е налице неяснота, касаеща датата и мястото на извършване на нарушението. Според него не е налице неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, защото административно наказващият орган не е изследвал наличието на трудово правоотношение и  неговите елементи.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът,  чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова, намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Касаторът  "Бългериън уайт шелс" ООД е санкциониран за това, че към 05.03.2020г. не е изпълнил задължително предписание дадено в т.35 от Протокол № ПР2001258/07.02.2020г.: „в качеството си на работодател да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. на работника Д.В.М.на длъжност "работник риболов" в обект: цех за преработка на миди – гр. Черноморец, в размер на 695,59лв.“, със срок на изпълнение 02.03.2020г.

Първоначалната проверка за спазване на трудовото законодателство е извършена по документи на 15.01.2020г. и на 07.02.2020г., когато е съставен протокол за извършена проверка Протокол № ПР2001258/07.02.2020г., с който на търговеца е дадена възможност с конкретни предписания, касаещи установените нарушения, да предприеме действия по изплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. на Д.В.М., със срок на изпълнение – 02.03.2020г.

Впоследствие, на 05.03.2020г. и 11.03.2020г. е извършена повторна проверка по документи, при която е установено, че възнаграждение за този месец не е изплатено на съответния работник в определения срок, т.е предписанието на контролните органи не е изпълнено, за което е съставен АУАН и издадено процесното НП.

Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество е обосновал извод за осъществен състав на нарушение и правомерно ангажиране отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство.

Посочил е, че преценката на наказващия орган за приложение на нормата на чл.415в, е неправилна, но е потвърдил наказателното постановление, защото преквалификация в административнонаказателното производство е недопустима, с изключение на предвидените в закона случаи, и защото ще се наруши забраната за влошаване положението на жалбоподателя.

Решението е правилно.

В нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предвидена възможност контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, като санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв., за този, който не изпълни задължително предписание на контролен орган.

В случая, несъмнено такова нарушение е налице, доколкото работодателят не е изпълнил влязло в сила предписание за заплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2019г. на работника Д.В.М., в разпоредения с предписанието срок - 2.03.2020г.

Неоснователно е възражението на касатора, че отговорността му е била ангажирана в противоречие с принципа non bis in idem, тъй като акта, с който са дадени множество предписания, е един.

В случая не иде реч за извършено едно нарушение, предвид последния посочен факт.

В протокола са обективирани множество отделни предписания, касаещи различни лица, всяко от които има самостоятелни правни последици,т.е. всяко едно предписание представлява самостоятелен индивидуален административен акт, неизпълнението на който е скрепено със санкция.

Наличието или липсата на трудово правоотношение с конкретния работник, в каквато насока са част от възраженията на касатора, е обстоятелство, неотносимо към разглеждания спор, тъй като не е елемент от състава на конкретното административно нарушение. То би било от значение в евентуално производство по оспорване законосъобразността на даденото предписание, но не и в настоящия случай.

Непосочването на място на извършване на нарушението е ирелевантно с оглед характера на същото, реализирано чрез бездействие – неизпълнение на дадено задължително предписание, което е съставомерно без оглед на мястото и в този смисъл не влияе върху правото на защита на наказаното лице. Следва да се посочи, че мястото за изплащане на трудовото възнаграждение е императивно уредено в разпоредбата на чл.270 от КТ, а в случая и в АУАН и в НП точно е описано мястото, където се извършва работата – цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец, където именно, според чл. 270, ал. 1 от КТ, е следвало да бъде изплатено начисленото трудово възнаграждение, респ. изпълнено предписанието.

 Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретното санкционирано нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.

Настоящият състав на съда изцяло споделя извода, изложен в обжалваното решение, по приложението на чл.415в от КТ.

Поради това, намира определения размер на имуществената санкция за справедлив.

По делото е доказано, че всъщност предписанието е изпълнено няколко месеца след указания срок, при възникнало задължение за плащане близо четири месеца преди обявяване на извънредното положение.

Тези факти са достатъчни да предпоставят извод за настъпване на вредни последици за работника, а в случая, с оглед правната квалификация на деянието, определена от наказващия орган, да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице заявените касационни основания и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, намира за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт.

С оглед нормата на  чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, определя  възнаграждение  в размер на  80.00 лева.

По изложените съображения  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260179/18.09.2020г. постановено по НАХД № 3082/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА от „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А , представлявано от С.В.да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: