Определение по дело №92/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С Присъда № 3394/17.12.2010 г. по н.о.х.д. № 828/2010 г. на РС - С. подсъдимият К. С. В. е признат за виновен в това, че на 12.11.2010 г. около 21.36 часа в с. Л. в посока с. С., обл. Б., пред табелата на с. Л., управлявал МПС – лек автомобил марка „Ланчия-капа” с ДКН ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда (Определение от 17.06.2010 г., постановено от СРС по н.о.х.д. № 5774/2010 г., влязло в сила на 17.06.2010 г.), поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от три години, както му е наложена и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от А. С. П. – защитник на подсъдимия В., в която твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Не било доказано по безспорен и категоричен начин, че именно В. е управлявал МПС, поради което настоява окръжният съд да отмени присъдата на РС – С. и да постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Пред настоящата съдебна инстанция защитата акцентира върху противоречията между показанията на двете групи свидетели и настоява за оправдателна присъда предвид невъзможността да бъде формиран категоричен извод за това дали В. е управлявал автомобила.

В хода на съдебните прения представителят на О. П. – Б. подробно анализира достоверността на събраните гласни доказателства, намирайки присъдата на районния съд за правилна и обоснована.

Подсъдимият поддържа казаното от своя адвокат. Счита себе си за невиновен и моли за обективната оценка на въззивния съд. В последната си дума настоява, че казва истината.

ОС - Б., след като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата нужни за неговото правилно решаване. След самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. С. В. е роден на 01.04.1975 г. в гр. К., живее в гр. С., ул.“. З.” № .., ап. 13, българин, български гражданин, ЕГН *, с висше образование, работи, женен, с едно дете. Същият е правоспособен водач на МПС с категории В и С. Има обременено съдебно минало – осъждан е за престъпления по чл. 343б, а именно:

- С Решение № 63/26.02.2003 г., постановено по н.а.х.д. № 454/2002 г. на Районен съд – С., влязло в сила на 31.03.2003 г., подсъдимият В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

- Със Споразумение по н.о.х.д. № 5774/2010 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 17.06.2010 г., е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 7 месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител 7 месеца, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Така наложените наказания не са оказали поправителен и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия.

На 12.11.2010 г. свидетелите А. К. и Я. П. - служители в РУП С. били назначени на работа като автопатрул на КАТ. Около 21.30 часа същите се намирали в с. Л., на изхода за с. Р., обл. Бл. когато установили, че по пътя срещу тях – в посока с. С., се движи лек автомобил марка ”Ланчия-Капа” с регистрационен № .... Свидетелят П. подал на водача сигнал със стоп-палка за спиране, но последният вместо да се подчини, завил наляво и продължил да се движи по улиците на с. Л. Автомобилът бил последван от полицейските служители, които отправили звуков и светлинен сигнал за спиране, на които водачът също не се подчинил. На една от улиците в с. Л. преследваният автомобил спрял пред къща, като от шофьорската врата излязъл мъж, който тръгнал надолу по улицата в посока центъра на селото. П. и К. подминалия спрелия автомобил и на около 50 м. от него настигнали водача. Качили го в полицейския автомобил и се върнали на мястото, където П. бил подал сигнала със стоп-палката. При извършената справка полицейските служители установили, че водачът е подсъдимият К. В.. Последният бил изпробван с Алкотест “Дрегер” с фабричен № ARBB-001 за установяване употреба на алкохол, при което техническото средство отчело 1.44 промила алкохол в издишания от водача въздух. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и издаден талон за медицинско изследване № 0307550, като същият бил придружен до Спешен център-гр. С. за вземане на кръвна проба. От заключението на назначената химическа експертиза се установява, че в кръвта на В. се съдържал 1.66 промила етилов алкохол. След това с полицейско разпореждане В. бил задържан за срок от 24 часа.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетелите А. К. и Я. П.; протокол за химическа експертиза № 1021/17.11.2010 г., изготвена от в.л. У. Д.; заповед за задържане на лице от 12.11.2010 г., протокол за личен обиск на лице от 12.11.2010 г., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН № 1975/15.11.2010 г., справка от РУП – С. (л. 14 от ДП); талон и протокол за медицинско изследване; справка за съдимост ведно с 2 бр. бюлетини за съдимост; автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К. В..

При служебната проверка на постановената присъда, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимия коментар и анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване въззивният съд констатира противоречие в събраните гласни доказателствени средства относно това кой е управлявал процесния лек автомобил марка „Ланчия-капа” с ДКН ... при подаването на сигнал със стоп-палка от патрулиращите полицейски служители. Противоречията са между показанията на свидетелите Р.В. и Х. В., както и обясненията на подсъдимия В., от една страна, и показанията на свидетелите А. К. и Я. П., от друга страна. Тези свидетели условно могат да бъдат разделени в две групи, като на показанията на първата от тях, отстояваща защитната позиция на подсъдимия, съдът не дава вяра по следните съображения: Обясненията на подсъдимия В. съдът прецени внимателно, като оцени ролята, която законът им отрежда на средство за защита и на основно доказателствено средство в процеса. Съпоставяйки обясненията наред с останалите доказателства, въззивният съд приема, че изложеното от подсъдимия е недостоверно в частта, в която той заявява, че на инкриминираната дата лекият автомобил е бил управляван от неговата съпруга – свидетелката Х. В., а той се е возил на задната седалка, макар в същата насока да са и показанията на свидетелите Х. В. и Р. В. И тримата са категорични, че заедно са пътували от К. към с. Л., като автомобилът е бил управляван от Х., до нея отпред е бил Р., а подсъдимият е седял на задната седалка със своя син И. Спрели автомобила пред къщата на В., като всички влезли в къщата, с изключение на подсъдимия, който тръгнал към близкия магазин за цигари. Съдът не може да не отчете близката емоционална връзка между свидетелката Х. В. и подсъдимия като негова съпруга, поради което не дава вяра на показанията й, намирайки същите за пристрастни, недостоверни и заинтересовани. Убеждението на въззивния съд е, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В. целят да изградят защитната версия в полза на В., която обаче не намира опора в останалия доказателствен материал, поради което същите не следва да бъдат кредитирани. Това убеждение не може да бъде разколебано и от обстоятелството, че същата версия се поддържа и от едно трето лице – свидетеля Р. В. Макар последният да представя себе си за пряк очевидец на това кой е управлявал МПС, същият при възпроизвеждане на хронологичната последователност на случилото се, дава показания, които противоречат на обясненията на подсъдимия и на показанията на Х. В. относно това при паркирането на автомобила пред къщата на подсъдимия, последният от коя врата е излязъл и кой е взел детето от него и го е закарал в къщата. Относно тези обстоятелства събраните от тях гласни доказателства са нелогични и некореспондиращи помежду си, което е още една индикация за недостоверността на техните показания.

Правилно районният съд, а на собствено основание и настоящата инстанция, кредитира показанията на свидетелите А. К. и Я. П. като изцяло обективни, безпристрастни и незаинтересовани. Действително те не отричат, че при подаването на сигнал със стоп-палка за спиране на движещия се срещу тях лек автомобил марка „Ланчия-капа” не са идентифицирали подсъдимия В. като водач на автомобила, тъй в колата е било тъмно. След неподчинението обаче веднага са тръгнали със звуков и светлинен сигнал след автомобила, без да губят визуален контакт с него. Категорични са, че докато са се движили зад автомобила, не са възприели силуети на други лица, освен на водача. Ясно са видели как след спирането на колата, от шофьорското място слиза мъж, който са последвали със служебния автомобил и впоследствие са разпознали като подсъдимия. От автомобила не са слизали никакви други лица. От показанията на свидетелите К. и П. по недвусмислен начин се установява, че именно В. е управлявал МПС. Същите изцяло опровергават тезата на защитата за недоказаност авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия, дискредитирайки поддържаната от първата група свидетели защитна версия. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав кредитира показанията на свидетелите К. и П., макар в същите да се наблюдават несъществени противоречия, резултат от изминалото време и от обстоятелството, че деянието е обвързано с изпълнение на преките им служебни задължения, при които се създават множество сходни на процесната ситуации.

Правилно първостепенният съд е изключил от доказателствения материал по делото показанията на свидетеля Т. Т., доколкото с тях не се установяват релевантни факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Останалите събрани по делото доказателства – експертно заключение и писмени доказателства допринасят за изясняване на обективната истината, същите са безпротиворечиви, поради което не се налага да бъдат подлагани на самостоятелен анализ.

При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, законосъобразен и обоснован е изводът на РС - С., че от обективна и субективна страна подсъдимият К. В. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като на 12.11.2010 г. около 21.36 часа в с. Л. в посока с. С., обл. Б., пред табелата на с. Л., управлявал МПС – лек автомобил марка „Ланчия-капа” с ДКН ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда (Определение от 17.06.2010 г., постановено от СРС по н.о.х.д. № 5774/2010 г., влязло в сила на 17.06.2010 г.). От обективна страна безспорно са установени елементите от състава на престъплението – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и предишно осъждане на дееца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. От субективна страна е налице пряк умисъл – деецът е съзнавал обществената опасност на извършеното и произтичащите от него обществено-опасни последици, като е искал тяхното настъпване; същият ясно е съзнавал, че е употребил алкохол и в това състояние предприема действия по управление на МПС.

В санкционната част на присъдата, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд правилно е разграничил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е посочил при какъв баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за корекция на съдебния акт по отношение на наложеното наказание. Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства като наличието на едно допълнително осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (Решение № 63/26.02.2003 г., постановено по н.а.х.д. № 454/2002 г. на Районен съд – С., влязло в сила на 31.03.2003 г.), доколкото за приетата правна квалификация се изисква само едно; обстоятелството, че деянието е извършено през време, когато подсъдимият е бил лишен от правоуправление; поведението му, насочено към осуетяване на проверката, свързано с неподчинение на сигнала със стоп-палка, както и упоритото му неспиране при подадени звуков и светлинен сигнал за това. Правилно районният съд е отчел и наличието на смекчаващи обстоятелства като добрите семейни и трудови характеристики. Въззивната инстанция счита, че определеното в рамките на средния размер наказание „лишаване от свобода” за срок от шест година, както и наказанието „глоба” в размер от 200 лева, се явяват справедливи и съответни на целите на индивидуалната и генерална превенция. Налице са всички предпоставки на чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Правилно първостепенният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК лишаване от право да управлява МПС, както и му е възложил сторените по делото разноски.

Като заключителен извод може да се посочи, че присъдата на Районен съд – С. следва да бъде потвърдена. При извършената служебна проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, ОС - Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3394/17.12.2010 г. по н.о.х.д. № 828/2010 г. на РС – С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: