гр.София,
28.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8951 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №32145 от 11.05.2018год., постановено по гр.дело №81012/2017г. по описа на СРС,
ГО, 79 с-в, „Ч.Р.Б.“АД осъдено да заплати на ищеца „В.“ЕООД на
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 10419,55 лева като заплатена на
отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
ответника, съгласно 11 броя фактури издадени в периода от 30.09.2012г. до
31.10.2013г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
15.11.2017г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 127,60 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 02.10.2017г. до 14.11.2017г., както и разноски по
делото в размер на 421,89 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“АД. Жалбоподателят поддържа, че е осигурил
достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа и страните са в договорни
отношения по силата на които ответникът е получил цената на предоставената
услуга. Страните се съгласили, че цената за получаваната услуга е тази,
определена с отмененото решение №Ц-33/2012г. на ДКЕВР и през целия исков период
ищецът я заплащал без да оспорва нейната дължимост и размер. Според
жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че с отмяна на
горепосоченото решение на ДКЕВР е отпаднало основанието за плащане на цената на
предоставената от ответника услуга през исковия период. Твърди също така, че
наличието на неразвален договор между страните изключва възможността за
прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, още повече че ищецът от
своя страна вече бил получил (изконсумирал) и не можел да върне обратно
предоставената от ответника услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски.
В подадения в срок
отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата като неоснователна
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Спорът по делото се
свежда до въпроса отпаднало ли е основанието за извършените от ищеца през
исковия период плащания на суми за достъп до мрежата на ответника, респективно-
подлежат ли на връщане тези суми.
По аналогични казуси е
формирана единна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която решението
на ВАС за отмяна на решението на регулаторния орган (решение №Ц-33/2012г. на
ДКЕВР) има конститутивно действие, като тази отмяна настъпва с обратна сила
спрямо всички и води до заличаване на всички целени от неговия издател правни
последици от момента на издаването му, независимо от допускането на
предварителното му изпълнение. След като по силата на разпоредбата на чл. 177,
ал. 1 АПК отмяната на индивидуалния административен акт има действие по
отношение на всички, а чл. 195, ал. 1 АПК урежда по изключение действие
занапред само на отмяната на подзаконовия нормативен акт, то по аргумент от
противното отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР, което представлява индивидуален
административен акт, има обратно действие, с което се заличават всички целени
от неговия издател правни последици от момента на издаването му. Отсъствието на
определяема единствено по административен ред цена за услугата води до липса на
основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това
предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на
заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на
отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 предл.3 ЗЗД. В този смисъл решения № 104/27.06.2016 г. по
т.д. № 1610/15 г. на второ т.о., № 100/04.08.2016 г. по т.д. № 707/15 г. на
първо т.о., № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/15 г. на първо т.о., №
75/16.08.2016 г. по т.д. № 206/15 г. на първо т.о., № 126/16.08.2016 г. по т.д.
№ 1592/15 г. на първо т.о., № 162/04.10.2016 г. по т.д. № 3245/15 г. на първо
т.о., № 164/04.10.2016 г. по т.д. № 160/16 г. па първо т.о., № 136/05.10.2016
г. по т.д. № 2727/15 г. на второ т.о., № 137/05.10.2016 г. по т.д. № 2327/15 г.
на второ т.о., № 138/05.10.2016 г. по т.д. № 2355/15 г. на второ т.о. на ВКС.
Предвидената в закона
възмездност на услугата сама по себе си не може да обоснове наличие на
основание за плащане, както твърди жалбоподателят- ответник. Отсъствието на
определяема единствено по административен ред цена за тази услуга по силата на
отмяната с обратна сила на административния акт, който я е регулирал, е
равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер
като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници.
Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа, определените
с отменения административен акт временни цени следва да се приемат за изначално
несъществуващи, т.е. временните цени са без валидно законосъобразно определен
размер. Такъв не би могъл да бъде определен и по реда на налагането на
компенсаторни мерки по чл. 32, ал. 2 ЗЕ.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, но не претендира такива в настоящата инстанция.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №32145 от
11.05.2018год., постановено по гр.дело №81012/2017г. по описа на СРС, ГО, 79
с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/