Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
02.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.06. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
като разгледа
докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 176 по описа за 2020 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 463 във вр. с чл. 394 във вр. с чл. 459
от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова
злополука".
Ищцата твърди, че на 02.02.2019г. в Р. „Т. – С.“ на „М.
М. – И.“ ЕАД“, при злополука е загинал бащата на Д.Г.Ч. - Г. К. Ч., който към
момента на смъртта си е работник в „„М. М. – и.“ ЕАД, к.Р. „Т. – С.“,
изпълняващ трудовите си задължения. Злополуката е призната за трудова с
Разпореждане №15.21.02.2019г. на НОИ, ТП - Стара Загора. Работодателят на
загиналия е имал сключен договор за задължителна застраховка Трудова злополука
с ответника - „З. Д. "ОЗОК И.“ АД. Съгласно чл. 8 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", застрахователната сума по застраховка "Трудова
злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на
застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката,
като застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната
брутна работна заплата на съответния работник или служител. По този начин била
договорена застрахователната сума при смърт на работник в резултат от трудова
злополука в договора между ответника и работодателя на загиналия Г. К. Ч.. Д.Г.Ч.
е единствен наследник на Г. К. Ч., при което ответникът е бил длъжен да й
изплати цялата застрахователна сума в размер на 84 месечни (7x12=84) брутни
работни заплати на загиналия. Пред застрахователя е подадено заявление от
майката на Д.Ч., регистрирано с № 0501-100-00003-2019 от 01.03.2019г., по което
своевременно са представени всички документи, които са били посочени като
необходими от застрахователя. Ответникът е извършил три плащания по банковата
сметка на Д., а именно:
1. 30 000,00
лв. са постъпили по сметката на 24.04.2019 година с основание - частично плащане по обез. 0501100000032019;
2. 20 000,00
лв. са постъпили по сметката на 21.06.2019 година с основание - плащане по щета номер 0501100000032019
и
3. 18 911,91
лв. са постъпили по сметката на 04.07.2019 година с основание - плащане по щета
номер 0501100000032019.
Твърди се, че общият размер на платените от
застрахователя суми е 68 911,91 лева, което е значително по-малко от размера на
дължимата застрахователна сума.
Изложени са съображения, че при смърт на застраховано
лице застрахователят изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума за
съответния работник, определена на база брутното трудово възнаграждение на този
работник при сключване на застрахователния договор. Само последното основно
трудово възнаграждение на загиналия е било в размер на 1 252 лева, което,
умножено по 84, т.е. без да се отчитат каквито и да било допълнителни
възнаграждения, сочи размер на дължимата застрахователна сума от поне 105 168
лева. При отчитане на всички допълнителни елементи от брутното трудово
възнаграждение на загиналия към датата на сключване на застраховката (за трудов
стаж и професионален опит, за ангажирано работно време, нощен труд, безплатна
храна и др.п. съгласно индивидуалния и колективния трудови договори), според
ищеца, застрахователната сума, която ответникът е бил длъжен да изплати, е в
размер на не по-малко от 137 811,90 лева.
Посочва се, че застрахователят не е изпратил уведомление,
с което да посочи как и в какъв размер е определил застрахователната сума, нито
уведомление, с което отказва изплащане на някаква нейна част, но в случая е
очевидно, че застрахователят е заплатил значително по-малко от дължимото.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да осъди ответника
да заплати на Д.Г.Ч. разликата между платената и действително дължимата
застрахователна сума (обезщетение), която й се дължи, като единствен наследник
на Г. К. Ч., поради смъртта му в резултат от трудова злополука -
застрахователно събитие по застраховка „Трудова злополука“, сключена между
ответника и „М. М. – И.“ ЕАД, изчислена предварително в размер на от 68900лв.
(шестдесет и осем хиляди и деветстотин лева). Направено е искане да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата и законната лихва върху исковата сума, считано
от 25.04.2019 година до датата на подаване на исковата молба в съда и от тази
дата до окончателното плащане, както и съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание от 03.06.2021г. съдът е допуснал
увеличение на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение
първоначално от 68 900 лв., който да се счита предявен за сумата от 77000 лв.,
ведно със законна лихва считано от 25.04.2019г. до датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „З. Д. "ОЗОК И.“
АДоспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като неоснователни.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер,
които счита за недължими и прекомерно завишени. Оспорва всички твърдения на
ищцовата страна, направени с исковата молба, като счита, че същите не са
подкрепени и не кореспондират с материалите, намиращи се в кориците на делото.
Твърди, че в случая не са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ищцата.
Твърди, че предвид направеното плащане на сумата от 68 911,91
лв., застрахователят е изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от
застрахователния договор.
На отделно основание твърди, че събитието е настъпило по
изключителната вина на пострадалия, поради което, следва да бъде съобразено
поведението му и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат,
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разследването за трудовата
злополука, като причина за настъпване на злополуката е отбелязано: „Г. К. Ч., по неизвестни причини и по всяка
вероятност се е качил и е преодолял предпазното заграждение и обратен барабан
на обратна станция на ГЛТ 2121 и е бил увлечен от горния работен клон на ГТЛ на
ГЛТ 2121 и е попаднал над крайна дясна ролка на втори буферен гирлянд, между
буферния апарат и ГТЛ. Лица, допуснали нарушенията Г. К. Ч.- нарушил чл.19, ал.
2 от Правилник за безопасността на труда при разработване на находища по открит
начини чл. 14, чл. 38, ал. 10 от Инструкция по безопасността на труда при
експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори
в „М. М. – И.“ ЕАД“
Отделно от гореизложеното, ответникът твърди, че е налице
груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения от страна на
пострадалия, като са изложени съображения в тази връзка.
Посочва, че релевантно за обезщетяването относно размера,
но не и до степен изключване отговорността на работодателя, е евентуалното
съпричиняване от страна на работника. Наличието на груба небрежност, предполага
пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е
надявал да ги предотврати.
Посочва също така, че пострадалият е бил инструктиран
преди започване на работа, като твърди, че с оглед инструктажа, пострадалият е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на процесния инцидент. Счита, че
настъпилите увреждания са настъпили в условията на груба небрежност от страна
на пострадалия, като счита, че той е могъл да предвиди и е осъзнавал
евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като не се е възползвал от
законово предоставена възможност на основание чл. 283 от КТ правомерно да
откаже изпълнението или да преустанови възложената му работа, поради възникнала
сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, за което също така
е предвидена възможност за получаване на обезщетение от страна на работодателя
(чл.219, ал.1 от КТ).
Твърди, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като сам е поставил в опасност собствения
си живот и здраве, като по този начин е станал основна причина за настъпване на
леталния изход.
Отделно от горното, съгласно представения последен фиш на
пострадалия работник твърди, че последната основна брутна работна заплата,
която същият е получавал, е в размер на 1 252 лева. В този смисъл
застрахователната сума, която ищецът определя, намира за завишена.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На следващо място, оспорва началната дата, от която се
претендира законната лихва. Същата следва да се дължи от момента на уведомяване
на застрахователя, а не от настъпване на събитието.
С оглед гореизложеното, счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - З” АД. Моли съда да
приеме исковете за неоснователни, необосновани и недоказани, поради което моли
същите да бъдат отхвърлени.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищцата заявява, че не са налице никакви обективни данни, нито
доказателства, които да установяват извършени от страна на покойния
наследодател конкретни действия, които могат да се определят като груба
небрежност, довела до съпричиняване на вредоносния резултат. Разследването на
трудовата злополука е приключило със заключение за настъпването й по неизвестни
причини. Изказването на предположение за вероятна възможна причина - евентуално
нарушение на правилата за безопасност от страна на покойния, не следва да се
приравнява на установяването на именно такава причина. Налице са множество
други, не по-малко вероятни хипотези - като например пострадалият да се е
оказал зад загражденията в резултат от въздействието на външна сила или друго
обстоятелство, изключващо волевото отношение на пострадалия към механизма на
злополуката.
По повод възраженията на
ответника, касаещи размера на исковата претенция, ищецът пояснява, че ответникът се е задължил за застрахователна
сума, равна на 84-кратния размер на месечната брутна заплата на застрахованото
лице към момента на сключване на застраховката. Съгласно чл. 3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се
състои не само от основната работна заплата, но и от всички допълнителни и
други трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в
друг нормативен акт, в колективния и индивидуалния трудов договор. В конкретния
случай са налице редица такива допълнителни трудови възнаграждения, които се
установяват от представените с исковата молба фишове за работна заплата: за
трудов стаж и професионален опит, за ангажирано работно време, за нощен труд,
извънреден труд, безплатна храна, официални празници, отопление и т.н. и всички
те следва да бъдат включени при определяне размера на застрахователната сума. В
тази връзка ищецът посочва, че е направил доказателствено искане.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа подадения отговор на искова молба по
аргументите, изложени в него. Поддържа възражението за проявена груба
небрежност от страна на пострадалия, като видно от Заповед № 2/12.02.2019г.,
издадена от НОИ, една от основните причини за настъпилото събитие е именно
поведението на пострадалия, което се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилия резултат.
Поддържа възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение, както и наведените в отговора на
исковата молба твърдения, че не са налице всички елементи от фактическия
състав, необходим за ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка „Трудова злополука”. Поддържа твърдението в отговора на исковата
молба, че настъпилата злополука е по вина на работника, както и направеното
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното:
Не е спорно, а и от писмените доказателства – Удостоверение
за раждане № ********** от 24.04.2015г., издадено от Община Стара Загора; Удостоверение за наследници изх. №
9400-2517/06.02.2019г., издадено от Община Сливен, е видно, че ищцата е дъщеря
и наследник по закон на Г. К. Ч., починал на 02.02.2019г.
По делото е представен Социален доклад с изх.№
ПР/Д-СТ/27-003 от 23.03.2021г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора. От него се установява, че малолетната Д.Ч., дете на 5 години, е
единствен наследник на загиналия при трудова злополука Г. К. Ч..
Майката Д.Д. е единствен законен представител на детето. Малолетната ищца добре
осъзнава загубата на баща си, която ѝ е причинила и психични травми,
изразяващи се в постоянни страхове от загубата на майка й, неин единствен
родител. След смъртта на бащата, за детето се грижи в семейна среда майката с
помощ от своите родители и родителите на починалия баща. Майката успява да
осигури основните потребности на малолетното дете, което е видимо добре гледано
с нормално за възрастта физическо и психоемоционално развитие. Майката разчита
на своите трудови възнаграждения и няма други допълнителни доходи. В доклада се
посочва, че се очаква с напредване на възрастта на детето, разходите за него да
се увеличават. В интерес на пълноценното развитие и израстване на едно дете е
както осигуряване на достатъчно средства за нормално задоволяване на основните
му потребности, така и емоционалната подкрепа от значими възрастни в неговия
живот.
С определението на съда по чл. 146 от ГПК е прието
за безспорно между страните, че на 02.02.2019г. в „М. М. – и.“ ЕАД, к.Р. „Т. – С.“, при злополука е загинал бащата на ищцата Г. К. Ч., който
към момента на смъртта си е работник в „М. М. –
и.“ ЕАД, к.Р. „Т. – С.“, изпълняващ
трудовите си задължения.
От представените по делото писмени доказателства -
Разпореждане № 15/21.02.2019 г. на Националния осигурителен институт, ТП —
Стара Загора, се приема като безспорно обстоятелството, че злополуката е
призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО - настъпила през време и във връзка
с извършваната работа – предполагаем оглед на обратна станция 2121 –
пострадалият се е качил и е преодолял предпазното заграждение на обратен
барабан на обратна станция на ГЛТ 2121 и е бил увлечен от горния, работен клон
на ГТЛ на ГЛТ 2121.
Съдът намира за установено, че наследодателят на ищцата
има качеството "застрахован" по договор за задължителна застраховка
"Трудова злополука", сключен с ответника, през време на действието на
който е настъпила смъртта му. Това се установява от представената по делото
застрахователна полица № 0501-100-2018-00030/31.10.2018г.,
от която е видно, че работодателят на загиналия Г. К. Ч. – „М. М. – И.“
ЕАДе имал сключен договор за
задължителна застраховка „Трудова злополука“ с ответното дружество - „З. Д. "ОЗОК И.“ АД със срок на валидност от 01.11.2018г. до 31.10.2019г. По силата на договора
застрахователят е поел задълженото да изплати обезщетение на ползващото си лице
– работник/служител, при настъпване на риска – смърт, трайна или временна
загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука в определен размер.
С оглед установяване на
фактическите обстоятелства по отношение на механизма на настъпилата трудова
злополука, е назначена комплексна
съдебномедицинска и техническа експертиза, която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвена на базата на събраните доказателства. От
заключението се установява, че в настоящия случай при обхода и проверката на
техническото състояние на обратно /обръщателно/ станция на ГТЛ 2121, е възможно
пострадалият да е установил паднали или блокирани гуми на ролки или счупени
буферни пакети на гумените гирлянди, счупени или блокирани лагери на
обръщателния барабан или деформации на въртящите части от транспортьора,
скъсани или износени гумени пръстени, скъсване или разлепване на гуменото
платно. В зависимост от тежестта на аварията и по негова преценка същият е
длъжен да спре с бутон „всичко спри” предходната ГТЛ /в случая ГТЛ 2121/ с
издърпване на авариен въжен изключвател, монтиран по линейната част на ГТЛ,
който е в непосредствена близост до обратна станция на ГТЛ 2121, или да се качи
на задвижваща станция 2122 и да съобщи на оператор пулт за управление и свръзка
в участък РТНК 1. Вещото лице посочва, че ако тези действия бяха предприети или
изпълнени от Георги Чобанов, нямаше да се стигне до леталния изход на
злополуката.
Експертът представя в заключението следния
механизъм на трудовата злополука: Пострадалият Г. К. Ч.предприема визуален оглед на носещите гумени
гирлянди, монтирани на обратна /обращателна/ станция на ГТЛ 2121, без видими признаци
за технически проблем (счупени лагери, блокирани ролки, запалвания на гумени
пръстени и др.), заставайки на едно от двете места, означени със стрелки в
приложението. Изправяйки се да види състоянието на гирляндите, е захапан от
долния клон на въртящата се ГТЛ 2121 и е превъртян през обръщателния барабан на
горната част на обратната станция с глава към обратния барабан и с крака над
крайно дясна ролка на втори буферен гирлянд по посока движенията, като в
резултат на удара с металната конструкция е получил тежка черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми, несъвместими с живота /съгласно отстранени от вещото
лице инж.Г. в съдебно заседание от
03.06.2021г. фактически грешки в писменото заключение/. Пряката и
непосредствена причина за смъртта на Г. К. Ч.
е тежка черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травми, несъвместими с живота. Според експертизата, смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна.
Посочва, че при този тип огледи на носещите гумени
гирлянди на обратната станция на ГТЛ 2121, а и на всички останали задвижващи
станции с признаци за технически проблеми, за предотвратяване на трудови
злополуки, се прилагат следния начин: Машинистът, констатирал техническия
проблем незабавно уведомява оператора за управление и свръзка за незабавно
спиране на транспортьора, блокиране и деблокиране на същия от пулта за управление,
извършване на необходимите електрообезопасителни мероприятия на задвижващата
станция, подготовка и отстраняване на техническия проблем.
В съдебно заседание от 03.06.2021г. вещото лице
инж. Г. уточнява, че обичайното място на пострадалия е на пулта. Уточнява също
така, че „за да слезе долу и да направи обход 100 м. напред или назад, той се
обажда на оператор управление, ако нещо се случи, тя се обажда. Неговата задача
е да слиза долу, но не е задължително да се обади, когато напусне кабината.
Само като прави дългия обход 100 м напред или назад, тогава е задължен да се
обади, че слиза. Тук не е бил задължен, това са елементарни неща. Ако е
констатирал, че има нещо, той е задължен да спре, има стопове бутони, може да
се качи горе и да се обади на машинистката да спре. Долу има възможност да
натисне бутони, но вещото лице посочва, че в настоящия случай е нямал тази
възможност.“
Експертът сочи, че „не е забранено работникът да
бъде на мястото, където е бил, но е много важно позиционирането спрямо долния
клон на лентата. Най-вероятно е трябвало да погледне, но за да влезе вътре на
това място, пострадалия е чул нещо, и е слязъл с намерението да погледне това
нещо отдолу. Ако има кант от гумената лента да го удари, да го зашемети, но от
техническа гледна точка не е имало повреди или проблеми в системата. Само е чул
някакво тракане може да е имало лагер счупен, да се е скъсало нещо, за да отиде
да погледне.“ Експертът в съдебно заседание също така сочи, че „всичко е
възможно, защото работникът се намира на пръст, не на асфалт, може да се е
подхлъзнал“ и затова експертът счита, че се е случило някакво непредвидено
събитие, когато е слязъл долу, за да падне.
Вещото лице д-р П. в
заседанието също посочва, че е възможно хипотетично да се е подхлъзнал или да
му е станало лошо и по тази причина да се е озовал на мястото, където е
настъпила смъртта му.
Съдът възприема заключението
на комплексната съдебно-медицинска и техническа експертиза, тъй като
заключението е мотивирано, компетентно и отговаря на всички поставени от съда и
страните въпроси.
Съгласно заключението на назначената
и приета съдебно-счетоводна експертиза, за м.10.2018 г. брутната работна
заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на
застраховката е в размер на 1740.53 лв., а за м.11.2018г. е в размер на 1723,07
лв. Размерът на дължимата застрахователна сума, равняваща се на 84 кратния
размер на брутната месечна работна заплата на лицето Г. К. Ч.към
м.10.2018г. е 146204,52 лв., а към м.11.2018г. е 144737,88 лв.
Според експертизата, след
приспадане на извършените от застрахователя плащания към ищцата от 68
911,91лв., остават неизплатени към м.10.2018г.
- 77 292,61 лв., а към м.11.2018г - 75 825,97 лв.
По отношение на размера на
законната лихва, вещото лице заключава, че за периода от 25.04.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда на 18.02.2020г. за сумата 77 292,61
лв. общо дължимата лихва възлиза на 6 441.05 лева, а за сумата 75 825,97 лв. лихвата
е в размер на 6318.83 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно чл. 463 във
вр. с чл. 394 във вр.с чл. 459 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 9,
ал. 1 от Наредбата ЗЗРСТЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от 25.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда и от тази дата до окончателното плащане, е процесуално допустим. Ищцата, в
качеството си на законен наследник на пострадалото от трудовата злополука лице,
желаещо да получи застрахователната сума (обезщетение), е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ,
съобразно чл. 498, ал. 1 от КЗ. Ответникът е направил частичен отказ да плати,
намалявайки размера на застрахователната сума (обезщетението) с 50%, отчитайки
наличие на съпричиняване, поради което, съобразно чл. 498, ал. 3 от КЗ, ищцата
- увредено лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и констатациите на двете експертизи, счита, че предявеният
иск за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването
на предявения осъдителен иск по чл. 459, ал. 1 вр. с чл.463 от КЗ предполага
установяване в процеса от ищцата при условията на пълно и главно доказване
наличието на сключен между страните договор за застраховка "Трудова
злополука", влязъл в сила с плащането на цялата дължима премия. Необходимо
е настъпване в срока на застраховката на застрахователно събитие по смисъла на
ОУ, неразделна част от застрахователния договор, което да е довело до смърт,
трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност, вследствие на
злополука по смисъла на ОУ по визирано в застрахователната полица
застрахователно покритие.
В настоящия случай, съгласно условията на
договора, застрахователят се е задължил да изплати обезщетение при настъпване
на рисковете посочени в чл. 7 от Наредбата за ЗЗРСРТЗ и в размер, съответстващ
на нормативно определен в чл. 8 и чл. 9 от същата. Сключеният от страните
договор представлява договор за задължителна групова застраховка "Злополука"
– трудова злополука, арг. от чл. 463 от КЗ, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба
за ЗЗРСРТЗ, който по своето правно естество представлява договор в полза на
трето лице по чл. 22, ал.1 от ЗЗД, като работникът или служителят, полагащ труд
при дружеството - застраховащ, е бенефициер.
Основание за сключване на застраховката е
задължението на работодателя да застрахова за риска "трудова
злополука" работещите при него лица, ако съществува опасност за живота и
здравето им, установено в чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и приетата въз основа на тази разпоредба Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука". Работодателят е този, който сключва договора и е носител на
задължението за плащане на застрахователната премия, т. е. има качеството на
застраховащ. При тълкуване на договорната воля на страните следва да се държи
сметка за отношенията, които са целели да уредят, причините и основанието за
сключването на договора. Анализът на клаузите по представената полица не
позволява да се приеме друго, освен че се касае за задължителна групова
застраховка по НЗЗРСРТЗ в минималния изискуем обем.
На това сочи и размерът на предвидените в договора
обезщетения - минимални такива по чл. 8 и по чл. 9, ал.3 от Наредбата. С оглед
на това, следва да се приеме, че договорната воля е била да се покрият
задължителните рискове по Наредбата, които са свързани с трудовата злополука по
смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена от КСО и при условията
на същата Наредба.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът намира предявените искове за основателни. Доказателствата по делото
безспорно установяват, че между работодателя „М. М. –
И.“ ЕАД и ответното дружество
"ОЗОК – З. з." АД има валидно сключена задължителна застраховка на
служителите на застрахования по приложен списък състав за "Трудова
злополука" съгласно полица №0501-100-2018-00030/31.10.2018г., със срок
действие от 01.11.2018г. до 31.10.2019г. Предмет на застраховката е животът,
телесната цялост на работниците и тяхната работоспособност. С полицата
застрахователят се задължава при настъпване на застрахователно събитие в
рамките на покрития риск да изплати на застрахования или на посочено от него
ползващо се лице договорената в полицата застрахователна сума.
Застраховката "трудова злополука"
няма пряк обезщетителен характер, с оглед това, че използваният легален термин
за дължимото при настъпване на риска не е "застрахователно
обезщетение", а "застрахователна сума". Тя подпомага работодателя
за обезщетяване на вредите по чл. 200 КТ. От изложеното следва и извода, че при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят изплаща
застрахователната сума, без да може да релевира възражение за съпричиняване,
освен ако последното, не е предвидено, съгласно общите условия изключен риск.
Сключения
между „М. М. – И.“ ЕАД и ответното дружество "ОЗОК – З.з." АД застрахователен договор по
правната си същност представлява договор за групова застраховка по смисъла на
чл. 441, ал. 1 и 2 от КЗ. При този вид застрахователни договори поименното
посочване на застрахованите лица не е необходимо. Достатъчно е те са посочени
по начин, който ги прави определяеми.
Безспорно е по делото, че застрахованото лице Г. К. Ч.работник
в „М. М. – и.“ ЕАД, к.Р. „Т. – С.“, изпълнявайки трудовите си задължения претърпява
на 02.02.2019г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
№15.21.02.2019г. на НОИ, ТП - Стара Загора по чл. 55, ал.1 от КСО, като настъпила през време и във връзка с
извършваната работа – предполагаем оглед на обратна станция 2121, пострадалият
се е качил и е преодолял предпазното заграждение на обратен барабан на обратна
станция на ГЛТ 2121 и е бил увлечен от горния, работен клон на ГТЛ на ГЛТ 2121.
Вследствие на трудовата злополука е настъпила смъртта на застрахованото лице.
С настъпване на трудовата злополука, за
застрахователя се поражда задължението да изплати предвидената съгласно
полицата застрахователна сума на наследниците на застрахованото лице – арг. от
чл. 459, ал. 1 от КЗ и чл. 9, ал.1 от
Наредбата за ЗЗРСТЗ.
Спорен по делото е въпросът налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат, за което ответното дружество е направило
възражение и на което основание е отказало изплащане на застрахователната сума
(обезщетение) в пълен размер по предявената от ещцата извънсъдебна претенция.
Видно от
приетата по делото комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, която
съдът възприема като компетентна и добросъвестно изготвена и без противоречие с
останалия доказателствен материал, вещото лице инж. Г. заключва, че не може да
се установи по категоричен начин, че пострадалият Ч. е нарушил установените
правила за безопасни условия на труд. Посочва, че не е забранено работникът да
бъде на мястото, където се е намирал и предполага, че за да слезе до мястото,
където е настъпил инцидента, той е чул
нещо и затова е отишъл да погледне. Допълва, че мястото, където е стъпила
злополуката не е асфалт, а пръст и предполага, че пострадалият може да се е
подхлъзнал.
Медицинският експерт достига до идентични изводи,
че хипотетично е възможно на пострадалия да му е станало лошо или да се е
подхлъзнал, преди да настъпи инцидента.
От горното съдът приема, че се установява наличието
на настъпило случайно събитие, което е
покрит застрахователен риск. Съгласно дадената дефиниция в чл. 459, ал. 2 от КЗ,
злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на
застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен
произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Съгласно изр. 2
на същата разпоредба, непредвидимостта се предполага до доказване на
противното.
От представения доказателствен материал по делото
и предвид заключението на комплексната експертиза и констатациите на вещите
лица в съдебно заседние, съдът намира, че не се установи по категоричен начин
наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице, в какъвто смисъл са
наведение доводи от страна на ответника, поради което намира възражението за
съпричиняване за неоснователно.
По отношение на размера на исковете.
От назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че размерът на дължимата
застрахователна сума, равняваща се на 84 кратния размер на брутната месечна
работна заплата на лицето Г. К. Ч.към м.10.2018г. е в размер на 146 204, 52 лв. След
приспадане на вече изплатената част от застрахователя, оставащата дължима сума
е 77 292, 61 лв., а
законната лихва върху тази сума за периода от 25.04.2019 г. до 18.02.2020г.,
датата, на която е предявен иска е 6 441.05 лв.
Съдът възприема изцяло изводите, до които вещото
лице достига в заключението си, поради което намира, че искът следва да се
уважи за пълния предявен размер от 77 292, 61лв., заедно със законната
лихва върху тази сума за периода от 25.04.2019 г. до 18.02.2020г. в размер на 6 441.05 лв.
С оглед прецизиране изчислението на размера на
законната лихва, ответникът следва да заплати на ищцата лихва за забава върху
главницата от 77 292, 61лв., за периода 25.04.2019г. до деня, предхождащ
подаването на исковата молба 17.02.2020г., която след служебно изчисление съдът
определя в размер на 6 420.09 лв.
Следователно исковете са доказани по основание и
размер и следва да бъде уважени изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че „З. Д. "ОЗОК И.“ АД следва да заплати на Д.Г.Ч. сумата от 77 292,
61лв., представляваща разликата между платената и действително дължимата
застрахователна сума (обезщетение), която ѝ се дължи, като единствен
наследник на Г. К. Ч.,
вследствие на смъртта му от трудова злополука – застрахователно събитие по
застраховка „трудова злополука“, сключена между ответника и „М. М. – И.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2020г. до окончателното й заплащане.
Съдът намира, че „З. Д.
"ОЗОК И.“ АД следва да заплати
на „Д.Г.Ч. сумата от 6420.09 лв., представляваща обезщетение
по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 77 292, 61лв., за
периода от 25.04.2019г. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата
молба 17.02.2020г
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има
само ищцата. Направените от нея разноски са в общ размер на 6 510, 25
лева, от които сумата от 3 091, 71лв. - платена държавна такса и сумата от
3 420 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. Д.
"ОЗОК И.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С. ** район „И.“, ж.к.
„И.“, ул. „А. Д.“, между блок ** и блок ** да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** И. к., ет.* ап.5*,
представлявана от нейната майка и законен представител Д.Д.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** И. к. ет.* ап.* сумата от 77 292,61
лв./седемдесет и седем хиляди двеста деветдесет и два лева и 61 стотинки/, представляваща
разликата между платената и действително дължимата застрахователна сума
(обезщетение), която ѝ се дължи, като единствен наследник на Г. К. Ч.,
вследствие на смъртта му от трудова злополука – застрахователно събитие по
застраховка „Трудова злополука“, сключена между „З. Д.
"ОЗОК И.“ АД и „М. М. – И.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2020г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „З. Д.
"ОЗОК И.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С. ** район „И.“, ж.к.
„И.“, ул. „А. Д.“, между блок ** и блок ** да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** И. к., ет.* ап.5*,
представлявана от нейната майка и законен представител Д.Д.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** И. к. ет.* ап.* сумата от 6 420,
09лв. /шест хиляди четиристотин и двадесет лева и 09 стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 77 292,
61лв., за периода от 25.04.2019г.
до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба 17.02.2020г.
ОСЪЖДА „З. Д.
"ОЗОК И.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С. ** район „И.“, ж.к.
„И.“, ул. „А. Д.“, между блок ** и блок ** да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** И. к., ет.* ап.5*,
представлявана от нейната майка и законен представител Д.Д.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** И. к. ет.* ап.* сумата от 6 510,
25 лева /шест хиляди петстотин и десет лв. и 25 ст./, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :