Решение по дело №1066/2021 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1524

 

гр. Пловдив, 20 юли 2021 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесети и трети юни  през две хиляди двадесет и първа  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1066  по описа за 2021 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е образувано по жалба на „Теоник“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул.“Васил Друмев“№ 24, представлявано от управителя Н.Д., против заповед № З-ЦУ-582/24.03.2021 г., издадена от ИД на НАП, с която се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по ОП“Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. по схема за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че ответната страна на формално основание е отказала предоставянето на безвъзмездната финансова помощ на жалбоподателя без да отчете обстоятелството, че в действителност от дружеството се осъществява дейност, предвидена за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната ОП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

За ответната страна, ИД на НАП, се заема становище за неоснователност на жалбата.

Представят се писмени бележки.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № З –ЦУ-582/46.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.18 от ЗНАП и чл.26 б от закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и решение на МС № 947 от 18.12.2020 г., е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по ОП „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ на жалбоподателя.

За да постанови процесния отказ, ответникът е приел, че за лицето не е изпълнено едно от условията по т.11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ – кодът на икономическата дейност, извършвана в обектите преустановили/ограничили дейност да попада в един от посочените в Условията кодове/сектори съгласно КИД – 2008.  Лицето кандидатства по т.1 от раздел 9 от Условията за помощ в размер на 20 % от оборота без ДДС за преустановена дейност, извършвана в рамките на дейност с код по КИД-2008 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. В годишните отчети за дейността, подадени от жалбоподателя в НСИ кодът на осъществяваната през 2019 г. основна дейност е 47.30 „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“. В отчетите на дружеството не е посочено осъществяване на допълнителна дейност с код 56.10.

В крайна сметка, в резултат на извършената проверка, на база данните от НСИ/Мониторстат, установявайки, че кодът на осъществяваната от  жалбоподателя през 2019 г. основна икономическа дейност не е сред посочените в т.4 от раздел 11.1. „Критерии за недопустимост на кандидатите“ от Условията и в изпълнение на подточка 2 от раздел 11.2.“Критерии за недопустимост на кандидатите“, заявлението на жалбоподателя е отхвърлено.

По делото няма спор по фактите.

Твърденията на жалбоподателя са, че ответната страна отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на жалбоподателя единствено на формално основание без да отчете обстоятелството, че той действително осъществява дейност, подлежаща на подпомагане по този ред.

Жалбоподателят не оспорва мотивите по заповедта за отказ, а твърденията му са, че преценката на ответника е неправилна.

Доводите му не се споделят от съда.

Страните не спорят, че основната дейност на жалбоподателя не попада сред тези, предвидени за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че в ГФО няма посочена допълнителна дейност.

Този факт се потвърждава и от поисканите допълнително доказателства в хода на административното производство и осъществената онлайн кореспонденция между страните – въпрос/отговор на л.34 по делото. Ответникът, в хода на извършваната служебна проверка, установява несъответствието между декларираните данни в заявлението и данните налични в НАП по отношение на посочената основна и допълнителна дейност. В тази връзка е поискано предоставянето на допълнителни доказателства, че основната /допълнителната дейност на жалбоподателя е с допустим код съгласно условията за кандидатстване. Самият ответник е отговорил, че твърдяната от него за осъществявана допълнителна дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене не е посочена като допълнителна дейност в ГФО. Сочи се, че в ОПР за 2019 г. на шифър 15110 са посочени приходите от заведението за бързо хранене.

При тези доказателства правилно ответната страна е постановила процесния отказ предвид обстоятелството, че заявителят не е допустим кандидат, тъй като нито като основна, нито като допълнителна дейност е посочил в годишните отчети за дейността, подадени от жалбоподателя в НСИ за 2019 г., такава допълнителна дейност с код 56.10, отговаряща на условията за  предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – съгласно т.4 допустими са само кандидатите, които са засегнати от временните противоепидемични мерки и развиват основна или допълнителна икономическа  дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от посочените в т.4 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности КИД – 2008 – приложение 3 към Условията. Освен това кодът на икономическата дейност, извършвана в обектите, преустановили/ограничили дейност също трябва да попада в един от посочените в Условията кодове/сектори съгласно КИД – 2008.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от ЗНАП, Решение на Министерски съвет № 947 от 18.12.2020 г., чл. 26б от закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Според ал. 1 на този текст на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. Според ал. 2 Средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.

Алинея (3) на посочения по-горе текст предвижда, че средствата по ал. 1 се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите.

Изложеното налага извода, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания за целта, което прави жалбата неоснователна.

При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Теоник“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул.“Васил Друмев“№ 24, представлявано от управителя Н.Д., против заповед № З-ЦУ-582/24.03.2021 г., издадена от ИД на НАП.

 

ОСЪЖДА „Теоник“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул.“Васил Друмев“№ 24, представлявано от управителя Н.Д. да заплати на НАП сумата от 100 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

    Административен съдия: