Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………24.10.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…двадесет
и седми септември……….……….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
административнонаказателно дело номер 1197…по описа за 2019………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Й.В. срещу Наказателно
постановление № 18-1228-004668/20.03.2019 г. на Началник група към ОДМВР Стара
Загора, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 са
отнети шест контролни точки. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява. Поддържа жалбата. Твърди, че не е извършвал нарушение „неправилно
паркиране“. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Административнонаказващият
орган, редовно призован, се явява и взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от
лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
На 15.11.2018 г., около 12:15ч. в гр. Стара Загора на
ул. „Д-р Т. Стоянович“ и на кръстовището с ул. „Цар
Калоян“, жалбоподателят В.В., като водач на л.а. марка “БМВ“ с рег. № СТ 1002АМ
е било паркирано на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М.8.1.
Контролните органи - служител в ОД на МВР – Стара Загора и специалист, отдел
„Общински ред“ – Д.Г. и В.В. възприели това и отишли при автомобила, като
направили снимки /св. В./ на автомобила. В този момент дошъл жалбоподателят,
който след установяване на неговата самоличност оспорил вмененото му нарушение,
отказал да разпише фиш и поради това бил извикан екип на „Пътна полиция. Лекият
автомобил бил преместен, тъй като пречел на движението.
Предвид това, Н.К.М. на длъжност младши автоконтрольор, в присъствието на свидетелите Д.Г. и В.В.
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
18-1228-004668/15.11.2018 г. срещу В.Й.В. за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП. Изрично отразил в акта, че е съставен по данни на свидетели очевидци.
Жалбоподателят записал в акто, е възразява срещу констатацииет в него и на 16.11.2018 г. подал писмено
възражение срещу акта, в което твърди, че само е спрял, за да слязат двама
негови приятели, като в този момент дошли общинските служители с твърдения, че
бил паркирал неправилно. Тогава жалбоподателят слязъл от автомобила да даде
обяснения, като отказал да заплати фиш и поискал да му бъде съставен акт. В
тази връзка поддържа, че не е паркирал на пешеходната пътека.
Въз основа на АУАН, /след неприемане на възраженията –
л. 19 от делото/ Началник група към ОД МВР Стара Загора, отдел „Пътна Полиция“
издал Наказателно постановление №
18-1228-004668/20.03.2019 г. против В.Й.В., с което за нарушение на чл. 98,
ал.1, т.5 и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и отнети шест контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни –
показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител
Н.К.М., показанията на свидетелите Д.Г. и В.В., писмени – справка картон на
водача; заповед от 14.05.2018 г., веществени – два броя снимки, л. 15 и 16 от
делото с посочени дата и час на съставяне. По делото са разпитани и свидетели
посочени от жалботодателя – св. Х. и К., като техните
показания се намират в частично противоречие с показанията на останалите двама
свидетели очевидци – Г. и В..
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. и В. са
обективни, последователни и непротиворечиви, поради което няма причина да не
бъдат кредитирани. По отношение на показанията на св. Х. и К. следва да се
посочи, че те също установяват обстоятелството, че жалбоподателят е спрял върху
пешеходната пътека /това се установява от всички свидетелски показания по
делото/, като противоречието с показанията на останалите очевидци се състои в
това дали жалбоподателят се е намирал през цялото време в автомобила или не. В
тази връзка при обсъждане на противоречията в показанията на всички свидетели
очевидци съдът взе предвид, че двамата свидетели /Х. и К./ от една страна са се
отдалечавали от автомобила на жалбоподателя /т.е. те не са наблюдавали
процесното място през цялото време/, от друга страна твърдят, че не са виждали
някой да прави снимки /т.е. отново е налице потвърждение, че не са наблюдавали
непрекъснато мястото, тъй като снимки от същата дата и час са налице по делото/
и от трета страна техните показания директно противоречат на представения по
делото снимков материал. Това мотивира съда /най-вече поради наличието на
снимковия материал/ да даде вяра на показанията на св. Г. и В.. Действително
св. В. не можа да си спомни датата на нарушението /както правилно сочи жалботодателя в устните прения/, но тя е безспорно
установена от всички останали доказателства по делото писмени и гласни, а по
отношение на св. Г. и неговата невъзможност да си спомни в кой момент са били
направени снимките следва да се посочи, че те са направени от другия св. В..
Самите снимки са приобщени от наказващия орган към административнонаказателната
преписка именно във връзка с възраженията на жалбоподателя за неизвършване на
административното нарушение и задълженията ца
преценка на всички възможни доказателства при издаването на процесното
наказателно постановление. Затова тези смимки са
посочени на позиция 7 от административнонаказателната
преписка /л. 2 от делото/ изпратена в съда.
Писмените
доказателства, приложени по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства, поради което съдът ги кредитира
напълно. В подкрепа на констатациите направени в приетите писмени доказателства
сминките на лекия автомобил са показанията на
разпитаните по делото свидетели В. и Г. и това най-вече мотивира съда от
фактическа страна да да де вяра на показанията на
тези свидетели пред тези на св. Х. и К.. Или, доколкото от доказателствената
съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този
съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактология.
В тази връзка следва да се посочи още, че фактическото
твърдение на жалбоподателя във въззивната жалба, че
му е било разпоредено да слезе от автомобила и след
това били направени снимките не се подкрепи от нито едно доказателство по
делото – гласно или писмено. Отделно от това в своето възражение до наказващия
орган /л. 8 от делото/ жалбоподателят сам излага различни факти от тези във въззивната жалба – във възражението се сочи, че доброволно
е слязъл от лекия си автомобил, за да даде обяснения, т.е. налице е
противоречие в самата защитна позиция от фактическа страна на жалбоподателя
изложена пред наказващия орган и пред съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие /право и задължение/ съдът ex officio /служебно/ констатира
– чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Възраженията
досежно описанието на административното нарушение са
неоснователни, тъй като от една страна е посочено кръстовището и типа пешеходна
пътека, по делото нямаше спор къде се намира пешеходната пътека /на кое кръстовище/
и от друга страна посоката на движение не е съществена в случая, тъй като
административното нарушение не се твърди /а и естеството му не е такова/ да е
извършено при движение на лекия автомобил.
Всъщност безспорно по делото е, че жалбоподателят на
процесната дата е управлявал лекия автомобил, като е спрял върху пешеходна
пътека на на ул. „Д-р Т. Стоянович“
и на кръстовището с ул. „Цар Калоян“ /така всички свидетелски показания/, като
правния спор се съсредоточава върху това дали лекият автомобил е бил „паркиран“
или се е намирал в „престой“. Още тук следва да се посочи, че за двете
разновидности на деянието се предвижда еднаква отговорност /така решение от
23.11.2012 г. на АдмС – Стара Загора по к.а.н.д. №
431/2012 г./.
Фактическия състав на административното нарушение има
за основни елементи дадено превозно средство да е паркирало или да престоява
върху пешеходна или велосипедна пътека или да е на не по малко от 5 метра преди
тях.
Що е то „престой“ е дефинирано в разпоредбата на чл.
93, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача“.
А според текста на чл. 93, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, „Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение
на правилата за движение“.
Дали едно превозно средство е „паркирано“, или
„престоява“, контролните органи могат да определят, да вменят като част от
фактическия състав на конкретно нарушение, при условие, че достатъчно време
наблюдават превозното средство, не и при първоначално инцидентно възприемане, а
в случая са налице доказателства, че контролните органи са се насочили
първоначално към водач намиращ се в лек автомобил „Ситроен“ с цел неговото
санкциониране и след това към лекия амтомобил, който
към този момент е бил без водач в него като свидетели очевидци в настоящото
административно производство, при което показанията им, като кореспондиращи
помежду си, не се налага да бъдат обсъждани поотделно.
При това съдът намира, че в случая следва да намери
приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Но дори и съдът да не
анализира акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление на горната плоскост,
нито доводите на страната-жалбоподател, нито показанията на свидетелите Х. и К.
могат да опровергаят извод за законосъобразно процедиране при издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Това е така, тъй като от една страна съдът не
констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при съставянето на АУАН, а от друга
страна – жалбоподателят ангажира доказателства, които не успяха да оборят
съдържанието на АУАН. Изложеното означава, че извършването на конкретното
нарушение от страна на жалбоподателя е доказано по безспорен и несъмнен начин,
поради което и съдът намира, че с НП той правомерно е бил санкциониран за нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
В материалноправната норма
на чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП е въведена забрана за престой и паркиране не само на
пешеходни или велосипедни пътеки, но и на разстояние, по-малко от 5 метра преди
тях. Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП, пътното превозно средство е в престой, когато
е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Всяко друго
спиране на пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение, се
определят като паркиране на пътното превозно средство /ал. 2 на чл. 93 от ЗДвП/.
При описаната фактология, извлечена от свидетелските
показания и писмените доказателства, представени с административнонаказателната
преписка, съдът приема, че жалбоподателят В.В. на посочената дата и час
действително е паркирал с л.а. марка „БМВ“ с рег. № СТ 1002АМ в нарушение на
ограниченията по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП – на пешеходна пътека. Възраженията в
жалбата и в съдебно заседание, че действително бил спрял върху пешеходната
пътека, но само при „престой“, не са подкрепени от никакви доказателства /освен
от паказанията н св. Х. и К. – обсъдени по-горе/,
поради което съдът не ги кредитира. Поради това съдът приема, че жалбоподателят
действително е управлявал посочения автомобил, както и че е паркирал същия на
пешеходната пътека. Касае се за формално нарушение, на просто извършване, като
за съставомерността на същото не се изисква да са
настъпили вредоносни последици, т.е. да се е стигнало до създаване на опасност
за движението и или др. Деянието е консумирано и от субективна страна, тъй като
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП, знаеки
и след като е бил длъжен да знае тази законова забрана.
Извършеното нарушение е правилно и пълно описано,
законосъобразно квалифицирано по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП, а впоследствие и
правилно субсумирано под санкционното правило на чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, предвиждащо наказание глоба от 50 лева за водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека. Случаят е именно
такъв, а за извършеното нарушение следващото се административно наказание е
определено като вид и размер по абсолютен начин, което изключва възможността
наказанието да бъде намалено или изменено. Наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като
автомобилът е бил паркиран на пешеходна пътека безспорно се препятства
възможността на пешеходците да пресичат безпрепятствено на обозначените за това
места.
Извършеното от жалбоподателя В. административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН /вж. Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК/, поради което
същият не следва да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност. Предвид факта, че нарушения от подобен вид независимо от формалния
си характер са свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата,
съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което
не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в
случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране на
безпрепятствено пресичане на обозначените за това места - пешеходни пътеки и
при наличие на лек автомобил върху пешеходната пътека пешеходците биха били
принудени да пресичат на необозначени места, което създава опаснаст
за движението като цяло или да чакат лекият автомобил да се премести, т.е. така
позиционираното ППС създава пречки за движението. Ето защо счита, че това
наказание ще допринесе за постигане на посочените в чл. 12 ЗАНН цели на
административното наказание.
По отношение но отнетите контролни точки следва да се
посочи, че съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение: „Контролни точки се отнемат
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на
наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни
точки“. За да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е
установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от
Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението
и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. В НП се посочва/отбелязва
конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като
самостоятелно наказание с наказателното постановление /така решение №
181/25.01.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
3819/2018 г./. Отнемането на контролни точки не представлява санкция, възниква
по силата на законова норма, а не на Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /така решение №
915/09.05.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
817/2016 г./. Евентуални грешки при посочване на броя на контролните точки в
дадено НП мже да бъде предмет на контрол в
производство по обжалването на заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП за изземване на
свидетелство за правоуправление /така решение № 893/26.05.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1126/2017 г./. Съдът няма
право в производството по по обжалване на НП да
обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да
отменя отнемането – така решение № 11/23.01.2017 г. на АдмС
- Добрич по к. а. н. д. № 626/2016 г./
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1228-004668/20.03.2019
г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, с което на В.Й.В. за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, като на основание Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са му бил отнети и общо 6 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорски
административен съд, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: