Решение по дело №14339/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 339 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1.           на Г.С.И.:

- 16 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 29.12.2017 г. плюс законната лихва от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат К.Д. – 762,67  лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 640,00 лева държавна такса и 138,67 лева разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на Г.И. срещу З. „Б.И.” АД за разликата над 16 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г.И. да заплати на З. „Б.И.” АД 138,67 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 320,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В искова молба от 29.10.2018 г. Г.И. заявява, че на 29.12.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Б.З.. Вследствие на това ПТП Г.И. е получил: контузия на главата със сътресение на мозъка и охлузна рана; контузия на дясно рамо; травма на нервни коренчета в шиен и торакален отдел.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Б.З. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). Г.И. *** да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова Г.И. *** да му заплати: 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2.           На ответника

 

[8] Б.И.е подал писмен отговор. Б.И.заявява, че:

1. Б.З. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е пресичал на необозначено за това място; б) не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващия автомобил (писмения отговор, л. 63-64).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Г.И. е бил роден на *** г. Той е бил добре здравословно (показанията на свидетелката С., л. 125).

 

[10] На 29.12.2017 г., около 19:50 часа Г.И. и свидетелката К.Й. са предприели пресичане отляво надясно по пешеходна пътека, намираща се в района след кръстовището на бул. „Кръстьо Пастухов“ с ул. „Генерал Стоян С.“ в гр. София (констативния протокол, л. 13-14; показанията на свидетелката Й., л. 124-гръб). Пешеходната пътека е била тип „зебра“. Тя е била обозначена с: два броя пътна маркировка “М 8.1“; пътен знак „Д 17“ – „Пешеходна пътека“; пътен знак „В 26“ – „30 км/ч“; пътен знак „А 18“ – „Пешеходна пътека“; пътен знак „А 13“ – „Неравност“. Платното е било от четири ленти, всяка с широчина от три метра, а видимостта е била намалена (заключението на вещото лице инж. М., л. 115).

 

[11] В същото време Б.З. е управлявал лек автомобил „Рено“ по пътното платно на бул. „Кръстьо Пастухов“ с посока на движение от бул. „Искърско шосе“ към бул. „Димитър Списаревски“ в района на пешеходната пътека. Автомобилът се е движил с 40 км/ч.

 

[12] Когато автомобилът е бил на отстояние 38,78 метра от мястото на удара, пешеходците са навлезли в осветяваната от него част от пътното платно. Така те са били видими за Б.З. и той е имал техническата възможност да предотврати удара (заключението на вещото лице инж. М., л. 118-119).

 

[13] Б.З. е възприел късно навлизането на пешеходците на пътното платно и автомобилът е ударил Г.И. и свидетелката И. (заключението на вещото лице инж. М., л. 117; споразумението по наказателното дело, л. 70-76). Не се спори, че към този момент ГО на Б.З. е била застрахована при ответника БУЛ ИНС.

 

[14] От удара Г.И. е получил:

1.           черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата;

2.           контузия на дясното рамо;

3.           травма на нервните коренчета в шиен и торакален отдел на гръбначния стълб. Той е бил лекуван три дни в болница, а след изписването му, е продължил лечението си при домашни условия.

 

[15] Възстановяването на Г.И. е продължило от три до пет седмици. Той е изпитвал болки и страдания за 20-25 дни, като през първите 15 дни те са били най-интензивни (заключението на вещото лице д-р П., л. 114). За него се е грижила Д.С., с която е живеел на семейни начала (показанията на свидетелката С., л. 125). Ищецът се е възстановил от уврежданията без проява на усложнения (заключението на д-р П.).

 

[16] С оглед възрастта на ищеца уврежданията му са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 976-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 3881/2018 г. Те са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 462-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 4924/2018 г. (показанията на вещото лице д-р П., л. 124).

 

[17] На 29.01.2018 г. Г.И. *** да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията от процесното ПТП (л. 50-52). Не се спори, че Б.И.не е направил това.

 

[18] Г.И. не дължи държавни такси и разноски (л. 55).  Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 4). Б.И.е заплатил:  250,00 лева за вещо лице (л. 102) и 30,00 лева депозит за свидетел (л. 101). Съдът е изплатил: 200,00 лева на вещо лице и 60,00 лева на тълковник (л. 90-91).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[19] Г.И. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. на 29.12.2017 г. Г.И. е участвал в ПТП, предизвикано от Б.З.;

2. от него Г.И. е получил увреждания;

3. ГО на Б.З. ***;

4. от уврежданията Г.И. е претърпял неимуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на Г.И.. Съдът приема, че Б.З. е причинил ПТП, защото това се установява от влязлото в сила споразумение по наказателното дело, което е задължително за настоящия съд в тази му част.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 29.12.2017 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[1].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ е 9,52 % от 2016 г. до 29.12.2017 г.

 

[30] Съдът установи, че към момента на ПТП Г.И. е бил на 76 години. Преди настъпване на ПТП той е бил добре здравословно.

 

[31] От процесното ПТП Г.И. е получил: черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата; контузия на дясното рамо; травма на нервните коренчета в шиен и торакален отдел на гръбначния стълб. Той е бил лекуван три дни в болница. След изписването му от болницата, е продължил лечението си при домашни условия

 

[32] Възстановяването на ищеца е продължило от три до пет седмици. Г.И. е изпитвал болки и страдания за 20-25 дни, като през първите 15 дни те са били най-интензивни. За него се е грижила Д.С., живееща с него на семейни начала. Ищецът се е възстановил от уврежданията без проява на усложнения.

 

[33] С оглед възрастта на ищеца уврежданията му са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 976-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 3881/2018 г.[3]. Те са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 462-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 4924/2018 г.[4]. И двете решения са за случаи от 2016 г., като по първото съдът е определил обезщетение от 10 000,00 лева, а по второто 12 000,00 лева.

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: получените увреждания; продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищецът е търпял; възрастта му. Съдът отчита, че и двата случая, разгледани от САС, са по-леки от настоящия и са от година, когато МРЗ е била с над 9% по-ниска, отколкото към 2017 г. Така съдът приема, че 16 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г.И.. Затова съдът уважава иска за този размер, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[35] Б.И.е възразил, че Г.И. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото:

а) е пресичал на необозначено за това място;

б) не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващия автомобил. Възражението е неоснователно.

 

[36] Съгласно, чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Съдът установи, че при ПТП Г.И. е пресичал на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка, а Б.З. е превишил с 10 км/ч максимално разрешената скорост. Следователно се изключва съпричиняване от Г.И..

 

2.     По разноските

 

[37] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 13 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат адвокат К.Д. 762,67 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х16 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 640,00 лева държавна такса (16 000,00х0,04) и 138,67 лева разноски (260,00x16 000,00/30 000,00).     

 

[39] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 280,00 лева.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 14 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Г.И. *** 130,67 лева разноски по делото (280,00х14 000,00/30 000,00).

Съдия: