О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 1927 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти октомври,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа
въззивно гражданско дело номер
1483 по описа за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу Решение
№1473/06.07.18г., постановено по гр.д.№9637/17г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Въззивникът
– ответник М.Б. Чепанова – Г.,***,
чрез процесуален представител адв. С. е посочила, че обжалва решението изцяло.
С обжалваното решение, въззивницата е
осъдена да заплати на ищцата С.Д.Я., сумата 2200 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ухапване на куче на 30.06.2017г.,
представляващи болки, страдания и притеснения, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.17г., до окончателното й изплащане; искът за горницата над
2200, до претендирания размер от 3000 лева е отхвърлен.
С обжалваното решение въззивницата е
осъдена да заплати на ищцата Я. и сума, в размер на 66.73 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди – платени медикаменти за лечение от ухапването от
куче и снабдяване с медицинско удостоверение, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.17г., до окончателното й изплащане, както и 672.61 лева –
съдебно – деловодни разноски.
Въззивницата претендира отмяна на
първоинстанционното решение, респ. – намаляване размера на присъденото
обезщетение.
На първо място са изложени съображения
за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Подробно са обсъдени и е
направен подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели:
тези на св.Станчева въззивникът намира за лъжливи и заинтересовани –
свидетелката се е намирала на разстояние от инцидента, от което не е видяла
ухапването. На същото разстояние се е намирал и св.Иванов – пряк очевидец, намирал
се на еднакво с разстоянието с това на св.Станчева, чиито показания според
въззивника следва да се кредитират безрезервно. Според въззивника свидетелските
показания на майката и на другите свидетели сочат на съпричиняване от страна на
ищцата на получените увреждания, предвид това, че се е опитала да разтърве
кучетата с крак. Показанията на майката, макар и професионални, сочат на
заинтересованост на същата – издаденият на ищцата медицински документ е от
лекар, работещ в същото медицинско заведение като майката. Последното е
оспорено от ответника. Показанията на другия свидетел, посочен от ищцата се
оспорват, предвид свидетелстването за факти, които ищцата не твърди;
свидетелката не е очевидец и не е била разпитвана от полицейските органи; същата
е и заинтересувана като приятелка на ищцата.
На второ място, при подробно обсъждане
на съдебно – медицинските експертизи и
представените писмени доказателства, въззивникът намира, че не е доказано
ухапване от куче на крака на ищцата, предвид колегиалните отношения между
майката на ищцата и лекаря, обработил раната. Изложени са съображения за
достоверност на експертизата на д-р Янчев, извършена след оглед, направен в
присъствие на адвокатите, в частта, според която белезите на ищцата не са от
ухапване от куче. Оспорва се заключението, че белезите са от одраскване, с
аргументи за начина, по който е извършен огледа и поведението на вещото лице,
което въззивникът намира за неприемливо. Изложени са подробни аргументи за
оспорване на заключението за извършено одраскване.
Но трето място, като евентуални,
съображения са изложени по отношение размера на обезщетението; според
въззивника е налице съпричиняване, което следва да бъде отчетено.
Претендират се разноски. Претендира се
извършване на съдебно прихващане на съдебно – деловодните разноски.
Не са направени доказателствени
искания.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис
от първоинстанционното решение е връчен на въззивника Георгиева на 16.07.18г. чрез
процесуален представител адвокат С.. Въззивната жалба е подадена на 01.08.18г.
– в законния срок по чл.259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Предвид уважаване на иска
за неимуществени вреди частично – за сумата от 2200 лева, въззивницата следва
да потвърди, респ. – да обоснове искането си за цялостна отмяна на
първоинстанционното решение. В случай че поддържа искането, следва да довнесе
държавна такса, в размер на 16 лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
Въззивникът
– ищец С.Д.Я. ***, чрез процесуален
представител адв.К., обжалва решението в
частта, с което над сумата от 2200 лева, до претендирания размер от 3000
лева е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ухапване на куче на 30.06.2017г., представляващи болки,
страдания и притеснения, ведно със законната лихва, считано от 30.06.17г., до
окончателното й изплащане; както и в частта, с което на ищцата са възложени
съдебно – деловодни разноски, направени от ответницата.
Оспорва се извода на съда, че в
следствие ухапването и антибиотичното лечение, въззивницата не е могла да кърми
детето си две седмици – според въззивницата доказателствата сочат, че кърменето
е било преустановено – изложени са съображение за последиците от това, както и
ползите и необходимостта от кърмене за детето и за майката. Болките и
страданията са свързани с невъзможността майката да се грижи за новороденото си
бебе в периода на лечение.
Претендират се разноски.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис
от първоинстанционното решение е връчен на въззивника Я. чрез адв. К. на 17.07.18г.
Въззивната жалба е подадена на 31.07.18г. - в законния срок. Жалбоподателят е
лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
т.к. исковете са уважени частично. Следователно
жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на ищеца Я. е връчен на ответника
Г., чрез адв.С. на 04.09.18г. В срока по чл.263 ГПК – на 18.09.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени
съображения за потвърждаване на решението в обжалваната от Я. част, които в в
съкратен вариант възпроизвеждат аргументите, изложени във въззивната жалба на
ответницата.
Препис от въззивната жалба на ответника Г. е връчен на ищеца
Я., чрез адв.К. на 09.08.18г. В срока по чл.263 ГПК – на 22.08.18г. е подаден
писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението в
уважителната част.
По наведените в жалбата оплаквания, въззиваемата подробно
излага своите съображения: на първо място, относно достоверността на
показанията на св.Станчева, която е очевидец на последиците от ухапването.
Доколкото по образуваната полицейска преписка не е разпитана и
пострадалата, липсата на разпит на
св.Станчева сочи на непълнота и едностранчивост на разследването, а не че
свидетелката не е очевидец. Свидетелката не е заинтересувана, защото видно от
показанията й познава ищцата само визуално. Показанията й са обсъдени в
контекста на обсъждането им в жалбата на ответника.
На следващо място подробно е аргументирана тезата на
ищцата за липса на съпричиняване на претърпените вреди.
Подробни съображения са изложени досежно твърденията за
професионалната квалификация на св.Я. – майка на ищцата и липсата на колегиална
връзка с лекаря, оказал медицинска помощ на ищцата, както и относно издаденото
съдебно – медицинско удостоверение. Обсъдени са показанията на св.Я.,
установяващи периода, в който ищцата е имала възможност да се движи и да излиза
навън.
На последно място, при обсъждане на писмените
доказателства и извършените експертизи, подробни аргументи са изложени по
възражението в жалбата за недоказаност на извършено ухапване от куче; в тази
връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд, че независимо дали
раната е от ухапване или одраскване, тя е причинена от куче и е довела до болки
и страдания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадените въззивни
жалби и отговори намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание
за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1483/18г. в съдебно заседание за
разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 01.10.18г., на 19.11.2018г. от 14.30часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА
на въззивника Чепанова – Г., в едноседмичен срок да обоснове искането си за
цялостна отмяна на първоинстанционното решение, предвид уважаване на иска за
неимуществени вреди частично – за сумата от 2200 лева. В случай че поддържа
искането, следва да довнесе държавна
такса, в размер на 16 лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
Препис от постъпилите отговори на въззивните жалби да се
изпратят на насрещните страни, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.