Р Е Ш Е Н И Е
№ 77/ 11.03.2022 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година, I
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 605/
2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на **** – Р.Д.“, ЕИК ***, подадена чрез адв. К.С.,
ДАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
184 - ФК от 16.11.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ на НАП –
Варна.
Жалбоподателят
оспорва Заповедта с твърдение за противоречие с материалния закон и с целта на
закона, необоснованост и незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2, 3, 4 и
5 от АПК. Прави възражение за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването ѝ. Признава, че не
е бил издаден фискален бон при покупка на чехли, но настоява, че оспореният акт
е издаден, без да са изложени конкретни мотиви относно продължителността на
срока на запечатване. Допълва, че няма обосновка кое налага използването на
такава административна принуда и защо тя е употребена за срок от 14 дни, а не
за друг срок. Счита, че възпрепятстването на търговската дейност на лицето за
14 – дневен срок чрез забрана на достъпа до обекта не би могло да се дефинира като
явно съразмерно с целта, за която се издава актът. Иска отмяна на наложената принудителна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Кр. С., ДАК, който поддържа жалбата. Претендира
съдебно – деловодни разноски, като представя списък на разноските.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. Стоян ****, редовно
упълномощен, който оспорва жалбата. Представя доказателства за издадено срещу
жалбоподателя наказателно постановление за нарушението (НП), предмет и на ПАМ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е приета като
доказателство административната преписка.
По искане на жалбоподателя е разпитана
св. Нудие Мехмедова, редовен клиент на магазина, чието запечатване е наложено с
мярката. Св. Мехмедова споделя, че на обекта работи само Р.Д., както и че има
минаващи край обекта, но дали купуват или не, не може да каже.
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съответно като извърши цялостна проверка на оспорената Заповед във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 12.11.2021 г., в 13.45 часа е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
“магазин“, находящ се в гр. Балчик, ул. „***“ № 1, стопанисван от **** – Р.Д.“,
ЕИК ***. В същия ден и час, преди легитимация на органи по приходите, е
извършена контролна покупка от Дора Костадинова – инспектор по приходите към
ГДФК, ОД Варна, на 1 (един) чифт домашни чехли на стойност 7.00 лв. (седем
лева), платени на място, в брой от същия инспектор с 1 банкнота от 5.00 лв. и 2
монети от 1.00 лв. За покупката не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT747420 и ИН на ФП 02747420,
отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/ 2006 г., нито ръчна касова
бележка от кочан. За целите на проверката от ФУ е бил изведен отчет КЛЕН за
12.11.2021 г.
При извършената проверка е изготвен
Протокол за извършена проверка № 0055521/ 12.11.2021 г. Впоследствие е съставен
на 17.11.2021 г. и Акт за установяване на административно нарушение (л. 22),
въз основа на който е издадено на 08.12.2021 г. и НП № 617278 – F634935
(л. 51), по което е наложена на ЕТ имуществена санкция от 500 лв.
Приложена е заповед № ЗЦУ - 1148/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се определя
компетентност на началниците на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС (л. 24)
След констатиране на нарушението, въз
основа на Протокола за извършена проверка (ПИП) е издадена оспорената в
настоящото производство ЗНПАМ, в която е описана фактическата обстановка така,
както е описана в ПИП.
Със ЗНПАМ е наложена ПАМ – “запечатване
на търговски обект”, посочен по – горе и е забранен достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Административният орган е указал, че
установеното нарушение изпълнява състава
на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а”
от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДДС е наложил конкретната мярка.
Административният орган е изтъкнал, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при
определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение, последиците от същото, видът и местоположението на
обекта – в град Балчик, централната част на града, значителен поток от хора,
характерът на дейността – магазин, установената касова разлика в размер на 07.00
лв., а също така и необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Добавил
е, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се
изпълнява при съответните предпоставки. Посочил е, че срокът е съобразен с
целта нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска. В този смисъл е приел, че категорично е налице
важен държавен интерес от преустановяване на констатирането противозаконно
поведение. Отбелязал е, че запечатването следва да стане в 3 - дневен срок след
влизане в сила на Заповедта, че е задължително присъствието на представител на ЕТ
за осигуряване на достъп, отстраняване на стоките, възможността за
принудителното им отстраняване. Указал е срок за обжалване на заповедта и пред
кого е възможно това.
Заповедта е връчена на 17.11.2021 г. на
управителя на ЕТ, видно от разписката на л. 15, а жалбата е подадена на 29.11.2021
г. чрез административния орган.(л. 3)
От разпитаната в съдебното производство
свидетелка се установява, че в обекта работи само управителят и собственик на
ЕТ. Св. Мехмедова твърди, че на нея винаги ѝ е бил издаван касов бон при
покупка от магазина. Два – три пъти на месец посещавала магазина. Сочи, че има
минаващи, но дали пазаруват, не може да каже.
В АУАН е описана същата фактическа
обстановка, като тази в ЗНПАМ. Изрично е отразено в издаденото въз основа на АУАН
Наказателно постановление, че се касае за първо нарушение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е
приложена заповед, с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции
на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това актът е издаден от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Подробно в Заповедта за налагане на
ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение.
Оспорената Заповед е мотивирана, като
са изложени мотивите, описани по – горе, включително и за конкретната
продължителност на наложената мярка. В тази връзка съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване
на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е
предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове
защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона.
Производството е образувано за
нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. В случая
основанието за мярката е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ (редакция ДВ, бр.
104/2020 г.) - неизпълнение на задължение за издаване на съответен документ за
продажба по чл. 118, т.е. неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при
получаване на плащане в брой.
Съгласно цитираната норма на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Това задължение е доразвито в чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредбата), съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1, за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От данните по делото се установява
безспорно, че при извършена продажба и плащане в брой не е издаден фискален
касов бон от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта, което правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал.
1 от Наредбата. Спор по това между страните няма. Доказателство в тази насока е
и съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното, както и приложените към него писмени доказателства, дневен
финансов отчет, опис на паричните средства, отчет КЛЕН, сочещи положителна
разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от
фискалното устройство. Фактическите констатации в протокола не се оспорват.
От съдържанието на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е видно, че условието за неговото приложение е търговецът да
е допуснал нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба,
което да осъществява фактическия състав на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с
чл. 118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредбата. В случая са налице всички
предпоставки на закона, поради което началникът на отдел „Оперативни дейности“
- Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната заповед за
налагане на ПАМ. В производството по чл. 186 ЗДДС органът действа в условията
на обвързана компетентност, което означава, че при допуснато нарушение той е
длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка дали да издаде заповед за
това или не.
С оглед на това правилно и законосъобразно
началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна е наложил процесната ПАМ,
като за жалбоподателя остава възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да поиска
нейното прекратяване, като заплати изцяло наложената му имуществена санкция, в
каквато насока са дадени указания с Разпореждането за насрочване да представи
доказателства, ако са налице такива. В случая не бяха представени
доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят се е възползвал
от възможността, разписана с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. В съдебно заседание
процесуалният му представител заяви, че не му е известно издаването на
Наказателно постановление.
С оглед изложеното материалният закон е
приложен правилно.
Неправилно и незаконосъобразно обаче
административният орган е определил срока на действие на заповедта.
Продължителността на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай тя е в размер на 14 дни. Така определеният срок е под средния
в закона размер, но не е съразмерен на извършеното нарушение и неговата тежест.
Не са отчетени ниската стойност на закупените стоки – 7.00 лева, един чифт
чехли, за които не е издадена касова бележка, фактът, че се касае за първо
нарушение, с изключение на сумата от процесната продажба не са констатирани
други неотчетени продажби, липсата на непогасени публични задължения, което опровергава
извода за трайно поведение към неспазване на фискалната дисциплина. Не е
извършена обективна преценка за наличието на баланс между личните и
обществените интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането
на ПАМ. Съгласно принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК,
приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на
търговеца в степен по - голяма от необходимото за постигане на целта на закона.
С текста на чл. 6, ал. 3 от АПК е разписано, че когато с административния акт
се засягат права или се създават задължения за граждани и организации, се
прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се
постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка не е въпрос на преценка на
административния орган, а негово задължение. След като нарушението е
констатирано за първи път и са налице данни за инцидентен характер на деянието,
то определената продължителност на ПАМ се явява неоснователно завишена. При
избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на ЕТ. С
оглед на данните по делото настоящият състав счита, че целта на закона и
интересите на държавата и обществото биха могли да се постигнат и с прилагане
на по-благоприятна мярка с по-кратък срок на действие. Продължителността от 14
дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на търговеца и охраната на обществените отношения, касаещи данъчното облагане,
а мярката не следва да бъде възприемана като наказание. Последното се налага по
друг ред и видно от издаденото Наказателно постановление, такова е наложено.
Поради това процесната заповед не
следва да се отменя, доколкото безспорно се установява неправомерно поведение
от страна на търговеца, а следва само да се измени в частта на срока, като се
намали от 14 дни на 7 дни. В останалата част жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС - решение
№ 13875 от 10.11.2020 г. по адм. д. № 5114/ 2020 г. по описа на ВАС, VІІІ отд.;
решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 4199/ 2020 г. по описа на ВАС,
VІІІ отд.; решение № 14407 от 20.11.2020 г. по адм. д. № 7045/ 2020 г. по описа
на ВАС, VІІІ отд.
С оглед изхода от спора на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Наложената ПАМ не е отменена, с оглед
на което и предвид изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НАП
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лв. (сто лева).
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на **** – Р.Д.“, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „***“ № 6, представляван от Р.Д.Д.,
ЕГН **********, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 184
- ФК от 16.11.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ на НАП –
Варна, В ЧАСТТА, в която е определен срокът на мярката, като го намалява от 14 дни
на 7 дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА **** – Р.Д.“, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „***“ № 6, представляван от Р.Д.Д., ЕГН **********,
да заплати на НАП - София сумата от 100 лв. (сто лева), разноски по делото за
първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 – дневен срок от получаване на съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: