Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 144 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, депозирана чрез
процесуален представител ст. експерт Е. З. – лице с юридическо образование и
правоспособност, против решение №260013/04.03.2021г., постановено по а.н.д. №326/2020г.
по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено
наказателно постановление (НП) №НЯСС-164/02.11.2020г. на заместник-председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община
Борово за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите (ЗВ) и на
основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. В жалбата се навеждат
касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение
и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление. Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Касационният ответник – Община Борово,
в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба вх.
№260607/29.04.2021г. по описа на РС – Бяла и в съдебно заседание в хода по
същество на делото чрез процесуален представител адв. Е. М. *** оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски, съгласно
представен списък на разноските с приложени към него писмени доказателства за
реалното им заплащане (л.л. 28, 31 и 34 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за частична основателност на жалбата, доколкото счита,
че нарушението е правилно установено; сочи, не е доказано язовир „Борово“ да
попада в изключенията по чл.141а, ал.3 от ЗВ, поради което язовирът подлежи на контрол
от органите на ДАМТН. Поддържа, че случаят не е маловажен, но при
индивидуализиране на наказанието АНО е допуснал явна несправедливост, с оглед
несъразмерността на наказанието с обществената опасност, предвид че същото е
определено в предвидения от закона максимум.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивната инстанция от фактическа страна е приела за установено,
че на 18.06.2020г., в присъствието на служител при Община Борово, служители на
ДАМТН извършили проверка на място на язовир „Борово“. При проверката установили,
че се касае за извършено прокопаване на преливника на язовира по цялата му
дължина около 100м. и 3,5м. дълбочина, като на място били и машините, с които
било извършено прокопаването. Било установено още, че основният изпускател не
функционирал, като тръбата му била запушена и спирателният кран откъм въздушния
откос бил затрупан от наноси. Съставен бил констативен протокол
№04-01-10/19.06.2020г., в който били отразени направените констатации и били
дадени предписания за отстраняване на неизправностите по язовира. Препис от
констативния протокол бил изпратен на кмета на Община Борово и получен на
10.07.2020г. Впоследствие до кмета на общината била изпратена покана за
съставяне на АУАН във връзка с установените нарушения от проверката на 18.06.2020г.,
като на 03.08.2020г. срещу Община Борово бил съставил АУАН №04-005 в отсъствие
на нарушителя. Съставеният АУАН бил връчен и подписан от кмета на общината на
31.08.2020г., в който били вписани възраженията му против акта. В
законоустановения 3-дневен срок било подадено и допълнително писмено
възражение, в което било описано, че назначена от кмета комисия извършила анализ
и били предприети действия за отстраняване на нарушенията в указания срок.
Поради това било поискано прекратяване на административнонаказателното
производство на основание чл.28 от ЗАНН. На 02.11.2020г. зам.-председателят на
ДАМТН, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН,
издал наказателно постановление № НЯСС-164, което било връчено на
санкционираното лице на 18.11.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е формирал правен извод, че действително е налице
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като по делото било установено по
несъмнен начин, че Община Борово стопанисва процесния язовир, при проверката на
който на 18.06.2020г. са констатирани технически неизправности. Същевременно
обаче контролираната инстанция приела, че язовир Борово попада в изключението
на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ и не подлежи на контрол от органите на ДАМТН. Освен
това съдът счел, че така издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и с оглед наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира така
постановеното решение за неправилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната инстанция правилно е установила фактическата обстановка като при
събирането и оценката на доказателствата няма допуснати процесуални нарушения. Споделя
се и направеният извод, че въз основа на събраните доказателства нарушението се
установява по безспорен начин.
В случая Община Борово е
санкционирана за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба,
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят
поддържането им в техническа изправност.
Съгласно санкционната норма на
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, наказва се с глоба от 1 000 до 10 000 лв., съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл.141, ал.1.
Според разпоредбата на чл.141, ал.2
от ЗВ, условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
на контрол за техническото им състояние, се определят с наредба на Министерския
съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор. Такава е именно Наредба №13/29.01.2004г. за условията и реда
за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, в разпоредбата на чл.3 от която е предвидено, че наредбата се прилага
за язовирни стени и прилежащите им облекчителни съоръжения и енергогасители, както
и водовземни съоръжения.
Т.е. техническата изправност, която е
следвало да бъде осигурена от Община Борово, включва поддържане по смисъла на
чл.3 от цитираната наредба, като е от изключително важно значение язовирната
стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически изправни, за да може
да бъде всяко едно от тях да изпълнява предназначението си и по този начин се
гарантира безопасността на гражданите, околната среда и инфраструктурата.
Безспорно е установено пред РС - Бяла,
че язовирната стена и съоръженията към нея, по-конкретно основен изпускател и
преливник на язовир „Борово“, находящ се в ПИ №05611.67.4 /стар №000140/ в
землището на гр.Борово, община Борово, собственост на Община Борово, не се
поддържат технически изправни.
Вмененото на касационния ответник нарушение
е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане
на правно дължимото действие. По-конкретно налице е неизпълнение на задължения от
страна на Община Борово, като собственик на язовирна стена и съоръженията към нея,
да извърши необходимите строителни и ремонтни работи, за обезпечаване
поддържането на посочените съоръжения в състояние, отговарящо на изискванията
на наредбата по ал.2 на чл.141 от ЗВ.
Касационната инстанция не споделя
становището на районния съд, че процесният язовир „Борово“ не подлежи на
контрол от органите на ДАМТН, тъй като попада в обхвата на изключените от
контрол по реда на ЗВ и наредбата по ал.2 на чл.141 от с.з. малки язовири,
предвид текста на разпоредбата на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ.
Действително, последно цитираната
разпоредба предписва, че на контрол по реда на ЗВ и наредбата по чл.141, ал.2
подлежат всички язовири по ал.1 и ал.2 /големи и малки язовири/, с изключение
на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната
потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на
язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават
критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия: 1)
създаваният воден напор е по-малък от 7.0м. и завиреният обем е по-малък от 50
000 куб.м; 2) създаденият воден напор е по-малък от 2.0м. независимо от
завирения обем; 3) завиреният обем е по-малък от 15 000 куб.м. независимо от
създавания воден напор; 4) водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв.км. и
водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция. Същевременно
обаче, редът за класификация, критериите и компетентните за това органи са
уредени в разпоредбата на чл.141б от ЗВ, като към датата на издаване на НП, а и
към датата на постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт,
са липсвали данни процесният язовир да е бил надлежно класифициран по този ред.
Следва да се подчертае, че не всички
малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори и да отговарят поне на едно
от условията, посочени в т.1 до т.4 на ал.3 на чл.141а от ЗВ, а само тези,
които са били класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност и за
които безспорно е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на
язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават
критична инфраструктура, каквото класифициране, както вече се посочи, в случая липсва.
Нещо повече, пред касационната инстанция са представени писмени доказателства –
заверени преписи от констативни протоколи за извършена проверка от служители на
ДАМТН и за извършена съвместна проверка от представители на различни институции
на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Борово“, от които се
установява, че към настоящия момент вече е извършено класифициране на
язовирната стена по реда на чл.141б от ЗВ, съгласно което същата е от втора значителна степен на потенциална
опасност (л.л.35-46 от делото).
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран
е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, съгласно чл.чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и оспореното наказателно постановление срещу Община Борово, което от
формална страна е съобразено с изискванията чл.57 от ЗАНН. Обстоятелствата, описани в АУАН и в НП, изцяло се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават. Към
констатираното нарушение правилно са приложени относимите законови разпоредби.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се
явява неприложима.
В случая се касае за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността
на населението и техническата инфраструктура, като бездействието на нарушителя
за продължително време би я застрашило. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобрази разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН. Действително, в случая не се установява да са
настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или техническата инфраструктура
от така извършеното нарушение, но това обстоятелство, само по себе си, не води
автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не изисква
от нарушението да са настъпили някакви вредни последици.
За да се прецени приложението на чл.28
от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в
тази насока. В случая безспорно обаче, вредни последици, при това не незначителни
и касаещи живота и здравето на хората, също така касаещи околната среда,
стопанската дейност и техническата/пътна инфраструктура, биха могли да настъпят
вследствие на неподдържаните в добро техническо и експлоатационно състояние
язовирна стена и съоръженията към нея. Именно сериозността на евентуалните
вредни последици, които биха могли да
настъпят от нарушението, изключва възможността то да бъде квалифицирано като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Във връзка с проверка материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция, настоящият касационен състав намира, че наложеното наказание „имуществена
санкция“ в размер на предвидения от приложимата санкционна норма на чл.200,
ал.1, т.38 от ЗВ максимум от 10 000 лева е необосновано, като то се явява несъответно
на обществената опасност на деянието и на дееца. Административнонаказващият
орган не е обосновал с каквито и да било съображения определянето му в този
максимален размер. Освен това, липсват доказателства за обстоятелства, които
при спазване критериите за законосъобразност по чл.27 от ЗАНН, да обосновават
именно този максимален размер. При определяне размера на санкцията в случая
следва да бъдат съобразени липсата на данни до момента ответникът по касация да
е бил санкциониран за същото по вид административно нарушение, както и че добросъвестно
са положени усилия от негова страна да бъдат отстранени констатираните
неизправности на процесните съоръжения, като писмени доказателства в тази
насока са били представени пред въззивната инстанция (вж. договор от
16.09.2020г. между Община Борово и „Язовир ремонт“ ЕООД с предмет „Ремонт на
язовир „Борово“, анекс към него, както и документи, свързани с изпълнението му
на л.л.58-76 от делото на РС – Бяла). При това положение, според настоящата
съдебна инстанция, санкция в размер на законовия минимум от 1 000 лева би
била напълно съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН и достатъчна за
постигане целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че решението на РС - Бяла е неправилно и като такова
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество като по изложените по-горе
правни съображения издаденото наказателно постановление следва да се измени
само в частта относно наложеното наказание „имуществена санкция“, като то се
намали от 10 000 лева на 1 000 лева.
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН и двете искания следва да се уважат
съразмерно на уважената част от жалбата, т.е за жалбоподателя - 8 лева (1/10 от
общ размер 80 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.27е от Наредбата на
заплащане на правната помощ) и 810 лв. (9/10 от 900 лв. – договорено и
заплатено възнаграждение за адвокат в касационното производство, съгласно
договор за правна помощ и съдействие на л.28
от делото и отчет по банкова сметка ***.34 от делото) за ответника. След
служебна компенсация на насрещните вземания за разноски касаторът следва да
бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 802 лева. Деловодните
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да
бъдат възложени в тежест на ДАМТН, която агенция има качеството на юридическо
лице съгласно чл.10в, ал.1 от Закона за измерванията и чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на ДАМТН.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260013/04.03.2021г.,
постановено по АНД № 326/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-164/02.11.2020г.
на заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление №НЯСС-164/02.11.2020г. на заместник-председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Борово, за
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1,
т.38 от същия закон, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
е размер на 10 000 лева, като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание „имуществена санкция“ от 10 000 лева на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797,
бул.“Г.М.Димитров“№ 52А, да заплати на
Община Борово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Борово,
ул.“Н. Вапцаров“ №1А, представлявано от кмета Валентин Панайотов Великов,
сумата от 802 лева - разноски по
делото по компенсация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: