Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   260324

гр. Сливен, 15.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Сливенският районен съд, І-ви граждански състав, девети състав  в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

         при секретаря А. В., като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 6977 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

Предявен е положително установителен иск, намиращ правното си основание в чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване на вземане от страна на „Банка ДСК” ЕАД – гр. София срещу физическо лице в общ размер на 1088,80 лева, от които изискуема главница в размер на 597,07 лв., изискуема договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2017 г. до 19.07.2018 г. вкл. в размер на 325,00 лв. и обезщетение за забава, начислено за периода от 07.04.2017 г. до 19.07.2018 г. вкл. в размер на 46,73 лв., заемни такси и разноски в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за стоков кредит № 252785 от 14.03.2017 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД, от една страна като кредитор и Д.К. Н, от друга страна като кредитополучател, банката е отпуснала на последната стоков кредит в размер на 597.07 лв. за закупуване на стоки и/или услуги, продавани от Технополис България ЕАД, по-нататък наричан „Търговец". Сумата по кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Срокът за издължаване на кредита е 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Кредитът се погасява чрез сметка IBAN № BG23STSA93000024264808, с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план (Приложение № 1 към договора за кредит). Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 1-во число на месеца. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 40,32 °/о (четиридесет цяло и тридесет и две стотни процента) годишно или 0,112 °/о (нула цяло сто и дванадесет стотни процента) на ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 48,46 °/о, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит. Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага при извършвани услуги на клиенти (Тарифата).

Твърди се също, че кредитът е усвоен от ответницата на 14.03.2017 г. Ответникът не е заплатил нито една от вноските по кредита. Дължимите вноски по кредита са с падежни дати и размери, както следва: 01.04.2017 г.- 61,28 лв.; 01.05.2017 г.- 61,28 лв.; 01.06.2017 г.- 61,28 лв.; 01.07.2017 г.-61,28 лв.; 01.08.2017 г.- 61,28 лв.; 01.09.2017 г.- 61,28 лв.; 01.10.2017 г.-61,28 лв.; 01.11.2017 г.- 61,28 лв.; 01.12.2017 г.- 61,28 лв.; 01.01.2018 г.- 61,28 лв.; 01.02.2018 г.- 61,28 лв. и 01.03.2018 г.- 61,28 лв., като кредита е изискуем на краен падеж с дата на краен падеж 14.03.2018 г. и дата на настъпване на изискуемост 15.03.2018 г.

Сочи, че с оглед на нарушените клаузи на договора и на общите условия и и настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж, от „Банка ДСК" ЕАД е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 20.07.2018 г. за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за посочените суми, като искането на „Банка ДСК" ЕАД е уважено изцяло и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3644/2018 г., по описа на VI граждански състав на Районен съд – Сливен, като са присъдени държавна такса в размер на 25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. По силата на издадения изпълнителен лист и заповед за незабано изпълнение е образувано изпълнително дело № 193/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с per. № 837. Изпратена е от ЧСИ Павел Георгиев покана за доброволно изпълнение. Поради обстоятелството, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с Определение № 4070/18.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3644/2019 г. по описа на Сливенски районен съд, „Банка ДСК" ЕАД като заявител е уведомена за това връчване като и е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Определението е получено на 21.11.2019 г.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на „Банка ДСК" ЕАД, сумата от 1 088,80 лв., от която: дължима главница в размер на 597,07 лв., въз основа на Договор за стоков кредит № 252785 от 14.03.2017 г.; дължима договорна (възнаградителна) лихва в размер на 325,00 лв., начислена за периода от 14.03.2017 г. до 19.07.2018 г.; дължимо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 46,73 лв., за периода от 07.04.2017 г. до 19.07.2018 г.; дължими заемни такси и разноски в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и присъдените разноски по ч.гр.д. № 3644/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на 75 лв., представляващи 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.  Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на  ответницата, с който счита, че иска е допустим, предявен е от лице, което има правен интерес - страна по договор, което не е получило дължимата сума в уговорения срок. Счита, че иска по съществото си е неоснователен.

Оспорва твърденията в исковата молба, като твърди, че няма сключен договор между страните, няма предоставена парична сума и същата не е усвоена от ответницата. Твърди, че ответницата не е получила платената с кредита стока от магазин Технополис.

В условията на евентуалност, в случай, че се докажат договорни отношения, оспорва размера, като твърди, че същият е неправилно изчислен и е завишен, тъй като в договора има неравноправни клаузи.

Оспорва изложеното в исковата молба, както и представените писмени доказателства.

   В открито съдебно заседание ищцовата "Банка ДСК" ЕАД се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

            Ответницата в съдебно заседание се представлява от назначен особен представител, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че ищцовата банка подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК на 26.07.2018 г. за което е образувано ч.гр.д. № 3644/2018 г. по описа на СлРС по което е издадена Заповед № 1942/27.07.2018 г. за дължими суми от ответницата в размер на 597,07 лв., въз основа на Договор за стоков кредит № 252785 от 14.03.2017 г.; дължима договорна (възнаградителна) лихва в размер на 325,00 лв., начислена за периода от 14.03.2017 г. до 19.07.2018 г.; дължимо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 46,73 лв., за периода от 07.04.2017 г. до 19.07.2018 г.; дължими заемни такси и разноски в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и присъдените разноски в общ размер на 75 лв., представляващи държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след проучване е установило, че на 14.03.2017 г. е сключен договор за стоков кредит № 252785 между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Д.К.Ч., съгласно който е отпусната сума в размер на 597.07 лв. за закупени стоки от „Технополис България“ ЕАД. Срокът на издължаване на сумата е 723.53 лв., със срок 12 месеца, като е следвало да направи 11 вноски по 61.28 лв. и една вноска 49.45 лв. Вещото лице е установило, че кредитополучателката не е изплатила нито една вноска за погасяване на кредита. Отразила е и размера на лихвите и обезщетенията по кредита към подаване на заявлението от кредитора по чл. 417 от ГПК на 19.07.2018 г. Изчислила е договорната лихва при лихвен процент 40.32 % възлиза на 325 лв., обезщетението за забава за периода от осмия ден след падежа на всяка една вноска до 19.07.2018 г. възлиза на сумата 48.06 лв., а от 20.07.2018 г. законната лихва до датата на подаване на исковата молба -19.12.2019 г. е в размер на 84.09 лв. Посочила е, че изчислените такси по кредита са в размер на 120 лв. Следователно дължимата сума е в общ размер на 1052.13 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.  Съдът кредитира и неоспореното заключение на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

 Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

  Предявеният положително установителен иск с правно основание чл. чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД е допустим, разгледан по същество  е изцяло основателен.  

          За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдяните клаузи за дължимост на лихва за ползване на кредита в размер на 325 лв., начислени за периода от 14.03.2017 г. до 19.07.2018 г., обезщетение за забава в размер на 46.73 лв. начислено за периода от 07.04.2017 г. до 19.07.2018 г. и заемни такси в размер на 120 лв., предмет на исковете в претендирания размер.

            От съвкупния анализ на описаните по-горе доказателства се установява възникването на валидна облигационна връзка между страните по договор за стоков кредит от 14.03.2017 г.

Съдът следва да уважи исковата претенция в пълен размер, относно главница в размер на Договор за стоков кредит № 252785 от 14.03.2017 г. лв., сумата от 325.00 лв., представляваща договорна лихва периода от 24.03.2017 г. до 19.07.2018 г.; сумата от 46.73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2017 год. до 19.07.2018 год., сумата от 120 лв., представляваща заемни такси и разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 75 лв.

С оглед изхода на правния спор ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата банка направените по делото разноски в общ размер на 925 лв., от които 25 лв. държавна такса, 300 лв. за вещо лице, 300 лв. за назначения особен представител и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Ч., ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. М.Р. ***, че дължи на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ”М." № ., със съдебен адрес:***, чрез юриск. Р.Г., сума в размер на 597.07 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 252785 от 14.03.2017 г.; договорна лихва в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лв., начислена за периода от 14.03.2017 г. до 19.07.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 46.73 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, начислени за периода от 07.04.2017 г. до 19.07.2018 г.; сумата от 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща дължими заемни такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и присъдените разноски по ч.гр.д. № 3644/2018 г. в общ размер на 75 /седемдесет и пет/ лв., представляващи държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. М.Р. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ”М." № ., със съдебен адрес:***, чрез юриск. Р. Г. направените по делото разноски в общ размер на 925 /деветстотин двадесет и пет/ лв., от които 25 лв. държавна такса, 300 лв. за вещо лице, 300 лв. за назначения особен представител и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: