№ 839
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100506232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 20086614 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 36146/2019 г. на Софийски
районен съд, 24 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20086614 от 5.04.2021 г. по гр.д. № 36146/2019 г. на Софийски районен съд,
24 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Т. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, общ. Сердика, бул. ****1, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
сумата от 2940,94 лв., представляваща главница за реално потребена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г., доставена в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София,
общ. „Сердика“, бул. ****, с аб.№ 235206, сумата от 63,26 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.01.2016 г. до м.04.2018 г. и 11,36 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 1.03.2016 г. до 19.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното плащане, за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 11813/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
24 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Отхвърлен е
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане ответникът Т. В. Д., ЕГН **********, да заплати на
ищеца сумата от 461,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 14.09.2016
1
г. до 19.02.2019 г. като неоснователен и недоказан. Осъден е ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер от 908,72 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна –
„Т.С.“ ЕООД, привлечено от ищеца.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Т. В. Д..
Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като
се твърди, че ответникът не живее на адреса на топлоснабдения имот – там
живеела неговата майка, починала през 2006 г. Сочи, че от м.07.2009 г. до
м.09.2017 г. ответникът е излежавал присъда в Софийския затвор, поради
което не е имал достъп до интернет, за да проверява публикуваните
прогнозни сметки, нито да ги плаща, нито пък имал физическа възможност да
осигури достъп до топлоснабдения имот за отчитане на топломерите. Сочи,
че районният съд е присъдил процесните суми за реално потребена топлинна
енергия, докато видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза, сумите били начислявани по служебен разход на
максимална мощност на радиаторите, поради неосигурен достъп до имота за
извършване на отчет. От 14.09.2011 г. имало постановление за налагане на
възбрана на топлоснабдения имот от ЧСИ М.К., а понастоящем същият бил
продаден от ЧСИ С.П., като в протокола за предявяване на разпределение
било отбелязано, че в полза на ищеца са заплатени 214,13 лв. Прави искане да
бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отхвърлен
предявеният иск, тъй като топлинната енергия не била реално потребена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от въззиваемия „Т.С. ЕАД. Изложени са съображения за неоснователност на
жалбата. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноските за въззивното производство.
Решението на Софийски районен съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** иск
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответникът Т. В. Д., ЕГН
**********, да заплати на ищеца сумата от 461,00 лв. – законна лихва за
забава за периода от 14.09.2016 г. до 19.02.2019 г.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно в
обжалваната част, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните, въззивният съд намира следното:
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за
2
продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
В случая дружеството претендира вземанията си за доставена топлинна
енергия за периода 1.05.2015 г. – 30.04.2018 г. От представените писмени
доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том LIX,
дело № 11603/1993 г. на нотариус Д. Г. при Софийската нотариална служба
при Втори районен съд, е видно, че именно ответникът е бил единствен
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като същият му е
бил дарен от неговата майка. Фактът, че последната е живяла там до смъртта
си през 2006 г., след което според твърденията на ответника, останали
недоказани, топлоснабденият имот е бил необитаван, е ирелевантен за
основателността на претенцията на дружеството ищец.
На основание приложимата в настоящия случай т. 7.3.2 от Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост –
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм./, при неосигуряване на достъп за отчет на
определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 7.3.1 от Методиката.
Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70a, ал. 4 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Не се спори, че в случая
за отоплителни сезони 2015/2016 г. и 2016/2017 г. топлинната енергия е
изчислена по служебен разход на максимална мощност на радиаторите, тъй
като до имота не е бил осигуряван достъп за отчет. Въззивникът сочи, че за
това са съществували обективни пречки, тъй като същият изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ за периода 2009 г. – 2017 г. Фактът, че
въззивникът е бил лишен от свобода за част от процесния период, не
означава, че същият е бил освободен от задължението да осигури достъп до
имота, включително чрез ангажиране на трето лице, за извършване на отчет
от лицето по чл. 139б ЗЕ, още повече, че не е необходимо личното присъствие
на собственика на имота за извършване на отчета. Въззивникът сам сочи, че е
бил лишен от свобода от 2009 г., като пребиваването му в мястото за
лишаване от свобода не води до извод за наличие на непреодолима сила,
която да препятства изпълнението на договорните му задължения като клиент
на топлинна енергия – същият е имал възможност да осигури изпълнение на
задълженията си да осигури достъп до имота, като създаде необходимата
организация за това, още повече, че е имал яснота какъв е периодът, в който е
трябвало да търпи наказанието си още от момента на привеждане на
присъдата в изпълнение. Ето защо наведените във въззивната жалба
3
възражения в този смисъл са неоснователни.
Твърди се, че не е изчислено реалното потребление за имота през част от
процесния период – 2015 – 2017 г. Предвид липсата на осигурен достъп до
имота за отчитане на уредите за отоплителен сезон 2015/2016 г. и 2016/2017
г., изчисляването на реално потребената топлинна енергия е извършено по
реда на т. 7.3.2 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост. Възражението, че това не е било
реалното потребление за имота за процесния период, е неоснователно,
доколкото предвид липсата на осигурен достъп до имота, по отношение
изчисляването на количеството топлинна енергия, потребено за сочените
периоди, приложими са именно посочените правила, съдържащи се в
цитираната по-горе методика и Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г.
/отм./ В тази връзка по делото е прието и заключение по допусната от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено, и в което вещото лице
подробно е посочило как е бил изчислен разходът на енергия за всеки
отоплителен сезон. Заключението е било взето предвид от
първоинстанционния съд при постановяване на решението му.
Ирелевантно е обстоятелството, че върху имота е била наложена възбрана.
Същата има отношение към възможността на собственика да извършва
сделки на разпореждане с имота и тяхната противопоставимост на лицето, в
чиято полза е вписана възбраната, но не и към облигационните отношения,
възникнали по повод доставката на топлинна енергия до имота. Установява
се, че имотът е бил продаден на публична продан, като това е станало след
изтичане на процесния период, по отношение на който се претендират
вземанията за топлинна енергия, поради което извършената публична продан
и изготвеното постановление за възлагане на недвижимия имот са
ирелевантни за дължимостта на сумите за топлинна енергия.
Твърди се, че в полза на „Т.С.“ ЕАД е извършено плащане въз основа на
разпределение на събраната по изп.д. № 876/2017 г. на ЧСИ С.П. сума. Видно
от представения от въззивника протокол за предявяване на разпределение,
приет като доказателство по делото, на „Т.С.“ ЕАД е била изплатена сумата
от 214,13 лв., но същата е дължима за предходни вземания на дружеството,
възникнали в друг период, а не за претендираните по настоящето дело.
Предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния по отношение на основателността на исковете,
решението на Софийски районен съд като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Искане за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение е направено с отговора на
въззивната жалба, като размера му съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ – сумата от 50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086614 от 05.04.2021 г. по гр.д. №
36146/2019 г. на Софийски районен съд, 24 състав, поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение № 20086614 от 5.04.2021 г. по гр.д. № 36146/2019 г. на
Софийски районен съд, 24 състав, в обжалваната част, с която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, че Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. София, общ. Сердика, бул. ****1, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 2940,94 лв.,
представляваща главница за реално потребена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г. до м.04.2018 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, общ. „Сердика“, бул. ****, с аб.№
235206, сумата от 63,26 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. и 11,36 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
1.03.2016 г. до 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 11813/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, общ. Сердика, бул.
****1, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, сумата от 50 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна –
„Т.С.“ ЕООД, привлечено от ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5