Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2287

 

град Пловдив, 05.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2438  описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба предявена от „Натура Фит“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв.С.Д., срещу Националната агенция за приходите /НАП/, обективираща иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по административен ред незаконосъобразен админстративен акт-Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на  „Натура Фит“ ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1278,07 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молбата до окончателото изплащане. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание –  дружеството – ищец  се представлява от адв. Д., който поддържа исковата претенция, претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът – Националната агенция за приходите не се представлява.  С писмен отговор на исковата молба, чрез юрк. А., се оспорва иска като неоснователен. Излагат се съображения, че претендираното обезщетение, бидейки и заплатено адвокатско възнанаграждение не отговаря на критерия за  „обоснован и справедлив“ размер. 

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена изцяло като доказана по основание и размер.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 405 от 09.09.2022 година, Директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП е отменил Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на  „Натура Фит“ ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1278,07 лв.

Не е спорно, че на лист 11 по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между  „Натура Фит“ЕООД и Адвокатско дружеството „Д. и партньори“, от който е видно, че е договорена сумата от 2500 лева представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административното производство по обжалване на Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора, а пълномощното и договора ведно с жалбата са депозирани пред Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив.

Предмета на договора е осъществен, административното обжалване е извършено и с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 405 от 09.09.2022 година, Директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП е отменил РА.

С действията на своите служители по издаване на незаконосъобразен РА ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на Адвокатско дружеството „Д. и партньори“, в размер на 2500 лева, с която сума  ищеца е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

     Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която този частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

  Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретната хипотеза, за да се ангажира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав, а именно: претърпяна вреда – имуществена; незаконосъобразен акт на орган, респ. длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт на длъжностните лица при или по повод изпълнение на административна дейност; причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт с вредоносния резултат от административна дейност.

За да е налице допустим иск за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ задължително трябва административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на категорията на процесния Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година по административен ред. Нормата на чл. 1 от закона не поставя изисквания какъв да е отменения акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински  орган и да е резултат от административна дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.

Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, би могла да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване.

Във връзка с горното е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. /Виж Р № 8585 от 26.06.2018г по адм. д. № 6423/2017г на ВАС, ІІІ отд/. Следователно налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ: отменен по съответния ред административен акт.

Налице са и останалите предпоставки – причинени на ищеца имуществени вреди и причинно следствена връзка между претърпените вреди и отменения РА. Заплатената сума по оспорването по административен ред е вреда произтичаща непосредствено от отменен незаконосъобразен административен акт. Заповедта и договорът за правна защита и съдействие се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издадена процесната заповед, нямаше да бъде ангажирана правна защита. Сключения договор за правна защита и съдействие не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда.

Ангажирането на адвокат за правна защита е израз на нормалната грижа на лицето за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на РА и същевременно дължи възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред срещу незаконосъобразния административен акт. Ако не беше издаден РА, нямаше да съществува и оспорването му, в рамките на което оспорване лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като натовари адвокат, на когото дължи възнаграждение. В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка именно и само с обжалването пред Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.

 Ето защо, няма как връзката между заплатения хонорар на адвоката за защита и отменения РА да не е причинно-следствена. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията на РБ, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход за оспорващия, ползвал същата.

Направения разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. В заключение, доказани са всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди.

При този изход на спора и предвид претенциите на ищеца за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 1025, представляващи 25 лева внесена държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което направеното в противния смисъл възражение от процесуалния представител на ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на РА е прекомерно. Заплатеното възнаграждание от 2500 лв. за обжалване на Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на  „Натура Фит“ ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1278,07 лв. е справедливо и обосновано. То държи сметка както за свободата на договаряне, на правото за достойно заплащане на адвокатския труд, така и за обстоятелството, че защитата изразила се в изготвяне на жалбата е наложила цялостен анализ на административната преписка по издаване на РА, а тази дейност не е нито формална, нито лишена от правна и фактическа сложност.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на  „Натура Фит“ ЕООД, с ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по административен ред незаконосъобразен админстративен акт - Ревизионен акт № 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на  „Натура Фит“ ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1278,07 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение начиная от 19.09.2022 година  до окончателото изплащане, както и разноски за настоящото съдебно производство в размер на 1025 лв. /хиляда двадесет и пет лева/ за заплатената  държавна такса и адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

     

 

 

 

 

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: